What do you think?
Rate this book
Благоразумната възраст. Монолог. Сломената жена
„Сломената жена“ (1968) е излизала на български език с логото на Колибри през 2007 г. и ето че една генерация по-късно се появява отново, вече като част от Бисерната поредица на издателството, в съвсем естествената компания на други две също толкова безмилостно проницателни, авторефлексивни новели – „Благоразумната възраст“ и „Монолог“. Трите творби са излизали в оригинал, обединени в сборник с логото на издателство „Галимар“, но на български език се появяват заедно едва сега в превод на Румяна Мл. Станчева.
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на „Благоразумната възраст“ е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела „Монолог“, най-френетичната и „неудържима“ творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук интроспекцията е постигната чрез литературния похват поток на съзнанието, не липсват и цинични ноти. Целият живот на главната героиня остава прикован към един юнски вторник, когато намира 17-годишната си дъщеря мъртва след умишлена злоупотреба със сънотворни. Искряща илюстрация на екзистенциалистката теза за жената, изпаднала в криза, „Сломената жена“ и днес се нарежда сред най-четените произведения на Бовоар, защото в изповеден тон осветява интимните кътчета на женската душевност.
В това издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на „Благоразумната възраст“ е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела „Монолог“, най-френетичната и „неудържима“ творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук интроспекцията е постигната чрез литературния похват поток на съзнанието, не липсват и цинични ноти. Целият живот на главната героиня остава прикован към един юнски вторник, когато намира 17-годишната си дъщеря мъртва след умишлена злоупотреба със сънотворни. Искряща илюстрация на екзистенциалистката теза за жената, изпаднала в криза, „Сломената жена“ и днес се нарежда сред най-четените произведения на Бовоар, защото в изповеден тон осветява интимните кътчета на женската душевност.
В това издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.
- GenresFeminism
232 pages, Hardcover
Published February 21, 2025
4 people are currently reading
31 people want to read
About the author
Simone de Beauvoir
425 books11.6k followersWorks of Simone de Beauvoir, French writer, existentialist, and feminist, include
The Second Sex
in 1949 and
The Coming of Age
, a study in 1970 of views of different cultures on the old.
Simone de Beauvoir, an author and philosopher, wrote novels, monographs, political and social issues, essays, biographies, and an autobiography. People now best know She Came to Stay and The Mandarins , her metaphysical novels. Her treatise, a foundational contemporary tract, of 1949 detailed analysis of oppression of women.
Simone de Beauvoir, an author and philosopher, wrote novels, monographs, political and social issues, essays, biographies, and an autobiography. People now best know She Came to Stay and The Mandarins , her metaphysical novels. Her treatise, a foundational contemporary tract, of 1949 detailed analysis of oppression of women.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
September 11, 2025
Тиранична майка, задушаваща порасналия си син в Благоразумната възраст; жена, изтикана от обществото, защото го вижда точно каквото е, в Монолог; и предадена от съпруга си домакиня в Сломената жена.
Който е в настроение, може да приеме рационализацията, която и аз се опитах да си пробутам: че може би идеята е да се покрие широк спектър от житейски ситуации – от жена в пълен контрол, през жена извън контрол, до жена под контрол – и чрез нарочно едностранно изградени образи и специфичен стил – дидактична сказка, поток на съзнанието и мелодрама – да се съживят обществените предразсъдъци към тези основни типове жени в читателя.
Еми да, обаче твърде много неща не съответстват на това тълкуване.
Първо, привилигированата, всерулираща вещица от Благоразумната възраст, която впрочем споделя доста черти със самата Бовоар, няма как да бъде включена в какъвто и да е ред на страдащи жени с оплакването, че тираничното ѝ господарство се разпада.
Второ, в Монолог вътрешният свят на героинята е така преекспониран, че нестабилността ѝ изглежда като лична вина, а не като следствие от социални фактори. Това противоречи на идеята образът й да е изграден със симпатия.
По същия начин клишето за интериоризиралата обществените нагласи домакиня в Сломената жена уж я прави най-достъпна за съчувствие, но представянето ѝ като непълно неосъзната всъщност ѝ отрежда най-тежката присъда.
Изобщо, трудно е да се говори за тоя сборник като едно цяло, понеже произведенията са самостоятелни и общ коментар по-скоро би обхванал маркетинговата стратегия зад обединението им, отколкото някаква по-дълбока идея.
Ако все пак настояваме, ще открием, че съдържанието освен всичко не отговаря на описанието "жени в криза", което обичайно се сочи като обединяващ мотив. Кризата предполага вътрешен конфликт, докато тук имаме предимно жертви на външни фактори, а в първия разказ "жертвата" всъщност е агресор.
Прави впечатление и че с изключение може би на втората история, останалите се занимават с женското преживяване от един подчертано привилигирован ъгъл, от който страданието изглежда доста... да кажем, буржоазно. Този ъгъл предопределя и начина, по който Бовоар пише – дистанциран, стратегически, с фокус върху доказване на тезата, а не върху автентичността на разказа. Разбира се, тя няма и опит, който да я свърже с жени, които изпитват пълната сила на социалното изключване.
В крайна сметка, от всичко изкристализира една изключително неприятна житейска поза – на арогантна и манипулативна авторка, която хем се поставя над всички останали, хем се опитва да се присламчи към маргинализираните, за да извлече дивидентите и от това.
С тази пресметливост ужасно много ми напомни на Айн Ранд с нейните назидателни образи, създадени да обслужат теорията ѝ. На другия полюс се сещам за една книга, която четох наскоро – How Not to Drown in a Glass of Water, която представя жените като несъвършени, но го прави по изключително топъл и разбиращ начин и така добавя не само емпатия в отношението, но и литература в писането.
Който е в настроение, може да приеме рационализацията, която и аз се опитах да си пробутам: че може би идеята е да се покрие широк спектър от житейски ситуации – от жена в пълен контрол, през жена извън контрол, до жена под контрол – и чрез нарочно едностранно изградени образи и специфичен стил – дидактична сказка, поток на съзнанието и мелодрама – да се съживят обществените предразсъдъци към тези основни типове жени в читателя.
Еми да, обаче твърде много неща не съответстват на това тълкуване.
Първо, привилигированата, всерулираща вещица от Благоразумната възраст, която впрочем споделя доста черти със самата Бовоар, няма как да бъде включена в какъвто и да е ред на страдащи жени с оплакването, че тираничното ѝ господарство се разпада.
Второ, в Монолог вътрешният свят на героинята е така преекспониран, че нестабилността ѝ изглежда като лична вина, а не като следствие от социални фактори. Това противоречи на идеята образът й да е изграден със симпатия.
По същия начин клишето за интериоризиралата обществените нагласи домакиня в Сломената жена уж я прави най-достъпна за съчувствие, но представянето ѝ като непълно неосъзната всъщност ѝ отрежда най-тежката присъда.
Изобщо, трудно е да се говори за тоя сборник като едно цяло, понеже произведенията са самостоятелни и общ коментар по-скоро би обхванал маркетинговата стратегия зад обединението им, отколкото някаква по-дълбока идея.
Ако все пак настояваме, ще открием, че съдържанието освен всичко не отговаря на описанието "жени в криза", което обичайно се сочи като обединяващ мотив. Кризата предполага вътрешен конфликт, докато тук имаме предимно жертви на външни фактори, а в първия разказ "жертвата" всъщност е агресор.
Прави впечатление и че с изключение може би на втората история, останалите се занимават с женското преживяване от един подчертано привилигирован ъгъл, от който страданието изглежда доста... да кажем, буржоазно. Този ъгъл предопределя и начина, по който Бовоар пише – дистанциран, стратегически, с фокус върху доказване на тезата, а не върху автентичността на разказа. Разбира се, тя няма и опит, който да я свърже с жени, които изпитват пълната сила на социалното изключване.
В крайна сметка, от всичко изкристализира една изключително неприятна житейска поза – на арогантна и манипулативна авторка, която хем се поставя над всички останали, хем се опитва да се присламчи към маргинализираните, за да извлече дивидентите и от това.
С тази пресметливост ужасно много ми напомни на Айн Ранд с нейните назидателни образи, създадени да обслужат теорията ѝ. На другия полюс се сещам за една книга, която четох наскоро – How Not to Drown in a Glass of Water, която представя жените като несъвършени, но го прави по изключително топъл и разбиращ начин и така добавя не само емпатия в отношението, но и литература в писането.
December 25, 2025
1.Родители, не бъдете толкова себелюбиви. Нямате право да искате децата ви да са ваше копие.
2.Аз, като остарея -> „Гърците наричали старците търтеи. "Непотребен търтей" си казва Хекуба в "Троянките" “
3.„Седнала съм. И гледам тези две врати: кабинета на Морис, нашата спалня. Затворени. Една затворена врата, нещо, което дебне зад нея. Няма да се отвори, ако не се помръдна. Да не мърдам, никога. Да спра времето и живота.
Но знам, че ще помръдна. Вратата бавно ще се отвори и ще видя какво има зад нея. Това е бъдещето. Вратата към бъдещето ще се отвори. Бавно. Безпощадно. Аз съм на прага. Съществува само тази врата и това, което дебне зад нея. Страх ме е. И няма кого да извикам на помощ.
Страх ме е."
и лаконичният текст от една песен зацикли в съзнанието ми:
Никой не мога да бъда.
Никой не мога да върна.
2.Аз, като остарея -> „Гърците наричали старците търтеи. "Непотребен търтей" си казва Хекуба в "Троянките" “
3.„Седнала съм. И гледам тези две врати: кабинета на Морис, нашата спалня. Затворени. Една затворена врата, нещо, което дебне зад нея. Няма да се отвори, ако не се помръдна. Да не мърдам, никога. Да спра времето и живота.
Но знам, че ще помръдна. Вратата бавно ще се отвори и ще видя какво има зад нея. Това е бъдещето. Вратата към бъдещето ще се отвори. Бавно. Безпощадно. Аз съм на прага. Съществува само тази врата и това, което дебне зад нея. Страх ме е. И няма кого да извикам на помощ.
Страх ме е."
и лаконичният текст от една песен зацикли в съзнанието ми:
Никой не мога да бъда.
Никой не мога да върна.
June 24, 2025
Макар че винаги съм се въздържала да съставям списъци с книги, които ''всеки трябва да прочете'' и назидателно да държа тон на себе си и на други поради непознаване на една, втора или трета книга от световния литературен канон, тук ще изневеря на себе си, категоризирайки книгата като задължителна за библиотеката на всяка жена. Бовоар е приятелка на всички жени; не и наполовина толкова любвеобилна и жизнерадостна като любимите ми четирикраки джафкащи и търчащи по никое време на нощта рошави малки ''чудовища'', дори напротив, жизнерадостта често отсъства в творбите ѝ, но я има страстта към живота, фината чувствителност и дълбокото потапяне във вътрешния свят и психологията зад действията на героините, които със скалпел реже и изследва, дали реални (като тези от ''Вторият пол''), или фикционални такива (както в тази книга). Книгата успя да я утвърди още по-дълбоко като неумолим познавач на психиката, на най-тъмното и скритото на жената от първата половина на 20-ти век, принудена поради рождението си и обстоятелствата да обитава свят, в който остатъците от човеконенавистни идеологии и експериментирането с тях е още топъл спомен, а на представителките на ''втория пол'' по навик и от дълбоко вкоренено невежество се гледа като на недостойни за свобода и неспособни да носят кръстта, който върви с нея.
Книгата съдържа три новели, които се четат плавно и неусетно. Макар да не ми е още време за проблемите, които изпитва на гърба си героинята от ''Благоразумната възраст'', все пак беше интересно да проследя нейната история. Макар и малко педантична, взискателна и неприемаща усещанията и стремежите на различни членове на семейството си, начинът, по който успя да се зареди със сили да се бори с екзистенциалната умора, отегчението и пресъхналата творческа мощ, които изглежда, са присъщи на част от хората, ако не всички, които се плъзгат бавно към зимата на житейския си път. Бих се върнала да попрочета отново и да посравня усещанията си след около 20-30 години.
''Монолог'' като най-френетична от творбите, беше и най-объркваща. Съжаление за героинята, погребала ненавременно непълнолетната си дъщеря, натоварена с вината за смъртта ѝ и безмилостно изоставена от семейството си, се редуваше с неразбиране, леко отвращение от яростната арогантност, с която прикриваше безпомощността си, до моментите на разбиране, съчувствие и тихо облекчение, че не всичко е толкова лошо, или поне не за все повече и повече жени по света, на които не им се налага да разчитат на мъжката щедрост и благоразположение, за да оцеляват и живеят пълноценно, още по-малко да удостояват подтика на хората и ''това, което са склонни да/ще кажат'' като съществени и важни в какъвто и да е съотношение.
Най-много ми хареса ''Сломената жена''. Разказ за живота на жена, посветила цялото си време и усилия в грижите за съпруга и семейството, разтворила същността си до такава степен, че сама не може да се познае, не знае вече коя е и какво да прави с оставащото ѝ време под слънцето, веднъж разбрала за предателството и изневярата на съпруга си и постепенно изоставена от него. Обичайна история за последствията от съпружеското предателство, но предадена по необичайно дълбок и оригинален начин, проследяваща всяка интимна мисъл около и вътрешно съпреживяване на това травматично за героинята събитие, от което не знаем дали се възстановява. Реалистично, сурово, но в същото време разумно и разтърсващо предупреждение към всяка жена, решила да пожертва себе си на чужд олтар и да осъществява себе си като сянка на някого другиго.
Книгата съдържа три новели, които се четат плавно и неусетно. Макар да не ми е още време за проблемите, които изпитва на гърба си героинята от ''Благоразумната възраст'', все пак беше интересно да проследя нейната история. Макар и малко педантична, взискателна и неприемаща усещанията и стремежите на различни членове на семейството си, начинът, по който успя да се зареди със сили да се бори с екзистенциалната умора, отегчението и пресъхналата творческа мощ, които изглежда, са присъщи на част от хората, ако не всички, които се плъзгат бавно към зимата на житейския си път. Бих се върнала да попрочета отново и да посравня усещанията си след около 20-30 години.
''Монолог'' като най-френетична от творбите, беше и най-объркваща. Съжаление за героинята, погребала ненавременно непълнолетната си дъщеря, натоварена с вината за смъртта ѝ и безмилостно изоставена от семейството си, се редуваше с неразбиране, леко отвращение от яростната арогантност, с която прикриваше безпомощността си, до моментите на разбиране, съчувствие и тихо облекчение, че не всичко е толкова лошо, или поне не за все повече и повече жени по света, на които не им се налага да разчитат на мъжката щедрост и благоразположение, за да оцеляват и живеят пълноценно, още по-малко да удостояват подтика на хората и ''това, което са склонни да/ще кажат'' като съществени и важни в какъвто и да е съотношение.
Най-много ми хареса ''Сломената жена''. Разказ за живота на жена, посветила цялото си време и усилия в грижите за съпруга и семейството, разтворила същността си до такава степен, че сама не може да се познае, не знае вече коя е и какво да прави с оставащото ѝ време под слънцето, веднъж разбрала за предателството и изневярата на съпруга си и постепенно изоставена от него. Обичайна история за последствията от съпружеското предателство, но предадена по необичайно дълбок и оригинален начин, проследяваща всяка интимна мисъл около и вътрешно съпреживяване на това травматично за героинята събитие, от което не знаем дали се възстановява. Реалистично, сурово, но в същото време разумно и разтърсващо предупреждение към всяка жена, решила да пожертва себе си на чужд олтар и да осъществява себе си като сянка на някого другиго.
August 24, 2025
„Благоразумната възраст“ ме впечатли със своя земен реализъм и откровеността, с която са представени отношенията между героите. Бовоар не украсява и не идеализира – напротив, показва интимността, уязвимостта и силата на връзките такива, каквито са в действителността.
Книгата противоречи на широко разпространената догма, че щом жената стане майка, партньорството ѝ губи значение. Тук виждаме обратното – двама души, които съумяват да съхранят своята малка вселена, близост и любов. Това прави историята едновременно трогателна и вдъхновяваща. С фино психологическо майсторство дьо Бовоар ни разкрива начина, по който възприемаме времето, неравновесието в любовта и капаните на навика. Тя осветява пукнатините в общуването и скритите рани, вплитайки темите за половите роли и свободата на идентичността. Идейният заряд на романа е дълбоко вкоренен в духа на екзистенциализма – напомняйки ни, че свободата е присъща на човешката същност, а пътят към нея минава през преодоляване на страданието.
Книгата противоречи на широко разпространената догма, че щом жената стане майка, партньорството ѝ губи значение. Тук виждаме обратното – двама души, които съумяват да съхранят своята малка вселена, близост и любов. Това прави историята едновременно трогателна и вдъхновяваща. С фино психологическо майсторство дьо Бовоар ни разкрива начина, по който възприемаме времето, неравновесието в любовта и капаните на навика. Тя осветява пукнатините в общуването и скритите рани, вплитайки темите за половите роли и свободата на идентичността. Идейният заряд на романа е дълбоко вкоренен в духа на екзистенциализма – напомняйки ни, че свободата е присъща на човешката същност, а пътят към нея минава през преодоляване на страданието.
Displaying 1 - 4 of 4 reviews