Холера

by Людмил Стоянов

Genres: Bulgarian Literature

173 pages, Paperback

First published January 1, 1973

Reviews

[Julia · Rating 5 out of 5]

Людмил Стоянов е псевдоним на българския автор Георги Златарев. Не бях чувала или чела нищо за него до сега.Освен като писател, той се изявява като преводач, главно на произведения от руски класици като Пушкин и Достоевски, което по мое мнение има отражение и в творчеството му. Участвал е в Първа световна война, Втора световна и Междусъюзническа война. Според мен, този факт повлиява и на романа ,,Холера", защото произведението е написано толкова живо и истинско.

Романът ,,Холера" е невероятен. През цялото време треперех и се вълнувах... Увлекател, жив и истински. Усеща се силата на личната история, болката, безсилието и безпомощността, които войната и болестите могат да причинят. Повествованиет се развива някъде между живота и смъртта, съня и реалността, кошмара и спасениетo, смелостта и страха. Книга,която показва приятелството, дълга и подадената ръка в най-тежките,най-болезнените и най-хубавите моменти в човешкия живот.

Любими цитати:

,,...колко е унизена, изоставена, безсилна, и безпомощна отделната личност, подчинена на една сляпа сихия, която отнема нормалните й чувства и я поставя в изключителни, непривични и опасни условия”.

“Да умреш е нищо: един миг-и е свършено. Но да живееш в постоянен страх от смъртта, която те огражда от всички страни и все те щади, като че ти казва: ти приятелю, почакай!...”

“...Какво сме ние? Играчки на слепи сили или белязани жертви на великата безсмислица?”

“Как да им кажа, че съм жив? Обаче дали наистина съм жив-е голям въпрос. Може би човекът има право. Може би съзнанието живее известно време в мозъка, след като сърцето е спряло да бие. То скоро ще залезе окончателно.”

“Сърцето се свива при мисълта, че животът е тъй хубав, а ти стоиш пред лицето му и чакаш смъртта.”

“Всяка измината нощ е за нас крачка към живота. Незабелязано всяка една ни извежда от смъртта към живота. “

“Ние не можем да се нарадваме, че сме здрави. Хванати за ръце като деца, ние се клатим, както
се клатят ергените на хоро, и си тананикаме всеки за себе си-всеки своята любима песен. “

[Tzeck · Rating 4 out of 5]

Увлекателно, живо и човешки написан разказ за ужасите и лицемерията на войната, в която едва половината от загиналите умират от куршум. Не знам дали ясно подчертания анти-монархически патос (издадена е през 1935-а, но Людмил Станев е с леви възгледи) е част от оригиналния замисъл на книгата или е добавен в последствие (в изданието от 1976-а, което четох, има бележка, че то е съобразено с последните авторски редакции от 1974-а), но смело мога да заявя, че той не уврежда стойността на текста, макар на моменти да нагарча. Войната е война и е инструмент в ръцете на абсолютно всички строеве и идеологии. А хората, участващи в нея, са невинна жертва на все същите мании и страсти, които виреят под всяко знаме и под всеки герб.

[petia · Rating 5 out of 5]

,,аз съм живо олицетворение на тяхната съвест"
ще пиша дипломна работа по тази книга. цялата последна част е способна напълно да те съсипе. нищо, което мога да кажа, не би могло коректно да опише тази книга и начина, по който описва войната. мисля, че ако кажа каквото и да било, би пренебрегнало смисъла на повестта. за войната не се говори; не се пишат за нея ревюта и поезия, не се помества в стихосбирки, дори и в дипломни работи. всичко, което има да се каже за войната, се казва в повестта и се казва от хората, които са били на фронта и до него. няма нужда да казвам заучени фрази от типа ,,колко е ужасна войната, колко е мъчно, че хора умират, че са пренебрегнати" - не, това е подигравка. ще замълча.

[Pavla Yanakieva · Rating 4 out of 5]

Хареса ми как е разказана историята, на истински хора, скрити във униформи. Винаги има поне две гледни точки на случващото се по време на война. Естествено първата линия отнася всички негативи, а дойде ли време за награждаване, рядко стигат до похвала. Много реална, като се има предвид, че съдбата на автора е подобна. Разказ от първо лице.
Препоръчвам

[Nicole Petrova · Rating 5 out of 5]

Много точно са описани войната, холерата и София, непосредствено след краят на войната. Кара те да се замислиш, че темата винаги ще бъди актуална и човечеството никога няма да се отърси от унищоженията на войната...