Дворците на Диоклециан

by Яна Букова

поезия

Paperback

First published January 1, 1995

About the author

Яна Букова е родена през 1968 г. в София. Завършила е класическа филология в СУ. От 1994 г. живее в Атина, където е редактор на списание за поезия и визуални изкуства.
Занимава се с превод и редакция на поезия и философски текстове от старогръцки, новогръцки и латински. В неин превод са издадени 12 книги с съвременна гръцка поезия, както и за първи на български език запазените фрагменти на Сафо, пълното творчество на Гай Валерий Катул и “Питийски оди” от Пиндар.
Авторка е на стихосбирките “Дворците на Диоклециан (1995), “Лодка в окото” (2000) и “Минималната градина” (2006, Атина) и на сборника разкази “К като всичко” (2006). Романът й “Пътуване по посока на сянката” излиза за първи път от издателство Стигмати през 2009 г., а през 2014 г. издателство Жанет 45 публикува второто му, преработено издание. През 2016 г. също от Жанет 45 излиза сборникът “4 приказки без връщане”.
Стихотворения и проза от Яна Букова са преведени на дванадесет езика, между които английски, френски, немски, испански, гръцки и арабски, и включени в множество антологии (последно в сборника “Best European Fiction 2017”, Dalkey Archive Press, USA). 


Reviews

[Y. N. · Rating 5 out of 5]

Ефиалт в градината ми

Цяла нощ очи в очи с пръстта с една ръка
завързваше сандала си
а другата му здравата ръка
риба беше
високо в съня ми с късче от моята дреха във зъбите
бяхме на място зле защитено от ветровете
кого от нас наказват го попитах тази нощ боговете
на гърците
бяхме на място наполовина море наполовина
пасбище


с добра земя и прагове потънали

[Мартин Касабов · Rating 4 out of 5]

Още тук много ги е усещала работите.

ОЩЕ ЕДНА МОРЯШКА ПЕСЕН

Имаш една песен мъко
моя без да си пил без
да си плакал бучка
сол под езика ти няма
море зад прозореца
вън и кораби няма
уморени коне по пътеките
на дланите ти мъко
моя уморени мостове
върху раменете ти
когато по стълбите слизаш
бучка сол под езика ти
без да си пил без да си
плакал