Книгата се състои от интервюта по културология, история, философия и други хуманитарни науки с руски учени. Те отговарят на въпросите, зададени от Емил Димитров, чрез които дискутират миналото на Русия, разказват за своя живот и научната сфера, в която творят. Стилът на разговорите е висок, насочен към научните среди.
Аз не съм учен и не всичко ми беше интересно, не всичко разбрах. Хареса ми разговора с Рената Галцева и литературната критика върху романите на Достоевски. Имаше добри размишления за историята на Русия, връзката с България, славянството, езикът и писмеността, културният обмен между Русия и Европа.
Авторът през цялото време подчертаваше, че учените, с които разговаря, са дисиденти. Самите те разказват какво им е коствало да учат избраните науки по времето на социализма, да издават и да се развиват като научни сътрудници. Много интересно ми стана, че те не говореха за комунистическото минало с насмешка и отрицание. Напротив, отчетоха негативите, направиха разбор и уточниха, че продължават напред. В България 35 години предъвкваме този период, вместо да се примирим, че го е имало, че е част от историческия процес и да продължим към бъдещето си. А руснаците са го направили и са елиминирали това като повод за разделение при тях, докато при нас все още се делим и се обиждаме на тази тема.