Промяната е възможна. Щастието е избор. Понякога животът ни залива с разочарование, болка и загуба, и ни кара да се чувстваме така, сякаш плуваме в бурно море. Вълните ни блъскат една след друга, а ние се мъчим да си поемем дъх, за да оцелеем. Чувстваме се в безизходица, изолирани и изтощени, борим се да зърнем светлината, копнеем за фар, който да ни покаже пътя към безопасен пристан. Тази книга е отправна точка и покана да не се предаваме, да се обърнем към вътрешния си свят и да започнем да приемаме настоящето с любов, осъзнатост, удивление, доверие, състрадание и доброта.
Достъпен и практичен наръчник, който насърчава читателя да остави настрана тревогите за миналото и очакванията за бъдещето — и да се фокусира върху настоящия момент. В книгата за събрани ключови психологически идеи за щастието и удовлетворението. Стилът е мотивиращ, но не натрапчив, и предлага конкретни стъпки как да култивираме спокойствие, осъзнатост и радост. Книгата е особено добра за тези, които искат да променят нещо по-основно в начина, по който живеят — без да прибягват до драстични преходи. В същото време тя не дава „магически“ решения, а набляга върху постоянството и малките промени, които с времето водят до устойчиво благополучие. Включени са чудесни упражнения, които биха били добра отправна точка по пътя към себепознанието, ако, разбира се, решите да ги направите.
"Търпение. То произтича от проумяването на факта, че нещата стават когато трябва и както трябва. Те имат собствено време на узряване и собствен ритъм на развитие. Търпението може да бъде особенно полезно, когато умът е развълнуван и се лута между минало и бъдеще. То ни помага да създадем пространство, в което да изживеем различни варианти на очакването, като се научим да не запълваме всеки момент от живота си с дейност и мисли, а да преживяваме настоящият момент точно такъв, какъвто е."
Колекцията изглежда уникално. Книгата беше написана много леко, плавно и разбираемо. Много беше увлекателна и също така полезна. Чакам с нетърпение следващите броеве.
Леко за възприемане обобщение. Често напоследък попадам, че трябва да се контролира тревожността и да се избягва да я изпитваш, а тя е продукт на еволюционното развитие. Сега по всякакви начини се оптиваме да избегнем тревожността и да потискаме този механизъм. С времето предполагам ще станем по-добри да не изпитваме тревожност и се чудя това до какво би довело. Интересно и ново ми беше обяснението за очакването, че хората очакващи да им е лесно не започват нищо, понеже винаги очакват всичко без труд да им идва отръка, да се надарени да извършват нещо без да се потрудят.