What do you think?
Rate this book
Octave Parango #2
Cứu với, xin tha thứ
“Thưa các ngài, mục tiêu của chúng ta hết sức giản dị: Sao cho ba tỉ phụ nữ muốn mình giống hệt cùng một người. Và vấn đề của tôi là tìm ra cái người ấy.”
Octave Parango được một hãng mỹ phẩm trả tiền để lang thang khắp nước Nga làm công việc mà hẳn đấng mày râu nào cũng mong ước ấy: Tiếp cận những cô gái đẹp nhất thế giới và tìm cho ra cô đẹp nhất. Nhưng rồi có đúng như mơ khi Octave gặp được nàng thơ và… lại đem lòng yêu nàng ngay cái nhìn đầu tiên? Cứu với xin tha thứ kể câu chuyệnvề một người đàn ông cứ ngỡ sẽ tìm thấy tự do ở nước Nga nhưng cuối cùng ngộ ra rằng tự do không tồn tại!
Và gặp lại Frédéric Beigbeder đi, bạn sẽ hiểu vì sao người ta mê gã công tử viết văn châm chọc và chơi bời này đến thế!
Octave Parango được một hãng mỹ phẩm trả tiền để lang thang khắp nước Nga làm công việc mà hẳn đấng mày râu nào cũng mong ước ấy: Tiếp cận những cô gái đẹp nhất thế giới và tìm cho ra cô đẹp nhất. Nhưng rồi có đúng như mơ khi Octave gặp được nàng thơ và… lại đem lòng yêu nàng ngay cái nhìn đầu tiên? Cứu với xin tha thứ kể câu chuyệnvề một người đàn ông cứ ngỡ sẽ tìm thấy tự do ở nước Nga nhưng cuối cùng ngộ ra rằng tự do không tồn tại!
Và gặp lại Frédéric Beigbeder đi, bạn sẽ hiểu vì sao người ta mê gã công tử viết văn châm chọc và chơi bời này đến thế!
308 pages, Paperback
First published January 1, 2007
43 people are currently reading
560 people want to read
About the author
Frédéric Beigbeder
64 books1,726 followersBeigbeder was born into a privileged family in Neuilly-sur-Seine, France. His mother, Christine de Chasteigner, is a translator of mawkish novels ( Barbara Cartland et al.); his father, Jean-Michel Beigbeder, is a headhunter. He studied at the Lycée Montaigne and Louis-le-Grand, and later at the Institut D'Etudes Politiques de Paris. Upon graduation at the at the age of 24, began work as an advertising executive, author, broadcaster, publisher, and dilettante.
In 1994, Beigbeder founded the "Prix de Flore", which takes its name from the famous and plush Café de Flore in Saint-Germain-des-Prés. The prize is awarded annually to a promising young French author. Vincent Ravalec, Jacques A. Bertrand, Michel Houellebecq are among those who have won the prize. In 2004, the tenth anniversary of the prize, it was awarded to the only American to ever receive it, Bruce Benderson. Two of Beigbeder's novels, 99 Francs (Jan Kounen, 2007) and L'amour dure trois ans (Beigbeder, 2011), have been adapted for the cinema.
In 2002, he presented the TV talk show "Hypershow" on French channel Canal+, co-presented with Jonathan Lambert, Sabine Crossen and Henda. That year he also advised French Communist Party candidate Robert Hue in the presidential election.
He worked for a few years as a publisher for Flammarion. He left Flammarion in 2006.
In May 2007 he spent time in the United States to shoot a film about the reclusive American author, J.D. Salinger.
In 1994, Beigbeder founded the "Prix de Flore", which takes its name from the famous and plush Café de Flore in Saint-Germain-des-Prés. The prize is awarded annually to a promising young French author. Vincent Ravalec, Jacques A. Bertrand, Michel Houellebecq are among those who have won the prize. In 2004, the tenth anniversary of the prize, it was awarded to the only American to ever receive it, Bruce Benderson. Two of Beigbeder's novels, 99 Francs (Jan Kounen, 2007) and L'amour dure trois ans (Beigbeder, 2011), have been adapted for the cinema.
In 2002, he presented the TV talk show "Hypershow" on French channel Canal+, co-presented with Jonathan Lambert, Sabine Crossen and Henda. That year he also advised French Communist Party candidate Robert Hue in the presidential election.
He worked for a few years as a publisher for Flammarion. He left Flammarion in 2006.
In May 2007 he spent time in the United States to shoot a film about the reclusive American author, J.D. Salinger.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 89 reviews
March 9, 2016
Frederik Begbede je najbolje objasnio samog sebe ubrojavši se među pisce koji pišu za one koji inače ništa ne čitaju (za ostale su, kaže u ovom romanu, Gelasimov, Sorokin i Peljevin).
"U pomoć, molim za oproštaj" je još jedno ozbiljno kritikovanje modernog društva u maniru inteligentnog superstara. Roman je napisan iz prvog lica u vidu ispovesti pravoslavnom svešteniku, pred kojim dušu olakšava francuski lovac na supermodele, na službenom zadatku u Rusiji. Već je i ovo dovoljno da podseti na Lolitu, i podseća, ali Begbede ide dalje od Nabokova (na žalost, ne i stilski).
Fino poredi Rusiju i Francusku, još finije se sablažnjava nad potrošačkim društvom, priznajući da, iako svestan svih tih užasa, nema nameru da se odrekne globalnog ludila, već će sve svoje kapacitete usmeravati ka (materijalno - hedonističkim) zadovoljstvima ovoga sveta. Pravi i dobar osvrt na rusku književnost (i književnost generalno, a kako su nam ukusi, izgleda, slični, nisam sasvim kadra da procenim koliko ga objektivno ocenjujem - u dva romana koja sam pročitala izlistao je najveći broj mojih omiljenih pisaca, često aludirajući na mesta iz njihovih knjiga koja naviše volim). Svega i svačega se on ovde dotiče, čak i razlike između pravoslavlja i katoličanstva, antiteističkih pitanja, Putina (naravno) i Sarkozija, Adrijane Lime, Žan Pola Gotjea, Romana Abramoviča...a moralista je (ili bi bar želeo da jeste), pa su svi oni pod teškom ironijom.
Pametan tip koji vrlo dobro shvata svet oko sebe, samim tim je i ozbiljno nesrećan (nezadovoljan, ako vam se više dopada) i koji će, verujem, kad nam bude ispričao sve svoje kokainsko - klubsko - seksualne dogodovštine i taume iz detinjstva napisati roman ozbiljne književne vrednosti. Za sad je zabavan i može biti odličan poklon nekome u čiji ukus niste upućeni. Stoga i preporuka.
"U pomoć, molim za oproštaj" je još jedno ozbiljno kritikovanje modernog društva u maniru inteligentnog superstara. Roman je napisan iz prvog lica u vidu ispovesti pravoslavnom svešteniku, pred kojim dušu olakšava francuski lovac na supermodele, na službenom zadatku u Rusiji. Već je i ovo dovoljno da podseti na Lolitu, i podseća, ali Begbede ide dalje od Nabokova (na žalost, ne i stilski).
Fino poredi Rusiju i Francusku, još finije se sablažnjava nad potrošačkim društvom, priznajući da, iako svestan svih tih užasa, nema nameru da se odrekne globalnog ludila, već će sve svoje kapacitete usmeravati ka (materijalno - hedonističkim) zadovoljstvima ovoga sveta. Pravi i dobar osvrt na rusku književnost (i književnost generalno, a kako su nam ukusi, izgleda, slični, nisam sasvim kadra da procenim koliko ga objektivno ocenjujem - u dva romana koja sam pročitala izlistao je najveći broj mojih omiljenih pisaca, često aludirajući na mesta iz njihovih knjiga koja naviše volim). Svega i svačega se on ovde dotiče, čak i razlike između pravoslavlja i katoličanstva, antiteističkih pitanja, Putina (naravno) i Sarkozija, Adrijane Lime, Žan Pola Gotjea, Romana Abramoviča...a moralista je (ili bi bar želeo da jeste), pa su svi oni pod teškom ironijom.
Pametan tip koji vrlo dobro shvata svet oko sebe, samim tim je i ozbiljno nesrećan (nezadovoljan, ako vam se više dopada) i koji će, verujem, kad nam bude ispričao sve svoje kokainsko - klubsko - seksualne dogodovštine i taume iz detinjstva napisati roman ozbiljne književne vrednosti. Za sad je zabavan i može biti odličan poklon nekome u čiji ukus niste upućeni. Stoga i preporuka.
July 2, 2020
Si 13.99 euros era un grito de socorro, tal vez este libro sea una súplica de perdón; aunque no es necesario haber leído la primera para entender esta secuela de las aventuras del alter ego del autor. Una es el siglo XX; la otra, el siglo XXI. Entre ambas, naturalmente, hay una novela sobre el atentado del 11 de setiembre (Windows of the World).
Así como en esta última se esboza un paralelismo entre Francia y Estados Unidos, aquí la comparación es con Rusia. Parece forzado, pero tal vez no lo sea, pues es posible que un ruso que hablaba en francés escriba su obra más popular en inglés (Nabokov). No debe sorprender que esta novela, entonces, sea una especie de Lolita, en la que se mezclan los tres idiomas, solo que aquí la niña se llama Lena y tiene 14 años.
Como en todos los libros de Beigbeder hay harto sexo, coca, fiestas, discotecas, lujos, etc., pero no cansa. Por más que la historia por momentos se difumine y sea más una excusa para burlarse y criticar el mundo actual, las frases, humor y sarcasmo del bueno, los juegos de palabras (en ocasiones, intraducibles) sostienen este texto. La trama versa sobre el placer culposo, la prosa de este narrador lo es; aunque con partes que cojean: adivinable el plot twist del final. También chirría el personaje femenino que menciona a Kant y cita películas incluso en momentos difíciles de creer, lo que es inverosímil aun si fuera mayor de edad.
Para mantenerme acorde al relato, es momento de una confesión: hay partes que son excesivas, al menos, para mí:
Y luego las escenas de chicas colgadas a las que se les clava alfileres en los pezones, torturas con electricidad, etc. Disculparán, pero eso si no me agradó. Para algunos seré muy puritano; para otros un degenerado por disfrutar de este escritor. Debo estar mal, por exceso o defecto, igual nunca podré tener conformes a todos. Y aunque califiqué con cinco estrellas a Vivir abajo, compenso haciendo lo mismo (viva la igualdad) con Teoría King Kong. Solo queda vivir así, siempre en el medio, siempre en el miedo, pidiendo socorro y, a la vez, perdón.
Así como en esta última se esboza un paralelismo entre Francia y Estados Unidos, aquí la comparación es con Rusia. Parece forzado, pero tal vez no lo sea, pues es posible que un ruso que hablaba en francés escriba su obra más popular en inglés (Nabokov). No debe sorprender que esta novela, entonces, sea una especie de Lolita, en la que se mezclan los tres idiomas, solo que aquí la niña se llama Lena y tiene 14 años.
Como en todos los libros de Beigbeder hay harto sexo, coca, fiestas, discotecas, lujos, etc., pero no cansa. Por más que la historia por momentos se difumine y sea más una excusa para burlarse y criticar el mundo actual, las frases, humor y sarcasmo del bueno, los juegos de palabras (en ocasiones, intraducibles) sostienen este texto. La trama versa sobre el placer culposo, la prosa de este narrador lo es; aunque con partes que cojean: adivinable el plot twist del final. También chirría el personaje femenino que menciona a Kant y cita películas incluso en momentos difíciles de creer, lo que es inverosímil aun si fuera mayor de edad.
Para mantenerme acorde al relato, es momento de una confesión: hay partes que son excesivas, al menos, para mí:
"Me digo con frecuencia que si la violación fuese legal simplificaría la vida de los hombres modernos (...) violé a doce jovencitas en un año. No ponga esa cara" (págs. 158-159)
Y luego las escenas de chicas colgadas a las que se les clava alfileres en los pezones, torturas con electricidad, etc. Disculparán, pero eso si no me agradó. Para algunos seré muy puritano; para otros un degenerado por disfrutar de este escritor. Debo estar mal, por exceso o defecto, igual nunca podré tener conformes a todos. Y aunque califiqué con cinco estrellas a Vivir abajo, compenso haciendo lo mismo (viva la igualdad) con Teoría King Kong. Solo queda vivir así, siempre en el medio, siempre en el miedo, pidiendo socorro y, a la vez, perdón.
April 16, 2022
Suite de 99Fr. Ici, Octave ancien publicitaire sorti de prison devient scout pour agences de mannequins en Russie. Il doit trouver le nouveau modèle pour l'entreprise L'idéal, numéro 1 des cosmétiques dans le monde. Octave cherche donc des adolescentes angéliques aux mensurations parfaites. Ce faisant, il devient le maquignon de la top model, il analyse les jeunes femmes comme des produits, les "teste", les catalogue tout cela en analysant les sociétés russes, ukrainiennes et tchétchènes du début des années 2000. Une seule règle d'or. Ne pas tomber amoureux d'une future mannequin...
C'est absolument odieux, immoral, cynique et sarcastique, tout ce que j'adore. Parfois, c'est too much. Ce livre n'aurait pas pu être publié aujourd'hui à l'ère de metoo et de balancetonporc et c'est bien normal. Néanmoins, c'est incroyablement bien écrit, le personnage principal immature et stupide est horriblement sympathique. Certains passages sont abjects c'est vrai mais je préfère une pépite littéraire avec des passages dégueulasses qu'un livre chiant politiquement correct.
J'ai adoré détester ce livre.
C'est absolument odieux, immoral, cynique et sarcastique, tout ce que j'adore. Parfois, c'est too much. Ce livre n'aurait pas pu être publié aujourd'hui à l'ère de metoo et de balancetonporc et c'est bien normal. Néanmoins, c'est incroyablement bien écrit, le personnage principal immature et stupide est horriblement sympathique. Certains passages sont abjects c'est vrai mais je préfère une pépite littéraire avec des passages dégueulasses qu'un livre chiant politiquement correct.
J'ai adoré détester ce livre.
July 30, 2021
Отвратителна. Бих казала възмутителна, но авторът явно се опитва да подложи читателят на всякакви словесни гадости, така че избирам само гнусна и отвратителна.
Едно е да пишеш пародия, друго е да пишеш как главният персонаж мисли за изнасилвания, систематично унижава, използва и експлоатира деца и на всичкото отгоре ги заплашва и подкупва мълчанието им, буквално подпомага явни и скрити педофили и организациите им, и е като цяло, долен мъжки екземпляр.
Накара ме да се замисля колко такива реални типове всеки ден упражняват властта си над деца и млади момичета, и колко хора знаят това и избират да замълчат и отвърнат очи...
Едно е да пишеш пародия, друго е да пишеш как главният персонаж мисли за изнасилвания, систематично унижава, използва и експлоатира деца и на всичкото отгоре ги заплашва и подкупва мълчанието им, буквално подпомага явни и скрити педофили и организациите им, и е като цяло, долен мъжки екземпляр.
Накара ме да се замисля колко такива реални типове всеки ден упражняват властта си над деца и млади момичета, и колко хора знаят това и избират да замълчат и отвърнат очи...
July 10, 2021
Бегбедер – талантливый писатель с наблюдательным взглядом. Его зарисовки современной России являются хоть и мнением иностранца, но достаточно глубоким. Страна сознательной амнезии – очень ценное определение, данное человеком, смотрящего со стороны. Бегбедер, как и в «99 франках» критикует мир рекламы, моды, глянца, породивших «эру сексапильной бесчеловечности» или «fashion-фашизм», его роман полон грязи и разврата, но он слишком уж «закопался» в их описание, что к моменту неожиданной развязки, остаешься уже совершенно равнодушен и только ожидаешь, когда же книга закончится.
Read
October 7, 2013Ревю на Анастасия Карнаух, Момичетата от града
Познавате ли се с Бегбеде? Има ли въобще някой, който не го познава? Който не е държал в ръцете си „Разкази под екстази“, „Любовта трае три години“ или „9.99 лв“? Ако спадате към онези, които не са попадали под влиянието на лудия французин, „Помощ, простете“ не е най-добрият начин да си кажете „Здравей“. Просто защото това е книгата, с която се затвърждава, но не и започва едно приятелство.
Бегбеде е луд до доказване на противното и в моите очи винаги е бил гений, без нуждата това да бъде медицински потвърдено. Животът ми, подреден като стойни книги на лавицата, понякога влиза в скучни релси на стария маршрут, когато на помощ идва великолепният Фредерик, за да взриви ежедневието и да промени посоката ми.
Този път сме в Русия – мястото, където по чисто демографски причини се раждат най-много красиви жени в Европа. Просто, защото там се раждат най-много жени на континента въобще, но това са оправдания, споделя Бегбеде и аз кимам усмихната. Именно това е поводът Октав, така познатият герой от книгата „9.99 лв“, да си събере багажа и да замине в руската столица с една единствена мисия – да открие новото лице на „Идеал: - световният лидер на козметичната промишленост". Работата му е сложна, защото шефовете му смятат, че 24-годишната жена е стара, а самият той вече отдавна обикаля баровете с невидимата табелка „Октав, 40 годишен ерген“ и изпада в депресия всеки път, когато се запознава с 13-годишни умопомрачителни красавици. Мъката е пълна, но той усмихнато преодолява възрастовата граница и слага безобразно скъпата риза, подготвяйки се за следваща си ловна вечер. Заедно с него ние обикаляме най-скъпите дискотеки на Москва и седим на VIP местата на Russian Fashion Week, за да намерим онази – единствената и неповторимата, която ще възбужда не само цялата мъжка на половина на Европа, но ще разтърси до толкова женската част, че всички те в истерия ще се втурнат, за да си закупят новия крем против бръчки. С непоколебимата вяра, че именно той ще ги доближи поне наполовина до тази шеметна визия.
Мисията на френския Бонд е на път да бъде осъществена, когато срещаме Лена, но подобно на всички останали красавици, тя ще разкъса сърцето на французина и ще изчезне. Защо? Къде? Или, простете - Pourquoi?? – ще крещи Октав, безнадеждно обикаляйки най-затънтените кътчета на майка Русия в търсене на неповторимата Лена.
Краят е загадка. Трябва да изминете целият шеметен път на този неповторим роман, красив със своята искреност и безапелационно счупване на рекламната красива фасада на нашия живот. Бегбеде ще разкъса рекламния имидж като пакетче с дъвки, за да го изплюе и подмине с надменност и всичко това ще ни накара да му повярваме малко повече.
Впрочем като се замисля – няма неподходящ момент за среща с този френски дявол и може би сега, с тази книга, е точният момент да се запознаете с неповторимия Бегбеде. Фредерик Бегбеде...
Познавате ли се с Бегбеде? Има ли въобще някой, който не го познава? Който не е държал в ръцете си „Разкази под екстази“, „Любовта трае три години“ или „9.99 лв“? Ако спадате към онези, които не са попадали под влиянието на лудия французин, „Помощ, простете“ не е най-добрият начин да си кажете „Здравей“. Просто защото това е книгата, с която се затвърждава, но не и започва едно приятелство.
Бегбеде е луд до доказване на противното и в моите очи винаги е бил гений, без нуждата това да бъде медицински потвърдено. Животът ми, подреден като стойни книги на лавицата, понякога влиза в скучни релси на стария маршрут, когато на помощ идва великолепният Фредерик, за да взриви ежедневието и да промени посоката ми.
Този път сме в Русия – мястото, където по чисто демографски причини се раждат най-много красиви жени в Европа. Просто, защото там се раждат най-много жени на континента въобще, но това са оправдания, споделя Бегбеде и аз кимам усмихната. Именно това е поводът Октав, така познатият герой от книгата „9.99 лв“, да си събере багажа и да замине в руската столица с една единствена мисия – да открие новото лице на „Идеал: - световният лидер на козметичната промишленост". Работата му е сложна, защото шефовете му смятат, че 24-годишната жена е стара, а самият той вече отдавна обикаля баровете с невидимата табелка „Октав, 40 годишен ерген“ и изпада в депресия всеки път, когато се запознава с 13-годишни умопомрачителни красавици. Мъката е пълна, но той усмихнато преодолява възрастовата граница и слага безобразно скъпата риза, подготвяйки се за следваща си ловна вечер. Заедно с него ние обикаляме най-скъпите дискотеки на Москва и седим на VIP местата на Russian Fashion Week, за да намерим онази – единствената и неповторимата, която ще възбужда не само цялата мъжка на половина на Европа, но ще разтърси до толкова женската част, че всички те в истерия ще се втурнат, за да си закупят новия крем против бръчки. С непоколебимата вяра, че именно той ще ги доближи поне наполовина до тази шеметна визия.
Мисията на френския Бонд е на път да бъде осъществена, когато срещаме Лена, но подобно на всички останали красавици, тя ще разкъса сърцето на французина и ще изчезне. Защо? Къде? Или, простете - Pourquoi?? – ще крещи Октав, безнадеждно обикаляйки най-затънтените кътчета на майка Русия в търсене на неповторимата Лена.
Краят е загадка. Трябва да изминете целият шеметен път на този неповторим роман, красив със своята искреност и безапелационно счупване на рекламната красива фасада на нашия живот. Бегбеде ще разкъса рекламния имидж като пакетче с дъвки, за да го изплюе и подмине с надменност и всичко това ще ни накара да му повярваме малко повече.
Впрочем като се замисля – няма неподходящ момент за среща с този френски дявол и може би сега, с тази книга, е точният момент да се запознаете с неповторимия Бегбеде. Фредерик Бегбеде...
October 6, 2018
Với một "gái ngoan" như mình, đọc cuốn sách này thực sự là một cú "lộn vòng" để nhìn đời qua con mắt của những kẻ ba lăng nhăng.
Rất nhiều quote mình đã lưu lại trong này, không hẳn vì tâm đắc, mà vì nó ấn tượng và lạ lẫm, và quan trọng, tất cả nó làm cho mình hiện một suy nghĩ lớn nhất trong đầu: HÃY KHOAN DUNG VỚI LỐI SỐNG CỦA KẺ KHÁC MÌNH. VÀ CŨNG HÃY HIỂU THẾ GIỚI NÀY KÌ QUẶC LẮM, NÊN TỐT NHẤT LÀ LÀM NHỮNG GÌ MÌNH THỰC SỰ CẢM THẤY ĐÚNG THÌ LÀM THÔI.
Mạch văn xuyên suốt là lối độc thoại của nhân vật Octave Parango, mà chính ra phải giở đến hơn mười trang sách cái lão Frederic mới chịu lộ tên cái "chủ tọa" của cuốn tiểu thuyết =.= Giai Pháp đúng là luôn bay bướm, lăng nhăng, tài tử và cũng rất lý luận sầu đâu, hầu hết đi ngược lại với những gì ta hay thấy. Cũng thực là bất ngờ khi chú ta nói "Tôi là một người Cộng sản. Tôi đứng về phía Cộng sản." Oh là lá, thế thì chú chắc thích Việt Nam lắm! Việt Nam cháu cộng sản nè, lắm điều kỳ quặc nè, chỉ có ngặt một nỗi là chú không chịu được cái cảnh một vợ một chồng thôi :))
Đây là cuốn tiểu thuyết khó đọc, vì lôm côm hỗn độn đủ thứ từ gái gú, tình yêu đến cả lịch sử lẫn chính trị. Chính ông Fré ông còn tự nhận phần lớn Octave là mình thì phải hiểu ổng hay suy tư trầm ngâm, chim chuột nhiều lắm mới viết được cái thứ cấm có ai đọc nhanh được (vì đọc nhanh chỉ có hóc xương!) Đọc cứ phải tua đi tua lại, làm cháu mệt bở hơi tai quá chú Fré ạ. Đã thế đến tận dăm ba trang cuối chú mới lộ quân bài làm người đọc... chết đứng luôn!
Rất nhiều quote mình đã lưu lại trong này, không hẳn vì tâm đắc, mà vì nó ấn tượng và lạ lẫm, và quan trọng, tất cả nó làm cho mình hiện một suy nghĩ lớn nhất trong đầu: HÃY KHOAN DUNG VỚI LỐI SỐNG CỦA KẺ KHÁC MÌNH. VÀ CŨNG HÃY HIỂU THẾ GIỚI NÀY KÌ QUẶC LẮM, NÊN TỐT NHẤT LÀ LÀM NHỮNG GÌ MÌNH THỰC SỰ CẢM THẤY ĐÚNG THÌ LÀM THÔI.
Mạch văn xuyên suốt là lối độc thoại của nhân vật Octave Parango, mà chính ra phải giở đến hơn mười trang sách cái lão Frederic mới chịu lộ tên cái "chủ tọa" của cuốn tiểu thuyết =.= Giai Pháp đúng là luôn bay bướm, lăng nhăng, tài tử và cũng rất lý luận sầu đâu, hầu hết đi ngược lại với những gì ta hay thấy. Cũng thực là bất ngờ khi chú ta nói "Tôi là một người Cộng sản. Tôi đứng về phía Cộng sản." Oh là lá, thế thì chú chắc thích Việt Nam lắm! Việt Nam cháu cộng sản nè, lắm điều kỳ quặc nè, chỉ có ngặt một nỗi là chú không chịu được cái cảnh một vợ một chồng thôi :))
Đây là cuốn tiểu thuyết khó đọc, vì lôm côm hỗn độn đủ thứ từ gái gú, tình yêu đến cả lịch sử lẫn chính trị. Chính ông Fré ông còn tự nhận phần lớn Octave là mình thì phải hiểu ổng hay suy tư trầm ngâm, chim chuột nhiều lắm mới viết được cái thứ cấm có ai đọc nhanh được (vì đọc nhanh chỉ có hóc xương!) Đọc cứ phải tua đi tua lại, làm cháu mệt bở hơi tai quá chú Fré ạ. Đã thế đến tận dăm ba trang cuối chú mới lộ quân bài làm người đọc... chết đứng luôn!
May 25, 2015
Quelle déception après la plume acide et efficace de 99francs ! Le style Beigbeder se retrouve toujours dans ces pages mais moins vif, plus désespéré, plus trash pour être trash aussi dans réel but. Et c'est ce qui n'aide pas le récit à percer davantage. Quelques rares passages de l'histoire sont prenants, très bien écrits et on s'y plonge facilement mais la quasi totalité reflète surtout l'esprit bien dérangé et perdu du personnage : descriptions sans fin, digressions pas forcément claires et utiles, scènes carrément perturbantes... J'ai eu beaucoup de mal à apprécier ma lecture, j'en attendait sans doute trop après 99francs qui m'a beaucoup plu et marquée.
En résumé il ne faut pas tellement s'attendre à une réelle suite de 99francs ni à un style similaire mais à un autre récit bien différent n'étant pas nécessairement fait pour vous plaire.
En résumé il ne faut pas tellement s'attendre à une réelle suite de 99francs ni à un style similaire mais à un autre récit bien différent n'étant pas nécessairement fait pour vous plaire.
January 3, 2020
მსგავსი სისულელე კაი ხანია არ წამიკითხავს.
მთელი წიგნი მემგონი იმიტომ დაწერა, რომ რუსებს ეყიდათ და მეტი რუსი კლიენტი ჰყოლოდა.
რომ რუსები ყველაზე ლამაზები არიან, რომ რუსეთი ყველაზე დიდი ქვეყანაა და უკანალის ლოკვაა მთელი რუსეთის.
მდარე პოპულისტური მარაზმატული სიუჟეტია, რომელიც "ჰომო ფაბერიდან" მოიპარა.
პედოფილიისა და ანანიზმის ტირაჟრება და სრული მარაზმი ერთ ეგრედ წოდებულ წიგნში.
გულისრევის შეგრძნების მეტს არაფერს ტოვებს!
მთელი წიგნი მემგონი იმიტომ დაწერა, რომ რუსებს ეყიდათ და მეტი რუსი კლიენტი ჰყოლოდა.
რომ რუსები ყველაზე ლამაზები არიან, რომ რუსეთი ყველაზე დიდი ქვეყანაა და უკანალის ლოკვაა მთელი რუსეთის.
მდარე პოპულისტური მარაზმატული სიუჟეტია, რომელიც "ჰომო ფაბერიდან" მოიპარა.
პედოფილიისა და ანანიზმის ტირაჟრება და სრული მარაზმი ერთ ეგრედ წოდებულ წიგნში.
გულისრევის შეგრძნების მეტს არაფერს ტოვებს!
May 9, 2015
Je dois dire que c'était intéressant. Beigbeder a une manière d'écrire très originale et réaliste. Malheureusement, j'ai vue venir le dénouement dès le moment ou Lena fut introduite, ce qui est un peu décevant. Ce n'est certainement pas un de ces livres que je vais relire encore et encore mais je ne regrette tout de même pas de l'avoir entièrement lu au moins à une reprise.
February 20, 2010
C'est un bon livre avec une forme narrative intéressante. La vision de la Russie (comme un Paris plus trash) oscille entre le glauque et le magnifique, entre la Russie littéraire et l'ignominie des riches.
Octave a beaucoup mûri depuis 99f..
Octave a beaucoup mûri depuis 99f..
October 26, 2016
Любовта е мъртва...
Да живее любовта.
Да живее любовта.
September 4, 2012
Octave Parango regresó, pero no es el publicista engreído de 99 Francos. Ahora es un cazador de talentos en Moscú que busca a la modelo más sabrosa de la historia y se encuentra algo parecido a la muerte, con el rostro más hermoso y las tetas más bellas del mundo.
No me gustó: Octave no es el mismo. Le falta profundidad y se la pasa lamentándose como niño de teta tras el cáncer de seno de su madre. Lena no está bien dibujada, es una cara bonita, unas tetas preciosas y un coño inalcanzable ¿y luego?
El tono confesional se vuelve insufrible. Y los "híbridos" discursivos no son creíbles. A este Beigbeder le faltaron los huevos que tenía el Beigbeder de 99 Francos. Le faltaron las ganas de que lo despidieran del trabajo... le sobraba dinero haciéndose al hijo rebelde de la literatura francesa.
Sin embargo, como buen libro de Beigbeder, tiene frases para resaltar, ironía y humor que debe ser rescatado aunque sea a base de tweets.
Así podría definir esta novela, un libro con buenos tweets pero mala bio.
No me gustó: Octave no es el mismo. Le falta profundidad y se la pasa lamentándose como niño de teta tras el cáncer de seno de su madre. Lena no está bien dibujada, es una cara bonita, unas tetas preciosas y un coño inalcanzable ¿y luego?
El tono confesional se vuelve insufrible. Y los "híbridos" discursivos no son creíbles. A este Beigbeder le faltaron los huevos que tenía el Beigbeder de 99 Francos. Le faltaron las ganas de que lo despidieran del trabajo... le sobraba dinero haciéndose al hijo rebelde de la literatura francesa.
Sin embargo, como buen libro de Beigbeder, tiene frases para resaltar, ironía y humor que debe ser rescatado aunque sea a base de tweets.
Así podría definir esta novela, un libro con buenos tweets pero mala bio.
April 1, 2017
ბევრად ჩამორჩება ბეგბედერის იმ წიგნებს,რომელთაც ვიცნობ :დ .არაუშავს.
რით დამამახსოვრდრბა ეს წიგნი: სადღაც შუაში რომ მივედი დღეს ,აღმოვაჩინე ბატონი ბედბწდერის ავტოგრაფი :დდდ დაააა ძალიანაც სასიამოვნო გრძნობაა,სხვათაშორის :დ ბუმერანგივით იყო,2-3 საათი რომ ველოდებოდი ბიბლუსთან და შემდეგ შენობაში და მოულოდნელად რომ წავიდა ხალხის გამო ,მაშინ საკმაოდ გულდაწყვეტილი და გაბრაზებული ვიყავი,ავტოგრაფი არაფერ შუაშია :დ ჩახუტება უფრო,თუმცა მაგ დღეს ახლადგაცნობილი მეგობრისგან მაინც გადავაქსწროქსე ხელმოწერა :დ და,აი,ასე დაბრუნდა ჩემთან თავისით ფრედერიკ ბეგბედერი.:დ კარგია,რომ ეს სასიამოვნო მოგონება მაინც მექნება ამ წიგბთან ^ :დდდ
რით დამამახსოვრდრბა ეს წიგნი: სადღაც შუაში რომ მივედი დღეს ,აღმოვაჩინე ბატონი ბედბწდერის ავტოგრაფი :დდდ დაააა ძალიანაც სასიამოვნო გრძნობაა,სხვათაშორის :დ ბუმერანგივით იყო,2-3 საათი რომ ველოდებოდი ბიბლუსთან და შემდეგ შენობაში და მოულოდნელად რომ წავიდა ხალხის გამო ,მაშინ საკმაოდ გულდაწყვეტილი და გაბრაზებული ვიყავი,ავტოგრაფი არაფერ შუაშია :დ ჩახუტება უფრო,თუმცა მაგ დღეს ახლადგაცნობილი მეგობრისგან მაინც გადავაქსწროქსე ხელმოწერა :დ და,აი,ასე დაბრუნდა ჩემთან თავისით ფრედერიკ ბეგბედერი.:დ კარგია,რომ ეს სასიამოვნო მოგონება მაინც მექნება ამ წიგბთან ^ :დდდ
November 3, 2013
Започна обещаващо, но полека-лека се срина. Точно като кариерата на топ модел. Само, че да напишеш това за 4 години ми звучи като страхотна липса на вдъхновение, което , честно казано, си прозира през страниците. Някой да ми каже, как точно Бегбеде е открил топлата вода, като всеки знае, че парите, властта, сексът, красотата и младостта са доминанти и когато става дума за тях духовното винаги е след материалното, безнравственото винаги преди моралното и то не от пет-шест века, а от хилядолетия. Цинично-хумористичната обвивка ми помогна да изтикам до края четивото, но само това.
November 10, 2014
Я на самом деле не знаю, как к этому относиться, как оценивать. Какая-то мерзотная смесь невыносимой пошлости и отчаянных поисков романтики и любви.
А еще все это происходит в путинской России.
Есть мысли, за которые хочется зацепиться, но утопают в потоке грязи.
Есть потоки мерзостного хамства, после которого хочется захлопнуть книгу, но откуда-то вдруг выцепляется островок чего-то цепляющего, одна фраза - и уже откладывать не хочется.
Наверное, если книга вызывает противоречивые эмоции, это в любом случае сильно?
А еще все это происходит в путинской России.
Есть мысли, за которые хочется зацепиться, но утопают в потоке грязи.
Есть потоки мерзостного хамства, после которого хочется захлопнуть книгу, но откуда-то вдруг выцепляется островок чего-то цепляющего, одна фраза - и уже откладывать не хочется.
Наверное, если книга вызывает противоречивые эмоции, это в любом случае сильно?
June 3, 2013
Или на български: Помощ, простете! От издателство "Колибри". Едва я прочетох, няма нищо общо с първите му две и много силни - 9,99 и Любовта трае три години. Тази последна творба е меко казано излагация. Две звезди му давам само заради името. Разбира се, съдържа всичко, което има един негов роман - циничен език, истини, секс, жени, наркотици. Ама някак действие няма и само разни разсъждения, което вече е малко изсмукано от пръстите.
March 31, 2017
2.5/5
პოპულისტი და ,,პიჟონი" მარკ მარონიე, როგორც რუსეთის განადგურების ერთადერთი საშუალება.
ბევრი კარგი ალუზია/რეფერენსია, მაგრამ მაინც საშუალო დონეა, გაცვეთილი სიუჟეტით.
*Spoiler alert: ეს წიგნი რომ ოლდბოის წაეკითხა მეორედ მოიჭრიდა ენას
პოპულისტი და ,,პიჟონი" მარკ მარონიე, როგორც რუსეთის განადგურების ერთადერთი საშუალება.
ბევრი კარგი ალუზია/რეფერენსია, მაგრამ მაინც საშუალო დონეა, გაცვეთილი სიუჟეტით.
*Spoiler alert: ეს წიგნი რომ ოლდბოის წაეკითხა მეორედ მოიჭრიდა ენას
July 22, 2018
Aunque empieza de forma lenta, el final es sorprendente e hilarante. Todo el manual de la ironía aplicado en 30 páginas. Tiene ese toque salvaje de £13,99. Por un momento llegué a aburrirme pero al final valió la pena:)
February 3, 2013
Мноооого педофилска.
August 10, 2014
Quelques bonnes références.Quelques bonnes réflexions mais l'ensemble reste plat, vide, superficiel et superflu.
Un livre que j'ai eu beaucoup de mal à terminer.
Un livre que j'ai eu beaucoup de mal à terminer.
February 11, 2016
"- Làm sao anh biết là anh đang yêu?
- Lúc nào anh cũng đói và không bao giờ thấy lạnh. Không gì khiến anh thấy bận tâm, ngoài em."
- Lúc nào anh cũng đói và không bao giờ thấy lạnh. Không gì khiến anh thấy bận tâm, ngoài em."
November 4, 2016
"Các cô ấy chỉ biết có thứ văn học đại chúng của những kẻ hãnh tiến vô liêm sỉ như Frederic Beigbeder hay Serguei Minaeve, những tác giả mà những ai không đọc gì mới đọc" =]]
October 6, 2017
Still smart and charming as usual.
March 10, 2023
Sūdīgākais, kas no Beigbedera lasīts. Gandrīz nomiru no garlaicības un otro pusi lasīju pa diagonāli.
September 5, 2021
Pas aimé (mais j'aime bien finir ce que je commence). J'ai pas compris où le livre nous amène.
April 8, 2017
Bof...Je ne sais pas si c'est moi qui change ou si c'est Beigbeder qui ne change pas...mais j'ai trouvé ce roman épouvantablement ennuyeux. Ça dégouline d'idées choquantes et, pourtant, ennuyeuses. Ça se veut dérangeant et pourtant c'est du déjà vu...un homme mature obsédé d'une nymphette de 14 ans qui cite Platon et Kant (heu, ALLO, la vraisemblance?!)...le tout saupoudré d'une immoralité préconçue et de « name droping » à toutes les cinq phrases...et -bien entendu- d'une représentation de la femme qui fait passer toutes celles passées trente ans pour des Ipod nano...ou pire comme des vieux tourne-disques.
Finalement, pas bof..beurk.
Finalement, pas bof..beurk.
September 29, 2017
Soyons juste. Comment Beigbeder décrit Moscou aux années 2000, c'est tout vrai et je l'observais aussi. Le sujet est trop fantastique pour mon goût, mais pas de spoilers.
Le prêtre orthodoxe qui parle français - lol:)
Néanmoins, j'aime bien la manière cynique par laquelle Beigbeder parle de l'amour, de la culture russe et de soi-même.
Il a aussi bien compris le paradoxe russe, notre l'art de vivre comme chaque jour est le dernier.
Alors, comme le livre de poche - pourquoi pas, c'est intéressant quand même.
Mais je ne peux pas dire que c'est la vraie literature pour moi.
Désolée, si je l'ai écrit avec beaucoup d'erreurs. C'est un de mes premiers livres en français:)
Le prêtre orthodoxe qui parle français - lol:)
Néanmoins, j'aime bien la manière cynique par laquelle Beigbeder parle de l'amour, de la culture russe et de soi-même.
Il a aussi bien compris le paradoxe russe, notre l'art de vivre comme chaque jour est le dernier.
Alors, comme le livre de poche - pourquoi pas, c'est intéressant quand même.
Mais je ne peux pas dire que c'est la vraie literature pour moi.
Désolée, si je l'ai écrit avec beaucoup d'erreurs. C'est un de mes premiers livres en français:)
November 11, 2016
Поредната книга на Бегбеде, която прочетох на един дъх, което само по себе си обяснява оценката ми. А за "критиците" на автора - всеки има право на мнение, но преди да започнете да го оплювате се замислете какво би ви струвало сами да създадете каквато и да е литературна или изобщо някаква творба на изкуството и чак тогава започнете да опитвате да слагате етикети заради вулгарния език, употребата на наркотици и т.н.
January 15, 2019
Вы читали "Лолиту" Набокова? Если нет - то вперед, если да - то сначала все это походит на "бегбедеровскую" версию "Лолиты" (до Набокова, конечно, далеко, но суть в принципе та же), а заканчивается и вовсе неожиданно.
Не то чтобы я (как книжный ревизор) рекомендовал сие произведение к прочтению, но если есть пара тройка свободных часов и Бегбедер Вам близок по духу (как мне), то заходит на ура.
Не то чтобы я (как книжный ревизор) рекомендовал сие произведение к прочтению, но если есть пара тройка свободных часов и Бегбедер Вам близок по духу (как мне), то заходит на ура.
Displaying 1 - 30 of 89 reviews