Романът „Бреговете на Бохемия“ може да бъде причислен към типа книги, фокусирани върху конкретни исторически рани, върху някакви „точки на пречупване“ в българската политико-властова история. Действието се развива в невралгичното за България време от началото на 30-те години на ХХ век: между 1933 г., малко преди „звенарския“ преврат, който отменя Търновската конституция и забранява политическите партии, и 1935 г., тоест няколко месеца след него. Главният герой, бивш поручик от армията, обичащ лекия живот и забавленията, официално се подвизава като журналист, а неофициално е шпионин на царя и същевременно работи за френското разузнаване. Максимално стегнатата и изчистена стилистика, живият темпоритъм на разказа, убедителният естетически усет и мярка при обрисовката на отделните сцени отправят текста от една обикновена политико-житейска сюжетност към хоризонтите на високата литература.
Кръстьо Раленков
„Бреговете на Бохемия“ е шпионски роман, написан по законите на своя литературен жанр, без историческият контекст да е в негова тежест. Безспорните му художествени достойнства са напрегнатият сюжет, умелото движение на интригата и поддържането на общата картина на събитията, която следва основната идея – пропагандата като фалшив преразказ на миналото, чрез който да се направят нереални изводи за настоящето и удобни внушения за бъдещето.
Не очаквах да ми хареса толкова, кой знае защо страдам от лек скепсис към поети, които бъркат в бълбукащия казан на прозата (вероятно защото на мен самата в него ми е толкова замаяно). Обаче тук гласът беше съвсем различен от този на поета РД. Много добре обмислена и проучена книга, забавна, дори и лекото прекаляване с философията беше част от веселия жест.
Румен Денев, "Бреговете на Бохемия", от любимото издателство "Аквариус" (купете си всичките им книги). Стабилен исторически шпионски роман за 30-те години и "звенарския" преврат. Всичко си има -- и големи имена, и интрига, и любовни сцени, и тягостни (за мен) философски размишления. Разказът от първо лице е добре изпипан. Главният герой Петър Мержинов буди симпатия и на човек му се приисква да знае повече за него. Има много male gaze и нищо почти от женска/детска/небяломъжкобългарска гледна точка, което кара части от книгата да звучат в известна степен несъвременни. Сюжетът се движи бодро през събитията, на човек му се приисква да поспре за малко и да свери историческата част. Краят е нежен, смислен и по никакъв начин не е сладникав или претупан. Чудесно е, че толкова хубаво писане се появява на български език, а не в превод. Един от силните подгласници за категорията "Дебют" на наградите "Перото" 2025-а. Препоръчвам.