What do you think?
Rate this book
Quem Tem Medo dos Santos da Casa
Esta é a história de Maria Teresa, uma mulher que cresceu numa pequena vila piscatória entre a austeridade familiar e a liberdade que encontrava nos livros e numa paixão clandestina. Condenada a viver à sombra do que o pai e o marido haviam sonhado para ela, resolveu pôr em causa as ordens e as tradições, tomar as rédeas do seu destino, deixar para trás uma vida de conforto e atravessar o rio em busca de emancipação.
Hoje encontramo-la a tecer tapetes numa casa escura que ninguém sabe o que esconde e é considerada uma espécie de bruxa que assusta as crianças; porém, é numa amizade improvável com Joana, uma menina que aprende com ela a amar os livros, que Maria Teresa encontrará a redenção.
Com um ritmo poético e introspetivo, a narrativa desenrola-se em pequenos fragmentos belíssimos que refletem as superstições de uma comunidade marcada por um episódio com consequências dramáticas. Mas onde todos veem horror Maria Teresa vê beleza e possibilidade. Terão, ela e Joana, medo dos santos da casa?
Romance inspirado na história dos santos do escultor Altino Maia, que foram retirados da Igreja de São Pedro da Afurada, é na ficção que esta obra desafia algumas verdades.
Hoje encontramo-la a tecer tapetes numa casa escura que ninguém sabe o que esconde e é considerada uma espécie de bruxa que assusta as crianças; porém, é numa amizade improvável com Joana, uma menina que aprende com ela a amar os livros, que Maria Teresa encontrará a redenção.
Com um ritmo poético e introspetivo, a narrativa desenrola-se em pequenos fragmentos belíssimos que refletem as superstições de uma comunidade marcada por um episódio com consequências dramáticas. Mas onde todos veem horror Maria Teresa vê beleza e possibilidade. Terão, ela e Joana, medo dos santos da casa?
Romance inspirado na história dos santos do escultor Altino Maia, que foram retirados da Igreja de São Pedro da Afurada, é na ficção que esta obra desafia algumas verdades.
240 pages, Paperback
First published March 4, 2025
About the author
Sara Duarte Brandão
11 books37 followersNasceu no Porto em 1997. Licenciada (2019) em Design de Comunicação pela FBAUP e Mestra (2022) em Estudos Literários, Culturais e Interartes pela FLUP. Venceu o Prémio Literário NORTEAR (2018) e em 2019 cocriou o projeto Knit&Wine. Em 2020 cofundou a Truz Truz Editora. Em 2022 frequentou o Curso de facilitadores em criação artística comunitária da PELE e cocriou o projeto musical Abondai. Integra projetos que cruzam várias áreas artísticas como o teatro, as artes plásticas e a literatura.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 159 reviews
May 27, 2026
Фина, красива, тиха, деликатна, поетична история 💜
Очакванията ми към този роман бяха много високи, защото знаех за него от преводачката и любимите хора, зад издателство Лемур. Когато самата Рене Карабаш ми я препоръча вече знаех, че ще е наистина специална книга.
Историята на Мария Тереза ме завладя още
с първите си редове. Страшно много обичам книги, в които сюжетът не е определящ и прескачаме във времето първоначално хаотично, но някак съвсем естествено парченцата от пъзела се подреждат и читателят е удовлетворен. Обичам португалската литература и онова тяхно саудаде, което е смесица между чувството за тъга, копнеж и носталгия. Не случайно Рада Ганкова (преводач) реферира специално към него в бележката към читателя. Влюбих се в красивия език на авторката и в красивия превод на Рада. Изключително харесвам преводаческите решения и думите в текста като безлюбие и безвкус, както и запазените оригинални такива - фрагезия, бакаляо, саудаде.
Вдъхновението за написването на историята идва от реални събития, свързани с църквата и светците в малко рибарско градче, покровителствано от Свети Петър. Големите теми в романа за мен са вярата и религията, следването на канона, любовта, свободата и правото на избор в едно доста консервативно общество, свободата на личността, ролите на жената (майка, съпруга, дъщеря, вдовица и т.н.), отношенията в общността и в малката семейна единица. Мисля, че всеки читател ще открие по нещо за себе си. Аз я четох в страхотна компания имах възможност да я обсъдя подробно, което още повече засили преживяването.
Oгромно удоволствие ми достави и темата, която авторката развива от самото начало до финала - любовта на Мария Тереза към книгите, литературата и четенето. Любимата ми глава *Да посееш думи* казва всичко 💜
Оставям и един любим цитат.
“В един от онези горещи летни дни Мария Тереза пъхна под полата си две томчета с поезия и се покатери на най-голямото дърво в двора. Окачи едното да виси, да узрее и разгърна другото. Първото стихотворение излетя от страницата със скоростта на светлината и до днес Мария Тереза не може да каже дали е било детското въображение, или силата на поезията, но се кълне, че на всеки прочетен стих узряваше по един плод. Може би тя беше тази, която узряваше с всяка рима, с всеки обрат на страницата, тъй като цялото стихотворение е борба между читателя и словото.”
Очакванията ми към този роман бяха много високи, защото знаех за него от преводачката и любимите хора, зад издателство Лемур. Когато самата Рене Карабаш ми я препоръча вече знаех, че ще е наистина специална книга.
Историята на Мария Тереза ме завладя още
с първите си редове. Страшно много обичам книги, в които сюжетът не е определящ и прескачаме във времето първоначално хаотично, но някак съвсем естествено парченцата от пъзела се подреждат и читателят е удовлетворен. Обичам португалската литература и онова тяхно саудаде, което е смесица между чувството за тъга, копнеж и носталгия. Не случайно Рада Ганкова (преводач) реферира специално към него в бележката към читателя. Влюбих се в красивия език на авторката и в красивия превод на Рада. Изключително харесвам преводаческите решения и думите в текста като безлюбие и безвкус, както и запазените оригинални такива - фрагезия, бакаляо, саудаде.
Вдъхновението за написването на историята идва от реални събития, свързани с църквата и светците в малко рибарско градче, покровителствано от Свети Петър. Големите теми в романа за мен са вярата и религията, следването на канона, любовта, свободата и правото на избор в едно доста консервативно общество, свободата на личността, ролите на жената (майка, съпруга, дъщеря, вдовица и т.н.), отношенията в общността и в малката семейна единица. Мисля, че всеки читател ще открие по нещо за себе си. Аз я четох в страхотна компания имах възможност да я обсъдя подробно, което още повече засили преживяването.
Oгромно удоволствие ми достави и темата, която авторката развива от самото начало до финала - любовта на Мария Тереза към книгите, литературата и четенето. Любимата ми глава *Да посееш думи* казва всичко 💜
Оставям и един любим цитат.
“В един от онези горещи летни дни Мария Тереза пъхна под полата си две томчета с поезия и се покатери на най-голямото дърво в двора. Окачи едното да виси, да узрее и разгърна другото. Първото стихотворение излетя от страницата със скоростта на светлината и до днес Мария Тереза не може да каже дали е било детското въображение, или силата на поезията, но се кълне, че на всеки прочетен стих узряваше по един плод. Може би тя беше тази, която узряваше с всяка рима, с всеки обрат на страницата, тъй като цялото стихотворение е борба между читателя и словото.”
Read
June 19, 2026«Tenho tendência a gostar de histórias que requerem alguma participação por parte do leitor nesta organização dos acontecimentos — diria que não é possível ler este livro de ânimo leve porque estamos sempre a ser chamados a esta reconstituição dos acontecimentos.»
Review completa em: https://ritadanova.substack.com/p/que....
Review completa em: https://ritadanova.substack.com/p/que....
April 1, 2025
A capa, o título e o facto de ser da chancela D. Quixote chamaram-me a atenção, mas confesso que não sabia bem ao que ia, nem tinha grandes expetativas. Comecei por folhear o livro, os capítulos curtos foram-se dissolvendo e, quando dei por mim, estava já completamente envolvida, a meio do livro!
Em "Quem Tem Medo dos Santos da Casa", ficamos a conhecer a Maria Teresa, que cresceu numa pequena localidade piscatória, dividida entre o que a família e a sociedade esperavam de uma rapariga como ela (boa postura e boas maneiras, que levariam a um bom casamento e um bom futuro) e os sonhos e liberdade que encontrava na poesia e nas histórias.
Atualmente, vive do outro lado do rio junto ao qual cresceu, numa casa escura, com a companhia das suas tapeçarias e de grandes estátuas de santos esculpidos em madeira. Como raramente sai, é tida como uma bruxa, evitada pelos vizinhos no mercado, e de quem as crianças fogem com medo. Mas nem todas. Joana deixa-se vencer pela curiosidade e aproxima-se de Maria Teresa, que lhe começa a emprestar livros. Unidas pela magia da leitura, cria-se entre as duas uma relação especial, que servirá, também, de redenção a Maria Teresa, como forma de se reconciliar com o seu passado.
Gostei da história, mas ainda mais da forma como está escrita. Há passagens muito bonitas e poéticas, de uma sabedoria delicada, que deixam instrospetivo, a refletir. Gostei bastante desse tom e desse ritmo e li o livro de uma assentada, num fim de semana soalheiro.
Ver também aqui
Em "Quem Tem Medo dos Santos da Casa", ficamos a conhecer a Maria Teresa, que cresceu numa pequena localidade piscatória, dividida entre o que a família e a sociedade esperavam de uma rapariga como ela (boa postura e boas maneiras, que levariam a um bom casamento e um bom futuro) e os sonhos e liberdade que encontrava na poesia e nas histórias.
Atualmente, vive do outro lado do rio junto ao qual cresceu, numa casa escura, com a companhia das suas tapeçarias e de grandes estátuas de santos esculpidos em madeira. Como raramente sai, é tida como uma bruxa, evitada pelos vizinhos no mercado, e de quem as crianças fogem com medo. Mas nem todas. Joana deixa-se vencer pela curiosidade e aproxima-se de Maria Teresa, que lhe começa a emprestar livros. Unidas pela magia da leitura, cria-se entre as duas uma relação especial, que servirá, também, de redenção a Maria Teresa, como forma de se reconciliar com o seu passado.
Gostei da história, mas ainda mais da forma como está escrita. Há passagens muito bonitas e poéticas, de uma sabedoria delicada, que deixam instrospetivo, a refletir. Gostei bastante desse tom e desse ritmo e li o livro de uma assentada, num fim de semana soalheiro.
Ver também aqui
March 29, 2025
Gosto muito quando faço uma pequena incursão num novo livro e fico presa na história e nas personagens e a leitura se faz voraz.
Maria Teresa é uma personagem luminosa que muitos desprezam. Os Santos da sua casa são os seus companheiros e apoio em todos os momentos. Mulher sensível e inteligente, estranha por isso, encontra na pequena Joana uma alma compreensiva que percebe o valor dos livros e este romance de capítulos curtos usa poucas palavras para tanto dizer. Relembramos a moral de época com critica e vigilância mas pouco afeto que tolhia a imaginação e combinava o futuro. Um narrativa simples e rápida para uma história comum com um desenrolar diferente que, vai alternando sem equívocos o passado e o presente desta personagem. Não se nota nada que adorei este livro, pois não?
Personagens grandiosas numa história terna.
Maria Teresa é uma personagem luminosa que muitos desprezam. Os Santos da sua casa são os seus companheiros e apoio em todos os momentos. Mulher sensível e inteligente, estranha por isso, encontra na pequena Joana uma alma compreensiva que percebe o valor dos livros e este romance de capítulos curtos usa poucas palavras para tanto dizer. Relembramos a moral de época com critica e vigilância mas pouco afeto que tolhia a imaginação e combinava o futuro. Um narrativa simples e rápida para uma história comum com um desenrolar diferente que, vai alternando sem equívocos o passado e o presente desta personagem. Não se nota nada que adorei este livro, pois não?
Personagens grandiosas numa história terna.
March 14, 2026
que maravilha é este livro.
March 15, 2025
Um livro excelente que nos emociona do início ao fim. Um marco da literatura gaiense.
June 6, 2026
Сега се усетих, че не съм я рейтнала, а е чудна. Като ме отмързи може и да напиша още нещо по темата.
June 12, 2026
„Това е история за една от онези минути, които изтичат много бързо и се разказват много бавно.“ ❤️
Мисля си, че именно така се чете ,,Кой се страхува от светците на дома” от Сара Дуарте Брандао, @lemurbooks
Като дълго вглеждане в края на едно време. В неговите вярвания, страхове и наследени истини. История, която се разгръща пласт по пласт, докато в нея не започнат да се оглеждат цели поколения жени, мечти и неизживени животи.
Всяко следващо поколение е резултат от мечтите и надеждите на предишното. От неизказания копнеж по един по-добър, по-свободен, различен живот. И същевременно всяко ново поколение носи върху себе си огромното бреме на страха от промяната, идващ от предходното. Затова винаги е „по-лошо“, „по-невъзпитано“, „по-неблагодарно“.
Истината обаче е друга. Благодарение на всяко следващо поколение живеем по-добре. Достатъчно е само за миг да се обърнем назад. Уредени бракове. Живот без любов и разбирателство.
Но…
,,времената се променяха дори когато някои желания оставаха непроменени”.
Не случайно книгите стоят в основата на романа. Те са неговата същност. Пропиват историята отвътре, защото знанието е свобода. Книгата е първото нещо, което се опитват да отнемат на Мария Тереза, когато тя започва да „става жена“.
Много ми хареса и заигравката с образа на Вещицата. Всеки човек, който отказва да се впише в очакванията на обществото, лесно се превръща в митично същество. Но не в божество. Божествата изискват подчинение. Вещиците притежават нещо далеч по-опасно – разум.
Спечели ме и образът на падре Белмиро. Макар да е набожен човек, той остава способен да поставя под въпрос статуквото. Да вижда не правилата, а хората зад тях. И как понякога децата и младите плащат най-високата цена за традиции, които отдавна са престанали да служат на човека.
Една от любимите ми фраза остава онази, която той записа в празния лист до себе си:
,,Тук никой не отива на небето. Знаем добре, че отиваме в земята”.
Освен с темите си, романът ме впечатли и с езика си. В него има особена поетичност. Поетичност, която превръща обикновените неща в символи. Домът, книгите, кожата, земята – всичко носи повече от едно значение.
Мисля си, че именно така се чете ,,Кой се страхува от светците на дома” от Сара Дуарте Брандао, @lemurbooks
Като дълго вглеждане в края на едно време. В неговите вярвания, страхове и наследени истини. История, която се разгръща пласт по пласт, докато в нея не започнат да се оглеждат цели поколения жени, мечти и неизживени животи.
Всяко следващо поколение е резултат от мечтите и надеждите на предишното. От неизказания копнеж по един по-добър, по-свободен, различен живот. И същевременно всяко ново поколение носи върху себе си огромното бреме на страха от промяната, идващ от предходното. Затова винаги е „по-лошо“, „по-невъзпитано“, „по-неблагодарно“.
Истината обаче е друга. Благодарение на всяко следващо поколение живеем по-добре. Достатъчно е само за миг да се обърнем назад. Уредени бракове. Живот без любов и разбирателство.
Но…
,,времената се променяха дори когато някои желания оставаха непроменени”.
Не случайно книгите стоят в основата на романа. Те са неговата същност. Пропиват историята отвътре, защото знанието е свобода. Книгата е първото нещо, което се опитват да отнемат на Мария Тереза, когато тя започва да „става жена“.
Много ми хареса и заигравката с образа на Вещицата. Всеки човек, който отказва да се впише в очакванията на обществото, лесно се превръща в митично същество. Но не в божество. Божествата изискват подчинение. Вещиците притежават нещо далеч по-опасно – разум.
Спечели ме и образът на падре Белмиро. Макар да е набожен човек, той остава способен да поставя под въпрос статуквото. Да вижда не правилата, а хората зад тях. И как понякога децата и младите плащат най-високата цена за традиции, които отдавна са престанали да служат на човека.
Една от любимите ми фраза остава онази, която той записа в празния лист до себе си:
,,Тук никой не отива на небето. Знаем добре, че отиваме в земята”.
Освен с темите си, романът ме впечатли и с езика си. В него има особена поетичност. Поетичност, която превръща обикновените неща в символи. Домът, книгите, кожата, земята – всичко носи повече от едно значение.
June 23, 2026
"Кой се страхува от светците на дома" е един изключително лиричен и фино написан роман за вярата и традициите, роман-саудаде по всичко онова, което би могло да бъде, "в очакване на всичко, което би могло да се промени".
"Всяка жена
е с единия крак във времето
и носи космическа тъга
по неизживяното (...)"
"Понякога това, което не трябва да бъде, има голяма сила. И колкото по-голяма е борбата, толкова по-голямо е падането."
"Поезията в хората е толкова красива."
"Само смъртта можеше да го научи да уважава непосилната крехкост на битието."
"Има едно сладко очарование у всички деца, когато открият, че тяхната миниатюрност може да кацне върху всекидневието и някак да се извиси над тежестта на дните."
"Друг път напълно забравяше, че е майка, обаче по никакъв начин подобна жестокост нямаше общо с русото момиче, което я наблюдаваше от кухненската маса. Тя просто се чувстваше в капана на онзи прозорец, завинаги от вътрешната страна на света, който искаше да изследва. А впрочем няма по-голяма граница от тази на собствения ни дом. От тази на кожата ни."
"Умирането е несъзнателният акт на продължаване на живота в главите на тези, които ни обичат."
"Красотата е единственото семе, което, веднъж засято, не чака този, който ще го полива, а този, когото да нахрани."
"Това, което прави един момент неописуем, не е липсата на думи, с които да го опишем, а липсата на воля да го освободим от изгнанието на тялото си."
"Можем да бъдем сами само когато сме с другиго, защото самотата е звяр с кожа в първо лице и вътрешности в трето - тя диша чрез липсата на другия."
"Траурът е място съседно на адреса на нашето тяло."
"Времето е просто поредната мека кърпичка, поставена върху раните, които никога не заздравяват."
"Беше се примирила, че не всичко се ражда, за да живее."
"Миналото и бъдещето са просто конструкции на настоящето: много често оставаме заклещени, в това което никога не е съществувало, или в това, което вярваме, че е загубено завинаги."
"Изглеждаше много по-възрастен, отколкото го помнеше; удивително е как някои хора се сбръчкват в интервалите от време, когато не им обръщаме внимание."
"Живеем живота в обратна посока, винаги градим, а никой няма гаранции. Защото възрастта отговаря на времето, през което си оцелявал, а невинаги на това, което си изживял, а аз мисля, че съм живяла много малко."
"Всяка жена
е с единия крак във времето
и носи космическа тъга
по неизживяното (...)"
"Понякога това, което не трябва да бъде, има голяма сила. И колкото по-голяма е борбата, толкова по-голямо е падането."
"Поезията в хората е толкова красива."
"Само смъртта можеше да го научи да уважава непосилната крехкост на битието."
"Има едно сладко очарование у всички деца, когато открият, че тяхната миниатюрност може да кацне върху всекидневието и някак да се извиси над тежестта на дните."
"Друг път напълно забравяше, че е майка, обаче по никакъв начин подобна жестокост нямаше общо с русото момиче, което я наблюдаваше от кухненската маса. Тя просто се чувстваше в капана на онзи прозорец, завинаги от вътрешната страна на света, който искаше да изследва. А впрочем няма по-голяма граница от тази на собствения ни дом. От тази на кожата ни."
"Умирането е несъзнателният акт на продължаване на живота в главите на тези, които ни обичат."
"Красотата е единственото семе, което, веднъж засято, не чака този, който ще го полива, а този, когото да нахрани."
"Това, което прави един момент неописуем, не е липсата на думи, с които да го опишем, а липсата на воля да го освободим от изгнанието на тялото си."
"Можем да бъдем сами само когато сме с другиго, защото самотата е звяр с кожа в първо лице и вътрешности в трето - тя диша чрез липсата на другия."
"Траурът е място съседно на адреса на нашето тяло."
"Времето е просто поредната мека кърпичка, поставена върху раните, които никога не заздравяват."
"Беше се примирила, че не всичко се ражда, за да живее."
"Миналото и бъдещето са просто конструкции на настоящето: много често оставаме заклещени, в това което никога не е съществувало, или в това, което вярваме, че е загубено завинаги."
"Изглеждаше много по-възрастен, отколкото го помнеше; удивително е как някои хора се сбръчкват в интервалите от време, когато не им обръщаме внимание."
"Живеем живота в обратна посока, винаги градим, а никой няма гаранции. Защото възрастта отговаря на времето, през което си оцелявал, а невинаги на това, което си изживял, а аз мисля, че съм живяла много малко."
June 14, 2026
Понякога книги, които попадат при мен случайно или като изненадващ подарък, се оказват истински малки съкровища и откровения.
Още се радвам, че прочетох " Светецът покровител на втория шанс " на Кристин Саймън. И Tartufo на Кира Джейн Бъкстоун. А сега и " Кой се страхува от светците у дома " на Сара Дуарте Брандао. Усещам удоволствието да се " срещам" с обикновените хора. Да научавам за перипетиите и изборите, които правят в този голям свят.
Доста просветляващи и заземяващи истории!
Кратките глави в " Кой се страхува от светците у дома " на Сара Дуарте Брандао са като къси есета, преплитащи общочовешки истини със съдбата на героите. Толкова близки и познати ситуации и размисли предлага Брандао, че се чудиш на талантай. За мен близостта на Мария Тереза с книгите е позната - бягството и оттеглянето между страниците като личен бунт срещу ежедневните драми на средата. Харесах как в старостта си тя успя да се откъсне от задушаващите обстоятелства и дори от жителите на селото и заживява със себе си и с нещата, които обича и до които се чувства близка. Да бъде самодостатъчна и просто наблюдаваща странностите на всички наоколо, които високомерно са решили, че странната е тя.
* "Винаги е по - лесно да гледаме какво липсва на другите, отколкото какво ни липсва на нас. По - лесно свързваме бедността с парите, отколкото със състоянието на духа."
Паралелът между онова, което правим по собствено желание или под натиск и смъртта, показва, че " Всички ние сме две нищо и никакви педи, когато се надвесим над загубата. " Траурът, мъката и безнадежността са начините на живите да понесат останалата част от времето напред. Различават се само по възрастта на онези, за които животът продължава.
Близостта с дома ме трогна:
" Вкъщи обаче не винаги е мястото, където живеем, а по - скоро мястото, където се чувстваме най - пълноценни, и това място не е нужно да бъде нито постоянно, нито настояще... За някои хора домът е мястото, където работят, а за други - проект за бъдещето. Но най - хубавите домове приличат на хора."
Според мен обратното също е вярно. Най - добрите хора приличат на домове. Солидни, топли и сигурни. Знаеш, че са там за теб винаги - при нужда или в щастлив ден, когато искаш просто да се сгушиш до прозореца и да се наслаждаваш на присъствие. Остаряват, но познаваш скърцащите им характери, които ще ти осигурят добър разговор и убежище.
" Щастието е изкуството на разминаването "
Уникален стил за Сара Дуарте Брандао. Но ме привлече с мелодичността си, която ми напомня за Нарине Абгарян.
Да бъде близък до читателя си на един писател му трябва просто да пише за реалността! А в читагелския си дневник можех да вместя всяко изречение от " Кой се страхува от светците у дома ". Мисля, че това е показателно.
Още се радвам, че прочетох " Светецът покровител на втория шанс " на Кристин Саймън. И Tartufo на Кира Джейн Бъкстоун. А сега и " Кой се страхува от светците у дома " на Сара Дуарте Брандао. Усещам удоволствието да се " срещам" с обикновените хора. Да научавам за перипетиите и изборите, които правят в този голям свят.
Доста просветляващи и заземяващи истории!
Кратките глави в " Кой се страхува от светците у дома " на Сара Дуарте Брандао са като къси есета, преплитащи общочовешки истини със съдбата на героите. Толкова близки и познати ситуации и размисли предлага Брандао, че се чудиш на талантай. За мен близостта на Мария Тереза с книгите е позната - бягството и оттеглянето между страниците като личен бунт срещу ежедневните драми на средата. Харесах как в старостта си тя успя да се откъсне от задушаващите обстоятелства и дори от жителите на селото и заживява със себе си и с нещата, които обича и до които се чувства близка. Да бъде самодостатъчна и просто наблюдаваща странностите на всички наоколо, които високомерно са решили, че странната е тя.
* "Винаги е по - лесно да гледаме какво липсва на другите, отколкото какво ни липсва на нас. По - лесно свързваме бедността с парите, отколкото със състоянието на духа."
Паралелът между онова, което правим по собствено желание или под натиск и смъртта, показва, че " Всички ние сме две нищо и никакви педи, когато се надвесим над загубата. " Траурът, мъката и безнадежността са начините на живите да понесат останалата част от времето напред. Различават се само по възрастта на онези, за които животът продължава.
Близостта с дома ме трогна:
" Вкъщи обаче не винаги е мястото, където живеем, а по - скоро мястото, където се чувстваме най - пълноценни, и това място не е нужно да бъде нито постоянно, нито настояще... За някои хора домът е мястото, където работят, а за други - проект за бъдещето. Но най - хубавите домове приличат на хора."
Според мен обратното също е вярно. Най - добрите хора приличат на домове. Солидни, топли и сигурни. Знаеш, че са там за теб винаги - при нужда или в щастлив ден, когато искаш просто да се сгушиш до прозореца и да се наслаждаваш на присъствие. Остаряват, но познаваш скърцащите им характери, които ще ти осигурят добър разговор и убежище.
" Щастието е изкуството на разминаването "
Уникален стил за Сара Дуарте Брандао. Но ме привлече с мелодичността си, която ми напомня за Нарине Абгарян.
Да бъде близък до читателя си на един писател му трябва просто да пише за реалността! А в читагелския си дневник можех да вместя всяко изречение от " Кой се страхува от светците у дома ". Мисля, че това е показателно.
March 8, 2026
Aqui encontra-se a história de uma mulher chamada Maria Teresa. Um mulher que cresceu numa pequena aldeia no norte do país. Uma menina que se fez mulher debaixo de um regime austero, em que lhe foi traçado o destino à nascença pelo seu próprio pai. Mas Maria Teresa nunca deixou de sonhar. Tinha luz própria, por muito que lhe quisessem fazer sombra.
Nos livros viu encontrou a liberdade.
No rio descobriu o amor e a emancipação.
Este é um livro bonito. Um livro onde em cada página se encontra poesia. Um livro pequeno mas profundo. Um livro desafiante. Um livro que marca quem o lê.
Um livro que me obrigou muitas vezes a parar só para saborear, para interiorizar, para sentir o que a Sara Duarte Brandão escreveu para cada leitor.
Um livro que me fez pesquisar a história dos Santos do escultor Altino Maia e da Igreja de São Pedro da Afurada.
É impossível ficar indiferente à escrita desta jovem autora. A forma que encontrou para falar sobre o universo feminino, onde fez da mulher a dona do seu destino.
Nos livros viu encontrou a liberdade.
No rio descobriu o amor e a emancipação.
Este é um livro bonito. Um livro onde em cada página se encontra poesia. Um livro pequeno mas profundo. Um livro desafiante. Um livro que marca quem o lê.
Um livro que me obrigou muitas vezes a parar só para saborear, para interiorizar, para sentir o que a Sara Duarte Brandão escreveu para cada leitor.
Um livro que me fez pesquisar a história dos Santos do escultor Altino Maia e da Igreja de São Pedro da Afurada.
É impossível ficar indiferente à escrita desta jovem autora. A forma que encontrou para falar sobre o universo feminino, onde fez da mulher a dona do seu destino.
February 22, 2026
Maravilhoso! Quis emoldurar centenas de frases. A autora presenteia-nos com uma obra de uma beleza magistral. Lindo, triste e profundo. Explora camadas humanas de amor e fé com uma delicadeza sem igual. Tem uma Portugalidade muito própria. Uma dose de crítica aguçada, mas bem trabalhada. Honestamente, já não me lembrava de me embevecer com um livro e que bom que foi voltar a senti-lo ❤️
Sara Duarte Brandão, um nome a guardar como referência.
Sara Duarte Brandão, um nome a guardar como referência.
May 24, 2026
Една много различа история за вярата под всякаква форма. Въпреки краткия си обем, на мен ми отне няколко дни да приключа книгата, защото доста често след като прочитах нещо си задавах въпроси.
March 24, 2026
Um primeiro livro brilhante. Contado através de fragmentos de uma mulher obrigada a obedecer ás ordens do pai e do marido. Maria Teresa, com a sua alma de poeta e a sua vontade de fugir daquela vida que aprisiona os seus sonhos. Anos mais tarde será na sua amizade com a pequena Joana que voltará a encontrar a alegria perdida.
É um livro de palavras bonitas que nos toca no coração. Personagens que querem sair do papel. A história dos santos renegados, mas que voltaram a encontrar um lar.
É um livro de palavras bonitas que nos toca no coração. Personagens que querem sair do papel. A história dos santos renegados, mas que voltaram a encontrar um lar.
February 5, 2026
Conheci a Sara, em 2019, num evento de liderança jovem feminina, onde ela era uma das líderes da nossa equipa, Llomantis. Todas as pessoas que conheci nesse evento eram profundamente inspiradoras e a Sara não era exceção. Lembro-me do seu super talento para o desenho e da sua enorme paixão pelo projeto que estava a criar para dar voz aos avós.
Este livro é uma trama infinita, sem dúvida ❤️
Este livro é uma trama infinita, sem dúvida ❤️
June 14, 2026
༄ "Кой се страхува от светците на дома", Сара Дуарте Брандао
༄ 50-те години. Църквата на малкото португалско градче Сао Педро да Афурада изгаря. На церемонията по освещаване на новата обаче скулптурите на светците, поръчани за нея, са посрещнати от местното население с недоволство.
༄ Нестандартните творби на скулптора Алтино Мая са наречени "черните светци" - семпли, полихромни, разминаващи се с каноничните представи как трябва да изглежда изображението на светостта, - те така и не биват напълно приети от местните поклонници.
༄ Именно тази история - за низвергнатите светци на Афурада - стои в ядрото на прекрасния дълбоко лиричен роман на Сара Дуарте Брандао. Една книга, която с болезнено красив фрагментарен изказ плете разказ за отхвърлените, изгнаниците, за тези, които остават в тъмните ъгли на канона и в междуредията на приказките - за светците не на канона, а на тихата добрина и упоритото усилие да съхраниш свободата си дори и когато обществото изисква да се откажеш от нея.
༄ Това е историята на Мария Тереза - жена, принудена да загърби любовта си, да сключи нежелан брак и да води брачен живот, белязан от непоносимо насилие, но и жена, която не се страхува да потърси нов живот, далече от очакванията и ограниченията на традициите. Някъде, където може да напише съдбата си сама.
༄ В залеза на живота си тя прекарва дните си в крайречно градче, където местните я считат за вещица и не позволяват на децата си да общуват с нея. Компания на Мария Тереза е единствено малката Жоана, с която споделят една и съща любов към книгите. И светците на дома - същите онези, низвергнатите, отхвърлените - в чиито неконвеционални черти Мария Тереза намира красота, достойна за обичане.
༄ Книга, която ми напомни на най-красивото от Георги Господинов и Рене Карабаш.
༄ Изключително лирична и нежна творба, която съчетава най-завладяващото от прозата и най-емоционалното от поезията, и чрез един фрагментарен, почти кинематографичен стил, плете шарения гоблен на един живот, за да предаде посланието, че въпреки скръбта, самотата и обществения натиск и пренебрежението, "...любовта винаги говори по-високо и побеждава."
༄ Първо очевидното - книгата е толкова изящно написана, че (без да преувеличавам) на всяка страница подчертах поне по една ювелирна фраза, която ме натъжи, която ме усмихна, която ми напомни, че най-смислената литература ранява точно толкова, колкото лекува.
༄ Никога не съм чела роман с толкова кратки глави - страничка, понякога дори и по-малко, понякога едва няколко изречения, а друг път дори и само едно. Нестандартен художествен стил, който обаче не накъсва и не разпилява разказа, напротив - създава усещане за живост, за една лесна за съпреживяване фрагментарност, която функционира по сходен начин със самото човешко съзнание.
༄ Животът на Мария Тереза се явява пред читателските очи на бързо сменящи се кадри, редуващи минало с настояще, спомен с непосредствено преживяване, а между тях са деликатно вплетени есеистични размисли за любовта, за загубата и скръбта, за това какво означава дом, за самотата, за това какво е да си жена в общество, което поставя непоносими очаквания.
༄ Точно женската съдба е един от основните фокуси на романа - контролирана във всяка нейна крачка, прекалено често лишавана от право на избор и редуцирана до ролята на майка, домакиня, слугиня. Историята на Мария Тереза обаче не е историята на пасивна жертва - това е история не само за оцеляване, но и за себеутвърждаване, за един скромен цъфтеж на свободната воля.
༄ Темите за връзката със семейството (или липсата на такава), за непоносимата скръб от загубата на близък човек, за трудните отношения между родители и деца, за невъзможната, но упорито оцеляваща любов - всичко това присъства в изящните редове на книгата.
༄ Най-много обаче ми допадна начинът, по който романът осмисля идеята за вярата. Чрез нетипничните "черни светци", които местните заклеймяват като сатанински, намерили своя дом при отхвърлената Мария Тереза, наричана вещица и изолирана от общността, книгата утвърждава красивото виждане, че понякога (а може би винаги) истинската вътрешна чистота не се крие в повелите на канона, а в човеколюбивата философия да приемеш различното.
༄ Силните послания, че нетипичното, отхвърленото, също може да носи своята святост, че вярата не е нужно да е институционална, за да бъде истинска - всичко това превърна книгата в новото ми любимо четиво. Четиво, което нямам достатъчно думи да препоръчам, затова ще го направя със сърцето си. ♡
༄ 50-те години. Църквата на малкото португалско градче Сао Педро да Афурада изгаря. На церемонията по освещаване на новата обаче скулптурите на светците, поръчани за нея, са посрещнати от местното население с недоволство.
༄ Нестандартните творби на скулптора Алтино Мая са наречени "черните светци" - семпли, полихромни, разминаващи се с каноничните представи как трябва да изглежда изображението на светостта, - те така и не биват напълно приети от местните поклонници.
༄ Именно тази история - за низвергнатите светци на Афурада - стои в ядрото на прекрасния дълбоко лиричен роман на Сара Дуарте Брандао. Една книга, която с болезнено красив фрагментарен изказ плете разказ за отхвърлените, изгнаниците, за тези, които остават в тъмните ъгли на канона и в междуредията на приказките - за светците не на канона, а на тихата добрина и упоритото усилие да съхраниш свободата си дори и когато обществото изисква да се откажеш от нея.
༄ Това е историята на Мария Тереза - жена, принудена да загърби любовта си, да сключи нежелан брак и да води брачен живот, белязан от непоносимо насилие, но и жена, която не се страхува да потърси нов живот, далече от очакванията и ограниченията на традициите. Някъде, където може да напише съдбата си сама.
༄ В залеза на живота си тя прекарва дните си в крайречно градче, където местните я считат за вещица и не позволяват на децата си да общуват с нея. Компания на Мария Тереза е единствено малката Жоана, с която споделят една и съща любов към книгите. И светците на дома - същите онези, низвергнатите, отхвърлените - в чиито неконвеционални черти Мария Тереза намира красота, достойна за обичане.
༄ Книга, която ми напомни на най-красивото от Георги Господинов и Рене Карабаш.
༄ Изключително лирична и нежна творба, която съчетава най-завладяващото от прозата и най-емоционалното от поезията, и чрез един фрагментарен, почти кинематографичен стил, плете шарения гоблен на един живот, за да предаде посланието, че въпреки скръбта, самотата и обществения натиск и пренебрежението, "...любовта винаги говори по-високо и побеждава."
༄ Първо очевидното - книгата е толкова изящно написана, че (без да преувеличавам) на всяка страница подчертах поне по една ювелирна фраза, която ме натъжи, която ме усмихна, която ми напомни, че най-смислената литература ранява точно толкова, колкото лекува.
༄ Никога не съм чела роман с толкова кратки глави - страничка, понякога дори и по-малко, понякога едва няколко изречения, а друг път дори и само едно. Нестандартен художествен стил, който обаче не накъсва и не разпилява разказа, напротив - създава усещане за живост, за една лесна за съпреживяване фрагментарност, която функционира по сходен начин със самото човешко съзнание.
༄ Животът на Мария Тереза се явява пред читателските очи на бързо сменящи се кадри, редуващи минало с настояще, спомен с непосредствено преживяване, а между тях са деликатно вплетени есеистични размисли за любовта, за загубата и скръбта, за това какво означава дом, за самотата, за това какво е да си жена в общество, което поставя непоносими очаквания.
༄ Точно женската съдба е един от основните фокуси на романа - контролирана във всяка нейна крачка, прекалено често лишавана от право на избор и редуцирана до ролята на майка, домакиня, слугиня. Историята на Мария Тереза обаче не е историята на пасивна жертва - това е история не само за оцеляване, но и за себеутвърждаване, за един скромен цъфтеж на свободната воля.
༄ Темите за връзката със семейството (или липсата на такава), за непоносимата скръб от загубата на близък човек, за трудните отношения между родители и деца, за невъзможната, но упорито оцеляваща любов - всичко това присъства в изящните редове на книгата.
༄ Най-много обаче ми допадна начинът, по който романът осмисля идеята за вярата. Чрез нетипничните "черни светци", които местните заклеймяват като сатанински, намерили своя дом при отхвърлената Мария Тереза, наричана вещица и изолирана от общността, книгата утвърждава красивото виждане, че понякога (а може би винаги) истинската вътрешна чистота не се крие в повелите на канона, а в човеколюбивата философия да приемеш различното.
༄ Силните послания, че нетипичното, отхвърленото, също може да носи своята святост, че вярата не е нужно да е институционална, за да бъде истинска - всичко това превърна книгата в новото ми любимо четиво. Четиво, което нямам достатъчно думи да препоръчам, затова ще го направя със сърцето си. ♡
April 4, 2026
Vinda de um livro que não apetece pousar até acabar, estava com medo que este demorasse, por me parecer, à partida, muito longe dessa acção que prende.
Foi uma surpresa muito muito boa! Os capítulos pequenos fazem muita diferença na forma - imprimindo imenso ritmo -, mas também no conteúdo - cada ideia na sua “caixinha”. Gostei até da forma não linear de contar tudo, ora num tempo, ora noutro, sem qualquer padrão aparente. Mas a capacidade de fazer com que tudo encaixe e nos mostre coisas dos dois tempos (três?) quase simultaneamente impressiona-me e deixa-me sempre surpreendida, mesmo quando aquilo que é revelado no novo capítulo talvez já se antevisse no anterior.
Os nomes dos capítulos foram também uma boa chave de leitura. Como na linha do tempo, muitas vezes os reli com um novo entendimento quando acabei o capítulo, depois de ficar meia perdida no início.
As repetições de pequenas ideias em momentos diferentes ajudaram muito a leitura. E ao mesmo deu ao livro um tom de aliteração que gosto muito - os pés que não chegam ao chão, os livros escondidos, os olhos que beijam mais do que a boca.
Demorei a gostar de Maria Teresa. Não sei se gostei totalmente, talvez só tenha tido pena. Pareceu-me que lhe faltou coragem para tomar conta da sua própria vida. Mais isso do que ser uma vítima do tempo e da sociedade. Achei curioso este tempo - não sabemos bem quando é, mas é claramente entalado numa mudança de geração que talvez não mude assim tanto. Nem sempre a emoção se traduz em ação, nem sempre a lucidez conduz a escolhas transformadoras. Essa falta de resolução enervou-me.
Acabo com a dúvida sobre quem serão realmente os Santos da casa - se aqueles que Maria Teresa redime e lhe fazem companhia, se os outros, que sempre foram uma companhia mas para quem é mais difícil encontrar redenção.
Foi uma surpresa muito muito boa! Os capítulos pequenos fazem muita diferença na forma - imprimindo imenso ritmo -, mas também no conteúdo - cada ideia na sua “caixinha”. Gostei até da forma não linear de contar tudo, ora num tempo, ora noutro, sem qualquer padrão aparente. Mas a capacidade de fazer com que tudo encaixe e nos mostre coisas dos dois tempos (três?) quase simultaneamente impressiona-me e deixa-me sempre surpreendida, mesmo quando aquilo que é revelado no novo capítulo talvez já se antevisse no anterior.
Os nomes dos capítulos foram também uma boa chave de leitura. Como na linha do tempo, muitas vezes os reli com um novo entendimento quando acabei o capítulo, depois de ficar meia perdida no início.
As repetições de pequenas ideias em momentos diferentes ajudaram muito a leitura. E ao mesmo deu ao livro um tom de aliteração que gosto muito - os pés que não chegam ao chão, os livros escondidos, os olhos que beijam mais do que a boca.
Demorei a gostar de Maria Teresa. Não sei se gostei totalmente, talvez só tenha tido pena. Pareceu-me que lhe faltou coragem para tomar conta da sua própria vida. Mais isso do que ser uma vítima do tempo e da sociedade. Achei curioso este tempo - não sabemos bem quando é, mas é claramente entalado numa mudança de geração que talvez não mude assim tanto. Nem sempre a emoção se traduz em ação, nem sempre a lucidez conduz a escolhas transformadoras. Essa falta de resolução enervou-me.
Acabo com a dúvida sobre quem serão realmente os Santos da casa - se aqueles que Maria Teresa redime e lhe fazem companhia, se os outros, que sempre foram uma companhia mas para quem é mais difícil encontrar redenção.
This entire review has been hidden because of spoilers.
July 6, 2026
Толкова красива и красиво написана (и преведена) история, към която знам, че ще се връщам още много пъти. 💙
September 14, 2025
“Ler um livro é um assunto sério. Um livro é tanto um pedaço de tempo perdido como uma trama infinita. De qualquer das formas, as pessoas nunca saem as mesmas depois de se atreverem a entrar naquela porta.”, escreve a Sara neste livro. E ainda bem que eu tive a oportunidade de ler este livro, porque tempo perdido é que não foi!
Já tinha ouvido falar e andava curiosa. O título, a capa, tudo aguçava a minha curiosidade. Estava na lista “para comprar”. Sem contar, deu-se a feliz coincidência de ter ido à FLPorto no dia em que a Sara estava lá numa sessão de autógrafos, e soube que tinha de o comprar. Mais ainda, soube que tinha de o ler depois de uma conversa tão animada com a simpática Sara! E, como “Ler um livro é um assunto sério”, este entrou para a lista dos meus preferidos, sem dúvida nenhuma! Foi lido de lápis na mão, pois claro, está muito sublinhado, porque quando leio um livro com uma escrita tão poética tenho sempre frases que tenho de sublinhar – e são muitas! É tão bom descobrir jovens autores com um talento e uma sensibilidade tão grandes!
A autora inspira-se no desastre que destruiu a capela original de S. Pedro da Afurada e a construção da nova capela, com toda a polémica dos santos do escultor Altino Maia. Esse é o ponto de partida, mas a protagonista, Maria Teresa, vive num local que podia ser qualquer vila ou cidade do país. Maria Teresa é uma personagem de sombra e de luz, uma mulher que representa, simultaneamente, a rebeldia e a resignação. Desde muito pequena desafiou as convenções ( e eu revi-me tanto nesta Maria Teresa, porque também eu perguntei uma vez a um Padre se ele era casado 😉). No entanto, como tantas mulheres, acaba por abdicar dos seus sonhos em nome de um casamento selado por interesses familiares, em nome da honra e da tradição. Já mais velha, Maria Teresa vive sozinha, numa casa escura, rodeada pelos seus Santos e pelas memórias. Na vila todos acham que é uma mulher estranha, e a sua indiferença aos olhares dos outros contribui para a crença generalizada das crianças de que Maria Teresa é uma bruxa, com exceção da pequena Joana, menina curiosa que a visita.
Gostei muito da forma peculiar como a autora estrutura a narrativa, através de pequenos capítulos que acabam por ser como fragmentos das memórias da protagonista, uma espécie de janela aberta para o mundo interior desta mulher tão humanamente rica. Esta estrutura, aliada a uma escrita tão bela e a uma construção de personagens tão cuidada permite uma experiência de leitura muito introspetiva.
A escrita é poética e muito delicada, sem dúvida. Mas há também lugar para uma crítica às normas sociais e religiosas, num ambiente denso, até repressivo e marcado por superstições, onde o quotidiano e o simbólico caminham a par.
O título fez-me muito mais sentido enquanto lia. A ligação entre o imaginário infantil (“Quem tem medo do lobo mau?”) com a expressão popular( “Santos da casa…”) e toda a história que inspirou a obra tem, afinal, mais camadas do que imaginava. Com muita subtiliza e ironia, a autora inverte a lógica: afinal os santos da casa é que são o símbolo de opressão, de moralismo, afinal o perigo vem de “dentro de casa”, da família, da comunidade, das tradições impostas e inquestionáveis. Por isso, Maria Teresa fecha-se em casa com os Santos que foram excluídos por serem diferentes, porque o medo não deve estar no que é desconhecido, mas sim no que conhecemos e é fonte de repressão e de limites à liberdade.
Um livro profundo, escrito com muita delicadeza e que narra uma história cativante. Uma experiência de leitura envolvente, reflexiva e profundamente humana. Um livro que me emocionou, em alguns momentos, porque também eu sei que “Há pessoas que nos fazem falta a vida toda.”
Terminei e comentei “Esta miúda escreve tão bem!” A Sara é uma escritora cheia de talento, e eu espero ansiosamente por mais livros dela.
Já tinha ouvido falar e andava curiosa. O título, a capa, tudo aguçava a minha curiosidade. Estava na lista “para comprar”. Sem contar, deu-se a feliz coincidência de ter ido à FLPorto no dia em que a Sara estava lá numa sessão de autógrafos, e soube que tinha de o comprar. Mais ainda, soube que tinha de o ler depois de uma conversa tão animada com a simpática Sara! E, como “Ler um livro é um assunto sério”, este entrou para a lista dos meus preferidos, sem dúvida nenhuma! Foi lido de lápis na mão, pois claro, está muito sublinhado, porque quando leio um livro com uma escrita tão poética tenho sempre frases que tenho de sublinhar – e são muitas! É tão bom descobrir jovens autores com um talento e uma sensibilidade tão grandes!
A autora inspira-se no desastre que destruiu a capela original de S. Pedro da Afurada e a construção da nova capela, com toda a polémica dos santos do escultor Altino Maia. Esse é o ponto de partida, mas a protagonista, Maria Teresa, vive num local que podia ser qualquer vila ou cidade do país. Maria Teresa é uma personagem de sombra e de luz, uma mulher que representa, simultaneamente, a rebeldia e a resignação. Desde muito pequena desafiou as convenções ( e eu revi-me tanto nesta Maria Teresa, porque também eu perguntei uma vez a um Padre se ele era casado 😉). No entanto, como tantas mulheres, acaba por abdicar dos seus sonhos em nome de um casamento selado por interesses familiares, em nome da honra e da tradição. Já mais velha, Maria Teresa vive sozinha, numa casa escura, rodeada pelos seus Santos e pelas memórias. Na vila todos acham que é uma mulher estranha, e a sua indiferença aos olhares dos outros contribui para a crença generalizada das crianças de que Maria Teresa é uma bruxa, com exceção da pequena Joana, menina curiosa que a visita.
Gostei muito da forma peculiar como a autora estrutura a narrativa, através de pequenos capítulos que acabam por ser como fragmentos das memórias da protagonista, uma espécie de janela aberta para o mundo interior desta mulher tão humanamente rica. Esta estrutura, aliada a uma escrita tão bela e a uma construção de personagens tão cuidada permite uma experiência de leitura muito introspetiva.
A escrita é poética e muito delicada, sem dúvida. Mas há também lugar para uma crítica às normas sociais e religiosas, num ambiente denso, até repressivo e marcado por superstições, onde o quotidiano e o simbólico caminham a par.
O título fez-me muito mais sentido enquanto lia. A ligação entre o imaginário infantil (“Quem tem medo do lobo mau?”) com a expressão popular( “Santos da casa…”) e toda a história que inspirou a obra tem, afinal, mais camadas do que imaginava. Com muita subtiliza e ironia, a autora inverte a lógica: afinal os santos da casa é que são o símbolo de opressão, de moralismo, afinal o perigo vem de “dentro de casa”, da família, da comunidade, das tradições impostas e inquestionáveis. Por isso, Maria Teresa fecha-se em casa com os Santos que foram excluídos por serem diferentes, porque o medo não deve estar no que é desconhecido, mas sim no que conhecemos e é fonte de repressão e de limites à liberdade.
Um livro profundo, escrito com muita delicadeza e que narra uma história cativante. Uma experiência de leitura envolvente, reflexiva e profundamente humana. Um livro que me emocionou, em alguns momentos, porque também eu sei que “Há pessoas que nos fazem falta a vida toda.”
Terminei e comentei “Esta miúda escreve tão bem!” A Sara é uma escritora cheia de talento, e eu espero ansiosamente por mais livros dela.
July 3, 2026
„Кой се страхува от светците на дома“ е емоционален дебютен роман на португалската авторка Сара Дуарте Брандао - от онези, които не просто се четат, а се съпреживяват. Книгата изследва темите за женската независимост, тежестта на традициите и спасителната сила на литературата. Издадена е на български език през 2026 г. от издателство „Лемур“ в прекрасния превод на Рада Ганкова. Историята ни запознава с Мария Тереза в два коренно различни етапа от нейния живот: минало и настояще.
Миналото ни показва израстването ѝ през 60-те и 70-те години на 20 век в консервативното португалско рибарско селище Сао Педро да Афурада. Там тя е разкъсвана между патриархалните семейни окови, очакванията на баща си и съпруга си и предопределената й съдба. Единственото ѝ бягство от реалността и пространство за лична свобода се оказват книгите, с които я запознава нейният дядо и които тя тайно крие в клоните на дърветата, където чете.
Много години по-късно, Мария Тереза живее усамотено в къща край реката. Местните я смятат за странна и дори я наричат „вещица“. Нейният изолиран свят се преобръща, когато тя среща малката Жоана. Неочакваното приятелство между възрастната жена и детето, отваря врати за споделяне и преосмисляне на миналото.
Романът е изключително компактен, но носи огромен емоционален заряд. Сара Дуарте Брандао пише с подчертана чувственост и лиричност, като изгражда повествованието фрагмент по фрагмент чрез кратки глави, които улавят различни моменти от живота на Мария Тереза. Статуите на светците са най-силният и многопластов метафоричен образ в романа, вдъхновен от реалните дървени скулптури на португалския творец Алтино Мая. Светците са символ на традицията, религията и общественото мнение, което следи всяко действие на жената. Те са пазители на патриархалния морал. Светците нямат глас, но имат тежест – те притискат, съдят и изискват абсолютно подчинение. Иронията, която авторката изгражда, е, че тези светци са направени от дърво – те са студени, безчувствени и безмилостни към човешкото страдание. Те не носят утеха, а всяват страх. Оттук произлиза и заглавието на романа - страхът не е от божественото, а от човешкото лицемерие, скрито зад маската на духовността. Мария Тереза преобръща този символ. Когато остарява и заживява уединено, тя самата започва да изработва фигури от дърво. Светци на дома й не са репресивните фигури от олтара, а се превръщат в символ на нейната отвоювана свобода.
„Кой се страхува от светците на дома“ не е просто поредната семейна драма. Това е изящно разказана изповед за правото да изказваш собствените си мисли и да избираш съдбата си. Тя е перфектен избор за читатели, които търсят съдържателна и метафорична проза, която не се чете на един дъх, а се дегустира бавно.
Книгата не предлага готови отговори, а задава въпроси за свободата, родовата памет и цената на това да бъдеш себе си.
Миналото ни показва израстването ѝ през 60-те и 70-те години на 20 век в консервативното португалско рибарско селище Сао Педро да Афурада. Там тя е разкъсвана между патриархалните семейни окови, очакванията на баща си и съпруга си и предопределената й съдба. Единственото ѝ бягство от реалността и пространство за лична свобода се оказват книгите, с които я запознава нейният дядо и които тя тайно крие в клоните на дърветата, където чете.
Много години по-късно, Мария Тереза живее усамотено в къща край реката. Местните я смятат за странна и дори я наричат „вещица“. Нейният изолиран свят се преобръща, когато тя среща малката Жоана. Неочакваното приятелство между възрастната жена и детето, отваря врати за споделяне и преосмисляне на миналото.
Романът е изключително компактен, но носи огромен емоционален заряд. Сара Дуарте Брандао пише с подчертана чувственост и лиричност, като изгражда повествованието фрагмент по фрагмент чрез кратки глави, които улавят различни моменти от живота на Мария Тереза. Статуите на светците са най-силният и многопластов метафоричен образ в романа, вдъхновен от реалните дървени скулптури на португалския творец Алтино Мая. Светците са символ на традицията, религията и общественото мнение, което следи всяко действие на жената. Те са пазители на патриархалния морал. Светците нямат глас, но имат тежест – те притискат, съдят и изискват абсолютно подчинение. Иронията, която авторката изгражда, е, че тези светци са направени от дърво – те са студени, безчувствени и безмилостни към човешкото страдание. Те не носят утеха, а всяват страх. Оттук произлиза и заглавието на романа - страхът не е от божественото, а от човешкото лицемерие, скрито зад маската на духовността. Мария Тереза преобръща този символ. Когато остарява и заживява уединено, тя самата започва да изработва фигури от дърво. Светци на дома й не са репресивните фигури от олтара, а се превръщат в символ на нейната отвоювана свобода.
„Кой се страхува от светците на дома“ не е просто поредната семейна драма. Това е изящно разказана изповед за правото да изказваш собствените си мисли и да избираш съдбата си. Тя е перфектен избор за читатели, които търсят съдържателна и метафорична проза, която не се чете на един дъх, а се дегустира бавно.
Книгата не предлага готови отговори, а задава въпроси за свободата, родовата памет и цената на това да бъдеш себе си.
July 3, 2026
„Кой се страхува от светците на дома“ има своите безспорни качества. Най-голямото за мен е колко леко се чете. Кратките глави буквално те карат да обръщаш страница след страница и неусетно да преминеш през живота на Мария Тереза само за няколко часа. Стилът на авторката на моменти ми идваше леко претенциозен, а някои пасажи звучаха като целенасочено философстване. За мое щастие обаче това не направи книгата тежка за четене. Напротив – като чисто читателско преживяване романът се чете леко и приятно.
Това обаче не означава, че съдържанието е леко. Книгата поставя важни теми за ролята на жената още от детството, за живота без право на избор, за семейното насилие, психическия тормоз и компромисите, които хората правят със себе си в името на чуждите очаквания.
Особено ми хареса как е засегната темата за родителството. Виждаме как един родител прехвърля собствените си травми върху детето си и как липсата на обич оставя белези за цял живот. Силно впечатление ми направи и това, че авторката не представя патриархалното общество като проблем само за жените. Да, те са най-потърпевшите, но ограниченията и очакванията към мъжете също ги превръщат в жертви на същата система.
Причината книгата да не ме спечели напълно е втората ѝ част, посветена на светците, вярата и църквите. Именно там започнах да усещам повторение на вече разказани събития и интересът ми спадна. Според мен тази част спокойно можеше да бъде значително по-кратка, без това да се отрази на историята.
Финалът обаче ми хареса. Авторката успя да ме изненада с начина, по който поднесе развръзката и това определено остави добро последно впечатление.
Като цяло „Кой се страхува от светците на дома“ е роман с важни теми и интересни послания, който със сигурност ще намери своите читатели. Аз обаче не открих в него нещо, което да ме накара да го препоръчвам безусловно.
Това обаче не означава, че съдържанието е леко. Книгата поставя важни теми за ролята на жената още от детството, за живота без право на избор, за семейното насилие, психическия тормоз и компромисите, които хората правят със себе си в името на чуждите очаквания.
Особено ми хареса как е засегната темата за родителството. Виждаме как един родител прехвърля собствените си травми върху детето си и как липсата на обич оставя белези за цял живот. Силно впечатление ми направи и това, че авторката не представя патриархалното общество като проблем само за жените. Да, те са най-потърпевшите, но ограниченията и очакванията към мъжете също ги превръщат в жертви на същата система.
Причината книгата да не ме спечели напълно е втората ѝ част, посветена на светците, вярата и църквите. Именно там започнах да усещам повторение на вече разказани събития и интересът ми спадна. Според мен тази част спокойно можеше да бъде значително по-кратка, без това да се отрази на историята.
Финалът обаче ми хареса. Авторката успя да ме изненада с начина, по който поднесе развръзката и това определено остави добро последно впечатление.
Като цяло „Кой се страхува от светците на дома“ е роман с важни теми и интересни послания, който със сигурност ще намери своите читатели. Аз обаче не открих в него нещо, което да ме накара да го препоръчвам безусловно.
September 30, 2025
{DNF at 70%}
Não me cativou o suficiente para continuar, como disse anteriormente é difícil estruturar um livro com capítulos tão pequenos e cativar o leitor.
Tem partes interessantes, frases bonitas contudo está constantemente a fazer saltos temporais que não fazem sentido.
A Maria Teresa foi a razão porque tentei acabar o livro, contudo a segunda parte para mim não fez sentido...
A história em si não me prendeu minimamente e após algumas tentativas de leitora dei por mim a ler sem vontade e como se fosse um castigo.
Não me cativou o suficiente para continuar, como disse anteriormente é difícil estruturar um livro com capítulos tão pequenos e cativar o leitor.
Tem partes interessantes, frases bonitas contudo está constantemente a fazer saltos temporais que não fazem sentido.
A Maria Teresa foi a razão porque tentei acabar o livro, contudo a segunda parte para mim não fez sentido...
A história em si não me prendeu minimamente e após algumas tentativas de leitora dei por mim a ler sem vontade e como se fosse um castigo.
July 16, 2025
Li no kobo plus mas vou comprar o livro, faço questão de o ter na minha estante.
A escrita da Sara é muito poética, muito envolvente e a construção das personagens é incrível. Adorei a Maria Teresa e sei que me vou lembrar dela durante muito tempo. 🙂
Nos dias que correm, é muito bom ler mulheres escritoras tão inteligentes, com uma escrita tão madura que não são produto de redes sociais. A Sara é uma verdadeira escritora e eu espero ansiosamente por mais livros dela.
A escrita da Sara é muito poética, muito envolvente e a construção das personagens é incrível. Adorei a Maria Teresa e sei que me vou lembrar dela durante muito tempo. 🙂
Nos dias que correm, é muito bom ler mulheres escritoras tão inteligentes, com uma escrita tão madura que não são produto de redes sociais. A Sara é uma verdadeira escritora e eu espero ansiosamente por mais livros dela.
August 28, 2026
Adorei este livro do início ao fim. A escrita de Sara Duarte Brandão foi, para mim, uma estreia brilhante. Não conhecia a autora e fiquei imediatamente conquistada pela forma como escreve: poética, delicada, mas ao mesmo tempo profundamente inquietante. Uma escrita feita de pequenos fragmentos, memórias, silêncios e imagens que se vão juntando até formar uma história que permanece connosco.
Maria Teresa é uma mulher que cresceu numa pequena vila piscatória, entre a austeridade da família e a liberdade que encontrou nos livros e numa paixão vivida às escondidas. Durante muito tempo, parece estar destinada a cumprir aquilo que outros imaginaram para ela — primeiro o pai, depois o marido — até ao momento em que decide romper com essas expectativas e tomar nas próprias mãos o rumo da sua vida. Deixa para trás o conforto conhecido e atravessa o rio em busca de uma existência que lhe pertença.
É já nessa outra vida que encontramos Maria Teresa, numa casa escura, a tecer tapetes e envolta nos mistérios e superstições de uma comunidade que a olha com desconfiança. Para alguns, é quase uma bruxa; para as crianças, uma figura que inspira medo. Mas Joana, uma menina com quem estabelece uma amizade improvável, vai descobrir nela algo completamente diferente: uma mulher que conhece o poder das histórias, dos livros e da imaginação.
E é precisamente nesta relação entre Maria Teresa e Joana que senti uma das maiores belezas do livro. Há uma espécie de transmissão entre as duas, uma aprendizagem mútua, onde os livros se tornam portas para outros mundos e também uma forma de liberdade. Enquanto a comunidade olha para determinadas coisas com horror, Maria Teresa consegue encontrar beleza, significado e possibilidade.
Gostei particularmente da forma como a autora trabalha as superstições, os segredos e as verdades que uma comunidade constrói à volta de um acontecimento com consequências dramáticas. A fronteira entre aquilo que realmente aconteceu e aquilo que as pessoas escolheram acreditar torna-se cada vez mais interessante, e a ficção ganha espaço para questionar essas verdades.
Também adorei a dimensão visual e quase artesanal da narrativa. Há qualquer coisa de muito bonito na forma como este romance parece ser tecido — fragmento a fragmento, memória a memória — tal como os tapetes que Maria Teresa constrói.
Inspirado na história dos santos do escultor Altino Maia, retirados da Igreja de São Pedro da Afurada, o livro parte de um episódio real para construir uma história profundamente literária sobre liberdade, medo, tradição, amizade, livros e emancipação.
Uma belíssima surpresa e, sem dúvida, uma autora que vou querer continuar a acompanhar. 🤍
P.s: no Kobo+
Maria Teresa é uma mulher que cresceu numa pequena vila piscatória, entre a austeridade da família e a liberdade que encontrou nos livros e numa paixão vivida às escondidas. Durante muito tempo, parece estar destinada a cumprir aquilo que outros imaginaram para ela — primeiro o pai, depois o marido — até ao momento em que decide romper com essas expectativas e tomar nas próprias mãos o rumo da sua vida. Deixa para trás o conforto conhecido e atravessa o rio em busca de uma existência que lhe pertença.
É já nessa outra vida que encontramos Maria Teresa, numa casa escura, a tecer tapetes e envolta nos mistérios e superstições de uma comunidade que a olha com desconfiança. Para alguns, é quase uma bruxa; para as crianças, uma figura que inspira medo. Mas Joana, uma menina com quem estabelece uma amizade improvável, vai descobrir nela algo completamente diferente: uma mulher que conhece o poder das histórias, dos livros e da imaginação.
E é precisamente nesta relação entre Maria Teresa e Joana que senti uma das maiores belezas do livro. Há uma espécie de transmissão entre as duas, uma aprendizagem mútua, onde os livros se tornam portas para outros mundos e também uma forma de liberdade. Enquanto a comunidade olha para determinadas coisas com horror, Maria Teresa consegue encontrar beleza, significado e possibilidade.
Gostei particularmente da forma como a autora trabalha as superstições, os segredos e as verdades que uma comunidade constrói à volta de um acontecimento com consequências dramáticas. A fronteira entre aquilo que realmente aconteceu e aquilo que as pessoas escolheram acreditar torna-se cada vez mais interessante, e a ficção ganha espaço para questionar essas verdades.
Também adorei a dimensão visual e quase artesanal da narrativa. Há qualquer coisa de muito bonito na forma como este romance parece ser tecido — fragmento a fragmento, memória a memória — tal como os tapetes que Maria Teresa constrói.
Inspirado na história dos santos do escultor Altino Maia, retirados da Igreja de São Pedro da Afurada, o livro parte de um episódio real para construir uma história profundamente literária sobre liberdade, medo, tradição, amizade, livros e emancipação.
Uma belíssima surpresa e, sem dúvida, uma autora que vou querer continuar a acompanhar. 🤍
P.s: no Kobo+
January 23, 2026
Quem Tem Medo dos Santos da Casa, de Sara Duarte, foi uma descoberta daquelas que sabem ainda melhor por serem inesperadas. Cheguei ao livro através do Kobo Plus, sem grandes expectativas, e saí completamente conquistada.
A escrita é, para mim, o grande destaque. Apesar de ser prosa, há ali qualquer coisa de poesia: uma musicalidade constante, frases que pedem para ser lidas devagar, quase saboreadas. É aquele tipo de escrita que não precisa de excessos para ser bonita.
A história é envolvente e tem uma intimidade muito própria, quase como se estivéssemos a espreitar pela fresta de uma porta. Gostei muito do tom, da atmosfera, do que é dito… e também do que fica por dizer. Houve momentos em que senti que algumas partes podiam ter sido mais exploradas, que certas emoções ou situações mereciam mais tempo em cena. Mas, curiosamente, isso não me afastou do livro.
Há um espaço consciente deixado ao leitor, um convite silencioso para preencher os vazios, e fazer o seu próprio caminho entre as linhas. E isso, quando bem feito (como aqui), é uma escolha corajosa e eficaz.
Uma excelente descoberta, delicada, melódica e cheia de identidade.
A escrita é, para mim, o grande destaque. Apesar de ser prosa, há ali qualquer coisa de poesia: uma musicalidade constante, frases que pedem para ser lidas devagar, quase saboreadas. É aquele tipo de escrita que não precisa de excessos para ser bonita.
A história é envolvente e tem uma intimidade muito própria, quase como se estivéssemos a espreitar pela fresta de uma porta. Gostei muito do tom, da atmosfera, do que é dito… e também do que fica por dizer. Houve momentos em que senti que algumas partes podiam ter sido mais exploradas, que certas emoções ou situações mereciam mais tempo em cena. Mas, curiosamente, isso não me afastou do livro.
Há um espaço consciente deixado ao leitor, um convite silencioso para preencher os vazios, e fazer o seu próprio caminho entre as linhas. E isso, quando bem feito (como aqui), é uma escolha corajosa e eficaz.
Uma excelente descoberta, delicada, melódica e cheia de identidade.
October 29, 2025
Surpreendente e muito bem escrito! Gostei mesmo muito e deixou-me agarrada desde o início
January 13, 2026
"Morrer é o acto inconsciente de continuar a vida na cabeça de quem nos ama."
June 10, 2026
Невероятна книга! Деликатно и с много финес достига до читателското сърце и душа!
Задължително я прочетете! Няма да съжалявате!
Задължително я прочетете! Няма да съжалявате!
May 17, 2025
Já tinha lido (e adorado) a poesia de Sara Duarte Brandão. Agora tive o prazer de ler a sua prosa (tão!) poética.
Mais um livro maravilhoso, peculiar e que vive muito do seu próprio universo e da sua própria linguagem.
É raro encontrar um(a) autor(a) tão jovem com uma voz tão preenchida e com tanta qualidade literária. Sem dúvida uma autora que recomendo muito. Tenciono ler tudo o que escrever.
“O belo é a única semente que quem planta não rega, mas que espera por quem venha alimentar-se dela. Sem preconceito, toda a beleza cresce pelo que dá, e não pelo que herda.”
“Hoje acende cigarros à janela para simular com os dedos os abraços que ficaram por dar. Há pessoas que nos fazem falta a vida toda.”
Mais um livro maravilhoso, peculiar e que vive muito do seu próprio universo e da sua própria linguagem.
É raro encontrar um(a) autor(a) tão jovem com uma voz tão preenchida e com tanta qualidade literária. Sem dúvida uma autora que recomendo muito. Tenciono ler tudo o que escrever.
“O belo é a única semente que quem planta não rega, mas que espera por quem venha alimentar-se dela. Sem preconceito, toda a beleza cresce pelo que dá, e não pelo que herda.”
“Hoje acende cigarros à janela para simular com os dedos os abraços que ficaram por dar. Há pessoas que nos fazem falta a vida toda.”
October 8, 2025
Poderá ser o primeiro de muitos e eu vou querer ler os que seguirem a vida de Maria Teresa. Gosto destes retratos de aldeias que reconhecemos logo de pessoas e personagens com quem já cruzamos de certeza pelo menos uma vez...
Um livro cheio de ritmo e leveza na fluidez mas certeiro nas palavras e estereótipos. Que bom!
Uma lufada de boa leitura que eu já precisava.
Um livro cheio de ritmo e leveza na fluidez mas certeiro nas palavras e estereótipos. Que bom!
Uma lufada de boa leitura que eu já precisava.
Displaying 1 - 30 of 159 reviews