What do you think?
Rate this book
Фрагментарният характер на живота
Георг Зимел (1858-1918) е сред легендарните фигури на социологията, и то не само в епохата на раждането й, но дори още повече днес, когато са все по-невидими границите между социология, философия, психология, културология. Защото текстовете на Зимел навлизат в много дисциплинарни полета.
Есетата в тази книга са смислово, а не хронологично свързани и представят множество страни от неговото над тридесетгодишно размишляване върху експанзиращата модерност. В тях Зимел ювелирно - включително като слог - плете своите диагнози на социалното около теми като "кокетството" и "трапезата", "модата" и "благодарността", "верността" и "дискретността", "лицето" и "рамката"... Сборникът съдържа и исторически важния текст, с който Зимел открива Първия конгрес на Германското общество по социология.
Тези малки форми са писани за читатели от кръгове, далеч надхвърлящи академичните. Такива читатели търсят и тук, днес.
Как е възможно да градим общ свят, докато продължаваме да оставаме с непреодолими противоречия помежду си? Представяме ви опита на Зимел да отговори на този въпрос.
Есетата в тази книга са смислово, а не хронологично свързани и представят множество страни от неговото над тридесетгодишно размишляване върху експанзиращата модерност. В тях Зимел ювелирно - включително като слог - плете своите диагнози на социалното около теми като "кокетството" и "трапезата", "модата" и "благодарността", "верността" и "дискретността", "лицето" и "рамката"... Сборникът съдържа и исторически важния текст, с който Зимел открива Първия конгрес на Германското общество по социология.
Тези малки форми са писани за читатели от кръгове, далеч надхвърлящи академичните. Такива читатели търсят и тук, днес.
Как е възможно да градим общ свят, докато продължаваме да оставаме с непреодолими противоречия помежду си? Представяме ви опита на Зимел да отговори на този въпрос.
263 pages, Paperback
First published January 1, 2014
About the author
Georg Simmel
481 books232 followersGeorg Simmel was a major German sociologist, philosopher, and critic.
Simmel was one of the first generation of German sociologists: his neo-Kantian approach laid the foundations for sociological antipositivism, asking 'What is society?' in a direct allusion to Kant's question 'What is nature?', presenting pioneering analyses of social individuality and fragmentation. For Simmel, culture referred to "the cultivation of individuals through the agency of external forms which have been objectified in the course of history". Simmel discussed social and cultural phenomena in terms of "forms" and "contents" with a transient relationship; form becoming content, and vice versa, dependent on the context. In this sense he was a forerunner to structuralist styles of reasoning in the social sciences. With his work on the metropolis, Simmel was a precursor of urban sociology, symbolic interactionism and social network analysis. An acquaintance of Max Weber, Simmel wrote on the topic of personal character in a manner reminiscent of the sociological 'ideal type'. He broadly rejected academic standards, however, philosophically covering topics such as emotion and romantic love. Both Simmel and Weber's nonpositivist theory would inform the eclectic critical theory of the Frankfurt School.
Simmel's most famous works today are The Problems of the Philosophy of History (1892), The Philosophy of Money (1907), The Metropolis and Mental Life (1903), Soziologie (1908, inc. The Stranger, The Social Boundary, The Sociology of the Senses, The Sociology of Space, and On The Spatial Projections of Social Forms), and Fundamental Questions of Sociology (1917). He also wrote extensively on the philosophy of Schopenhauer and Nietzsche, as well on art, most notably his book Rembrandt: An Essay in the Philosophy of Art (1916).
Simmel was one of the first generation of German sociologists: his neo-Kantian approach laid the foundations for sociological antipositivism, asking 'What is society?' in a direct allusion to Kant's question 'What is nature?', presenting pioneering analyses of social individuality and fragmentation. For Simmel, culture referred to "the cultivation of individuals through the agency of external forms which have been objectified in the course of history". Simmel discussed social and cultural phenomena in terms of "forms" and "contents" with a transient relationship; form becoming content, and vice versa, dependent on the context. In this sense he was a forerunner to structuralist styles of reasoning in the social sciences. With his work on the metropolis, Simmel was a precursor of urban sociology, symbolic interactionism and social network analysis. An acquaintance of Max Weber, Simmel wrote on the topic of personal character in a manner reminiscent of the sociological 'ideal type'. He broadly rejected academic standards, however, philosophically covering topics such as emotion and romantic love. Both Simmel and Weber's nonpositivist theory would inform the eclectic critical theory of the Frankfurt School.
Simmel's most famous works today are The Problems of the Philosophy of History (1892), The Philosophy of Money (1907), The Metropolis and Mental Life (1903), Soziologie (1908, inc. The Stranger, The Social Boundary, The Sociology of the Senses, The Sociology of Space, and On The Spatial Projections of Social Forms), and Fundamental Questions of Sociology (1917). He also wrote extensively on the philosophy of Schopenhauer and Nietzsche, as well on art, most notably his book Rembrandt: An Essay in the Philosophy of Art (1916).
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 1 of 1 review
July 24, 2021
Много витални есета, които впечатляват с деликатността на своите теми. Георг Зимел наистина изследва и наблюдава обществото във всичките му точки, ъгли и динамики. Харесва ми начинът, по който го прави - съвсем добронамерено и доста сериозно.
Изобщо не споделям естетическите му възгледи, както вече споменах, или поне тези, за които стана дума в настоящия сборник. Не смятам например, че богатата на елементи и декорации рамка отнема от индивидуалността на картината, нито че мебелите трябва да отстъпват пред индивидуалността на човека, потискайки своята собствена (аз съм абсолютен фен на викторианската пищност и отрупаност - феномен, чието съществуване осъзнах от „Прозрачността“ на Марек Биенчик). Не съм съгласна и с отношението на Зимел относно модата и бижутата, дори много бих спорила с него за тези неща. Струва ми се, че отношението му към жените не би ми допаднало особено, но това е нещо, което си отбелязвам да разбера допълнително (доста е писал за това, а има и множество статии по въпроса, например в „History of European ideas“, журнал, който горещо препоръчвам)
Въпреки тези разногласия обаче останалите разисквания много ми допаднаха, както и цялостният му поглед върху живота и взаимодействията между хората. В крайна сметка повече от явно е, че Зимел е човек на детайла и макар и да смята, че всичко е свързано, същевременно много отчетливо отделя индивидуалното. Винаги ми е хубаво да срещам хора, за които са важни и носещи смисъл и послания както приборите за хранене, така и същностните съдържания на интелектуалния и духовния свят на човека.
Изобщо не споделям естетическите му възгледи, както вече споменах, или поне тези, за които стана дума в настоящия сборник. Не смятам например, че богатата на елементи и декорации рамка отнема от индивидуалността на картината, нито че мебелите трябва да отстъпват пред индивидуалността на човека, потискайки своята собствена (аз съм абсолютен фен на викторианската пищност и отрупаност - феномен, чието съществуване осъзнах от „Прозрачността“ на Марек Биенчик). Не съм съгласна и с отношението на Зимел относно модата и бижутата, дори много бих спорила с него за тези неща. Струва ми се, че отношението му към жените не би ми допаднало особено, но това е нещо, което си отбелязвам да разбера допълнително (доста е писал за това, а има и множество статии по въпроса, например в „History of European ideas“, журнал, който горещо препоръчвам)
Въпреки тези разногласия обаче останалите разисквания много ми допаднаха, както и цялостният му поглед върху живота и взаимодействията между хората. В крайна сметка повече от явно е, че Зимел е човек на детайла и макар и да смята, че всичко е свързано, същевременно много отчетливо отделя индивидуалното. Винаги ми е хубаво да срещам хора, за които са важни и носещи смисъл и послания както приборите за хранене, така и същностните съдържания на интелектуалния и духовния свят на човека.
Displaying 1 - 1 of 1 review