Безкрайна нощ

by Мартин Ралчевски

Романът „Безкрайна нощ" е опит да се намери изгубения ключ на човешката надежда... Увлекателен, изпълнен с динамика, драма и разтърсващи откровения... Източник не само на мъдри мисли и любопитни факти, но и от началото до края изпълнен с много действие, драматизъм и надежда.
Слави Митрев - филолог

Наистина завиждам на читателя, че тепърва ще я чете! Когато получих ръкописа и го прочетох, бях потресен - от идеята, реализацията, дълбочината и таланта на Мартин. Това е един от най-добрите ръкописи, които съм чел през годините - оригинален, завършен и смазващ. Със сигурност българската литературна сцена ще има нов силен и ярък
Светлозар Желев

„Безкрайна нощ" е от този тип съвременни романи, които от първата до последната страница оставят читателя буквално без дъх. На какво е способен човек и докъде може да стигне, когато истински копнее да бъде щастлив, но притиснат от жестоката действителност и лошото стечение на обстоятелствата е изправен пред едно от най-ужасяващите неща на тази земя? Отговорът на този въпрос предстои да научите сами.
Историята на главния герой е всъщност и история на онези от нас, които искат да повярват в своята собствена звезда, но нямат смелостта да го сторят. На всички тях им предстои едно трудно, но пречистващо пътуване, което е в състояние да ги отведе там, където въжделенията стават възможни, а мечтите се сбъдват.

336 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Мартин Ралчевски е роден в София на 4 март 1974 г.

Завършил е Софийския университет „Св. Климент Охридски” със специалности теология и география. Живее и твори в Англия.

Reviews

[Димитър Тодоров · Rating 1 out of 5]

Спазва се тенденцията в съвременната българската литература рядко да се говори (само по) български теми и действието да се развива (само в) в България. В случая българи са само подкрепящият персонаж на жената на главния герой, епизодчините - на родителите ѝ в софийска панелка и на игумена на Рилския манастир, способен да проповядва персонално и на най-добър английски език. Но за един роман си сигурен, че куца, още при втората смъртоносна ("зверска", бълг.табл.прес.) катастрофа в първата част. А когато през втората се обсъжда евтаназията, пак на английски, с шофьор на самосвал в Магаданския край, всякакво сериозно отношение към произведението се губи. Общо взето това е - говори се (главният герой със случайни събеседници) по теми за любовта, вярата (надделява над атеизма!), религиите, абортите, евтаназията, НЛО, защитата на животните, фундаментализма, историята на XX век (съвсем бегло), православието, хотел Калифорния на ниво - студентска младежка дискусия. На чашка! Има и елементи на пътеписничество по маршрут от Рилския манастир до Баха Калифорния през Чукотка. С реални изверги в лицето на руските граничари по пътя. Всъщност - не знам. За младежи може и да е подходящо четиво. И смилаемо. За възрастни и извинението на автора, че всичко било сън, не помага.

[Христо Блажев · Rating 1 out of 5]

Мартин Ралчевски потапя героя си в “Безкрайна нощ” на религиозно търсене: http://knigolandia.info/book-review/b...

Главният герой Марк е роден в неназована страна (неясно защо тя остава такава до края, макар още в началото става ясно, че е Англия, след като обяснява, че баща му е избягал от Италия в единствената противопоставяща се на Хитлер европейска държава през 1943 г.). Той е мамино и татино синче, което рухва след тяхната смърт при катастрофа. Продава семейната къща и се изнася в столицата, където още първата нощ на улица с проститутки попада на любовта на живота си, която е българка и чудодейно едва-що започнала в занаята, или с две думи Марк е първият клиент, с който тръгва. Следват страници на страстни любовни сцени, които само фенове на турски сериал ще оценят. Скоро идва и дете, а облаците над безумно влюбените птички се сгъстяват, след като Марк доказва многократно неспособността си да се грижи за семейството си. Защото бил забравил детските си мечти.

http://knigolandia.info/book-review/b...

[Atanas Dimitrov · Rating 5 out of 5]

„Първо, не трябва никога да се тревожиш и да страдаш излишно за маловажните неща в живота, и второ, почти всички неща, независимо как ти изглеждат в момента, са маловажни.“

От „Безкрайна нощ“ на Ралчевски струи смирение. Авторът не се превъзнася, не високоумничи и не морализира насилствено. Въпреки че в романа има немалко споделена мъдрост, тя не дразни, не се натрапва и не настоява на своето, кротко си стои поместена между редовете, и заявява своето за тези, които търсят.

А самият автор се впуска в това търсене на смисъла в живота заедно с главния си герой Марк и заедно с нас, читателите. Всички вървим ръка за ръка по пътя на съзряването, по пътя на борбата с извечните и така важни въпроси, които повечето от нас решаваме да избегнем, но това, разбира се, е винаги до време, по пътя през изпитанията и страданията, които очистват душите ни.

„Според него най-важните въпроси, на които, както той сам честно признаваше за себе си, че не знае отговорите, но които искрено се надяваше един ден Марк поне отчасти да разбере, бяха следните: „Какво е Бог и защо ни е сътворил?“ Въпрос, за който той смяташе, че всеки човек поне веднъж в живота си си го е задавал, но рядко е признавал пред другите за това. Вторият по важност фундаментален въпрос бе: „Какъв е смисълът на нашия живот?“ Въпрос, който, поради липса на задоволителен отговор, повечето от нас съзнателно избягват. На трето място той риторично питаше за личната мисия и цел на всеки един от нас. Когато човек открие целта на живота си и тръгне уверено по начертаната от Твореца пътека, тогава той по обратен ред може да разбере отговорите и на другите два въпроса.“

В романа – вземайки предвид, че е най-ранният труд на Ралчевски – има и известна наивност, а някой би добавил породена от тогавашната липса на опит на писателя. Това е без значение. Тези моменти съвсем не дразнят, поради явната целеустременост на автора: да разгледа великата и страшна тема за смисъла на и в живота през призмата на личната цел на всяка личност, на призванието ѝ Свише, на посвещението и изпълнението на мечтите ѝ като фокусна точка и изпълване с съдържание на битието. Претенции за шедьовър на белетристичното изкуство не се намират нито у автора, нито в текста му. Прицелната точка е търсенето на истината, откриването на липсващото звено в съществуването, целта на всичко.

„Те живееха в мига и изпитваха най-висшата земна наслада: да си приеман безрезервно и напълно от друго човешко същество – нещо толкова просто, но същевременно и велико.“

И авторът, в определен смисъл, през страдания и терзания, през немалко сълзи – включително и за този читател на романа – го постига. Достига до някакви отговори, макар и частични. Разбира се, пълен отговор няма как и да бъде открит докато сме на тази земя, защото всички вървим по пътя на спасението и освещението, а битието ще разкрие своята си пълнота само и единствено в Личността, Която „изпълва всичко във всички“ (Ефесяни 1:23).

„Това, че донякъде осъзнавам какво се случва с мен и какво става в душата ми, не ми помага по никакъв начин. […] Сигурно това е имал предвид цар Соломон, когато е писал книгите си.“