What do you think?
Rate this book
Окото на вълка #2
Тайната на дълбините, кн. 1
Първата книга от двутомника "Окото на вълка. Тайната на дълбините", продължение на поредицата приключенски романи "Окото на вълка" от Милен Иванов.
-----------------
– И какво стана после, татко? – запита десетгодишния Джим баща си, докато двамата стояха на скалите, вперили жаден поглед в хоризонта. – Как загина моят дядо?
– Той загина храбро, момчето ми, като истински герой, в сърцето му бушуваше непрестанна буря, която го тласкаше към приключения и пътешествия. Скоро и ти ще трябва да избереш пътя си, сине.
– Едно се питах, тате, какво се случи с твоята любима Господарка?
– Тя е просто кораб, майка ти е моята господарка, тя ме кара да се усмихвам, дава ми повод да живея, тя е моето сърце, Джим.
И докато разговаряха на залязващото слънце, се появи усмихнатата Джеси. У нея нямаше нито следа от пиратство, очите й изразяваха само безпределна любов към мъжа й и сина им, една добра жена, с чисто сърце и добра душа.
– Джим – каза тя, – време е за обяд.
– Върви, сине – каза му Джейкъб.
Джим скочи и се запъти към къщата, издигаща се гордо насред една морава, заобиколена отвсякъде с цветя и дървета.
– Липсва ли ти морето, любими? – запита тя и го целуна по бузата.
– Достатъчни ми са само спомените, преживях много приключения, сега съм само твой.
Хванати за ръка, двамата се насочиха към къщата, в която възнамеряваха да доживеят дните си, а те по всичко изглеждаше, нямаше да са малко.
-----------------
– И какво стана после, татко? – запита десетгодишния Джим баща си, докато двамата стояха на скалите, вперили жаден поглед в хоризонта. – Как загина моят дядо?
– Той загина храбро, момчето ми, като истински герой, в сърцето му бушуваше непрестанна буря, която го тласкаше към приключения и пътешествия. Скоро и ти ще трябва да избереш пътя си, сине.
– Едно се питах, тате, какво се случи с твоята любима Господарка?
– Тя е просто кораб, майка ти е моята господарка, тя ме кара да се усмихвам, дава ми повод да живея, тя е моето сърце, Джим.
И докато разговаряха на залязващото слънце, се появи усмихнатата Джеси. У нея нямаше нито следа от пиратство, очите й изразяваха само безпределна любов към мъжа й и сина им, една добра жена, с чисто сърце и добра душа.
– Джим – каза тя, – време е за обяд.
– Върви, сине – каза му Джейкъб.
Джим скочи и се запъти към къщата, издигаща се гордо насред една морава, заобиколена отвсякъде с цветя и дървета.
– Липсва ли ти морето, любими? – запита тя и го целуна по бузата.
– Достатъчни ми са само спомените, преживях много приключения, сега съм само твой.
Хванати за ръка, двамата се насочиха към къщата, в която възнамеряваха да доживеят дните си, а те по всичко изглеждаше, нямаше да са малко.
232 pages, Paperback
First published January 1, 2014
1 person want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
November 17, 2017
Капитан Джейкъб, който кръстосва вълните на борда на кораба си “Господарката на седемте морета”, не храни особено топли чувства към баща си. Уви, пътищата им ще се пресекат, тъй като баща и син имат вземане-даване с една карта, чиито парчета ако бъдат събрани ще покажат пътя към огромно богатство. Но и Черната брада също не е безразличен към съкровището. А и една прелестна сърцеразбивачка също има своята роля в действието.
Да, сюжетът може и да не е новост, но въпреки това, усещам, че всъщност чета едно съвсем не лошо приключенско произведение, вплело в себе си любими, ако ли не и задължителни елементи на пиратските романи. Легендарни пътешествия, морски битки, кръстосани остриета, носталгични погледи към хоризонта и разбира се, романтика. Да, Милен Иванов определено дължи вдъхновението си на автори като Робърт Луис Стивънсън, Емилио Салгари и Рафаел Сабатини. Но големите вдъхновяват всички ни.
Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Да, сюжетът може и да не е новост, но въпреки това, усещам, че всъщност чета едно съвсем не лошо приключенско произведение, вплело в себе си любими, ако ли не и задължителни елементи на пиратските романи. Легендарни пътешествия, морски битки, кръстосани остриета, носталгични погледи към хоризонта и разбира се, романтика. Да, Милен Иванов определено дължи вдъхновението си на автори като Робърт Луис Стивънсън, Емилио Салгари и Рафаел Сабатини. Но големите вдъхновяват всички ни.
Прочетете ревюто на "Книжни Криле": https://knijnikrile.wordpress.com/201...
Displaying 1 of 1 review