What do you think?
Rate this book
Поезия
Превърнат в себе си едва от вечността…
Ст. М.
Ст. М.
1 person is currently reading
10 people want to read
About the author
Stéphane Mallarmé
297 books375 followersStéphane Mallarmé (French: [stefan malaʁme]; 18 March 1842 – 9 September 1898), whose real name was Étienne Mallarmé, was a French poet and critic. He was a major French symbolist poet, and his work anticipated and inspired several revolutionary artistic schools of the early 20th century, such as Dadaism, Surrealism, and Futurism.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 3 of 3 reviews
December 31, 2022
Вторник вечер при Маларме. Сред гостите на тези седмични събития са Реноар, Моне, Огюст Роден, Дебюси, Оскар Уайлд, Пол Валери, Пол Верлен, Рилке, Йейтс... Мане също е сред близките му приятели, преди смъртта си през 1883 г. Маларме, заедно с Реноар, е посочен за настойник на Жули Мане, племенница на Едуар, дъщеря на Берта Моризо (ярка представителка на импресионистите), и Йожен Мане (брат на художника).
Това са само част от големите имена в света на изкуството в края на ХIХ в. в Париж, които са част от обкръжението на Маларме. Лесно е да се отгатне, че срещите между тези личности са намерили отражение в творчеството им и са ни дали някои от гениалните им произведения - например Prélude à l'après-midi d'un faune на Дебюси е вдъхновена от едноименната поема "Следобедът на един фавън" на Маларме; Clair de lune, най-известната част от Бергамската сюита, пък е вдъхновена от едноименната поема на Пол Верлен...
И, разбира се, когато става дума за поезия, сърцето на символизма е биело с имената на прокълнатите поети - Бодлер, Маларме, Верлен, Рембо, последният - все още дете, пише поезията си между петнадесетата и двадесет и първата си годишнина. Аферата му с Верлен и скандалният им начин на живот е предмет на много спекулации...
По-късно творчеството на Маларме и Бодлер пък е вдъхновило един от любимите ми художници, Рене Магрит. Същият е бил и страстен почитател на Хегел. Литературните му пристрастия поставят в контекст творчеството му, което пък аз интерпретирам като доказателство за нещо, в което вярвам - ти си това, което четеш.
Маларме е бил изобразяван от най-гениалните художници на епохата. Любимият ми негов портрет е може би и най-известният му - този, рисуван от Мане.
Portrait of Stéphane Mallarmé by Édouard Manet
Реноар също рисува поета - картина, която не смятам за най-успешната му:
Stéphane Mallarmé by Auguste Renoir
Друг интересен опит е този на Гоген:
Portrait de Stéphane Mallarmé by Paul Gauguin
И, разбира се, две думи за символизма - срещала съм твърдения, че негов баща е Бодлер, друг път се сочи Маларме, трети - Верлен... Ще оставя този дебат на академиците. Факт е, че именно влиянието на Бодлер дава начален тласък на движението. Той пък от своя страна е черпил вдъхновение от Едгар Алън По. Последният е бил важно влияние и в живота на Маларме, който казва, че е научил английски само за да чете По в оригинал - впоследствие използва знанията си за да стане учител по английски. Превежда По, като изданието е илюстрирано от Мане.
Когато говорим за символизъм, никой не обобщава по-добре от самия Маларме неговия чар и опасностите му:
Да назовеш един предмет, значи да унищожиш трите-четвърти от насладата от творбата, която идва с постепенното отгатване. Да го внушиш — ето мечтата. Съвършеното използуване на това тайнство е именно символът: да извикаш малко по малко един предмет, за да покажеш едно душевно състояние, или обратно, да избереш един предмет и да откриеш в него душевно състояние чрез последователно дешифриране.
— Тук стигаме до едно голямо възражение, което бих искал да ви отправя — казах аз на Учителя. — Неяснотата!
— Действително това също е опасно — отговаря той, — независимо дали неяснотата идва от нещо, което не достига на читателя или на поета…, но да се стремиш да заобиколиш тази трудност е измама. Ако един човек със средни умствени възможности и недостатъчна литературна подготовка отвори случайно една така написана книга и иска да й се наслаждава, това е недоразумение. Нещата трябва да се поставят на мястото им. В поезията винаги трябва да има загадка и това е целта на литературата — други цели тя няма — да извиква представата за предметите. " - част от интервю на Маларме, взето от Жул Юре като част от неговото Проучване на литературната еволюция (Enquête sur l'évolution littéraire).
И така, това е контекстът, в който аз искам да поставя Маларме, преди да стигна до впечатленията си от поезията му. За мен тя е на ръба на възможностите ми като читател - дотолкова ефирна, неуловима, изплъзваща се. Преводът на Кирил Кадийски е на изключително добро ниво, като се има предвид, че същият е оставил своя отпечатък върху поемите - неминуем резултат, още повече при подобен предмет на работа. Все пак изключително слабото ми ниво на френски и сравнително доброто ми владеене на английски ми позволиха да сравня българския превод с английския такъв и с оригинала и въпреки че са налице някои разминавания, бих казала, че българският превод все пак следва да бъде оценен положително - поне от лаик като мен.
Направи ми впечатление, че един от сонетите, Le vierge, le vivace et le bel aujourd’hui, известен още като "Лебедът", е представен от Кадийски в два варианта. Оказва се, че въпросният сонет е наистина голямо предизвикателство за преводачите, поне според моето кратко проучване. Не мога да кажа кой от вариантите предпочитам, но сравнението им определено е удоволствие:
И девствен, и тъй гъвкав, и недостъпно бял,
дали разкъсал би с крило обезумяло
днес езерото на забравата, сковало
в кристален лед копнежа към полета умрял!
Сред спомените вижда, че — някогашен крал —
и днес е величав, но всичко тук е вяло,
и не възпял по-друг простор — ще гърчи тяло
на зимата безплодна в искрящата печал.
Просторът лебеда преследва и гнети го!
Отърсва шия той от свойто бяло иго,
но не и от кошмара, перата хванал в плен.
Бял призрак, сам стои сред блясъка възвишен
и в гордата надменност застинал — сън студен, —
замръзва Лебедът — изгнаникът излишен.
Ето го и втория вариант:
Красивият и девствен, и гъвкав — този ден
опияненото от гняв крило ще вреже
ли в езерото от забрава, в чийто скреж е
кристалът на копнежа, останал нероден!
Един предишен лебед, от спомени гнетен,
величествен, но без надежда днес — понеже
не е възпял юга и от копнеж по-нежен
на зимата безплодна в сияещия плен.
Отърсва шия той в агонията бяла:
днес целия простор е птицата презряла,
но не и този ужас, перата оковал.
Бял призрак, въдворен сред своя бляскав заник
в съня студен на свойто презрение замрял,
бленува Лебедът — излишният изгнаник.
Оригиналът, за късметлиите, които разбират повечко френски от мен:
Le vierge, le vivace et le bel aujoud'hui
Va-t-il nous déchirer avec un coup d'aile ivre
Ce lac dur oublié que hante sous le givre
Le transparent glacier des vols qui n'ont pas fui!
Un cygne d'autrefois se souvient que c'est lui
Magnifique mais qui sans espoir se délivre
Pour n'avoir pas chanté la region ou vivre
Quand du stérile hiver a resplendi l'ennui.
Tout son col secouera cette blanche agonie
Par l'espace infligée a l'oiseau qui le nie,
Mais non l'horreur du sol où le plumage est pris.
Fantôme qu'à ce lieu son pur éclat assigne,
Il s'immobilise au songe froid de mépris
Que vêt parmi l'exil inutile le Cygne.
И сега, заключително, моите любими стихове:
Видение
Луната тъжна е. И ангели в сълзи
в покоя от цветя, сред който дим пълзи,
бленуват с мъртъв лък в ръка и вопли бели
летят, лазура на цветчетата облели.
Часът благословен на първата ни страст.
Но моят Унес — тъй щастлив, че страдам аз! —
опива се с дъха замайващ на тъгата,
без угризения останал след благата
на Блян, отдавна от сърцето ми обран…
Навел очи, без цел се скитах и — о, Блян! —
внезапно зърнах те на улицата, в здрача,
със слънце в къдрите, помислил, че изскача,
щастлива, феята на детските ми дни
и пак през моя сън, обляна в светлини,
върви, оставила — в ръце с букети бели —
снегът от дъхави звездички да се стели.
Ето и любима част от Посвещение:
Душата във въздишка сбита
отронвана сред тих покой
когато кръгче дим отлита
и чезне в кръгчета безброй
не е ли някаква цигара
макар да тлее бавно тя
с целувка грейнала обжаря
и после пада пепелта (...)
Толкова за Маларме на този етап. Нарежда се сред любимите ми поети, точно след Бодлер.
Това са само част от големите имена в света на изкуството в края на ХIХ в. в Париж, които са част от обкръжението на Маларме. Лесно е да се отгатне, че срещите между тези личности са намерили отражение в творчеството им и са ни дали някои от гениалните им произведения - например Prélude à l'après-midi d'un faune на Дебюси е вдъхновена от едноименната поема "Следобедът на един фавън" на Маларме; Clair de lune, най-известната част от Бергамската сюита, пък е вдъхновена от едноименната поема на Пол Верлен...
И, разбира се, когато става дума за поезия, сърцето на символизма е биело с имената на прокълнатите поети - Бодлер, Маларме, Верлен, Рембо, последният - все още дете, пише поезията си между петнадесетата и двадесет и първата си годишнина. Аферата му с Верлен и скандалният им начин на живот е предмет на много спекулации...
По-късно творчеството на Маларме и Бодлер пък е вдъхновило един от любимите ми художници, Рене Магрит. Същият е бил и страстен почитател на Хегел. Литературните му пристрастия поставят в контекст творчеството му, което пък аз интерпретирам като доказателство за нещо, в което вярвам - ти си това, което четеш.
Маларме е бил изобразяван от най-гениалните художници на епохата. Любимият ми негов портрет е може би и най-известният му - този, рисуван от Мане.
Portrait of Stéphane Mallarmé by Édouard Manet
Реноар също рисува поета - картина, която не смятам за най-успешната му:
Stéphane Mallarmé by Auguste Renoir
Друг интересен опит е този на Гоген:
Portrait de Stéphane Mallarmé by Paul Gauguin
И, разбира се, две думи за символизма - срещала съм твърдения, че негов баща е Бодлер, друг път се сочи Маларме, трети - Верлен... Ще оставя този дебат на академиците. Факт е, че именно влиянието на Бодлер дава начален тласък на движението. Той пък от своя страна е черпил вдъхновение от Едгар Алън По. Последният е бил важно влияние и в живота на Маларме, който казва, че е научил английски само за да чете По в оригинал - впоследствие използва знанията си за да стане учител по английски. Превежда По, като изданието е илюстрирано от Мане.
Когато говорим за символизъм, никой не обобщава по-добре от самия Маларме неговия чар и опасностите му:
Да назовеш един предмет, значи да унищожиш трите-четвърти от насладата от творбата, която идва с постепенното отгатване. Да го внушиш — ето мечтата. Съвършеното използуване на това тайнство е именно символът: да извикаш малко по малко един предмет, за да покажеш едно душевно състояние, или обратно, да избереш един предмет и да откриеш в него душевно състояние чрез последователно дешифриране.
— Тук стигаме до едно голямо възражение, което бих искал да ви отправя — казах аз на Учителя. — Неяснотата!
— Действително това също е опасно — отговаря той, — независимо дали неяснотата идва от нещо, което не достига на читателя или на поета…, но да се стремиш да заобиколиш тази трудност е измама. Ако един човек със средни умствени възможности и недостатъчна литературна подготовка отвори случайно една така написана книга и иска да й се наслаждава, това е недоразумение. Нещата трябва да се поставят на мястото им. В поезията винаги трябва да има загадка и това е целта на литературата — други цели тя няма — да извиква представата за предметите. " - част от интервю на Маларме, взето от Жул Юре като част от неговото Проучване на литературната еволюция (Enquête sur l'évolution littéraire).
И така, това е контекстът, в който аз искам да поставя Маларме, преди да стигна до впечатленията си от поезията му. За мен тя е на ръба на възможностите ми като читател - дотолкова ефирна, неуловима, изплъзваща се. Преводът на Кирил Кадийски е на изключително добро ниво, като се има предвид, че същият е оставил своя отпечатък върху поемите - неминуем резултат, още повече при подобен предмет на работа. Все пак изключително слабото ми ниво на френски и сравнително доброто ми владеене на английски ми позволиха да сравня българския превод с английския такъв и с оригинала и въпреки че са налице някои разминавания, бих казала, че българският превод все пак следва да бъде оценен положително - поне от лаик като мен.
Направи ми впечатление, че един от сонетите, Le vierge, le vivace et le bel aujourd’hui, известен още като "Лебедът", е представен от Кадийски в два варианта. Оказва се, че въпросният сонет е наистина голямо предизвикателство за преводачите, поне според моето кратко проучване. Не мога да кажа кой от вариантите предпочитам, но сравнението им определено е удоволствие:
И девствен, и тъй гъвкав, и недостъпно бял,
дали разкъсал би с крило обезумяло
днес езерото на забравата, сковало
в кристален лед копнежа към полета умрял!
Сред спомените вижда, че — някогашен крал —
и днес е величав, но всичко тук е вяло,
и не възпял по-друг простор — ще гърчи тяло
на зимата безплодна в искрящата печал.
Просторът лебеда преследва и гнети го!
Отърсва шия той от свойто бяло иго,
но не и от кошмара, перата хванал в плен.
Бял призрак, сам стои сред блясъка възвишен
и в гордата надменност застинал — сън студен, —
замръзва Лебедът — изгнаникът излишен.
Ето го и втория вариант:
Красивият и девствен, и гъвкав — този ден
опияненото от гняв крило ще вреже
ли в езерото от забрава, в чийто скреж е
кристалът на копнежа, останал нероден!
Един предишен лебед, от спомени гнетен,
величествен, но без надежда днес — понеже
не е възпял юга и от копнеж по-нежен
на зимата безплодна в сияещия плен.
Отърсва шия той в агонията бяла:
днес целия простор е птицата презряла,
но не и този ужас, перата оковал.
Бял призрак, въдворен сред своя бляскав заник
в съня студен на свойто презрение замрял,
бленува Лебедът — излишният изгнаник.
Оригиналът, за късметлиите, които разбират повечко френски от мен:
Le vierge, le vivace et le bel aujoud'hui
Va-t-il nous déchirer avec un coup d'aile ivre
Ce lac dur oublié que hante sous le givre
Le transparent glacier des vols qui n'ont pas fui!
Un cygne d'autrefois se souvient que c'est lui
Magnifique mais qui sans espoir se délivre
Pour n'avoir pas chanté la region ou vivre
Quand du stérile hiver a resplendi l'ennui.
Tout son col secouera cette blanche agonie
Par l'espace infligée a l'oiseau qui le nie,
Mais non l'horreur du sol où le plumage est pris.
Fantôme qu'à ce lieu son pur éclat assigne,
Il s'immobilise au songe froid de mépris
Que vêt parmi l'exil inutile le Cygne.
И сега, заключително, моите любими стихове:
Видение
Луната тъжна е. И ангели в сълзи
в покоя от цветя, сред който дим пълзи,
бленуват с мъртъв лък в ръка и вопли бели
летят, лазура на цветчетата облели.
Часът благословен на първата ни страст.
Но моят Унес — тъй щастлив, че страдам аз! —
опива се с дъха замайващ на тъгата,
без угризения останал след благата
на Блян, отдавна от сърцето ми обран…
Навел очи, без цел се скитах и — о, Блян! —
внезапно зърнах те на улицата, в здрача,
със слънце в къдрите, помислил, че изскача,
щастлива, феята на детските ми дни
и пак през моя сън, обляна в светлини,
върви, оставила — в ръце с букети бели —
снегът от дъхави звездички да се стели.
Ето и любима част от Посвещение:
Душата във въздишка сбита
отронвана сред тих покой
когато кръгче дим отлита
и чезне в кръгчета безброй
не е ли някаква цигара
макар да тлее бавно тя
с целувка грейнала обжаря
и после пада пепелта (...)
Толкова за Маларме на този етап. Нарежда се сред любимите ми поети, точно след Бодлер.
May 29, 2016
"Ала уви! Светът е господар: с кошмара
ме отвращава в моя подслон - един абсурд! -
и мръсният бълвоч на Глупостта ме кара
носа си да запушвам пред чистия лазур.
О, как ли, щом от гняв душата ми трепери,
как да строша кристала с чудовищна пета,
за да побягна сам с крилете си безпери
и с онзи риск - да падам без край, във вечността?"
ме отвращава в моя подслон - един абсурд! -
и мръсният бълвоч на Глупостта ме кара
носа си да запушвам пред чистия лазур.
О, как ли, щом от гняв душата ми трепери,
как да строша кристала с чудовищна пета,
за да побягна сам с крилете си безпери
и с онзи риск - да падам без край, във вечността?"
November 21, 2023
Красиви слов��, но трудно се чете и разбира. Един различен поглед към света. Интересна поезия, особено след като прочетеш СЛЕДОБЕДЪТ НА ЕДИН ФАВН и непосредствено след това прослушаш чудесното музикално произведение на Клод Дебюси!
Displaying 1 - 3 of 3 reviews