Аз, Анна Комнина

Избрани произведения #3

by Вера Мутафчиева

Genres: Historical Fiction, Bulgarian Literature

285 pages, Paperback

First published January 1, 1991

About the author

Вера Петрова Мутафчиева е български историк, специалист по османистика и история на България по време на Османската империя, академик на БАН (2004), доктор на историческите науки (1978), ст.н.с. I ст. (1980), с десетки научни публикации в България и чужбина. От 1961 г. публикува художествена проза — романи, повести, есета на историческа и съвременна тематика. Историческите ѝ романи са многократно преиздавани в България, преведени са на над 10 езика и са удостоени с множество български и международни награди. Автор е на сценария на най-гледания български филм „Хан Аспарух“ (1981). Носител e на орден „Стара планина“ — I степен (1999).

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 5 out of 5]

”Рицарят”
5⭐️



Вера Мутафчиева тук е в рядко романтично амплоа от времето на цар Калоян и наследниците на четвъртия кръстоносен поход, помел Византия и разтресъл новоосвободилата се втора българска държава.

Героят Роже е млад и сладко наивен пресен кръстоносец от фламандските земи, заплел се съвсем против волята си в освобождението на Божи Гроб. След куп приключения и своебразни приятелства из кръстоносната войска, той преждевременно приключва мисията си с пукнат череп в усоен старопланински проход, обгрижван от загадъчен и сардоничен местен субект с прякор Дявола. Намесват се богомили, византийци, шпиони и какви ли не още шарени герои.

Хуморът е съчетан с доста тъга и ирония, и с щипка романтика, а историческият фон е безупречен. Едно от любимите ми младежки четива.

——————————————————————————————
”Анна Комнина”
4⭐️



Дъщеря на византийския император Йоан I Комнин, живяла през 11-ти век, Анна Комнина е може би първата жена-историк, оставила хроника за своето време. Чудя се доколко Вера Мутафчиева, самата тя историк-османист, дъщеря на един от най-известните ни историци-византолози преди девети септември 1944 г., и третирана като дъщеря на народен враг в зората на кариерата си, се идентифицира с героинята си. Пътят и на двете не е бил лек, но и двете са оставили следа.

Анна Комнина е дъщеря на времето и средата си. От млада се включва в дворцовите интриги и дори участва в заговор срещу брат си, бъдещия император, заради което накрая е заточена в манастир. Честа съдба за неудобните аристократки, макар и по-милостива от екзекуция.

Погледът на Вера Мутафчиева е определено феминистки (истински феминизъм, не пискливата му скорошна версия), тъжен и лишен от илюзии. Историческите събития служат повече като фон на вътрешния свят на Анна, който е доста пустинен, студен и лишен от щастие, но изпълнен със стремеж за нещо по-добро, по-трайно и по-красиво.

[Стефани Витанова · Rating 5 out of 5]

Да бъдеш силна жена в един силен и непоклатим мъжки свят, е повече от постижение. Донякъде дори проклятие. Защото когато си в състояние да осъзнаеш своята значимост, но нямаш необходимите ресурси, за да се възползваш от нея, предпочиташ да влезеш в битка с мъжкия свят, за да си извоюваш позиции, отколкото да тлееш бавно пред огнището. Дори загубата би била по-приемлива в сравнение с посредствения живот.

Книгата на Вера Мутафчиева „Аз, Анна Комнина” е доказателство за силата и таланта на жена, родена и отгледана в мъжки свят. Анна, макар и дъщеря на византийски император, е пионка в неспирната държавно-политическа игра. Изключително талантлива и проницателна жена, далеч по-духовно извисена от своя съпруг, тя без колебание се намесва във вземането на стратегическите решения, засягащи случващото се около нея. Нейното име е останало в историята благодарение на писателските й умения.

Последната страница на романа завършва с думите й:
„Да, но бях пък царска дъщеря. И написах произведение.”

Книгата ни учи на това как една жена се опитва да преодолее своите женски слабости, за да оцелее сред мъжката глутница и да бъде уважавана от нея.

[Petya Hristova · Rating 5 out of 5]

Майсторски изплетен исторически роман и дълбок разказ за човешката природа, обичта и товара на кесарската и василевска диадема, за шарената и покварена Царица на градовете.

Епична песен за звездочелата Анна Комнина - да се чете "с отворени сетива и сита душа."

[Vyara Stoyanova · Rating 5 out of 5]

Несправедливо пренебрегван роман, аз самата сгреших с избора да го оставя за след по-популярния "Случаят Джем". "Аз, Анна Комнина" , макар и художествена творба, звучи като плесница в лицето на историята, която учим от малки, че за подвизи се раждат само мъже (с малки изключения). Защото се възпяват не само великите жени, родени за власт, но и техните майки, баби, менторки, дойки и въобще всички, участвали в оформянето им.

Първоначално читателят може да се изкуши да възроптае срещу съдбата на героинята, но всъщност става ясно, че тя доживява щастливо - най-сетне освободена от очакванията да служи на мъжете. Понякога чак е трудно да се свикне с мисълта, че това не е исторически разказ.

[Niki · Rating 5 out of 5]

,,Да, но бях пък царска дъщеря. И написах произведение."

Така завършва романът „Аз, Ана Комнина“ – едновременно горд и горчив финал. Последните думи на Мутафчиева предават в себе си целия дух на героинята: родена в злато и власт, дарена с интелект и много таланти, но ограничена от епохата си; свидетел на величие и падение, но лишена от възможността да властва сама. В едно изречение Ана утвърждава своята идентичност – не само като „царска дъщеря“, а и като автор, оставила далеч по-важна следа в историята.

Романът представя темите за мястото на жените в историята, властта и ефектът, който тя има върху хората. Повествованието е изградено чрез паралелните разкази на различни героини, които допълват сюжета, а включването на откъси от ,,Алексиада" и последващият им коментар, придават пълна завършеност и чувство за ретроспекция на книгата.

[Reni Kancheva · Rating 5 out of 5]

Абсолютен шедьовър на Вера Мутафчиева, който ме погълна изцяло. След “Случаят Джем” останах с високи очаквания за предстоящите ми срещи с Вера Мутафчиева и все пак, не вярвам, че те могат да бъдат надминати. Но “Аз, Анна Комнина” ми хареса дори повече!

И тук през романа ни водят различни герои, разказвайки от своя гледна точка, но тук имаме една константност, тъй като трите главни женски гласа ни проправят път през години на политически, религиозни и междуличностни борби. Героите са изрисувани от невероятна богата палитра, която омагьосва. Историята е истински вълнуваща, но нещото, което абсолютно ме прикова, беше Анниния дух. Вдъхновение.

Вдъхновение е и самата Вера Мутафчиева, която е съставила този прекрасен роман. Зад него стои огромен труд, безкрайни проучвания, тонова знания, но и определено талант с перото. Стилът на писане, богатството на езика и пъстротата на персонажите са това, което ще ме кара да се връщам към Вера Мутафчиева отново и отново.

------------------------------------------------------------------------------
Най-великото притежание е живият човек.

Демосът си въобразява, че талантът е като чувал с пшеница, който Господ изсипва в хамбара ти – харизма. Не, пресветла, талантът бива почва, върху която ти е позволено да засееш. Вярно, колцина са талантливите, тоест стопани на най-плодна земица. Но още по-малобройни от нея могат извади от нея и най-добрия хляб. Чет нямат похабените таланти – хора, оставили да буреняса благословената от Бога орница…

То иде от опита, дъще – утешаваше ме Даласина. – Ще се увериш, когато вземеш да управляваш със затворени очи. Имаше в Константинопол на времето такъв стрелец: премери се, замижи и пусне стрелата. Улучваше, ей Богу. Смятаха го за нечиста сила, а той си беше чист и прост. Само че е стрелял сто пъти повече от другиго. Наумил си да стане ненадминат, упражнявал се до посиняване, и туйто. Ще управляваш и ти, мижейки, обзалагам се.

[Maria · Rating 4 out of 5]

Четох я почти толкова дълго, колкото е писала Анна Комнина “Алексиадата”, но за всяко нещо си има причина, нали? Завладяваща в началото със стила си, както и очаквах от Вера Мутафчиева, към средата ме погуби в типично Средновековните драми на живота в двореца. (Което сега като се замисля именно придава те��ест за достоверност на описаното време) Та, след нужното време се заех отново и на един дъх я довърших. Определено емоциите преобладават докато я четеш, но послевкусът е и интелектуален. Не мога да формулирам как Вера Мутафчиева е успяла между женските кроежи и чувства да остави повече от това в съзнанието на читателите (или поне на мен, което за мен е достатъчно). Това, което аз лично исках в по-голямо количество е история, чисто сухарска за да мога да си наваксам дупките в общата култура. Заради това “Случаят Джем” си остава по-впечатляващата за мен творба, въпреки чисто женското щастие да чета и “Аз, Анна Комнина”.

[Ния Йотова]

Тази книга влиза в топ 5 на личната ми класация за всички времена. Ще прочета всичко на авторката и не разбирам защо тя не е сред най-ярките и изучавани имена в родната литература. Изказът й е увлекателен, всяка една дума е на мястото си. Личи си, че зад книгата стои дълбоко познаване на личността на Анна, както и на историческия период и на династията Комнини. Но това, което остави най-дълбоки впечатления у мен бяха точно размислите и преживяванията на главните героини, които, колкото и изненадващо да е, имайки предвид различното ни социално положение, плашещо съвпадат с моите Ако можех да дам 10 звезди на тази книга, щях. Ще си купя всичките книги на авторката. Чисто и неподправено удоволствие беше да чета " Аз, Анна Комнина".