Единственият начин да победим злото е да създадем собствени правила и да принудим системата да играе по тях. Животът на Емил Боев изглежда идеален, след като детективското му бюро набира популярност. Каролина - любимата му - се посвещава на каузата да помага на жени, жертви на домашно насилие, и двамата започват да градят общи планове за бъдещето.
Всичко обаче се преобръща, когато една от жените в кризисния център на Каролина е обвинена в убийството на своя насилник. Макар доказателствата да я сочат като главен заподозрян, Каролина вярва в невинността й и настоява Емил да й помогне. Притиснат от молбите й, той се озовава в центъра на дело, което на пръв поглед изглежда безнадеждно. Майка му, Светла, се включва, за да открие, че случаят не е изолиран, а е част от поредица смразяващи убийства. За да спаси невинната жена, Емил трябва да изобличи престъпен ум, който не познава граници.
Дали двамата ще успеят да се преборят с изключителния интелект, който стои зад всичко, или ще се окажат просто пионки в игра, чиито правила се диктуват от злото?
Във виртуалното пространство Мария Пеева е по-известна като Мама Нинджа. Блогът й има хиляди последователи и разглежда откровено, с много хумор и щипка мъдрост всякакви теми, свързани със семейството, родителството и обществото. По професия Мария е филмов преводач, а по призвание - майка на четирима сина. Вярва в необикновеността на обикновените хора.
Аууу, много ми хареса! Не знам дали е по-добра от първата или просто емоцията от прочита още ме държи, но книгата е най-доброто от авторката до сега. В това своеобразно продължение на Риалити, познатият ни вече бивш полицай Емил Боев има собствена детективска агенция, в която работи заедно с… ами с майка си. На пръв поглед един противоречив тандем, но изключително добре допълващ се. А и както знаем от първата част Светла Боева въобще не е за изхвърляне и изобщо ни си поплюва, а през глава се хвърля в приключението. Основната тема на романа е тази за домашното насилие. В първия момент малко бях скептична защото всеки вече я преекспонира, но тук има друг подход и друга гледна точка. Тук жертвите са тези, които са упражнявали домашно насилие и им се е разминало. Някой недоволен от тромавата система е взел закона в свои ръце и раздава правосъдие. Самата завръзка на действието е съвсем традиционна – намерен е труп на насилник и е обвинена бившата приятелка, която пък е в защитено жилище за претърпели домашно насилие. Емил Боев е нает да разследва именно, за да оневини набедената, но майка му е онази, която малко или много стига до истината и навързва други случаи. Още по-интересно става, когато в действие влиза изкуствен интелект – програма създадена да помага полицейски разследвания, но която така и не е одобрена на “последно четене”. Целият опит на Светла със социалните мрежи и подкасти, полицейският нюх на Емил, добрите му връзки в полицията, както и някоя и друга случайност води до разплитане на цялата загадка и достигане до един извършител, който няма как да се познае. Аз поне не успях, а това прави историята още по-интригуваща. И отново много добър прочит на Владимир Михайлов в Сторител, което прави слушането на книгата още по-вълнуващо.
“Интелект” от Мария Пеева – още една увлекателна история, която не можах да спра да слушам! Мария Пеева отново удари в десетката! “Интелект” е като напрегнат шахматен мач – всяка следваща страница е ход, който те държи на ръба.
Книгата отново ни среща с Емил Боев, но този път на преден план излиза майка му Светла – бивша криминалистка с опит, остър ум и… леки агенто-007 вибрации. Историята се завърта около жена от кризисния център на Каролина, обвинена в убийство. Доказателствата са срещу нея, но интуицията на Каролина казва друго. Така започва разследване, което разкрива мрачни тайни и истински хищник, дебнещ в сенките.
Както винаги, Пеева вплита деликатни, но болезнено реални теми – домашно насилие, побои между деца, хулиганство… неща, с които се сблъскваме ежедневно. Интересно ми беше и как е засегната темата за изкуствения интелект. Мария умело показва, че AI няма да ти свърши работата, но може да бъде мощен съюзник – инструмент, а не заместител на човешкия интелект.
А сега за героите – тук съм с малко смесени чувства. Емо ми е любимец, но този път беше доста пасивен. Очаквах той да води разследването, вместо Светла да вършее като екшън героиня на 60 години. Нищо против силните женски образи, но малко ми дойде в повече.
Иван, от друга страна, беше страхотно изграден образ! Надявам се да го видим още по-развит в следващите части. Същото важи и за Каролина – тя заслужава повече екранно време.
А убиецът? Ясен беше от рано, но, както и в “Риалити”, това не ми развали удоволствието. При Пеева пътят до развръзката е по-важен от самия край.
А сега внимание – препоръчвам тази книга с две ръце! Ако харесвате напрегнати криминални истории, силни герои и реални социални теми, “Интелект” трябва да е следващата ви книга!
И последно – ако досега имах съмнения, след тази книга Люлин официално е в черния ми списък!
Мария Пеева отново вкарва читателите (и слушателите) в криминалния свят на Емил Боев, но този път – още по-дълбоко, още по-емоционално и още по-безмилостно разкрива реалностите, които повечето хора предпочитат да игнорират. Втората книга от поредицата, „Интелект“, не е просто криминален трилър. Тя е шамар (с крак). От онези, които не просто те стресват, а те карат да гледаш света с други очи. Нека започнем с това, че книгата съдържа всички класически елементи на добрия трилър – плавен преход от първата част, увод, завръзка, кулминация, съспенс и развръзка. Ама, чакайте малко – и още нещо на финала! Но спокойно, няма да ви разваля удоволствието със спойлери. Само ще кажа, че ако си мислите, че всичко ще завърши гладко и предвидимо – не сте чели достатъчно Мария Пеева. Голямата тема, която тази книга поставя на масата, е домашното насилие. Но не като някаква фонова социална драма, а като оголена, болезнена и разчленена анатомия на един от най-жестоките бичове на обществото ни. Мария не просто маркира проблема. Тя го разкоства. Обстойно. Безмилостно. И после с мощен замах го мята в лицето на читателя. А за слушателите – в ушите. Това е от онези книги, които те карат да се чувстваш неудобно, защото осъзнаваш, че всичко това се случва в съседния апартамент, в твоя вход, в твоя град. И най-страшното – че всички го знаят, но твърде малко хора правят нещо по въпроса. Но „Интелект“ не е просто кримка със социален елемент. Това е неонова табела, която мига в лицето на жертвите на домашно насилие: „Виж ме! Чуй ме! Изход има!“. Книгата не просто разказва история – тя призовава към действие, към смелост, към промяна. И ако мислите, че това е единственият социален проблем, който Мария успява да вкара в книгата – грешите. Домашното насилие може да е централната тема, но там, между редовете, живеят и други тъжни реалности – самотните, изоставени деца, които обществото е решило да забрави. Тези, за които сякаш няма надежда, но които все пак жадуват за топлина, за майчина прегръдка, за усещането, че не са невидими. Този пласт на романа е толкова силен, че криминалната нишка започва да изглежда просто като фон на далеч по-дълбоките и истински теми. И това, скъпи читатели (пардон, слушатели!), е истинският триумф на „Интелект“ – тя не те забавлява просто с екшън сцени, а те хваща за гърлото и не те пуска. Сега да се върнем на нашия главен герой – Емил Боев. Голям, здрав, четирикрилен гардероб с изсечена челюст, който основно служи за повдигане на драматичния ефект, мятайки маси и демонстрирайки сила. Но, но, но… изненадата тук е, че прожекторите вече не са само върху него. О, не! Влиза Г-ЖА СВЕТЛА – майка му, жената, която тихо, но упорито измества фокуса върху себе си. И го прави с такава грация и категоричност, че просто няма как да не ѝ свалим шапка. Ако в първата книга тя беше просто поддържащ персонаж, тук тя блести с пълна сила. Дочувам слухове, че ще има трета част, и искрено се надявам Емчо да си остане фон, а Г-жа Светла да ни покаже още от своята сила и характер. И накрая, но не на последно място – Мария, прекрасна си! Единственото нещо, което ме дразни, е, че българските автори все още нямат достатъчно експозиция извън страната. Защото, ако вместо „Емил Боев“ тоя 'убавец се казваше „Anthony Glazer“, тази книга със сигурност щеше да носи гордо лепенката „New York Times Bestseller“. Но пък, кой знае – може би един ден? Дотогава – браво, поклон и чакаме следващата част!
Много ми е трудно да пиша за тази книга, защото в продължение на няколко месеца лягах и ставах с нея. Четох я прясна-прясна, „на парче“, и хем чисто читателски тръпнех в очакване какво ли предстои в следващата глава, хем като редактор давах всичко от себе да ѝ помогна да блесне. Така че май съм леко (добре де, доста) предубедена, но ще опитам да опиша обективно впечатленията си.
Сюжетът е интригуващ и държи под напрежение, и далеч не се изчерпва с класическото „кой е убиецът“. За мен интересна беше не само развръзката, но и криволичещият път, който извървяха героите, конфликтите, с които се сблъскваха, моралните дилеми... и човешката болка, представена изключително въздействащо. Авторката майсторски си служи с множество гледни точки, поставя ни в главите на какви ли не герои - някои откровено противни, и сглобява пълнокръвна картина не само на едно детективско разследване, а на цялото общество с различните му прослойки - от прочути актьори и заможни програмисти до дребни пласьори и бездомни деца. Обединяващата нишка тук е домашното насилие, от една страна, и безсилието на системата (полицията, прокуратурата и обществото като цяло) да се справи с него, от друга. Нужно е жертвите да бъдат защитени... но на каква цена?
Много ми допадна умението на Мария Пеева да изг��ажда пълнокръвни персонажи - главните герои Емил Боев и майка му Светла, полицейският следовател Деяна Димитрова и дори хлапакът Иван са представени така, че наистина да надникнеш в техния свят и да ти станат близки. Диалозите са много естествени и автентични, всеки герой, главен или не, си има своя отличителен глас (някои със съответния жаргон или диалект), и наистина оживяват пред читателя – и особено пред слушателя. И ако за някои „майчинските разсъждения“ и тревоги на Светла идват в повече, за мен беше удоволствие да изследвам характера ѝ и да извървя с нея целия път, в който разкриването на сериен убиец се съчетава с излъскването на офиса до блясък, печенето на домашни курабийки и – някак между другото – подслоняването на едно безпризорно дете... Как да не я обикне човек? :)
Книгата редува тежки разкази за насилие с мили домашни сцени, динамични преследвания и схватки с дълги разговори, майчински размисли и страсти с нарцистичните разсъждения на насилници. Разпитват се жертви, изравят се следи... и напрежението постоянно расте!
Предполагам мнозина ще я сравнят с „Риалити“ – за мен тя отново е надграждане, точно като при другата поредица на авторката. Героите са по-добре изградени, засегнатите теми са разгледани по-задълбочено и многостранно (историята на Гергана и Асен е показателна!) и макар действието на места да се развива по-бавно, това дава възможност на читателя да се замисли над поставените проблеми. Краят е (донякъде) отворен, но завършекът поне за мен беше удовлетворителен - и същевременно ме накара с още по-голямо нетърпение да чакам следващата част.
Препоръчвам горещо на феновете на кримки и психологически трилъри, но също и на любителите на семейни истории. В момента я слушам и в Сторител и прочитът също е върхът!
"Интелект" се оказа продължение на "Риалити", към което останах със смесени чувства. Сходен е случаят и тук. Хем е уютна кримка и си представям Калин Врачански в ролята на Емил Боев и сюжет, сходен на сериала "Братя", хем ми е прекалено уютна, прекалено удобна, прекалено инфантилна на моменти заради диалози, които ме дразнят. Финалът бих казала, че не ми допадна. Прекалено е отворен и загатнатите неща говорят за последваща част. Много ми липсва, но не мога и съвсем да кажа какво. Обожавам трилъри, психотрилъри и кримки, но Мария Пеева не успява да ме спечели като автор на такива. За сметка на това детските книга ѝ се получават много по-добре. Леко предсказуем завършек, но незадоволителен. Смятам, че първото предположение за убиеца (отново доста предвидимо) щеше да е по-интересно и си мисля, че заподозреният все още не е напълно изключен. Нещо не ми допада. Ще видим най-вероятно в следващата част. За завършек да кажа, че книгата засяга домашното насилие и насилието над жени.
Беше изключително удоволствие да я прочета. Доста динамичен и интересен сюжет. Героите бяха много добре изградени! Въпреки, че към средата се усетих - пак останах доста приятно изненадана от някои развръзки! Дано има продължение! Тандемът Емил и майка му Светла много ми допадна и този път! :)
Началото ми тръгна трудно. За разлика от "Риалити", където още от първият епизод действието грабва вниманието, тук нещо не можах да се вместя удобно. Леля Светла, колкото и да е положителна и схватлива, някакси не ми се връзваше да ходи наляво-надясно, да разпитва някви хора и те с небивал ентусиазъм да си й разказват всичко.За щастие, като изключим тия дребнави забележки, нататък нещата се подобряват.
И темата е актуална, и разсъжденията върху морала на убиеца са налице - "Дали все пак тия всичките жертви не са си заслужавали последствията, след като те самите са посягали до такава степен, че да застрашат живота на друго човешко същество?" Или "Кой има право да решава кой ще живее и кой не и кой да понесе последствията?" Особено в една неработеща съдебна система?! Много, много въпроси. Всеки сам отговаря за себе си.
Та, както казах, началото е трудно, после става интересно. Въпреки че убиецът е ясен още щом стъпва на сцената, интересът се поддържа от други разсъждения и случки. А финалът си е направо много много отворен, така че чакаме още.
Интелект беше като своеобразно продължение на Риалити. Разбира се, историята е друга, но главни действащи лица са отново детектив Емил Боев, неговата любима и майка му, с които вече се запознахме в Риалити. Тук обаче се включват и нови лица, нови заплетени съдби и се засяга една тема за домашното насилие, която е доста популярна напоследък и на която е добре, че се дава някаква гласност, макар конкретно в тази история истината да не е съвсем бяла и черна, а да е някъде в нюансите на сивото.
Интригуващ сюжет и тук, доста динамика, съзнанието ти прескача между всички възможни хипотези, отново се опитваш на намериш кой е лошият, как са навързани случаите.
Идеята за една такава програма с толкова възможности на фона на постоянно навлизащите AI инструменти напоследък не в никак далеч, но доколко може да се вярва на техниката и къде точно оставя здравата преценка и емоциите, които неизбежно диктуват всички човешки действия. Определено имаше доста повече храна за размисъл в тази книга. Истинска разходка от хипотези беше. За нула време я погълнах като нямах търпение да се върна към нея.
Прочитът на Владо Михайлов беше още един добавен бонус и с две ръце препоръчвам аудио варианта. Този път финалът успя да ме изненада и затова оценката ми в по-висока и от предната. Истински се надявам да има продължение с нов случай за разкриване от детектив Боев, а аз непременно ще прочета и други книги на Мария Пеева.
Допадна ми. Има жестока динамика, образите са добре изградени, сюжетът вървеше плавно. Към края вече подозирах кой е извършителя. Много добър български трилър.
Много ми хареса. Лека, не натоварваща с излишна информация. Всичко беше много умерено и умело поднесено. Останах изненадана за серийния убиец, защото имах съвсем друго предположение. Хареса ми прочита.
През последния месец, докато шофирах, слушах „Интелект“ от Мария Пеева в Storytel — и трябва да призная, че ми хареса дори повече от предишната ѝ книга за Емо Боев. Историята е увлекателна, интелигентно написана и изпълнена с живи герои, които лесно обикваш. Прочитът и гласът на Владимир Михайлов са просто 10 от 10 – превръщат сл��шането в истинско преживяване. Мария Пеева отново успява да вплете емоция, напрежение и дълбочина в едно. Ще продължавам да следя творчеството на тази талантлива наша авторка – защото всяка нейна книга е удоволствие за сетивата и ума... а и не мога да ги оставя...
Не съм сигурна дали "Риалити", или "Интелект" е по-добрата книга, но отново бях въвлечена в една интересна, напрегната и изпълнена с обрати история. Втората книга имаше доста по-сериозна тема и послания, а аз силно се надявам да има продължение, тъй като краят остави доста въпроси без отговор.
От началото на годината това е четвъртата книга,която чета на Мария Пеева. Със сигурност тази книга и "Риалити" са ми фаворити. Книгите и се четат с лекота и честно казано се надявам скоро да има нови заглавия от нея скоро! Препоръчвам!
Книгата е страхотна! Хареса ми даже повече от първата част, образите тук са много добре развити и истински! Много ми хареса сюжетната линия с Иван. Много ми хареса и че - най-накрая имаме реалистичен език в българска книга, дори и някои да го сметнат за груб и неподходящ (не е!)
Малко след средата се досетих накъде вървят нещата, но това изобщо не ми попречи на удоволствието от книгата. Изобщо всичко е Егасиякото!
Прочитът е превъзходен! Сто пъти браво и за Владо Михайлов! Оценката ми в Сторител е пет звезди и заради прочита, но реално като книга оценявам на 4, затова и тук обективно ще поставя толкова.
Не ме беше страх постоянно, колкото когато слушах Реалити, но беше също толкова увлекателен, достатъчно напрегнат. По-социален, по-"софийски", по-уютен. Темата за насилие от деца към деца също беше засегната, далеч не само темата за домашното насилие. Очаквам с нетърпение продълженията!
По принцип предпочитам сериозни книги с повече дълбочина, но от време на време си позволям и по-леки четива за удоволствие и почивка. "Риалити" ми допадна. Беше идейна, увлекателна, с интригуващи и различни един от друг герои, макар и не напълно развити художествено. "Интелект" е толкова плоска и пълна с клишета. Беше болезнено да се слуша, въпреки приятния глас на разкавача.
Изслушах "Интелект" за да не се налага и вие да го изслушате.
По-нискокачествно четиво не бях чел/слушал от години. Толкова мърлява работа с героите, толкова много клишета, че направо ми окапа косата. Разбирам ентусиазма на някоя жена на средна възраст, която се изживява като супер-майка на някакъв нацепен детектив, но всяка дума ми дойде в повече. И ако не ми вярвате прехвърлете докато стигнете до вътрешните монолози на менопаузата. Това е просто нещо, което ми скъси живота с няколко години, макар да го слушах на пресекулки в продължение на 4 дни. А ако видите ревютата - мамоу. Там всичко е 5 звезди, защото публиката е такава. Ако реша да сменя пола и вляза в моята "златна" възраст ще я преслушам пак, може пък аз да не разбирам от висша литература, знам ли.
Книга, която отново (както и предишната от поредицата) изслушах на един дъх. Тази втора част на историята на Емил Боев ме грабна много повече от първата. Авторката отново не пропуска да ни хване за гърлата с така наболялата тема за домашното насилие, за която определено и обществото ни и съдебната ни система изглежда удобно продължават да си затварят очите. Сблъскахме се с доста интересни и многопластови нови персонажи. Образът на Иван определено ме впечатли с вътрешните си диалози, тъй като отново осветлява много болна за обществото ни тема, а като допълнение към това ме накара да обичам Светла като героиня дори още повече от преди. Сюжетът е увлекателен с неочаквани обрати и въпреки че отгатнах извършителя на доста ранен етап по никакъв начин не се почувствах ощетена от това, напротив, продължавах с удоволствие да чета. С нетърпение очаквам продължението (горещо се надявам такова да има) и с удоволствие ще пробвам и някои от другите книги на авторката.
Историята несъмнено е много добра. Слуша се на един дъх, за което има принос и Владимир Михайлов. Текстът провокира съвременния човек да си зададе въпроси за изкуствения интелект - ролята му в настоящето ни, а и какво бихме очаквали в бъдещето. Лично мен ме провокира темата за домашното насилие. Авторката не я използва просто като сюжетен елемент, а като социален проблем с дълбоки психологически и морални измерения. Насилието е показано не само чрез конкретни действия, а и чрез последиците му – страх, вина, мълчание, изкривени взаимоотношения и трудността жертвите да потърсят помощ. Акцентът пада върху това, че домашното насилие често остава скрито, неглижирано от околните и дори от институциите. А това е проблем, за който трябва да се говори.
Страхотна Мария Пеева (отново!) В свят пълен с любовни двойки, които разследват убийства, само на една Мама Нинджа може да ѝ хрумне да направи инспекторското дуо майка и син.
Тази е по-хубава от "Риалити", ако и да не ме накара да стоя до 4 сутринта. Книгата е много по-сериозна от лекотата, с която се чете и слуша; а на сцените с Иван сърцето ми се късаше.
Всъщност това е книга не за изкуствения интелект, а за агресията - истинският тумор, който разяжда обществото ни. Много смислен, елегантен и неназидателен начин да се поднесат сериозни и сложни теми като домашното насилие, тормозът над деца, бездомничеството и дори - някои зависимости.
Определено тук беше по-заплетено и не разбрах още в началото кой е убиеца. Хареса ми как са засегнати няколко аспекта от сериозната и много болна тема за нашето общество каквото е домашното насилие, през ударното навлизане на изкуствения интелект не ��амо в ежедневието ни, но и в работните процеси, също така засягането и на децата останали без дом по една или друга причина, а и естествено... корупцията по всички етажи на властта.
С други думи "Интелект" ми хареса много, допадна ми сякаш повече от "Риалити", може би и имено, защото засяга така наболели теми за нашето общество. Силно се надявам много скоро да видим и книга 3.
Никога не съм чела мама нинджа, но покрай сторител открих Мария Пеева и много ми допада. Интересни истории изпипани от към детайли и подробности, които ги правят много реалистични. Темите са актуални и вълнуват без да назидават и без да претендират за величие. Героите са приемливо хиперболизирани и това не дразни. Езикът е приятен, а за мен, това, че действието се развива на познати места винаги е бонус. Чакам следващите книги с нетърпение.
Един от най-добрите криминални романи, които съм чела напоследък. Държи в напрежение и засегнатите важни теми са подкрепени с интересни и дълбоки образи, вътршни и външни конфликти. Въпросът далеч надхвърля тривиалното "Кой е убиецът?" Напомня ми в голяма степен скандинавските психо-трилъри.
Много ми хареса. Мария Пеева е засегнала тежки теми, за които обществото често си затваря очите. Някои моменти ги слушах с буца в гърлото, най-вече тези с Иван. Доста ми допадна детективския екип от майка и син в лицето на Светла и Емил Боеви. Дано има продължение скоро.