По принцип съм от типа хора, които не обичат да имат проблеми.
Хаха доста тъпо изказване, нали? Та кой обича да има проблеми?
Ама като се загледаш как живеят повечето хора, май всъщност всеки индивид от целокупното човечество обича да има проблеми и не може да живее без тях. Да, ако ги питаш, ще кажат че не искат проблеми, винаги ги яде отвътре това или онова и миг покой не им дава - и това им създава стрес постоянно. Но...
По-голямата част от тия "проблеми" които имат хората, те сами си ги създават. Не знам защо, мога само да предполагам, че действията им са резултат от някакви сериозни вътрешни емоционални и психически дефицити. Но това да си харчиш всичките пари за глупости и постоянно да нямаш пари, да те гонят кредитори, да не си възпитаваш децата и постоянно да ти създават главоболия, да вземеш да гледаш три кучета и да тичаш по цял ден да им слугуваш (и да не възпитаваш и тях и да ти се качват на главата) и т.н. и т.н.
Повечето хора сами търсят да направят и да вкарат проблеми в живота си. А освен това, допълнително, гледат и да се психират за неща, които изобщо не зависят от тях, нито ги засягат по какъвто и да е начин, но те са решили да се се тръшкат и да мислят постоянно за геноцида в Мианмар, глобалното затопляне и българската партийна политика. Едно е да си информиран за важните новини по света, друго е ежедневно да промиваш мозъка си с "новините" по телевизията и в интернет, и постоянно да се психираш и набираш по тия теми.
Така че съвсем не е оксиморон изказването, че аз наистина, ама наистина не обичам да имам проблеми - и активно и обмислено работя да построя живота и всекидневието така, че да нямам. Малко хора са като мен и май Арън Клери, авторът на настоящата книга, е от тях.
Което я прави хем подходяща за мен, хем леко излишна, защото повечето от нещата описани в нея отдавна ги практикувам, за да изчистя както съзнанието си, така и ежедневието и цялостния си живот, от излишни и неприятни мисли, случки, решения и хора, и да направя живота си както предвидим, така и стабилен и изръжлив на всякакви рискове.
Ако имате подобен уклон, погледнете книгата. Ако нямате - сигурно ще ви се стори, както и мислите ми в това ревю до сега, върха на безхаберието, изолираността, незаинтересоваността от проблемите на света и т.н. глупости, ама щом желаете, живейте си тревожния, постоянно стресиран животец, вкарвайте си проблемите на целия свят венозно, па каквото излезе...