"В книжарницата, където работя, идва да ми говори за испански кораби, аеростати с имена на зверове, полярни експедиции, изгубени в огледалата. (И само човек с моята професия разпознава онзи мирис на влажен хляб и на спарено, който оставят след себе си книгите.) С течение на времето забелязвам, че едното му око е стъклено. По-точно едното му око е стъклено топче от ония, известни в детството ми под името „гуда“. Оттам започват и нещастията му. В някакви дни, неназовани от метеоролозите, стъклото скърца с древните си пясъци. Един пустинен вятър пренарежда чертите на лицето му. Остава сам, витрината го изненадва, пречи му да влезе. Не, господине, - отговарям му любезно - нямаме книги за испански кораби. Ние суха хартия продаваме."
Яна Букова е родена през 1968 г. в София. Завършила е класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства. Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от старогръцки, новогръцки и латински. В неин превод са издадени 12 книги с съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар. Авторка е на стихосбирките “Дворците на Диоклециан (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина) и на сборника разкази “К като всичко” (2006). Романът й “Пътуване по посока на сянката” излиза за първи път от издателство Стигмати през 2009 г., а през 2014 г. издателство Жанет 45 публикува второто му, преработено издание. През 2016 г. също от Жанет 45 излиза сборникът “4 приказки без връщане”. Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански, гръцки и арабски, и включени в множество антологии (последно в сборника “Best European Fiction 2017”, Dalkey Archive Press, USA).