Усмивката на кучето

by Димана Трънкова, Rosen Dukov (illustrator)

Ритуални убийства? Може би да, може би не. Историци са садистично убити на древни тракийски светилища и некрополи, а убиецът сякаш използва „История”-та на Херодот за наръчник... Нищо не е каквото изглежда.

Двама журналисти тръгват по следите на престъпленията.

Американецът Джон запълва гостуването си при семейството на съпругата си с пиене, пушене и ентусиазирани, но не особено успешни опити да разбере странната балканска страна, наречена България.

Българката Мая познава античната история по-добре, отколкото личи на пръв поглед, и се съгласява да помогне в разследването.

Безразсъдното пътуване отвежда Джон и Мая сред мъртви села и светилища, в забравени гробища и луксозни вили, среща ги с иманяри, с добри и лоши ченгета, и с хора, които са лишени от бъдеще, защото са прекалено заети да гледат в миналото.

Докато обръчът от убийства се затяга около тях, Джон и Мая откриват, че нищо не е по-страшно от сливането на организираната престъпност и държава, заличила границите между добро и зло, между добродетел и падение.

"Усмивката на Кучето" е провокативен и динамичен археологически трилър, който преплита древна и нова история, медии, философия и политика, обречена любов и моралния хаос в България през XXI век.

Genres: Bulgarian Literature

454 pages, Paperback

First published June 14, 2014

About the author

Димана Трънкова е археолог по образование и журналист по призвание. Автор на статии за пътешествия, политика, история и археология на България. Съавтор на документалните книги “На изток от Константинопол/Пътешествия в непозната Турция” (2008), “A Guide to Jewish Bulgaria” (2011), “Пътеводител за османска България” (2011, 2012) и “Турците в България” (2012). Главен редактор на двуезичното списание за пътешествия “Highflights” и на списанието “Go Greece!”. Дългогодишен автор в англоезичното списание “Vagabond, Bulgaria's English Monthly”. “Усмивката на Кучето” е първият й роман.

Reviews

[Ренета Кирова · Rating 1 out of 5]

Наистина се опитах да харесам книгата, защото давам шанс на българските писатели, но не можах да се хвана за нищо. Нито изказът ми хареса, нито как са представени археологическите обекти в книгата, нито героите. Много нелогични действия, трудно разбираеми обяснения, неприятен уличен жаргон в диалозите и измислени думи, за да е по-интересно (поне на мен не ми звучат никак думите "по-атмосферично" или че "гората не е фотогенична в момента"). Иманярите бяха едва ли не идеализирани, че ако не са те, официалните археолози ще унищожат разкопките, а иманярите спасяват съкровищата. Героите постоянно мрънкаха колко е зле в България, нищо не е наред, животът е труден. Може и така да е, но бих предпочела книга, в която да представят българите в по-добра светлина, а не като мрънкачи, защото трябва преди всичко да се гордеем със себе си и да се уважаваме. Овен това разследването води един американски журналист, случайно попаднал в България, който надушва страхотен репортаж. Тръгва по следите на убиеца в Бегликташ, Белинташ и други тракийски светилища заедно с Мая. Глупав американец, който е дошъл в България да се ожени, но зарязва съпругата си, за да ходи по чукарите да разследва убийство. Същият хубостник накрая се присмива на българите, че не могат да открият съкровището, а видите ли той, с неговата 200-годишна история, се сетил. Самото разследване е хаотично. Толкова много излишни страници с разкази от алтернативната история, които ми бяха трудно разбираеми. Накрая се сбиха две иманярски групировки, а нашият хубостник изневери на жена си с Мая, след което си замина по живо по здраво в Америка с Емилия, която му прости всички прегрешения. Ами не, не е моето нещо. Може по-късно да се сетя и за още неща, които не харесах. Жалко, че от тази история можеше да излезе нещо, ако беше пипнал редактор, изказът беше по-добър, а героите - малко по-симпатични, забавни и с ценностна система.

[Angelina · Rating 5 out of 5]

Искрено се изненадах колко ми хареса тази книга. Не ме остави да спя, буквално, докато не я довърша и в 4.29 тази сутрин, когато я затворих си правех на ум списък на хората, на които трябва да я подаря. Пълнокръвна, завладяваща, красива и интересна книга. Има си всичко - герои, които са живи и говорят истински; фабула, която да те накара да искаш да знаеш повече; история и факти, които не те карат да се чувстваш глупак, но и не напомпват излишно патриотизма ти; интрига в най-добрите традиции на криминалните романи и стил, който радва читателя. Толкова добре написана и редактирана,че единствената смислова грешка на една от последните страници буквално ме стресна.:)
Грабвайте и четете!

[ЙОАНА МАНДЖУКОВА · Rating 3 out of 5]

Добър сюжет,но прекалено много излишни описания и скалъпен финал

[Doroti · Rating 4 out of 5]

May contain spoilers!

Дълго се чудих три или четири звездички; реших да не съм чак толкова претенциозен читател, защото тематиката много ми хареса; изпълнението - не толкова.

В рамките на три седмици ми се случи да изчета два криминални романа - такива по принцип не чета, и двата доста обемни. Може би, ако бях прочела първо този и след това Хари Куебърт, щях без коледание да дам 4 звездички. Но тук нещо ми липсваше.

Накратко: навързани убийства в местности с културно-исотрическо значение за траките, произведени в знакови дни/празници и извършени по особено идиотски начин (напр. накълцани крайници), който несъмнено отпраща към редица религиозни ритуали и вярвания на траките. И разни обикновени хора, които тръгват да си правят свое си разследване.

Какво ми хареса:

- завъртяна, интересна, многопластова кримка, с редица исторически елемнти, археология, мистерия;
- страхотно навързани случки, които една след друга първо те объркват, после нещата се нареждат докато не се разпаднат пак на разните си съставни части;
- преплитането на митология, бг реалност, религиозни вярвания, човешки страхове, алчност...;
- това, че повествованието вървеше плавно и спокойно през по-голямата част; от време на време имаше няколко така по-инфарктни момента за цвят, както и разбира се финалът беше някак интензивен.
- как си личи, че авторът страшно много разбира от това, за което пише - тракийските светилища, разкопки, навързване на езичество с християнство (как едва ли не голяма част от важните дни-празници се припокриват).

Какво не ми хареса:
- малко ми беше като хроника с художествени елементи, а не точно като роман, защото
- не си станах приятел с героите, не ги очаквах за сутрешното си кафе и за вечерния чай с тях, бяха ми плоски, не-цветни, не ме докоснаха;
- любовната история - доста суховати бяха описанията на привличането (ако това е била целта, за да се постави акцент върху крими-историята, а любовната интрижка да остане като маргинална случка - да, окей, получило се е, но не ми хареса); а накрая като избуяха едни ми ти страсти и планове едва ли не за съвсместен живот - не ми беше на място;
- смисловите връзки: защо този американец внезапно започна да се интересува от историята на траките? Ей така, без да е чувал нищо, станало му било скучно, да си запълнел времето докато прекарва време с жена си и семейството й и между другото да припечели някой лев с напсиването на една статия. Трябваше малко повече старание тук: примерно, той се интересува от история, или е правил проучвания за някакви други древни народи - нещо, нещо, което да бъде поводът да се вкара в цялото разследване, а не просто щото му било интересно - от къде идва тоя интерес?
- бъдещата съпруга на американеца: ами няма начин жена като нея (както е описана) да ходи да се катери по разните му чукари в деня на сватбата си, щото той видиш ли я бил помолил и тя нали от време на време се нацупва - няма начин; и пак - ако идеята е била да се покаже омаловажаването на тази сватба като противопоставяне на страстта, която гръмва в края на романа - можеше малко да се загатне това;
- първото посещение на американеца в Българиа - за една нощ преди години - друго не знаем. Имаше нещо с цялата работа с това мистериозно посещение; накрая ми се стори, че именно през тази нощ той за първи път е срещнал журналистката, с която се вкарва в приключенията около разследване на (ритуалните) убийства - но всичко това са си мои интерпретации - имаше нещо мноооогооо леко загатнато - няма лошо, не казвам, че на читателя всичко трябва да му се обяснява, но малко по-красноречив намек не би бил излишен.
- какво е предизвикало тази трансформация на Стефан - от влюбено в историята хлапе във фанатизиран изрод, който трепе хора по брутален начин? Защо? Нали най-напред отказва да съдейства на иманярите, отказва се и обещава да им върне парите за следването? Губи се. Не е гот.
- няколко недомислици - американецът се появява на някакво тайно място, къдетп трябва да каже парола, за да го пуснат, цели да не го разпознаят - да, говори български чат-пат, ама как пък по акцента не го разпознаха, а той повече се притесняваше, че по физиономия ще го познаят - затова си беше пуснал и брада...
- на влизане във Варна, идвайли от Бургас, спираме да заредим на Константин и Елена и после минаваме по Аспаруховия мост - ето един много показателен пример, че някой е бързал с тази книга и дори не е имал време да си провери регионалната география...

Останах с усещането, че авторът е претупал книгата, бързал е да я публикува ли, знам ли.
Личните истории не бяха готино разказани (отношенията между американеца и бъдещата му съпруга, с журналистката, нейната история с племенника на могъщия иманяр - малко пубертетска работа - на ти куклите, дай си ми парцалките се държаха тия хора помежду си).

Липсваше ми плавна връзка между историята с убийствата и личните преживявания на героите...

Романът можеше да бъде развит много по-яко: интересната история я има - нещо, което страшно ценя, но не беше разказана с усет... ного потенциал, но изпълнението леко куца.

[Magareshko · Rating 3 out of 5]

Любопитно ми е, момента когато официалните корифеи в археологията "пуснаха Гугъл" и провериха в българската уикипедия какъв празник е Еньовден планирана подигравка с родната наука ли беше или така се получи нали, по невнимание?
***
Чувствам се готова да напиша есе на тема "За мястото на кълнящата циганка в съвременната българска литература". От друга страна, предвид жизнеността на персонажа, ако почакам малко може да се събере материал и за дисертация...
***
"... поръчаха кафе и принцеси с кайма, които тук наричаха странджанки..." Виждам как югозападът се надига!
***
А тук 40 страници някой пие вода!
***
Е, хубаво е, че на само историците в България са неграмотни. Баш иманярите на България също разчитат на Интернет за да разберат къде е Бегликташ...
*****
Епилог:
Оригинални идеи се редуват с клишета, добри диалози преминават в плоски, пълноценни герои се разминават с вестникарски типажи. Да съжаление вторите преобладават. Може би като първа книга трябва да се приме обещаващо.

[Petia · Rating 5 out of 5]

„Усмивката на кучето” е дебютният роман на Димана Трънкова, за който ще е слабо да кажа, че е възхитителен.
Първото нещо, което отнесе спомена ми за „пролог” и „начало” беше вкусът на кръв, за която никога на се бях замисляла, че наистина има вкус на желязо. И историята не просто ме грабна, и не просто ме омагьоса, тя се вглъби в мен, и аз се вглъбих в нея. И докато се оплитах в тези мистериозни ритуални убийства, и докато опознавах героите – красивата, объркана Емилия, симпатичния й съпруг – американецът Джон, журналист на свободна практика, дошъл в България по семейни причини и попаднал на интригуваща история, и скромната на пръв поглед, но силна, упорита и амбициозна Мая, и докато постепенно разбирах какво се случва с тях, между тях, покрай тях и в какво се забъркват, изведнъж времето спря. Не мога да си обясня как и защо, но се събудих внезапно през нощта, и някакво странно чувство имаше в мен. Погледнах в страни – пръстите ми се бяха отпуснали между страниците на мястото, до където бях стигнала. Внимателно ги отмести и сложих разделителя, който е мини-форма на корицата. Излязох на терасата, беше тъмно и тихо, а луната ми се стори някак неопределено пълна. Не мога да я разбера тази луна, не мога да разбера пълнолунието, не знам дори кога има пълнолуние, но странното чувство си стоеше в мен. „От книгата е – помислих си – от историята”. Върнах се в стаята, отново в тишината, а книгата ме гледаше от леглото така изкушително. Върнах се в историята, докато сънят не ме повали отново. На сутринта, когато телефонът ми иззвъня да ставам, аз вече допивах кафето си с разтворената книга в ръка и тогава се появиха онези вътрешни гласове, които се противопоставяха един на друг:
„ – Закъснявам за работа!
- Още само една глава!
- Наистина закъснявам!
- Само няколко страници, изречения, думи...
- Закъсняваааммм...”
В крайна сметка социалните ангажименти надделяха и в следващия миг вече вървях забързано, по инерция, но мислите ми бяха насочени към второто убийство, после третото, ревността на Емилия, съдружието между Джон и Мая, мистериозните хора, с които се срещат и този Стефан, разказа за който ме върна 20 години назад във времето. Какъв беше този Стефан? Защо така внезапно се появи в повествованието? Толкова сериозна ли беше ролята на иманярите в България и всички тези мистерии, около тях? Работният ми ден премина в догадки какво ще се случи по нататък в историята, която ме чакаше вкъщи. Когато се върнах към нея разбрах, че догадките ми са тръгнали в грешна посока...
„Усмивката на кучето” е археологически трилър, но какво значение имат жанра и формата, когато книгата ти предлага вълнуващо приключение и история, която ще се настани в няколко твои дни, ще ги открадне, ще те омагьоса, ще те влюби, ще те накара да мислиш за нея и само за нея, и когато свърши, и отново те пусне в реалността, да има да се чудиш кой си, къде си, защо си там...
Интригата прилича на сложна мрежа, започваща от прехода към демокрация и в главната нишка на последствията от това стоят иманярството, оплетено със социалната политика, военни части, полиция, студенти – маниаци на тема „Тракийски Божества”, бедни хора и ритуални убийства, които се случват по точна и умело изградена схема. Джон и Мая се спускат да разследват убийците или убиеца и колкото повече се заплитат в историята, става все по-опасно, и още по-мистериозно, докато накрая нишките се скъсват в единия край и мрежата се разпада, но не изцяло. А Джон и Мая се променят и читателя се пита дали тези хора, с които е преминал всичките 452 страници са същите, с които се е запознал в началото, защото те споделят страха си, и си имат доверие, и защото из целия сюжет има скрити психологически моменти и внушения. Все още мисля за онова момче, за онзи човек, който „наричаше себе си Куче”, за детството му, за причините, които са го накарали да стане това, което е! И хем мие жал, хем не мога да го оправдая, опитвам се да го разбера, но не мога и го презирам за цялата изкривена гениалност, която има в главата си.
Любопитството ли е по-силно или страха?
Но богатството на книгата не е само в историята, а и в умело вплетеното историческо познание в нея. Информацията за светилищата, за археологическите местности, за книгите, за божествата, за тракийския език, за ценностите и др., е поднесена интригуващо, плавно, художествено. Димана Трънкова разказва гладко, метафорично, задълбочено и в същото време толкова простичко и съвършено ти се струва, че усещаш как се движиш по историята без спънки, и изреченията просто текат по вените ти, и ти настръхваш, и всичко оживява, и ти си там, и е истинско, и е литературно.
Аз повярвах на тази история, а не знам дали е хубаво да вярваш на хубавите истории, но съм обикновен читател и за мен тази книга е откритие. От сърце я препоръчвам на всички, които търсят истинска литература, защото е не само литература, но и преживяване.
... и когато вече се предвижвах с плавна скорост към края, към втория край, и когато осъзнах, че се доближавам до завършека, нещо просветна, но не разбрах дали е в съзнанието ми или е наистина. И когато стигнах до последното изречение и последните думи „от автора”, които гласяха „те биха могли да се случат и сега”, затворих книгата и въздъхнах с онази въздишка, която се появява след нещо хубаво, като една хубава книга, която още дълго ще остане в главата ми, и чак когато всичко това се случи, вдигнах очи и осъзнах, че вали...

https://jivotatestvardikorici.wordpre...

[Bistra Ivanova · Rating 3 out of 5]

Май за първи път чета криминален роман, но все пак е на Димана и отдавна си бях обещала! Още първата вечер ме беше страх да ида до тоалетна, т.е. веднага успя да ми влезе под кожата. Последната част доста ме разочарова, но преди това беше доста интересно и за 2-3 вечери я прочетох. Не знам дали скоро ще захвана друга книга в този жанр, едва ли, но ако Димана напише нещо ново - задължително :-)
ПП: Читалнята <3

[Zuzi · Rating 4 out of 5]

Много приятна книга. Написана добре, интересна, държаща те в напрежение. Има някакво много добро начало за българската модерна литература и аз съм щастлива, че съм тук, за да го видя и да спомогна за него. Препоръчвам Димана Трънкова на всички и винаги ;)

[Димитър Цолов · Rating 4 out of 5]

Интересна история, изградена една идея по-претенциозно отколкото ми се нрави. Ако беше писание на Ваня Щерева или фрагмент от "Пощенска кутия за сълзливи приказки" - окъ, ама книгата е анотирана като "археологически трилър". И образът на Джон, наливащ се като докер и пушещ като комин, по никакъв начин не ми се стори реалистичен. В него не съзрях "американския блогър", а просто един опак разследващ беге журналист, даже визуално го оприличих на оня агент Васил Иванов, дето преди време му палиха апартамента, а наскоро изрева от цензурата в НОВА. Крайна оценка 3 1/2

[Христо Блажев · Rating 3 out of 5]

Серийни убийства с тракийски привкус: http://knigolandia.info/book-review/u...

Покрай романите на Лора Лазар си изградих вкус към подобни четива, а няколко мои приятели се изказаха много ласкаво за “Усмивката на кучето” на Димана Трънкова. Започнах книгата по пътя към родния Видин, но четенето се проточи неочаквано дълго и в следващите дни. Книгата се прицелва да бъде солиден трилър с археологическа насоченост, в който са намесени сериен убиец, ритуални садизми, тракийската митология, иманярски страсти – и не на последно място привлекателна изглежда разчупената сюжетна линия с американски журналист, доброволен заврян зет при родителите на българската си съпруга, и нашенка с интелектуален чар, с която се забъркват в опасна каша.

Colibri Books
http://knigolandia.info/book-review/u...

[Svetlozara Kabaktchieva · Rating 3 out of 5]

Аз пък се чудех между две или три звездички, но реших, че все пак трябва да се оцени усилието да се напише такъв роман. Историята е увлекателна, но е написана доста елементарно; заживяваш с героите, но има и доста самоцелни под-истории, чиято нишка се изгубва някъде без да успее да се върже с "голямата" история. От самата корица пък боде очите това пояснение "археологически трилър" - все едно на сцената актьорите да излизат с надпис на гърдите кой каква роля играе...

[Dimitar Apostolov · Rating 3 out of 5]

Много интересна книга от непозната за мен авторка. Първата част от книгата ми беше леко бавна, монотонна и клиширана. Но след като преминах нататък наистина се увлякох по историята. Краят е интересен и оригинален. Много ми харесаха сюжетите за траките. Второстепенните герои също бяха добре развити. Допадна ми и дебата за и против това да живееш в България.

[Stella · Rating 5 out of 5]

Изключително интересна и интригуваща книга. Не ми се спеше, исках да я почета на един дъх. Интересна история свързана с нашите земи и нашата история. Изключително добре написан криминален, историческо-археологически трилър. Бих я препрочела!

[Ani · Rating 2 out of 5]

Не съм очарована от книгата. Като за убиване на времето става, но факта че двадесет дни след прочита бегло си спомням за какво ставаше въпрос е достатъчен.

[Galia Georgieva · Rating 4 out of 5]

Изненадващо интересна и добре написана.
Препоръчвам

[Emiliya]

Добре е да има повече такива книги.