Пентаграм

by Атанас П. Славов (Contributor), Георги Арнаудов (Contributor), Александър Карапанчев (Contributor)

„Пентаграм“ събира най-важните текстове от 40-годишния творчески път на Атанас П. Славов. Хартиената му версия има два варианта: илюстриран и обикновен, като илюстрираният съдържа около 100 допълнителни цветни страници с фрактални картини, създадени от автора.

Съдържание

Психопрограмираният (роман)

Виталертон (новели и разкази)

Сиянието на реката
След пустинята
Сънища за космодора
Виталертон
Предсмъртната или първата болка
Трудно е да бъдеш дог
Сто години самота
Война и мир
Матрицата 4: Резолюции
Златният артстероид
Следмузиката на слиянието
Красотата и светът

Проектът „Европолис“

Пентаграм
Сън в лятна нощ
Кихот д`Арк

Хумористински истории

Похожденията на немъртъвците
Черният човек
Време разделно
Ад
Махмурлък
Гафоризми и неологизми
Полетът на „Буриданово магаре“ (глави от роман)

За и около автора

Александър Карапанчев – От високи кули
Величка Настрадинова – Мигновечността на Атанас Славов
Светослав Николов – Призвание – художествен ръководител
Вал Тодоров – В клуба намерих себе си
Парад на планетите
Предговор към списание ORPHIA
Калин Николов – Фантастичната реалност на Атанас Славов
Интервю за списание „Реальность фантастики“
Интервю за фензина Marginal Boundaries

За да си поискате книгата от Човешката библиотека, последвайте линка в отзива на Kalin M. Nenov долу.

Genres: Bulgarian Literature

ebook

First published May 16, 2014

About the author

Atanas P. Slavov lives in Sofia, Bulgaria.

He is the founder of the first SF club in Bulgaria, Terra Fantazia, in Burgas in 1968. He also helped found the Ivan Efremov SF club in Sofia and served as its artistic manager between 1974 and 1989. In 1990, he became one of the creators of the Orphia Publishing House, the first Bulgarian publisher devoted exclusively to SF. He was the president of Orphia in 1991 and 1992. In 1990, the ORPHIA English-language magazine he created and edited received a Karel Award from World SF for its contribution to intercultural communication.

Atanas has compiled dozens of anthologies of Bulgarian SF. Since 2000, he has been publishing the Fanternet ezine (winner of an ESFS Award for Best Fanzine in 2004). In 2007, he helped found the Human Library Foundation and has been compiling the annual FantAstika almanac ever since (winner of an ESFS Award for Best Magazine in 2015). Since 2010, he has chaired the Tera Fantazia Association of Bulgarian SF Artists.

His bibliography includes a SF novel, a few dozens of short stories and over 40 studies on speculative fiction and futurology. He has also created over a hundred fractal-based paintings which have been displayed in various exhibitions.

Reviews

[Kalin · Rating 5 out of 5]

Разказите и новелите на Атанас П. Славов се открояват сред всичко българско, което съм чел, защото:
– нямат равни в разнообразието си – и на идеи, и на форми;
– при все това разнообразие ги прониква и споява един идеал: Мечтата за Човека – еволюиращия, търсещия, отзивчивия, готовия да дръпне другите подире си. А този идеал, уви, дори в световната фантастика се среща рядко. И малко са читателите, дето няма да го от-рекат „наивен“ или даже „остарял“… а колко са онези, дето ще се вдъхновят сами да търсят, да се отзовават, да дърпат другите подире си? С което авторът печели точки и за смелост;
– са писани на език, който смълчава редактора у мен и кара пишещия да си води записки;
– вълнуват.

„Психопрограмираният“ няма и двеста страници обем, нито главният му герой Баюн – трийсет години живот, но усещането ми в края на пътя е за хиляди прелетени километри и за десетилетия, сбити до пренасищане – по едно във всеки от двайсетината дни на сюжета. Това е история-концентрат, дестилат, може би повече от всички други истории на Атанас П. Славов. И – може би – е най-личната му.
Хиляди прелетени километри, сбити десетилетия, концентрат... „Психопрограмираният“ чак замайва, накъртва с наситеност. На жадния за идеи и интересни герои читател у мене му се ще да имаше още – два, три, седем пъти повече случки и разговори. Толкова, че да прекарам същото време в света на Баюн, колкото съм прекарал край Данло от „Падналите богове“; да раста успоредно с него, да ми остави същия траен отпечатък. Аз съм последният пишещ, който да вини другите в лаконизъм и недоизказаност – и все пак, и все пак...
Е... у Атанас къкри (клокочи!) поне още един роман. И колко ли разкази, статии с решения на бъдещето и проницания за настоящето... Ще чакам.

(мои встъпителни думи към сборника)

За още: подробни отзиви за включените разкази дадох при „Мигновечност“. За „Полетът на „Буриданово магаре“ съм се усмихвал в алманаха „ФантАstika 2010-11“. Впечатленията ми от втория прочит събрах тук.

Хартиеното издание в момента е изчерпано – но електронното е винаги налично. И ви чака да си го поискате. ;)

Добавка от 6 май 2022: Приятеле, тате, съ-Човеко: продължаваме.

[Radina Angelova · Rating 4 out of 5]

Цялостно мнение: Реших да бъда честна. Имаше разкази и романи от които бях впечатлена, харесаха ми, но имаше и такива които оцених като слаби, не разбрах нищо от тях. Май тези „слаби” бяха повече. Като слаби ги оцених, че ми липсваше повече яснота на случващото се, кое откъде се взе, какво става, сюжет, обем, а не само богата образност с която са описани. Някои текстове ме караха да размишлявам над тях и да се съгласявам с автора и да откриваме общи черти, на други просто не знаех какво да кажа, но се стараех за всеки текст да оставя мнение, дори един ред. Относно стила на автора казвам, че се чете леко и бързо. Ще кажа и че романите и дългите текстове са по-силни. Видях и че проявява и чувство за хумор, освен обичайното търсене на смисъл и истина, и може да пише и хорър, и то блестящо. Относно фантастиката клоня към човекознанието, без да познаваш вътрешния свят на човек, не знаеш дали ще има смисъл от старанието да изграждаш външен, може да човечеството да не го оцени и да си остане на същото духовно ниво или деградация независимо в кой век живее човек. „Пазарът” /светът/ се движи не от идеите, които предлагат производителите /хората създаващи външния свят и изобретенията им/, а от търсенето и нуждите, желанията на потребителите /вътрешния свят/ и трябва да ги изучиш преди да предлагаш нещо, защото никой няма да го купи и иска. Относно смисъла на живота, мисля че няма дълбок смисъл, колкото и изтъркано да звучи живота е в простите и малките неща, низ от дни по 24 часа, ядене, спане, ходене до тоалетна, и е такъв какъвто си го направиш и разнообразиш, за някои само така преминава целият им живот, което е жалко. Разнообразието идва от вътрешния свят, личността, духа и ума, въображението, с което се съгласявам че не бива да се ограничава и също трябва да се подхранва. А Атанас Славов ми подейства като духовна храна и то толкова калорична, че я четох 5 месеца, но не се спирах за дълбоки размишления и изучаване на книгата, просто обичам да си давам почивка между произведенията, а тук бяха много, все пак е дългогодишен труд на автора. Хареса ми. 4 от 5, заради тежестта на впечатляващите разкази.

[Elena]

- Кой си ти, Човеко? – питам се аз гледайки хората. – Защо не искаш да изживееш радостта да бъдеш себе си? Защо се сгърбваш, сгърчваш, смачкваш, за да се вместиш в калъп, който не ти е по мярка? Кой те убеди, че нямаш избор? Как повярва в измишльотината, че само така ще си щастлив? А приучи на това и децата си?
Е, докога ще се мъчиш така?

Гледам, питам, търся. Търся истина, която ще е моя. Търся други търсещи. С техните истини. Търся хора с много въпроси. Хора, с много истини.
Един живот може да не стигне…

В „Пентаграм“ на Атанас П Славов намерих много неща. Няма да разказвам за фантастичните светове, новите технологии, свръхчовешките възможности. О, не. Кой ще си губи времето да описва златни накити, ако между тях блестят истински няколко каратови диаманти?

Какво по-точно има в този сборник? Зашеметяващи откровения от дълбините на човешката същност. Модели изследващи развитието на човешката душа, от раждането на една заблуда, през мъките на осъзнаването, до кулминацията, когато човек разбира, че се е лъгал. Когато застане, сам, несигурен, треперещ пред своя следващ избор. Е, какво ще избереш, Човеко? Кое ще определи твоя избор? Ще се заблудиш ли отново? Прозрения за структурата на нашето общество. Порочно ли? Грозно ли? Безнадежно? О, не! То е просто това, което подлежи на промяна. Идеи, проследяващи възможни варианти на едно близко или по-далечно бъдеще. И не, не непременно розово бъдеще. Просто възможно бъдеще. А ти, Човеко, намери ли си възможно бъдеще, което харесваш? Не? Така и трябва. Нали трябва сам да си го създадеш. Впрягайки първо въображението си.

Без малко да забравя. Важно предупреждение към всички! Сборникът е пълен с едни такива тънки и закачливи смехории, че успява да ви пробута всякакви сериозности по един измамно лек и незаангажиращ начин. Скандално!

С една дума в Пентаграм има страшно много неща.
Не можах да намеря само едно – шаблон!

8/01/2016

[Adi · Rating 3 out of 5]

"Стаята наоколо съществуваше като цитат от друг свят."

Ако използвам авторовата мисъл за отправна точка, бих я модифицирала така: Пентаграм съществува като сбор от цитати, взети от различни светове.
Разнолик, многообразен, всякога изненадващ, Пентаграм ме прекарва през множество стилове и теми.
Харесах най-много Хумористински истории и Проектът ЕВРОПОЛИС. Открих, че Психопрограмираният не е за мен, както и че с твърдата научна фантастика имаме принципни различия. Което не ми пречи да се насладя на конкретни произведения, ако не на жанра по принцип.

[Alexander Vasilev · Rating 4 out of 5]

Уникален сборник, с рядко успешно съчетание между фантастика и философия. Увлекателни и динамични истории, които някак ти се иска да не свършват, ама уви...

Любими : Психопрограмираният, Виталертон
Не ми допаднаха: Хумористински истории