Зад маската на дявола

Старобългарски загадки #1

by Николай Пенчев

След смъртта на Пресиян на трона на българската държава се качва Борис. Трупани с години проблеми внезапно избиват на повърхността.
Християнството е официално признато, но новата политика на хана към християните и славяните не се харесва на много хора. Някой започва да убива по изобретателен и жесток начин християнски свещеници.
Дали това са действия на фанатик или на някого, който не иска да признае властта на новия хан? Или зад убийството се крие недоволството на старите родове от признаването на новата религия? Може ли те да са по нареждане на Константинопол?
В „Зад маската на дявола” се преплитат исторически факти, вяра, политика, омраза, неочаквани обрати, които увличат читателя и превръщат четенето на книгата в истинско удоволствие.

192 pages, Paperback

First published January 1, 2009

Reviews

[Петър Стойков · Rating 2 out of 5]

Когато мислим за историята и за хората, живели в древните времена, някак имаме склонността да си ги представяме по-различни от днешните хора - или по-"героични", тръпнещи да се хвърлят в славните битки, изобилстващи в учебниците по история, или пък по-глупави, някак неуспяващи да разберат елементарни концепции за света и природата, които ние днес приемаме за даденост. И живота им си го представяме някак "исторически", съставен главно от смени на царе, войни, папи, патриарси и други подобни събития - отново благодарение на историческите книги, които главно с това се занимават.

Всъщност, хората като цяло не са се променили през последните 40 хил. години. Между теб и твоя преддеча, който е гонил мамутите с копие, римския грънчар и средновековния български селянин, реално няма съществена генетична разлика физически и умствено. Те не са били "по-глупави", щото са вярвали в това или онова - и ти да беше живял тогава, и ти щеше да вярваш. Натрупаните в обществото знания са били различни, но човешката природа си е същата и животът и действията на хората "от едно време" са били учудващо еднакви.

Да, ама не точно еднакви. Все пак обществата и начинът, по който правят това или онова търпят изменения както под влияние на културната мода, така и натрупаните обществени знания.

В "Зад маската на дявола", наистина, обикновеният писар става сутрин, купува си закуска от сергия, живее на квартира и се тюхка за наема, притеснява се дали колегите му го уважават... такива, обикновени неща, които Николай Пенчев е описал много добре.

Но ако вземем за пример криминалното разследване обаче (щото Зад маската на дявола е криминален роман), ще видим че то не е от областите на учудващи сходства с днешния ден, а по-скоро на учудващи разлики. С които авторът на книгата очевидно не е наясно.

В стремежа си да напише завлядяващ криминален роман, Николай Пенчев си представя, че в средновековна Плиска едно криминално разследване би протекло горе долу по подобен начин, по който те протичат днес - оглед на местопрестъплението, разпит на свидетели, събиране на доказателства и т.н. Исторически погледнато, той няма как да е по-далече от истината.

Подобни "полицейски" и "съдебни" практики започват да се зараждат едва 5оо години по-късно в най-прогресивните части на Европа а и даже тогава трябва да минат още 500 г., за да добият някакво подобие на днешните.

В средновековна България разследването на престъпления и правосъдието са изглеждали по коренно различен начин - базирани главно на клетвени показания, но не толкова на свидетели които са видели станалото, а по-скоро на застъпници на тази или онази страна, които със своята обществена и властова репутация да дадат тежест на обвинението.

Нискостоящи в обществената йерархия свидетели/заподозрени биха могли да бъдат попребити/поизмъчвани, но накрая всичко се свежда до това кой има по-голяма власт, престиж и връзки. Не говорим за корупция (както би изглеждал днес подобен почин) - напротив, това е бил законният, обществено приет начин за третиране на престъпленията и осъжданията.

Съвременни идеи като дедукция, физически доказателства, разделение на разследването от осъждането и т.н. не са се били появили все още, а обществените настроения на тълпата и властимащите са били основните съображения на разследващия.

[Ренета Кирова · Rating 5 out of 5]

Продължавам с поредицата, започнала съм я объркано, сега си наваксвам. Книгите са свързани.
Климент е обикновен писар в Плиска, завършил Магнаурската школа и понякога го викат при хана, за да превежда дипломатическата кореспонденция. Живее беден и обикновен живот, докато не бива повикан от Дукум, втория човек след хана, който му възлага да разследва убийствата на християнски свещеници. Притеснението е огромно, понеже в България предишните ханове са преследвали християните, но сега Борис е забранил това. Дукум се притеснява, че тлее недоволство между болярите и се създава изкуствено напрежение между славяни и българи. Виновна за това може да се окаже и Византия, която иска да унищожи българската държава чрез интриги и тайни заговори. Тежка е задачата на Климент, но неговия ум се оказва на висота и по пътя на дедукцията той разкрива не само убиеца на християните, но и крадците на зърно от ханската хазна.
С удоволствие чета Старобългарски загадки. Авторът успява да пресъздаде историческата действителност и да те накара да се почувстваш все едно си там. Обичам да чета за българската история точно през този период и се гордея със силата и храбростта на българските владетели, устояли срещу коварствата на византийците, които чрез своята далновидност правят от България велика сила, с която се съобразяват всички.

[Добрин Попов · Rating 5 out of 5]

Петър Бобев в комбинация с Агата Кристи. Чудесно четиво!

[Любомир · Rating 5 out of 5]

Прочетох я за 1 ден! Много разтоварващо и интригуващи четиво, ако харесваш българската история.

[Petya · Rating 3 out of 5]

Много приятен български автор. Бих прочела цялата поредица.