От Абърдийн с усмивка

by Богомил Герасимов, Цветан Цеков — Карандаш (Художник)

116 pages, Hardcover

First published January 1, 1969

Reviews

[Ангѣлъ · Rating 3 out of 5]

Установих, че шотландците са като габровците.
В Шотландия има само един евреин и той е там, защото не може да събере пари за билет и да се махне.

Какво е шотландец?
- Човек, който би правил големи крачки, за да му траят по-дълго подметките, ако не правеше по-малки крачки от страх да не пукне гащите си по шевовете.

Лесно е да се познае къщата на шотландец. Тя е единствената с ключалки и на кофите за боклук

- Санди!... Санди!...
- Чувам те, стига си викала!... Какво те е прихванало?
- Санди, това не е нашето бебе! Виж количката!
- Ти я виж и после викай! Тази е много по-хубава от нашата.

- Колко усики може да изпие един шотландец?
- Всяко дадено количество.

Абърдийнец влиза в кръчмата мрачен като облак.
- Какво става, Джок? - запитал го барманът. - Днес нямаш настроение.
- Онзи ден умря дядо и ми остави 20000 лири наследство.
- Това не е лошо.
- Вчера умря леля и от нея получих още 5000 лири.
- Добре де, не разбирам защо трябва да си мрачен, когато си получил толкова пари.
- Днес няма нищо.

Дугалд обещал да изпрати на Джанет своя снимка. След няколко дни нейна приятелка я запитала:
- Добре ли изглежда Дугалд на снимка?
- Не знам, още не съм я проявила.

Шотландски съвет:
- Не се жени за пари. Ако ти трябват - вземи ги назаем. По-евтино ще ти излезе.

Шотландска пословица:
- Ако някой те обиди като ти предложи нещо за пиене - преглътни обидата!

Перпетуум-мобиле?
- Шотландец има да дава пари на евреин, който си ги иска.

- Забеляза ли колко груб е твоят приятел, Там?
- Не, мила, какво направи?
- Прозина се няколко пъти, докато аз говорех.
- А сигурна ли си, че той не се е опитвал нещо да ти каже?

- Баща ми почина.
- Моите съболезнования. Кои бяха последните му думи?
- Нямаше последни думи. През цялото време мама беше при него.

Войник на фронта получил писмо от капризната си жена и ѝ отговорил: "Моля ти се остави ме на мира да си свърша спокойно войната."

Запитали абърдийнец как се чувства като женен и той отговорил:
- Ужасно, жена ми непрекъснато иска пари.
- Какво прави с парите, които ѝ даваш?
- Не знам... досега още нищо не съм ѝ дал...

- Макнаб умря.
- Не думай. От какво?
- Сърдечен удар.
- Така ли?
- Омръзнало му да слуша, че шотландците са много стиснати и една вечер почерпил всички присъстващи в кръчмата. На другия ден разбрал, че през цялото време го смятали за ирландец...

Жителите на Глазгоу били много разгневени, когато намалили цените на трамвайните билети. Те пак си ходели пеша, както и по-рано, но сега щели да спестяват по-малко.

Пример за крайна икономия - умрял шотландец.

Един абърдийнец имал двама съседи, които тръгнали пеша за Лондон да гледат мача Англия-Шотландия. В Лондон стигнали, но мача не гледали, защото били твърде изморени да прескочат оградата на стадиона

- Знаеш ли, че Тамас умрял?
- Стига, бе! Как?
- Удавил се.
- Сигурен ли си?
- Да. Видях със собствените си очи да го вадят от морето и като му пребъркваха джобовете, той не помръдна.

Англичанин и шотландец се срещнали на погребение пред отворения гроб на общ приятел. На тръгване англичанинът оставил в ковчега банкнота от 5 лири. Със сълзи на очи и за да не остане по-назад, шотландецът написал чек за 10 лири, прибрал банкнотата на англичанина като ресто и си отишъл.

[Viktoria Chipova · Rating 2 out of 5]

📚 Рецензия на От Абърдийн с усмивка (твърда корица) от Богомил Герасимов
⭐️⭐️ (2/5)

Книгата предлага интересен поглед към Абърдийн и неговата култура, представени през български поглед, но за съжаление трудно задържа вниманието. Стилът на Богомил Герасимов е топъл и добронамерен, но сюжетът се движи бавно, а разказът често се отклонява, без да има ясно изградена нишка, която да увлече читателя.

Някои анекдоти и културни наблюдения са приятни, но като цяло липсва динамика и задълбоченост. Вместо да напомня на увлекателен пътепис или мемоар, книгата прилича повече на поредица от отделни впечатления, което прави четенето по-трудно за онези, които не познават автора.

Заключение: Приятна, но незапомняща се книга. Има моменти на топлота и хумор, но не оставя трайно впечатление и трудно бих я препоръчал на по-широка аудитория.