Благоразумната възраст. Монолог. Сломената жена

by Simone de Beauvoir, Симон дьо Бовоар (Автор), Румяна Мл. Станчева (Преводач)

„Сломената жена“ (1968) е излизала на български език с логото на Колибри през 2007 г. и ето че една генерация по-късно се появява отново, вече като част от Бисерната поредица на издателството, в съвсем естествената компания на други две също толкова безмилостно проницателни, авторефлексивни новели – „Благоразумната възраст“ и „Монолог“. Трите творби са излизали в оригинал, обединени в сборник с логото на издателство „Галимар“, но на български език се появяват заедно едва сега в превод на Румяна Мл. Станчева.

С тънък психологизъм Симон дьо Бовоар разказва за начина, по който възприемаме времето, за диспропорциите в любовта и капаните на навика, за пукнатините в общуването и производните рани, като не пропуска да вплете и генералната тема за ролите на пола и свободата на идентичността. Идейният заряд на „Благоразумната възраст“ е в синхрон с философията на екзистенциализма - тезата за иманентната на човешката същност свобода, чиято предпоставка е ликвидирането на страданието. Смъртта има водеща роля в кратката новела „Монолог“, най-френетичната и „неудържима“ творба в сборника, чийто развой е непрозрачен почти до финала. Тук интроспекцията е постигната чрез литературния похват поток на съзнанието, не липсват и цинични ноти. Целият живот на главната героиня остава прикован към един юнски вторник, когато намира 17-годишната си дъщеря мъртва след умишлена злоупотреба със сънотворни. Искряща илюстрация на екзистенциалистката теза за жената, изпаднала в криза, „Сломената жена“ и днес се нарежда сред най-четените произведения на Бовоар, защото в изповеден тон осветява интимните кътчета на женската душевност.

В това издание е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на художника Иво Рафаилов.

Genres: Feminism

232 pages, Hardcover

Published February 21, 2025

About the author

Simone de Beauvoir was a French existentialist philosopher, novelist, essayist, memoirist, and feminist whose writings profoundly shaped twentieth-century philosophy, literature, and modern feminist thought. Born in Paris into a bourgeois Catholic family, she displayed exceptional intellectual ability from an early age. After studying philosophy at the Sorbonne, she passed the prestigious agrégation examination in 1929, becoming one of its youngest successful candidates. During her studies she met Jean-Paul Sartre, with whom she formed a lifelong intellectual and personal partnership that became central to the development of French existentialism. Although Beauvoir often rejected the title of philosopher during her lifetime, her work established her as one of the discipline's most influential modern thinkers. She explored themes of freedom, responsibility, ethics, oppression, and human existence through both philosophical and literary writing. Her groundbreaking book The Second Sex (1949) transformed feminist theory by arguing that femininity is shaped primarily by social and historical conditions rather than biology, introducing the celebrated idea that "one is not born, but rather becomes, woman." The work challenged traditional assumptions about gender and became one of the foundational texts of contemporary feminism. Beauvoir also authored influential philosophical studies, including The Ethics of Ambiguity, alongside acclaimed novels such as She Came to Stay, The Blood of Others, The Mandarins, which received the Prix Goncourt in 1954, and The Woman Destroyed. Her four-volume autobiography, beginning with Memoirs of a Dutiful Daughter, remains an important account of twentieth-century intellectual and cultural life. Throughout her career she served as co-founder and editor of the influential journal Les Temps Modernes, contributing essays on politics, literature, philosophy, and contemporary social issues. Beyond her writing, Beauvoir was deeply engaged in public life. She campaigned for women's rights, reproductive freedom, and social equality, signing the Manifesto of the 343 that called for the legalization of abortion in France. She also opposed colonialism, criticized social injustice, and supported progressive political causes throughout her life. Her travels inspired widely read travel books and essays examining cultures in the United States and China. Beauvoir's legacy extends far beyond feminism, influencing existential philosophy, literary criticism, political theory, ethics, sociology, and gender studies. Despite continuing debate over aspects of her personal life and controversial relationships, her intellectual contributions remain central to modern scholarship. Her books have been translated into numerous languages and continue to be studied worldwide for their philosophical depth and literary achievement. Honored with distinctions including the Prix Goncourt, the Jerusalem Prize, and the Austrian State Prize for European Literature, Simone de Beauvoir is widely regarded as one of the defining intellectual figures of the twentieth century, whose writings permanently transformed discussions of gender, freedom, morality, and the human condition while continuing to inspire scholars, writers, and activists across generations.

Reviews

[Borislava Velkova · Rating 2 out of 5]

Тиранична майка, задушаваща порасналия си син в Благоразумната възраст; жена, изтикана от обществото, защото го вижда точно каквото е, в Монолог; и предадена от съпруга си домакиня в Сломената жена.

Който е в настроение, може да приеме рационализацията, която и аз се опитах да си пробутам: че може би идеята е да се покрие широк спектър от житейски ситуации – от жена в пълен контрол, през жена извън контрол, до жена под контрол – и чрез нарочно едностранно изградени образи и специфичен стил – дидактична сказка, поток на съзнанието и мелодрама – да се съживят обществените предразсъдъци към тези основни типове жени в читателя.

Еми да, обаче твърде много неща не съответстват на това тълкуване.

Първо, привилигированата, всерулираща вещица от Благоразумната възраст, която впрочем споделя доста черти със самата Бовоар, няма как да бъде включена в какъвто и да е ред на страдащи жени с оплакването, че тираничното ѝ господарство се разпада.

Второ, в Монолог вътрешният свят на героинята е така преекспониран, че нестабилността ѝ изглежда като лична вина, а не като следствие от социални фактори. Това противоречи на идеята образът й да е изграден със симпатия.

По същия начин клишето за интериоризиралата обществените нагласи домакиня в Сломената жена уж я прави най-достъпна за съчувствие, но представянето ѝ като непълно неосъзната всъщност ѝ отрежда най-тежката присъда.

Изобщо, трудно е да се говори за тоя сборник като едно цяло, понеже произведенията са самостоятелни и общ коментар по-скоро би обхванал маркетинговата стратегия зад обединението им, отколкото някаква по-дълбока идея.

Ако все пак настояваме, ще открием, че съдържанието освен всичко не отговаря на описанието "жени в криза", което обичайно се сочи като обединяващ мотив. Кризата предполага вътрешен конфликт, докато тук имаме предимно жертви на външни фактори, а в първия разказ "жертвата" всъщност е агресор.

Прави впечатление и че с изключение може би на втората история, останалите се занимават с женското преживяване от един подчертано привилигирован ъгъл, от който страданието изглежда доста... да кажем, буржоазно. Този ъгъл предопределя и начина, по който Бовоар пише – дистанциран, стратегически, с фокус върху доказване на тезата, а не върху автентичността на разказа. Разбира се, тя няма и опит, който да я свърже с жени, които изпитват пълната сила на социалното изключване.

В крайна сметка, от всичко изкристализира една изключително неприятна житейска поза – на арогантна и манипулативна авторка, която хем се поставя над всички останали, хем се опитва да се присламчи към маргинализираните, за да извлече дивидентите и от това.

С тази пресметливост ужасно много ми напомни на Айн Ранд с нейните назидателни образи, създадени да обслужат теорията ѝ. На другия полюс се сещам за една книга, която четох наскоро – How Not to Drown in a Glass of Water, която представя жените като несъвършени, но го прави по изключително топъл и разбиращ начин и така добавя не само емпатия в отношението, но и литература в писането.

[Martina · Rating 4 out of 5]

“Но знам, че ще помръдна. Вратата бавно ще се отвори и ще видя какво има зад нея. Това е бъдещето. Вратата към бъдещето ще се отвори.”

Това дали може да се приеме за добър край - защото краят ми беше важен, сякаш така щях да разбера как ще приключи собствената ми история?

“Сломената жена” остави доста дълбок отпечатък върху мен, макар че ми подейства донякъде и натоварващо. Може би най-натоварващата книга за тази година досега, вероятно защото преживях всичко с героинята. Радвам се, че я прочетох и че приключих с нея. Бих искала да се отърва от книгата, защото е прекалено близка до реалността и същевременно - да я запазя завинаги.

Още едно доказателство, че да имаш свой собствен живот, финансови средства и интереси, извън любовния и семейния живот е изключително важно за всяко човешко същество, независимо от пол и други принадлежности.

[tatko pier · Rating 4 out of 5]

1.Родители, не бъдете толкова себелюбиви. Нямате право да искате децата ви да са ваше копие.

2.Аз, като остарея -> „Гърците наричали старците търтеи. "Непотребен търтей" си казва Хекуба в "Троянките" “

3.„Седнала съм. И гледам тези две врати: кабинета на Морис, нашата спалня. Затворени. Една затворена врата, нещо, което дебне зад нея. Няма да се отвори, ако не се помръдна. Да не мърдам, никога. Да спра времето и живота.
Но знам, че ще помръдна. Вратата бавно ще се отвори и ще видя какво има зад нея. Това е бъдещето. Вратата към бъдещето ще се отвори. Бавно. Безпощадно. Аз съм на прага. Съществува само тази врата и това, което дебне зад нея. Страх ме е. И няма кого да извикам на помощ.
Страх ме е."


и лаконичният текст от една песен зацикли в съзнанието ми:
Никой не мога да бъда.
Никой не мога да върна.

[Гергана Георгиева · Rating 3 out of 5]

Макар че винаги съм се въздържала да съставям списъци с книги, които ''всеки трябва да прочете'' и назидателно да държа тон на себе си и на други поради непознаване на една, втора или трета книга от световния литературен канон, тук ще изневеря на себе си, категоризирайки книгата като задължителна за библиотеката на всяка жена. Бовоар е приятелка на всички жени; не и наполовина толкова любвеобилна и жизнерадостна като любимите ми четирикраки джафкащи и търчащи по никое време на нощта рошави малки ''чудовища'', дори напротив, жизнерадостта често отсъства в творбите ѝ, но я има страстта към живота, фината чувствителност и дълбокото потапяне във вътрешния свят и психологията зад действията на героините, които със скалпел реже и изследва, дали реални (като тези от ''Вторият пол''), или фикционални такива (както в тази книга). Книгата успя да я утвърди още по-дълбоко като неумолим познавач на психиката, на най-тъмното и скритото на жената от първата половина на 20-ти век, принудена поради рождението си и обстоятелствата да обитава свят, в който остатъците от човеконенавистни идеологии и експериментирането с тях е още топъл спомен, а на представителките на ''втория пол'' по навик и от дълбоко вкоренено невежество се гледа като на недостойни за свобода и неспособни да носят кръстта, който върви с нея.

Книгата съдържа три новели, които се четат плавно и неусетно. Макар да не ми е още време за проблемите, които изпитва на гърба си героинята от ''Благоразумната възраст'', все пак беше интересно да проследя нейната история. Макар и малко педантична, взискателна и неприемаща усещанията и стремежите на различни членове на семейството си, начинът, по който успя да се зареди със сили да се бори с екзистенциалната умора, отегчението и пресъхналата творческа мощ, които изглежда, са присъщи на част от хората, ако не всички, които се плъзгат бавно към зимата на житейския си път. Бих се върнала да попрочета отново и да посравня усещанията си след около 20-30 години.

''Монолог'' като най-френетична от творбите, беше и най-объркваща. Съжаление за героинята, погребала ненавременно непълнолетната си дъщеря, натоварена с вината за смъртта ѝ и безмилостно изоставена от семейството си, се редуваше с неразбиране, леко отвращение от яростната арогантност, с която прикриваше безпомощността си, до моментите на разбиране, съчувствие и тихо облекчение, че не всичко е толкова лошо, или поне не за все повече и повече жени по света, на които не им се налага да разчитат на мъжката щедрост и благоразположение, за да оцеляват и живеят пълноценно, още по-малко да удостояват подтика на хората и ''това, което са склонни да/ще кажат'' като съществени и важни в какъвто и да е съотношение.

Най-много ми хареса ''Сломената жена''. Разказ за живота на жена, посветила цялото си време и усилия в грижите за съпруга и семейството, разтворила същността си до такава степен, че сама не може да се познае, не знае вече коя е и какво да прави с оставащото ѝ време под слънцето, веднъж разбрала за предателството и изневярата на съпруга си и постепенно изоставена от него. Обичайна история за последствията от съпружеското предателство, но предадена по необичайно дълбок и оригинален начин, проследяваща всяка интимна мисъл около и вътрешно съпреживяване на това травматично за героинята събитие, от което не знаем дали се възстановява. Реалистично, сурово, но в същото време разумно и разтърсващо предупреждение към всяка жена, решила да пожертва себе си на чужд олтар и да осъществява себе си като сянка на някого другиго.

[Nona Dramova · Rating 5 out of 5]

„Благоразумната възраст“ ме впечатли със своя земен реализъм и откровеността, с която са представени отношенията между героите. Бовоар не украсява и не идеализира – напротив, показва интимността, уязвимостта и силата на връзките такива, каквито са в действителността.

Книгата противоречи на широко разпространената догма, че щом жената стане майка, партньорството ѝ губи значение. Тук виждаме обратното – двама души, които съумяват да съхранят своята малка вселена, близост и любов. Това прави историята едновременно трогателна и вдъхновяваща. С фино психологическо майсторство дьо Бовоар ни разкрива начина, по който възприемаме времето, неравновесието в любовта и капаните на навика. Тя осветява пукнатините в общуването и скритите рани, вплитайки темите за половите роли и свободата на идентичността. Идейният заряд на романа е дълбоко вкоренен в духа на екзистенциализма – напомняйки ни, че свободата е присъща на човешката същност, а пътят към нея минава през преодоляване на страданието.