สุดขอบโลกที่ฟินิสแตร์เร

by María Rosa Lojo, ภาสุรี ลือสกุล (Translator)

สุดขอบโลกที่ฟินิสแตร์เร ของ มาเรีย โรซา โลโฆ คือภาพสะท้อนหน้าหนึ่งของประวัติศาสตร์อาร์เจนตินาศตวรรษที่ 19 ในยุคก่อร่างสร้างชาติหลังประกาศเอกราชจากจักรวรรดิสเปน ข้อมูลดิบในบันทึกความทรงจำของ มานูเอล ไบกอร์เรีย ทหารยุคสงครามกลางเมืองที่ลี้ภัยอยู่ในหมู่บ้านของชนเผ่ารังเกล ถูกนำเสนอนวนิยายอิงประวัติศาสตร์แนวใหม่เล่มนี้ผ่านมุมมองของเชลยหญิงที่ไบกอร์เรียจับมาหลังเข้าปล้นสะดมหมู่บ้านชาวคริสต์หรือชนผิวขาว โรซาลินด์ คิลแดร์ เนย์รา คือตัวแทนของคนชายขอบที่ถูกลบเลือนจากประวัติศาสตร์ทางการและนวนิยายอิงประวัติศาสตร์ดั้งเดิม ด้วยเหตุผลทางเพศสภาพและการเมืองของยุค ประสบการณ์ของเธอเผยให้เห็นวัฒนธรรม ชีวิต ความเป็นอยู่ของชนพื้นเมือง ที่ในปัจจุบันแทบจะสูญสิ้นไปแล้ว จากประเทศซึ่งสร้างขึ้นจากผู้อพยพชาวยุโรปอย่างอาร์เจนตินา

384 pages, Paperback

First published January 1, 2005

About the author

María Rosa Lojo es una escritora e investigadora argentina, hija de españoles. Su padre era un gallego republicano que decidió exiliarse en la Argentina tras la Guerra Civil.

Publicó cuatro libros de microficciones y poema en prosa (Visiones, Forma oculta del mundo, Esperan la mañana verde y Bosque de Ojos, que recoge los tres anteriores más Historias del Cielo, inédito), cuatro de cuento (Marginales, Historias ocultas en la Recoleta, Amores insólitos, Cuerpos resplandecientes) y siete novelas (Canción perdida en Buenos Aires al Oeste, La pasión de los nómades, La princesa federal, Una mujer de fin de siglo, Las libres del Sur, Finisterre, Árbol de familia).

Recibió varios premios a la trayectoria: Premio del Instituto Literario y Cultural Hispánico de California (1999), Premio Kónex (década 1994-2003), Premio Nacional “Esteban Echeverría” 2004, por toda su obra narrativa, la Medalla de la Hispanidad (2009) y la Medalla del Bicentenario otorgada por la Ciudad de Buenos Aires (2010). Obtuvo, entre otros, el Primer Premio de Poesía de la Feria del Libro de Buenos Aires (1984), Premio del Fondo Nacional de las Artes en cuento (1985), y en novela (1986), Segundo Premio Municipal de Poesía de Buenos Aires, Primer Premio Municipal de Buenos Aires “Eduardo Mallea”, en narrativa (1996), por la novela La pasión de los nómades. Ganó la Beca de Creación Artística de la Fundación Antorchas para “artistas sobresalientes que se hallan en los comienzos de su plenitud creativa” (año 1991), y la Beca de Creación Artística del Fondo Nacional de las Artes en 1992. Se han escrito sobre su obra literaria tres libros monográficos de crítica, dos de ellos tesis (publicados en España, Estados Unidos y la Argentina), y más de un centenar de trabajos (artículos, ponencias, capítulos de libro, aparecidos en Argentina, España, Alemania, Francia, Italia y Estados Unidos) además de algunas otras tesis aún inéditas. Varios de sus libros de ficción han sido traducidos al inglés, italiano, francés, gallego y tailandés.

Doctora en Letras por la Universidad de Buenos Aires, es Investigadora Principal del Consejo Nacional de Investigaciones Científicas y Técnicas (CONICET) con sede en la Universidad de Buenos Aires. Se ha consagrado al estudio de la literatura argentina, con orientación en temas de género, construcción de imaginarios nacionales, vínculos entre Historia y Ficción, teorías del símbolo y estereotipos etnoculturales.
Como investigadora y crítica literaria publicó cinco obras de ensayo (La ‘barbarie’ en la narrativa argentina (siglo XIX), Sabato: en busca del original perdido, El símbolo: poéticas, teorías, metatextos, Cuentistas argentinos de fin de siglo, Los ‘gallegos’ en el imaginario argentino. Literatura, sainete, prensa; como coautora, editora y directora de investigación Identidad y narración en carne viva (2010) y dos ediciones críticas: Lucía Miranda (1860) de Eduarda Mansilla y Sobre héroes y tumbas de Ernesto Sabato (Colección Archivos). Acredita también más de ciento cincuenta publicaciones de investigación, entre artículos en revistas especializadas, capítulos de libros y actas de congresos.
Dicta en la Universidad del Salvador un Seminario-Taller permanente en la Carrera de Doctorado. Dirige actualmente un Proyecto de Investigación Plurianual del CONICET (PIP) también radicado en la Universidad del Salvador. Es directora de varias tesis de doctorado.
Ha sido conferencista y profesora visitante en universidades argentinas y extranjeras (Universidad Nacional Autónoma de México, Universidad Complutense de Madrid, Universidad de Salamanca, Universidad de Valladolid, Universidad de Santiago de Compostela, Universidad de Murcia, Universidad de Toulouse Le Mirail, Universidad Stendhal de Grenoble, Universidad de Roma III, Universidad de Siena (Arezzo), Universidad de Milán, entre otras).
Colabora en los suplementos literarios y revistas de cultura de varios diarios argentinos: revista ADN Cultura, del diario La Nación, revista

Reviews

[Diana Stoyanova · Rating 4 out of 5]

„Някои изживяват съдбата си в пространство със скромни разстояния:  едно село, един град, шепа акри опалена от слънцето земя – това е  границата, в която им е писано да очертаят – наглед без особени усилия –  линията на цял един живот. Други пък се бавим, създавайки един сложен и  закъснял образ…. всички ние – и онзи, който никога не е напускал къщата  и селото си, и ние, които първо сме е губили в лабиринтите на  пространството – всички рано или късно един ден достигаме до Финистере.  До Finis Terrae: до края на света, с който сме свикнали; на  действителността вътре в нас или извън нас, която вярваме, че  познаваме.“

Ето така започва тази красива книга за превратностите на съдбата. Изпъстрена с преживявания и исторически елементи, " Краят на земята" ни отвежда в Латинска Америка и рисува една непозната за мен Аржентина. Именно там се заражда нов живот, чакащ да открие своята лична история години по- късно.
Книгата е изпъстрена с писма, които постепенно разкриват своите тайни и водят началото на едно по- дълбоко себепознание.

[Деница Райкова]

Мария Роса Лохо - "Краят на Земята", изд. "ЖАР-Жанет Аргирова" 2019, прев. Майа Илиева

Завърнах се от "Краят на Земята".

Завърнах се преди няколко часа, и дълго не можах да събера милите си, да подредя емоциите си, да разбера къде точно съм била и какво съм преживяла. Наистина е като завръщане - защото пиша тези редове в една уютна стая, във второто десетилетие на 21 в., а още имам чувството, че се намирам някъде из описаните места, през 19 век.

Странно е, че след като съвсем доскоро не бях чела аржентински автори, в рамките само на няколко седмици попаднах на двама такива. Не толкова странно е, че дори да не знаех за произхода на Мария Роса Лохо, още от първите страници щях да мога да разпозная в нея аржентинката. Има магия в този начин на разказване, магия, която те увлича и те кара да четеш, макар историята да е на моменти жестока.

Книгата се спира върху много теми - като се започне от почти баналния мотив за девойката, която трябва да приеме определения й жених, мине се през неясен произход и семейни тайни - също често срещан мотив- и се стигне до много по-сериозните теми за религията и нейното налагане на "неверниците", отхвърлянето и заклеймяването на доказано действащи методи само защото са "езически". Както и до темата за търсенето на идентичността, за приемането на различията, за нашите вътрешни съмнения и борби.

Първото, което ме впечатли. беше самата структура на романа. Разбира се, това не е първата книга, състояща се в голямата си част от писма, на която попадам, но тук те не просто допълват историята - те разказват друга, своя история. И така всъщност получаваме възможност да опознаем два свята - този на Елизабет и този на Розалинд. И да открием свързващата нишка.

Това, което определено ме изненада в книгата, беше "ирландската следа". Навярно преди година-две тя не би ме впечатлила толкова, но сега, когато от много време предприемам свои лични "скитания" в ирландската история, нямаше как да не се впечатля. И приех това като знак знак, че е трябвало да се "срещна" с тази книга, че нещо ме е подтиквало към "Краят на земята".

Може би някаква част от описаното в книгата, е художествена измислица. Но описаните факти не са. И по страниците срещаме исторически личности, за някои от които - например Байгория - чух за пръв път. Други - като Оскар Уайлд - "познавах" отдавна, но това не ми попречи отново да се възхитя на остроумието, сарказма и безпощадно точните му думи. Признавам, че неговите писма ми бяха дори по-интересни от тези на Розалинд.

И накрая - дълбоко ме впечатли описанието на Финистере не само като реалното географско място, а като точката, или по-скоро момента, в който "свършва", престава да съществува собственият ни свят. Нашият личен, съкровен свят, такъв, какъвто сме го познавали. И това не е непременно лошо. Защото понякога краят може да означава ново начало, от /почти/ всяка крайна точка можеш да се върнеш. Понякога-непроменен. Но в повечето случаи - с ново познание за себе си.

Затова може би всеки трябва поне веднъж да стигне до своя Финистере.

За да познае и открие себе си.

[Desislava Filipova · Rating 4 out of 5]

"Краят на земята" на Мария Роса Лохо беше за мен вълнуващо приключение, което открехна врата към историята на Аржентина и ме заинтригува дотолкова, че да потърся някои неща и да искам да чета още за тази противоречива страна, за историята, както и за различните етноси и култури, които я населяват.
От край време ме привлича Южна Америка и сюжетите, които се разказват за нея.
Първата ми асоциация винаги е безкрайната пампа, която навява усещане за откъснатост от света и някаква особена свобода. Сякаш си накрая на света и може да препускаш на кон, а цивилизацията е някакво абстрактно понятие, което не е стигнало до това място. И романът, наистина затвърждава това усещане.
Образът на Елизабет ми се стори само повод, за да бъде разказана една друга история, тя бе просто момичето, което получава писма, за да разбере повече за своето минало и това на семейството ѝ. Баща ѝ никога не е споделял с нея подробности от живота си в Рио де ла Плата, където Елизабет е родена. Младата жена е отраснала в Лондон и не помни нищо от онази земя, нито има спомени за майка си, която е починала твърде рано.
Едно писмо от мистериозна непозната, представила се като Розалинд Килдеър ще ѝ даде възможност да научи истината за миналото си.
Обстоятелствата и желанието да се устроят добре са причината, Розалинд и съпругът ѝ Томас да заминат за Аржентина, където пътищата им се пресичат с Оливър Армстронг, бащата на Елизабет. Пътуването към новия живот ги отвежда на място, което не са очаквали.

"... не ни бяха предупредили достатъчно настоятелно за вътрешните борби в Рио де ла Плата - регион, по онова време разделен от фанатичната омраза между две партии - едната наречена обединителна, а другата федерална, нито пък ни бяха споменали за граничната война, която индианските племена водеха срещу креолската общност"

С това въведение, Розалинд започва своя вълнуващ разказ за живота си в пампата, за превратностите и промените, които не я сломяват, а ѝ помагат да израсне и да открие себе си. Тя попада по средата между индианците и европейците и някак си успява да съвмести в себе си и двете култури.

[Петър Панчев · Rating 4 out of 5]

Съдбата да откриеш себе си
(Цялото ревю е тук: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

Особено вълнение изпитвам, когато чета за времената отпреди векове, за чудновати в моя поглед места и различни народи, забулени в сенките на миналото. Ако е нещо непознато, далечно и екзотично, почти спирам да мисля за каквото и да е друго. Така се случи с тази по-скоро мрачна и пленителна история, носеща депресиращото име „Краят на Земята“ („ЖАР – Жанет Аргирова“, 2019, с превод на Майа Илиева). Всъщност началото е за Лондон от 1874 година, но това престава да е от значение, когато камерата рязко сменя гледната точка и се озоваваме сред индианските територии в размирната Аржентина, още десетилетия назад, почти сънувайки едно далечно, пусто място, символ на… нищото. За да усетя тази магическа трансформация, ми трябваше пренастройка, някакво важно събитие и търпеливо очакване самите герои да повярват, че целият им живот се е преобърнал, без възможност да избягат на сигурно място. Книгата на Мария Роса Лохо се оказа истинско приключение, което преминава през невинните младежки вълнения и стига до мрачните и диви полета, където оцеляването винаги е под въпрос. Това е история за бъдеще, което зависи от тайните на миналото, прикрити зад човешкото самолюбие и ограниченост.
(Продължава в блога: https://knijenpetar.wordpress.com/202...)

[Svetlana Ivanova · Rating 4 out of 5]

Един мъдър роман, чудесен стил, бих казала, съвременна класика. Невероятната история на Розалинда, защото тя е всъщност главният герой зад писмата си ни отнася в далечна ��емя, която тя избира с мъжа си, не без тъга. По време, в което жените са по-скоро придатък към мъжете, Розалинд успява да съществува отделно, въпреки нещастията, които я сполетяват. Тя е пленник, който обаче накрая сам прави избор накъде да продължи. Бащата на Елизабет, напротив е скован в предразсъдъците си и така губи и любовта си. Това Розалинд не иска да се случи с дъщеря му и затова й пише писмата, за да й помогне да открие себе си. Така тя помага и на самата себе си да събере световете, които живеят в нея в мир.

[Maria · Rating 3 out of 5]

Elizabeth vive en Inglaterra, no conoció a su madre, vive con su padre y tiene una tía que la consiente y protege. Un día recibe una carta que le despierta muchas inquietudes, tendrá la respuesta sobre esa parte de su historia que no conoce y que su padre no se muestra muy dispuesto a contarle. Cerca de su casa se ha instalado Manuela Rosas con su familia y ella será de mucha ayuda, así también como su amistad con Oscar Wilde.

[Maria Gomez Garcia · Rating 4 out of 5]

Es lo primero de leo de esta autora me impactó su pluma, me trae recuerdos de mi niñez y mu has preguntas que me hago frecuentemente, ya que estoy dividida en dos mundos tan distintos. Comprendo a la protagonista atrapada entre el primer mundo, su aldea y la crueldad, escasez y la indiada. La época de Rosas, su hija Manuel italiano, los malones y demás yerbas. Hay que leerlo para comprender.

[Naphat · Rating 4 out of 5]

อ่านเพราะอยากอ่านสิ่งที่อาจารย์ภาสุรีแปล55555 เป็นเรื่องที่สนุกดี อาจจะไม่ได้แนวที่ชอบอ่านขนาดนั้นแต่ก็อ่านได้ อ่านอีกรอบก็ยังได้ เพราะมันมีเนื้อหาที่เชื่อมโยงกับที่เรียนกับอาจารย์ แล้วก็ได้เห็นอาร์เจนช่วงสร้างชาติใหม่ ๆ จากมุมมองชนพื้นเมือง(ในหนังสือ)ด้วย คนที่รู้เกี่ยวกับสเปนและลาติน (หรือว่าเพิ่งเรียนลาตินซีพกับอาจารย์ไหมมา)ก็จะสนุกมากขึ้น เพราะมีกล่าวถึงกาลิเซียด้วย

[T.Bliss · Rating 5 out of 5]

สนุกมาก เหมือนดูหนัง Indiana Jones นึกว่าจะเป็นนิยายที่เศร้าโชคชะตา เเต่ปรากฎว่ามัน Adventure มาก ได้เรียนเกี่ยวกับนิยายเรื่องนี้ จาก อ. ผู้แปลเองเลยค่ะ สมัยป.ตรี จำได้ว่า อ. มาเเพรมให้ฟัง ทนไม่ไหวเลยรีบไปหาอ่าน สนุกกว่าที่คิดไว้เยอะ แนะนำ

[Rosa María LikeLittleBookworm · Rating 4 out of 5]

Una historia por momentos densa, que te va a hacer pasar un buen rato, mientras analizas y comparas las referencias que utiliza.

[Agustina Bogado · Rating 5 out of 5]

Esta lectura me hizo feliz. El momento sorpresivo de Elizabeth y su amor en el barco, casi muero llorando !!!! Su busqueda identitaria, todo me atrapó

Una nueva lectura favorita

[Luana Bolkovic · Rating 4 out of 5]

La identidad mestiza, tan común para nosotros, tan propia de nuestra cultura, explicada en todas sus aristas y complejidades. Precioso.

[Kubpam So · Rating 4 out of 5]

ถ้าจะต้องรู้เรื่องราวที่เกี่ยวข้องกับตัวเองในอดีตตั้งแต่ก่อนที่ตัวเองจะเกิด อาจจะไม่อยากรู้สักเท่าไร แต่ถ้าหากเป็นเรื่องราวที่จะทำให้เข้าใจประวัติศาสตร์การเมืองและวิถีชีวิตคนพื้นเมืองที่ "สุดขอบโลก" ก็อาจจะไม่แน่ ยิ่งถ้าหากเป็นเรื่องราวที่เขาตั้งใจปกปิดไม่ให้รู้เสียด้วย