Прекрасна е. Още по-прекрасна е, когато я четеш лежейки под дъба зад къщата, мирише на прясно окосена трева и мащерка, а във въздуха над теб трептят десетки бели пеперуди. Някога, през августовски следобед, когато времето е спряло.
Елин Пелин има много разкази, които направо си жегват. Малко са тези, които са положителни. Повечето показват грубия и много често просташки селски нрав, който те оставя с едно горчиво чувство след като прочетеш даден разказ. Препоръчвам книгата, но е трудна за цялостно прочитане. Просто толкова много разкази с такива тъжни и абсурдни заключения, в даден момент просто идва прекалено.