What do you think?
Rate this book
Обратната страна
Елегантен, поетичен стил и съзерцателна мъдрост.
Габриела Кожухарова, Аз чета - сайтът за твоята книга
Роман за дълбокото гмуркане в човешките отношения. С майсторско преливане на думите.
Кремена Петрова, Книжен център „Гринуич“
Дори философското е така поднесено, че веднага се отпечатва в съзнанието, няма да ви ограби откъм време, енергия, смисъл, а напротив – ще ви обогати и ще ви остави с приятното усещане от живота.
Емилия Найденова, „Под Моста“
Думите ѝ придобиват форма, цвят, вкус, аромат, топлина... Те внасят усещане за уют и равновесие – дори когато описват най-драматичните събития в живота на героите.
Мая Любенова, „Жанет 45“
Книга за любовта като вдъхновение за творчество и житейска промяна, за стимулите, от които човек се нуждае, за да приема живота като баланс на добро и лошо, черно и бяло.
Внезапно Юлиана е замесена във виртуален любовен четириъгълник, съставен от приятеля от студентските ѝ години Ник, неговата любима Изабела и собствения ѝ, често отсъстващ съпруг Стефан. На фона на виртуалните ѝ емоции към Ник, тя участва в реален международен турнир за поезия, заради който се нуждае от непрекъснато вдъхновение. Ник също се нуждае от вдъхновение, за да продължи романа си. Каква ще е развръзката, когато всеки получи онова, към което се стреми
Габриела Кожухарова, Аз чета - сайтът за твоята книга
Роман за дълбокото гмуркане в човешките отношения. С майсторско преливане на думите.
Кремена Петрова, Книжен център „Гринуич“
Дори философското е така поднесено, че веднага се отпечатва в съзнанието, няма да ви ограби откъм време, енергия, смисъл, а напротив – ще ви обогати и ще ви остави с приятното усещане от живота.
Емилия Найденова, „Под Моста“
Думите ѝ придобиват форма, цвят, вкус, аромат, топлина... Те внасят усещане за уют и равновесие – дори когато описват най-драматичните събития в живота на героите.
Мая Любенова, „Жанет 45“
Книга за любовта като вдъхновение за творчество и житейска промяна, за стимулите, от които човек се нуждае, за да приема живота като баланс на добро и лошо, черно и бяло.
Внезапно Юлиана е замесена във виртуален любовен четириъгълник, съставен от приятеля от студентските ѝ години Ник, неговата любима Изабела и собствения ѝ, често отсъстващ съпруг Стефан. На фона на виртуалните ѝ емоции към Ник, тя участва в реален международен турнир за поезия, заради който се нуждае от непрекъснато вдъхновение. Ник също се нуждае от вдъхновение, за да продължи романа си. Каква ще е развръзката, когато всеки получи онова, към което се стреми
- GenresBulgarian Literature
320 pages, Paperback
First published January 1, 2014
1 person is currently reading
33 people want to read
About the author
Radostina A. Angelova
14 books74 followersРадостина А. Ангелова жонглира с различните си роли точно толкова добре, колкото с думите. Тя е преподавател, доктор на техническите науки, автор и съавтор на над 170 научни публикации и учебници.
Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.
Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.
Награждаванa e у нас за поезия и разкази, нейни текстове са публикувани в стихосбирки в Белгия и списания във Великобритания, Холандия и САЩ. Победител е във Втория Европейски конкурс за поетична книга на английски език (The Colors of the Old Lady, 2011). Член е на Международната хайку фондация и три поредни години е включена в европейския Топ 100 за най-креативните автори на хайку.
Radostina A. Angelova juggles her various roles as well as she plays with words. She is a university professor, (PhD, DSc), author and co-author of more than 170 scientific publications, book chapters, and books.
Awarded for poetry and short stories in Bulgaria, her poems and short stories have been published in poetry collections in Belgium and magazines in the United Kingdom, Netherlands, and the United States. She is the winner of the Second European Competition for Poetry Book in English (The Colors of the Old Lady, 2011). She is a member of the International Haiku Foundation and for three consecutive years has been included in the European Top 100 for the most creative haiku authors.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 9 of 9 reviews
July 17, 2014
http://bit.ly/1t7142i
Понякога, когато прочета наистина хубава книга, сърцето ми се свива като от любов. Писатели като Радостина Ангелова имат смелостта да разтърсят стъклените сфери, в които сме се превърнали, да разклатят емоциите ни, да ни накарат да погледнем дълбоко в себе си. Да зададем въпросите, които премълчаваме. Да изслушаме отговорите, които подминаваме.
Убедена съм, че много мъже и жени, четейки “Обратната страна”, ще се уплашат от писателското око, което сякаш успява да събори всички (цифрови и психологически) защити, които поставяме между реалния си и виртуален живот. Ще припознаят историята на Ник и Юлиана в себе си и в своите истории.
Ник и Юлиана водят безкрайни среднощни разговори, в които се промъкват горчиви истини и изненадващи признания. Тази книга огрява най-тъмните ъгълчета на сърцето и те кара да се вгледаш в таящите се там сенки. В жестокостта, с която обичаме. Такива сме хората – строим кули от карти, които ту се издигат високо, ту се сриват със земята, разтресени от невнимателно движение или непредвидена кихавица. Играем на карти с любовта, един особен вид хазарт и никога не знаем дали следващта изтеглена карта ще ни донесе победа или провал.
Преживявайки различните образи на любовта и създавайки стихове, всеки от които е своеобразен катарзис на (не)връзката й с Ник, Юлиана извървява своя път, който неизменно води до решение – това е, което пътищата правят. Най-трудният избор всъщност е да не избереш. Да подтиснеш разрушителните импулси на сърцето си, да помислиш за утрото, вместо да посегнеш алчно към настоящето.
Понякога, когато прочета наистина хубава книга, сърцето ми се свива като от любов. Писатели като Радостина Ангелова имат смелостта да разтърсят стъклените сфери, в които сме се превърнали, да разклатят емоциите ни, да ни накарат да погледнем дълбоко в себе си. Да зададем въпросите, които премълчаваме. Да изслушаме отговорите, които подминаваме.
Убедена съм, че много мъже и жени, четейки “Обратната страна”, ще се уплашат от писателското око, което сякаш успява да събори всички (цифрови и психологически) защити, които поставяме между реалния си и виртуален живот. Ще припознаят историята на Ник и Юлиана в себе си и в своите истории.
Ник и Юлиана водят безкрайни среднощни разговори, в които се промъкват горчиви истини и изненадващи признания. Тази книга огрява най-тъмните ъгълчета на сърцето и те кара да се вгледаш в таящите се там сенки. В жестокостта, с която обичаме. Такива сме хората – строим кули от карти, които ту се издигат високо, ту се сриват със земята, разтресени от невнимателно движение или непредвидена кихавица. Играем на карти с любовта, един особен вид хазарт и никога не знаем дали следващта изтеглена карта ще ни донесе победа или провал.
Преживявайки различните образи на любовта и създавайки стихове, всеки от които е своеобразен катарзис на (не)връзката й с Ник, Юлиана извървява своя път, който неизменно води до решение – това е, което пътищата правят. Най-трудният избор всъщност е да не избереш. Да подтиснеш разрушителните импулси на сърцето си, да помислиш за утрото, вместо да посегнеш алчно към настоящето.
April 9, 2020
Хареса ми линията свързана с вдъхновението при писателите.
March 28, 2015
http://knigolandia.info/book-review/o...
Наскоро си пуснах филм с мой любим актьор. Докато се наслаждавах на играта му, осъзнах, че и да представяше прогнозата за времето, пак би ми би било приятно да слушам тембъра на гласа му, да проследявам жестовете и плавната смяна на изражения по лицето му. С някои творци стигаш до такова ниво на симпатия, че каквото и да правят, все ти е хубаво. Пред тях смъкваш всички пластове критичност и недоверие, които обикновено задръстват сетивата ти, и се оставяш да те лъжат умело и красиво. Глупаво ли звучи? Не знам. За мен, особено в литературата, тази връзка е въпрос на доверие между автора и читателя. Заслужено доверие.
Писателите, на чийто разказвачески талант така безрезервно се доверявам, са много малко. Обикновено ме оставят без думи и затова рядко пиша за тях. Когато чета книгите им, единствената функция на онзи втори глас в главата ми, който иначе шумно регистрира добрите попадения или настойчиво рецитира какво не му допада, е да мърка тихо и заситено като дебел черен котарак.
Радост Ангелова е един от тези мои автори-любимци. Прекрасните ѝ книги напълно са омаяли читателя в мен и му носят само и единствено щастие. Което е изключително освобождаващо преживяване – просто да четеш. И да не изпитваш истерична нужда да споделиш изпитаните емоции с друг, освен със себе си. Замислете се случвало ли ви се е скоро да се изключите така.
„Обратната страна” е третият роман на Радост. След мъдрите зимни нощи във „Виенски апартамент” и летните кръстопътища в „Имаго”, сега ни се поднася една книга, оголена почти само до разговор между двама съзидатели. Книга, която звучи интимно, философски и съкровено. Книга, която за мен е особено ценна, защото е посветена на деликатната тема за творчеството. Тя изследва идеята за капризното вдъхновение и заклинанията, които го призовават, за умението да опитомиш въображението си и да го приучиш да ти служи като всеки друг инструмент, който ума ти притежава.
„Обратната страна” разказва за любовта между двама писатели. Ник, който е в творческа криза и алчно вгражда сенките на две жени в книгата си, за да я завърши, и Юлиана, поетеса, която участва в световен литературен конкурс с труден формат, който поставя творческите ѝ сили на изпитание. Отношенията на един писател с таланта му са достатъчно усложнени от постоянното вглеждане навътре, какво ли пък остава за двама писатели, вкопчени един в друг с почти същата сила, с която са вкопчени в себе си…
Запазената марка на Радост Ангелова е чувственият стил. „Обратната страна” е напоена със същите богати аромати като предшественичките си, все така изкусителна за четене, смесваща реализма с приказни видения отвъд обозримото. И все така мъдра – всичко, което лежи на страниците на книгата, не е просто съчинено, а споделено. Предполагам, че темата за творчеството е особено близка на Радост, затова се вслушвах внимателно във всичко, което е разкрила за този процес през очите на героите си.
Нещо лично – Радост е писателката, заради която изтръпвам до мозъка на костите, щом някой махне с ръка и каже нещо от рода на „Български автори? Не, благодаря” (второто най-дразнещо изказване след „Не чета книги, написани от жени.”) Това лято стажувах на щанда на „Жанет 45” на Алея на книгата във Варна и едно момче дойде да търси подарък за своя приятелка. Препоръчах му „Имаго” и докато разпалено му разказвах с какво ме е спечелил романът и защо си мисля, че би се харесал на младо момиче, то ме прекъсна и отсече с такава смайваща увереност „Не, не искам никакви български автори”, че за няколко секунди буквално онемях. И ми стана мъчно, разбира се. Литературните предразсъдъци ме стъписват, особено щом заклеймяват нечий стойностен труд. Може би именно заради тях изпитах потребност да говоря за „Обратната страна”, въпреки първоначалното ми намерение да не допринасям към вече излезлите за романа прекрасни ревюта.
Пожелавам на всеки читател да открие своите писатели-довереници, чиито пера оставят мастилени следи върху душата му, които му вдъхват усещане за намерен сред страниците дом и които го вдъхновяват да бъде човек, осветявайки с таланта си обратната страна на нещата. Там, където съществува и друга истина, освен нашата, и където ни е страх да погледнем сами.
Наскоро си пуснах филм с мой любим актьор. Докато се наслаждавах на играта му, осъзнах, че и да представяше прогнозата за времето, пак би ми би било приятно да слушам тембъра на гласа му, да проследявам жестовете и плавната смяна на изражения по лицето му. С някои творци стигаш до такова ниво на симпатия, че каквото и да правят, все ти е хубаво. Пред тях смъкваш всички пластове критичност и недоверие, които обикновено задръстват сетивата ти, и се оставяш да те лъжат умело и красиво. Глупаво ли звучи? Не знам. За мен, особено в литературата, тази връзка е въпрос на доверие между автора и читателя. Заслужено доверие.
Писателите, на чийто разказвачески талант така безрезервно се доверявам, са много малко. Обикновено ме оставят без думи и затова рядко пиша за тях. Когато чета книгите им, единствената функция на онзи втори глас в главата ми, който иначе шумно регистрира добрите попадения или настойчиво рецитира какво не му допада, е да мърка тихо и заситено като дебел черен котарак.
Радост Ангелова е един от тези мои автори-любимци. Прекрасните ѝ книги напълно са омаяли читателя в мен и му носят само и единствено щастие. Което е изключително освобождаващо преживяване – просто да четеш. И да не изпитваш истерична нужда да споделиш изпитаните емоции с друг, освен със себе си. Замислете се случвало ли ви се е скоро да се изключите така.
„Обратната страна” е третият роман на Радост. След мъдрите зимни нощи във „Виенски апартамент” и летните кръстопътища в „Имаго”, сега ни се поднася една книга, оголена почти само до разговор между двама съзидатели. Книга, която звучи интимно, философски и съкровено. Книга, която за мен е особено ценна, защото е посветена на деликатната тема за творчеството. Тя изследва идеята за капризното вдъхновение и заклинанията, които го призовават, за умението да опитомиш въображението си и да го приучиш да ти служи като всеки друг инструмент, който ума ти притежава.
„Обратната страна” разказва за любовта между двама писатели. Ник, който е в творческа криза и алчно вгражда сенките на две жени в книгата си, за да я завърши, и Юлиана, поетеса, която участва в световен литературен конкурс с труден формат, който поставя творческите ѝ сили на изпитание. Отношенията на един писател с таланта му са достатъчно усложнени от постоянното вглеждане навътре, какво ли пък остава за двама писатели, вкопчени един в друг с почти същата сила, с която са вкопчени в себе си…
Запазената марка на Радост Ангелова е чувственият стил. „Обратната страна” е напоена със същите богати аромати като предшественичките си, все така изкусителна за четене, смесваща реализма с приказни видения отвъд обозримото. И все така мъдра – всичко, което лежи на страниците на книгата, не е просто съчинено, а споделено. Предполагам, че темата за творчеството е особено близка на Радост, затова се вслушвах внимателно във всичко, което е разкрила за този процес през очите на героите си.
Нещо лично – Радост е писателката, заради която изтръпвам до мозъка на костите, щом някой махне с ръка и каже нещо от рода на „Български автори? Не, благодаря” (второто най-дразнещо изказване след „Не чета книги, написани от жени.”) Това лято стажувах на щанда на „Жанет 45” на Алея на книгата във Варна и едно момче дойде да търси подарък за своя приятелка. Препоръчах му „Имаго” и докато разпалено му разказвах с какво ме е спечелил романът и защо си мисля, че би се харесал на младо момиче, то ме прекъсна и отсече с такава смайваща увереност „Не, не искам никакви български автори”, че за няколко секунди буквално онемях. И ми стана мъчно, разбира се. Литературните предразсъдъци ме стъписват, особено щом заклеймяват нечий стойностен труд. Може би именно заради тях изпитах потребност да говоря за „Обратната страна”, въпреки първоначалното ми намерение да не допринасям към вече излезлите за романа прекрасни ревюта.
Пожелавам на всеки читател да открие своите писатели-довереници, чиито пера оставят мастилени следи върху душата му, които му вдъхват усещане за намерен сред страниците дом и които го вдъхновяват да бъде човек, осветявайки с таланта си обратната страна на нещата. Там, където съществува и друга истина, освен нашата, и където ни е страх да погледнем сами.
January 20, 2015
Книгата ме заинтригува заради сюжета на виртуална любов - нещо, което мисля, всеки е изживявал в някаква степен.
За съжаление, историята е написана твърде предвидимо. Не изпитах абсолютно никаква симпатия (или антипатия) към героите - имах чувството, не че са живи хора, а някакви литературни образи - клишета, служещи на авторката да демонстрира идеите си за общуването в мрежата, изборите и любовта. Трудно беше и да си проправям път в сложните й изречения, изпълнени с (често ненужни за мен) сравнения и метафори.
Разбирам, че идеята вероятно е била да се покажат чувствата на героинята, чрез максимално приближаване до ритуалите й в ежедневието, но ми дойде малко повече парата от чая дето целуваше кухненските шкафове и здравецът на балкона, който беше свидетел на душевните терзания на Джули :)
"Легендите" или в случая "сюжети за стихове", които в предните книги на Радостина Ангелова намирах за очарователни, вдъхновяващи отклонения, сега ми се сториха излишни.
Книгата е ОК за лятно четиво, има достатъчно драма, за да задържи вниманието. Предполагам, че стилът ще се хареса повече на дамите.
За съжаление, историята е написана твърде предвидимо. Не изпитах абсолютно никаква симпатия (или антипатия) към героите - имах чувството, не че са живи хора, а някакви литературни образи - клишета, служещи на авторката да демонстрира идеите си за общуването в мрежата, изборите и любовта. Трудно беше и да си проправям път в сложните й изречения, изпълнени с (често ненужни за мен) сравнения и метафори.
Разбирам, че идеята вероятно е била да се покажат чувствата на героинята, чрез максимално приближаване до ритуалите й в ежедневието, но ми дойде малко повече парата от чая дето целуваше кухненските шкафове и здравецът на балкона, който беше свидетел на душевните терзания на Джули :)
"Легендите" или в случая "сюжети за стихове", които в предните книги на Радостина Ангелова намирах за очарователни, вдъхновяващи отклонения, сега ми се сториха излишни.
Книгата е ОК за лятно четиво, има достатъчно драма, за да задържи вниманието. Предполагам, че стилът ще се хареса повече на дамите.
October 23, 2014
Третият роман на Радост Ангелова е истинска радост за мен. Билетите не достигат, за да отбележа всичко, което ме вдъхновява и впечатлява в тази книга, но не мога да спра. Завъртяна съм в думите, но не в лабиринт, а може би в лек танц, лек полъх, в леко течение на река. На това ми прилича „Обратната страна”. Пред очите ми непрекъснато изникват картини- представям си героите, поставям се на тяхно място, или просто си спомням. Защото търсейки вдъхновение, всички попадаме във водовъртежа на любовта. И може би много от нас са сами герои в тази книга.
http://podmosta.bg/%D0%BE%D0%B1%D1%80...
July 22, 2014
Всяка вечер падам в безтегловност
и сънувам те по жиците,
по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците.
(Все извит от викове в бемоли
и зовящ въздишни мигове,
скрит където някога се молих,
раждайки от себе си проклятия и стихове)
Когато прекрасната Милена Ташева (ИК ,,Жанет 45‘‘ и ,,Аз чета‘‘) ми препоръча ,,Обратната страна‘‘ на Радостина Ангелова, най-уверено й заявих, че не ми се чете за любов. Но... http://www.knijno.blogspot.de/2014/07...
и сънувам те по жиците,
по мостове от безкрайна синьост,
все прегръщащ в нереалност птиците.
(Все извит от викове в бемоли
и зовящ въздишни мигове,
скрит където някога се молих,
раждайки от себе си проклятия и стихове)
Когато прекрасната Милена Ташева (ИК ,,Жанет 45‘‘ и ,,Аз чета‘‘) ми препоръча ,,Обратната страна‘‘ на Радостина Ангелова, най-уверено й заявих, че не ми се чете за любов. Но... http://www.knijno.blogspot.de/2014/07...
August 9, 2014
Доста приятно, но твърде предвидимо четиво.
Липсата на значима история, случване сериозно си личи.
Историята е загатната, развитието е маркирано, но нещо цялостно куца...
Липсата на значима история, случване сериозно си личи.
Историята е загатната, развитието е маркирано, но нещо цялостно куца...
July 21, 2014
На един дъх! Невероятна...
June 17, 2017
Радост Ангелова ми е изключително симпатична и приятна като творец. Далеч е от моят личен литературен връх, но въпреки това я чета с удоволствие и с нетърпение.
"Обратната страна" обаче е далеч под възможностите на авторката, мисля аз. Лекичка, четивна, но мотивът за "разумната", сигурната, "такатрябва" любовта вече се поизтърка. Психологизирането, което ми беше много приятно във "Виенски апартамент", тук вече ми поомръзва, особено след като съм чела и "Имаго" /което, впрочем, много харесвам/. Дори на мен, която съвсем не си падам по сюжетните катаклизми, тази книга ми мноого предвидима. Не просто като сюжет, а като текст на Радост.
Виждам в Радостина много, много потенциал и ми се ще вече да надскочи себе си и това, което показва до сега. Знам, че може. Дано и тя скоро да се осмели.
"Обратната страна" обаче е далеч под възможностите на авторката, мисля аз. Лекичка, четивна, но мотивът за "разумната", сигурната, "такатрябва" любовта вече се поизтърка. Психологизирането, което ми беше много приятно във "Виенски апартамент", тук вече ми поомръзва, особено след като съм чела и "Имаго" /което, впрочем, много харесвам/. Дори на мен, която съвсем не си падам по сюжетните катаклизми, тази книга ми мноого предвидима. Не просто като сюжет, а като текст на Радост.
Виждам в Радостина много, много потенциал и ми се ще вече да надскочи себе си и това, което показва до сега. Знам, че може. Дано и тя скоро да се осмели.
Displaying 1 - 9 of 9 reviews