Марк Тибо и Виан Нилсен прекарват лятната си почивка в семейна компания на Лазурния бряг. Дните им са тихи и безоблачни, до момента в който Жизел Беноа, харизматична парижка балерина и приятелка на Виан от детството изчезва загадъчно. Съпругът ѝ – психологът Лоран Беноа безуспешно я търси и се прибира в Париж, където е обвинен в бруталното убийство на журналистка. Убедени в неговата невинност, Марк и Виан се връщат в Париж, заедно със сина си Кристофър и се включват със свои методи в разследването. В същото време балетният хореограф Марсел Моро се събужда след преживяна катастрофа в тежка амнезия без спомен за собствената си идентичност. Предстои му сватба с непозната за него жена, към която не изпитва никакви чувства.. Мистериозна жена, загубила сина си, описва нещастната си съдба в дневник, който държи ключа към загадката. Дали словоизлиянията ѝ не са своеобразен израз на лудостта? Коя е тя и защо никой не знае за нея? „Танц след пробуждане“ говори с езика на музиката, цветовете и вятъра и разказва една красива и тъжна история, в която виртуозният танц на съдбите води героите към живота и смъртта. Той е петият роман на авторката и четвъртият в поредицата „Прекъснати връзки“, „Гласът на северния вятър“ и „Чай от хортензии“, чиито главни герои са психиатърката Виан Нилсен и детектив Марк Тибо.
Обичам танците, затова се зарадвах на новия роман на Светлана Любомирска. Не бях чела нищо от тази авторка и смело навлязох в сюжета без никакви очаквания. Книгата е мистериозна, криминална драма, която акцентира не само върху детективския сюжет, но и върху взаимоотношенията и семейните конфликти. На страниците на романа се срещаме с колоритни герои и загадъчни случки, които на пръв поглед нямат нищо общо помежду си. Частите са подредени като пъзел и постепенно навлизаме в трагичните животи на психолози и балетисти. Началото на една любовна история води до бъдещи трагични сблъсъци, а Виан и Марк са във вихъра на разследването. Случаите им са преплетени, тайните излизат на повърхността и се стоварват с опустошаващ ефект върху героите. Авторката пише увлекателно и през цялото време тръпнех от нетърпение да разбера историята. Много трагична ми дойде, сякаш нямаше нито един герой, който да намери своето пълно щастие в края на книгата. Всеки от тях беше разбит от някаква нещастна случка. Не мога да приема, че можеш да намериш щастие в насилствен брак или пък да простиш на майка, която отритва детето си. Всичко това е с фатални последици за героите. Колкото ми хареса книгата, толкова останах с тягостно чувство след прочита ѝ. Усетих, че романът е част от поредица и в него беше разказано накратко за предходните случаи на Виан и Марк. Затова препоръчвам авторката да се чете от първата издадена нейна книга, защото поредицата е свързана.
Светлана Любомирска има стил на разказване, който е близък до моята душа. Няма да разкривам нищо историята, както винаги в моите ревюта, просто искам да кажа - определено си заслужава!