Детската книга - пространствен обект, в контекста на тенденциите в развитието на съвременната книга.
Едно е сигурно - възможността децата да държат в ръце мобилни пространствени книжки, по чиито специфично сгъващи се и разгъващи се страници да пробягват, да се появяват и изчезват триизмерни илюстрации, не е толкова далечна. Не е далеч времето, в което детската книга ще може да представлява фантастична игра без граници, паралелна вселена - алтернативен свят, по-атрактивен от компютърните игри и симулации, защото в него ще може реално да се прониква. Тези нови възможности без съмнение ще поставят пред художниците множество нови въпроси и предизвикателства - режисирането и осъществяването на цялостен визуален спектакъл за деца в 3D върху 3D изисква специфична подготовка. Безкрайните вариации в движещите се илюстрации биха изправили създателите си пред друг вид главоблъсканици. И точно това би било истински хубавото. Защото в Страната на чудесата на пространствените издания за деца дизайнерът е този, който ще трябва да удвои всичките си сили, за да отиде на друго място.
Капка Кънева е родена в София на 05.02.1978 г. Завършва Художествената гимназия и Националната художествена академия, специалност „Книга и печатна графика”. През 2006 г. печели конкурс за престой и работа в Cite Internationale des Arts, Париж, а през 2008 г. защитава доктората си, посветен на нетрадиционните издания за деца. Работи в областта на илюстрацията, книжния и графичен дизайн, хартиената пластика и колажа. Интересува се от аспектите на книгата като пространствен обект.
През 2001 г. получава наградата за дипломна работа на фондация „Отворено общество”. Отличена е и в конкурсите „Художникът и текстът”, 2005 г., и „Изкуство на българската книга ‘06”, като млад автор. Поредица „Европейски романтизъм” на издателство „Алтера”, с неин графичен дизайн, получава призът на АБК „Бронзов лъв” за най-добър издателски проект за 2010 г., а през 2011 г. художничката получава наградата за илюстрация от Второто биенале на българския дизайн.
Наред с многобройните участия в общи инициативи, Капка Кънева е реализирала серия самостоятелни изложби. През 2009 г. една от тях й носи номинация за наградите за съвременно изкуство на MTel. През 2011 г. представя илюстрации и дизайн на книги в Diósgyőr Ady Endre Cultural and Leisure Centre, Мишколц, Унгария и в Bolgár Kulturális Intézet, Будапеща, Унгария.
Художничката е член на СБХ и ADC Bulgaria. Преподава „Илюстрация и оформление на книгата” в СУ.
В България, а и не само, упорито върлува убеждението, че младото поколение чете малко, ако изобщо чете, а децата, които „се раждат“ със смартфони и таблети в ръце, съвсем не можем да ги принудим да хванат книга, хартиена или електронна. И тук, волно или неволно, споменах една от най-значимите причини, поради които те гледат книгите с поглед, изразяващ скука и леко отвращение. Принудата. Ако детето не се убеди само в забавата на книгата (разбира се, с наша помощ и съучастие), колкото и да бутаме в ръцете му книгите от собственото си детство или от препоръчителни списъци, то няма как да им се наслади. Рискът да намрази книгата и всичко, свързано с нея, дори е още по-голям.
Капка Кънева е художник, дизайнер на корици, университетски преподавател и не на последно място - специалист в областта на книгите за деца и ролята им в живота и израстването на малчуганите (както и майка, чието мъниче е винаги с книжка в ръка). Дебютът на авторката е книга за книгата и по-точно - за нетрадиционната детска книга, за пространствения обект, който създава нова реалност, намествайки се във вече съществуващата. Детската книга, която позволява на малките читатели да развихрят въображението си и да се изумяват от разкриващите се нови и нови форми и илюстрации, като дърпат езичета и отварят картонени прозорчета на всяка страница.
„Играта като книга“ проследява историческото развитие на пространствените книги, упоменава издателите, художниците и дизайнерите, дали своя принос за него, както и подробно разглежда различни теории, свързани със спецификата на детското визуално и интелектуално възприятие на пространствените книги, разпределени според възрастови и социокултурни критерии. Изключително обогатяващ информацията, дадена дотук в книгата, е анализът на работата на съвременните дизайнери в България и в световен план, както и на тенденциите, очертаващи бъдещето на пространствената книга и ролята й в бързото развитие на детето и въвеждането му в света на книгата.
Като човек, завършил специалността Книгоиздаване в Софийския университет, смело мога да заявя, че в България се правят крайно недостатъчно изследвания в областта на книгата и прекалено малко хора имат смелостта да се заемат с шлифоването на този необработен диамант. Затова читателят се среща с малко книги, посветени на самата книга, предоставящи на вниманието му задълбочени и оригинални изследвания. А пред нас има книга, на която трябва да обърнат внимание не само родителите, но и издателите, а защо не и читателите с по-обширен интерес към книжното тяло. Защото четящите възрастни знаят, че книгата е игра. Нека и децата ни го разберат.