What do you think?
Rate this book
Цюндел си отива
Още с първия си роман "Цюндел си отива", оценен от критика и читатели като "вертикално излитане" и "една от най-големите малки книги на съвременната художествена литература", Маркус Вернер се нарежда сред най-значимите швейцарски писатели на ХХ век.
Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш, тъканта на този роман вплита нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой Конрад Цюндел, непоносимостта му към оглупяващото консуматорско общество, невъзможността му да се идентифицира с някоя обществена група и абсурдните ситуации, в които той се оказва, изглеждат колкото заслужаващи съчувствие, толкова и трагикомични и дори гротескни, а ефектът от описанието им е подчертано забавен.
Изпаднал в отчаяние и резигнация и претърпял почти кафкианска метаморфоза, в пика на екзистенциалната си драма, Цюндел изчезва безследно, като оставя читателя без еднозначен отговор на не един въпрос.
"Трябва да тръгвам, зачеркнете ме от всякакви списъци и картотеки. Пустиня или джунгла, или море, или небе..."
Наглед белязана от сложни взаимовръзки и пресечни точки предимно с прозата на Макс Фриш, тъканта на този роман вплита нишките на множество алюзии и скрити цитати, които го превръщат в сериозен философски и културен факт, без да отнемат от неговата увлекателност и четивност. Тъкмо напротив. Ранимостта и вътрешната разпокъсаност на главния герой Конрад Цюндел, непоносимостта му към оглупяващото консуматорско общество, невъзможността му да се идентифицира с някоя обществена група и абсурдните ситуации, в които той се оказва, изглеждат колкото заслужаващи съчувствие, толкова и трагикомични и дори гротескни, а ефектът от описанието им е подчертано забавен.
Изпаднал в отчаяние и резигнация и претърпял почти кафкианска метаморфоза, в пика на екзистенциалната си драма, Цюндел изчезва безследно, като оставя читателя без еднозначен отговор на не един въпрос.
"Трябва да тръгвам, зачеркнете ме от всякакви списъци и картотеки. Пустиня или джунгла, или море, или небе..."
158 pages, Paperback
First published January 1, 1984
15 people are currently reading
392 people want to read
About the author
Markus Werner
27 books47 followersMarkus Werner (December 27, 1944 in Eschlikon, canton of Thurgau) was a German-speaking Swiss writer, the author of Zündels Abgang (Zündel’s Departure).
Life
Markus Werner was born in Eschlikon (canton of Thurgau). In 1948 the family moved to Thayngen (canton of Schaffhausen) where Werner finished school and passed the general qualification for university entrance in 1965. At the University of Zürich he studied German, Philosophy, and Psychology. In 1974 he completed a doctorate on Max Frisch, whose writing has an important influence on Werner. From 1975 to 1985, he worked as a main teacher, and from 1985 to 1990 as an assistant professor at the Kantonsschule (= preparatory high school) in Schaffhausen. He has dedicated himself exclusively to writing since 1990. Werner died on 3rd July 2016 in Schaffhausen.
Performances
The protagonists of Werner’s novels, have quit their jobs. Out of their eyes' view, Werner laconically describes everyday life astonished, with distress and with humour. The results are a lot of strictly calculated scenes and episodes, in which the course of the world appears in too sharp and sometimes laughable details, that Werner’s protagonists cannot deal with. Just this seemingly harmless everyday perfidies let them break down: the deaf ears of their fellow men, their cold, headstrong souls. Human deficiencies are described in a tragicomical way. Werner sees the self-evident as something strange, is astonished and wonders like a child. His protagonists want the right to make mistakes and have deficiencies (“self-assuredness is the sign of the yokel”, in: Die kalte Schulter, a Chinese saying). They crave for love, but at the same time curse the world, their fellow men and themselves.
Awards
1984 Prize of the Jürgen Ponto-foundation
1984 and 1993 singular work prize of the Swiss Schiller foundation
1986 Georg-Fischer-Prize of the city Schaffhausen
1990 Alemannic Literaturpreis
1993 Thomas Valentin-Literature price
1995 Prix littéraire Lipp; International Bodensee-Literature price
1997 Prize of the SWR-best-of-list
1999 Hermann Hesse-price
2000 Joseph Breitbach-price (jointly with Ilse Aichinger and W.G.Sebald)
2002 Johann Peter Hebel-price of Baden-Württemberg
2005 complete work prize of the Swiss Schiller foundation
2006 Bodensee-Literature prize of the city Überlingen
Works
Bilder des Endgültigen, Entwürfe des Möglichen. Zum Werk Max Frischs, Univ. Diss. 1974 (literally: “Pictures of the definitive. Drafts of the possible. About Max Frisch’s work”)
Zündels Abgang, novel, 1984, ISBN 3-7017-1385-5 (Zündel’s Departure)
Froschnacht, novel, 1985, ISBN 3-7017-0424-4, ISBN 3-423-11250-6 (literally: „Frog night“)
Die kalte Schulter, novel, 1989, ISBN 3-423-11672-2 (literally: „The cold shoulder“)
Bis bald, novel, 1992, ISBN 3-7017-0758-8, ISBN 3-423-12112-2 (2005/2006 in the book series Schweizer Bibliothek) (literally: „Good bye“)
Festland, novel, 1996, ISBN 3-7017-0969-6, ISBN 3-423-12529-2 (literally: „Mainland“)
Der ägyptische Heinrich, novel, 1999, ISBN 3-7017-1174-7, ISBN 3-423-12901-8 (literally: „The Egyptian Heinrich“)
Am Hang, novel, 2004, ISBN 3-10-091066-4 (literally: „Near the cliff“)
Life
Markus Werner was born in Eschlikon (canton of Thurgau). In 1948 the family moved to Thayngen (canton of Schaffhausen) where Werner finished school and passed the general qualification for university entrance in 1965. At the University of Zürich he studied German, Philosophy, and Psychology. In 1974 he completed a doctorate on Max Frisch, whose writing has an important influence on Werner. From 1975 to 1985, he worked as a main teacher, and from 1985 to 1990 as an assistant professor at the Kantonsschule (= preparatory high school) in Schaffhausen. He has dedicated himself exclusively to writing since 1990. Werner died on 3rd July 2016 in Schaffhausen.
Performances
The protagonists of Werner’s novels, have quit their jobs. Out of their eyes' view, Werner laconically describes everyday life astonished, with distress and with humour. The results are a lot of strictly calculated scenes and episodes, in which the course of the world appears in too sharp and sometimes laughable details, that Werner’s protagonists cannot deal with. Just this seemingly harmless everyday perfidies let them break down: the deaf ears of their fellow men, their cold, headstrong souls. Human deficiencies are described in a tragicomical way. Werner sees the self-evident as something strange, is astonished and wonders like a child. His protagonists want the right to make mistakes and have deficiencies (“self-assuredness is the sign of the yokel”, in: Die kalte Schulter, a Chinese saying). They crave for love, but at the same time curse the world, their fellow men and themselves.
Awards
1984 Prize of the Jürgen Ponto-foundation
1984 and 1993 singular work prize of the Swiss Schiller foundation
1986 Georg-Fischer-Prize of the city Schaffhausen
1990 Alemannic Literaturpreis
1993 Thomas Valentin-Literature price
1995 Prix littéraire Lipp; International Bodensee-Literature price
1997 Prize of the SWR-best-of-list
1999 Hermann Hesse-price
2000 Joseph Breitbach-price (jointly with Ilse Aichinger and W.G.Sebald)
2002 Johann Peter Hebel-price of Baden-Württemberg
2005 complete work prize of the Swiss Schiller foundation
2006 Bodensee-Literature prize of the city Überlingen
Works
Bilder des Endgültigen, Entwürfe des Möglichen. Zum Werk Max Frischs, Univ. Diss. 1974 (literally: “Pictures of the definitive. Drafts of the possible. About Max Frisch’s work”)
Zündels Abgang, novel, 1984, ISBN 3-7017-1385-5 (Zündel’s Departure)
Froschnacht, novel, 1985, ISBN 3-7017-0424-4, ISBN 3-423-11250-6 (literally: „Frog night“)
Die kalte Schulter, novel, 1989, ISBN 3-423-11672-2 (literally: „The cold shoulder“)
Bis bald, novel, 1992, ISBN 3-7017-0758-8, ISBN 3-423-12112-2 (2005/2006 in the book series Schweizer Bibliothek) (literally: „Good bye“)
Festland, novel, 1996, ISBN 3-7017-0969-6, ISBN 3-423-12529-2 (literally: „Mainland“)
Der ägyptische Heinrich, novel, 1999, ISBN 3-7017-1174-7, ISBN 3-423-12901-8 (literally: „The Egyptian Heinrich“)
Am Hang, novel, 2004, ISBN 3-10-091066-4 (literally: „Near the cliff“)
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 30 of 33 reviews
Read
January 4, 2023
Upon returning to his hometown of Zürich, Zündel reflects: "The city looks as though a million tongues are continually licking it clean. The people dress smartly, although some few affect a kind of casual chic. Their dialect is broad, their gait is bent and cramped, and I'm an old curmudgeon, now here's my tram."
Konrad Zündel is the central character of Zündel's Exit, Swiss author Markus Werner's first novel. Zündel is thirty-three, hardly qualifying as an old man but there's definitely something of Hermann Hesse's curmudgeon Harry Haller the Steppenwolf about him. And keeping to literary comparisons, Zündel's hypersensitivity and emotional topsy-turvy brings to mind the autobiographical novels of Karl Ove Knausgård.
Grouchy, emotional Zündel, a schoolteacher by profession, sets off on his own for summer vacation. Magda, his wife, will likewise be going her own way. From this splitting apart, we can infer the couple aren't exactly living a harmonious family life at the moment.
Zündel's Exit is an action packed page-turner compressed into a mere 115 pages. Ah, the misfortunes befalling Konrad the sad sack. Rather than delving into the arch of action (or, should I say, miscues), here's a list of Zündel call-outs preceding our hero's exit:
Zündel as youngish Steppenwolf - Like Harry Haller, Konrad swings back and forth - he cares about other people, society, history but wishes he didn't care a jolt; he denounces humanists, pacifists and utopians as whiners but he himself is a prime example of a sensitive heart who yearns for others to live an authentic life.
Zündel on affirming life - Konrad broods, "a hundred misfortunes aren't enough to rob a life-affirming fellow of his affirmativeness." Turning the pages, I was wondering if perhaps Konrad's affirming life is, in part, responsible for his naïveté, that is, projecting his own honesty onto others, even if those others are drug dealers, crooks, shady landlords. A piece of good news: there are those occasions when Konrad can focus his energy - on the heels of his ruminations regarding affirming life, he sits at his desk in his hotel room and writes from morning till midnight, after which he goes out for a walk and returns to write again until five the next morning.
Zündel'a backstory - Konrad's father Hans was a melancholy joker, sad dog and impulsive dreamer who couldn't stand anything resembling a well-mapped future. After getting a warm, pretty nurse by the name of Johanna pregnant, Hans takes off, destination unknown. Johanna is wild with pain and despair, slits her writs, is taken to an asylum and months later gives birth to Zündel. Fortunately, Johanna managed to raise Konrad with a love free of possession, not asking her son to provide support, emotional, financial or otherwise, denied her by the father of her child.
Zündel's dream - Midnight and Konrad wakes up bathing in sweat and shivering. He remembers a vivid dream: he's hanging on the face of a cliff. He spots a rescue helicopter hovering in front of him. Ah, he's saved! But then he recognizes the pilot at the controls: his father. His father eyes him calmly and veers away.
Zündel's follies - To list several: Konrad loses a tooth; he finds a human finger in a bathroom; in that same bathroom he discovers a wallet - his own, empty. Konrad believes a landlord who tells him Magda brought her brother up to their apartment (Magda has no brother); Konrad believes a drug dealer hands over a real pistol he, Konrad, paid good money for; Konrad is approached by a beautiful woman (such a handsome fellow!); Konrad goes to bed with a prostitute, Konrad returns to school in September and all hell breaks loose.
Zündel on men, women and ugliness - Konrad can hardly believe even if men are fat, misshapen or grotesque, they will not hesitate to pass aesthetic judgement on women. Yet when he's with a prostitute, he judges her only loveable trait is her ugliness since everything else about her strikes him as dead. Echoes of Nietzsche entering a house of prostitution (and, yes, in another section of the novel, Konrad makes reference to the great German philosopher).
Zündel on the news - At one point, Konrad rails: "A noun acquires a stiff adjective and sticks it to reality from behind. Endless, shameless, comfortless sentences and contents pair off, and the product of their unchastity is called a newspaper." Ultimately, Konrad seeks a raw, clean life beyond the superficiality and hypocrisy of words, words, words.
Zündel on the Swiss - Konrad asks what is the watchword of the Swiss - and then goes on to answer his own question: "Firstly, experience everything and risk nothing. Second: always be packed and ready." Reading this Markus Werner novel had me wondering how Zündel would have fared had he been raised in the United States. My suspicion is his judgement would have been at least equally harsh living in the land of commercialism, pop music and unending kitsch.
Zündel on humanity - "Humanity is assembled from partially reformed bed-wetters who never quite shake the feeling of existential displacement. No sphincter, no melancholy. Look at them, sipping their coffee." Ha! An aphorism worthy of Fritz. Like Nietzsche, Konrad is not at ease living in society; nay, even revolted at the prospect of finding his place among a species Aristotle termed "the social animal."
By my lights, Markus Werner carries on the spirit of Hermann Hesse with one major difference: in the end, unlike Hesse, he's no romantic - and that's understatement. I urge you to treat yourself to Zündel's Exit and discover for yourself the depth and splendor of this Swiss author's tale.
Swiss author Markus Werner, 1944-2016
"Zündel woke early the next morning in an almost peaceful mood. The feeling of finally confirmed unbelonging seemed as it were stripped of fear and defiance. It was this feeling, this one bright and radiant certainty, that he meant to cling to. And if in future some mendacious you're-not-really-so-very-all-alone-as-that blandishment should approach him, be it ever so pleasing, then he would not allow one iota of his belief to be charmed away." - Markus Werner, Zündel's Exit
January 17, 2019
„Установено е и може да се докаже, че умът – колкото и да му симпатизираме – умът потиска жизнерадостта.“
„Съвсем не съм се чак толкова отчуждил от воя свят. Бива ме да лъжа. Годен съм.“
„Самият аз се движа, влакът се движи, земята се движи, а ми липсва всякаква окриленост.“
(„Между другото: Защо онези, които си имат всичко и въпреки това за нещастни, са по-малко ценени, отколкото онези, които нямат нищо и въпреки това са щастливи? И в двата случая са нужни обяснения, но само нещастният е длъжен да дава отговор.“)
При такива изречения изпадам във възторг, а при откриване на нови за мен и като цяло непопулярни автори съм още по-доволна. Всъщност преди месец започнах „На склона“, но явно не ми е било до такива вглъбявания тогава, не я дочетох. Сега непременно ще се върна към нея в подходящ момент.
„Цюндел си отива“ – точно типът книги, които се стремя да намирам, но невинаги се случва. Цинизъм умерен, лека налудничавост; към стр. 37 нещата позагрубяват, че и на стр. 43. Т. е. има и развитие, не е монотонна книга (дори лицето, от което се разказва, се мени много удачно). Най-ценното за мен – доста хихикане въпреки преобладаващия песимизъм.
От цитатите се вижда какво представлява Конрад Цюндел, но и аз дори не очаквах чак толкова от него (накрая), макар че не трябва да отхвърляме и такива варианти и че имаше подсказвания. Все пак главният ми извод – трябва да се разговаря, обсъжда, опитва (в семейства, двойки и т.н.). А може би най-любимата ми част:
„Вкратце: антипатията на Цюндел към войниклъка идваше основно от нежеланието му да бъде на едно място с мъже, на които им харесва да са войници, сержанти и офицери.“
И по-нататък цялата стр. 52 за националната отбрана. Но пък може би по-централното за книгата е:
„Отвори прозореца. Слънцето грееше. Искам да се облека, но не ми се облича. Един иска, на друг не му се иска, а някой тъй или иначе трябва да вземе решение. За улеснение кръщаваме тримата с името Конрад. Свинското черво държи съдържанието на салама стегнато. Името е това, което сякаш иска да ни предпази от разливане, но придобитата компактност си остава пихтиеста. Така нареченият „Аз“ също е само наивна езикова финция, фикция обаче, която все по-невъзмутимо се самоиздига в повеля. Лудниците са ни нужни само затуй, защото не всеки се поддава на тази мания за идентичност, защото за откачен смятат онзи, който не се полъгва по всемирното главозамайване на Аз-а. Аз пък ще ида да полегна.“
Дали това е нещо като екзистенциализъм, или книгата е предимно за онова нещо, наречено любов? Помислих си за „Чужденецът“ на Камю, но Цюндел е друга работа. И от Макс Фриш ми хареса повече Маркус Вернер. Самият език – освен остроумен, също и ритмичен, с добри описания, освен динамиката на отношенията между героите и терзанията на самия Цюндел; всичко това – с брилянтен превод (Радка Димитрова-Пурвин).
„Гадно ми е, каза, но и животът ми е мил.“
„Твоите изрази намирисват на женска група.“
„Цели няколко минути хората му харесват.“
„Не изкупуваме ли напълно всяка вина с прекомерно самотероризиране?“
С неочакваната си свежест („мрачна свежест“) „Цюндел си отива“ отсега ми се заформя като любима книга за 2019 г. Романите от 150 страници – често съм откривала съкровища с такъв размер. В случая – и с потвърждаване на някои „мои“ горчиви истини. Горчиви, но все пак истини, ако има такова нещо „истина“, или поне – „нефалш“. И нали споменах, че книгата е и за вечния сблъсък „мъж-жена“:
„Бракът ми – като почти всеки брак – бе сключен по любов, но тази любов се оказа – като почти всяка любов (в неговите очи) – някаква смесица между страх от самотата, полов нагон и щение за вечност.“
„Стоварващите се едно върху друго тела си остават чужди тела, може би точно затова така нареченият полов акт изглежда толкова абсурден и настойчив, и може би това е причината всеки разумен човек да се чувства поизмамен дори след уж най-сполучливото съвкупление.“
„Верният е верен, защото изпада в ужас, като си представи, че една изневяра от негова страна би могла да провокира изневяра от страна на партньора.“
„Такива родители заслужават бой! Не е така!, каза тя. – Напротив!, каза той. – Не е така, каза тя, всички родители заслужават бой, защото навсякъде и във всичко грешат! Но повечето хора са благодарни за грешките на своите родители, защото с тях оправдават собствените си грешки, ето защо родителите съвсем не са за бой. Voilà. И сега искаш да спиш с мен?“
„Бракът ни е идеален, с жена ми си общуваме само писмено.“
„Съвсем не съм се чак толкова отчуждил от воя свят. Бива ме да лъжа. Годен съм.“
„Самият аз се движа, влакът се движи, земята се движи, а ми липсва всякаква окриленост.“
(„Между другото: Защо онези, които си имат всичко и въпреки това за нещастни, са по-малко ценени, отколкото онези, които нямат нищо и въпреки това са щастливи? И в двата случая са нужни обяснения, но само нещастният е длъжен да дава отговор.“)
При такива изречения изпадам във възторг, а при откриване на нови за мен и като цяло непопулярни автори съм още по-доволна. Всъщност преди месец започнах „На склона“, но явно не ми е било до такива вглъбявания тогава, не я дочетох. Сега непременно ще се върна към нея в подходящ момент.
„Цюндел си отива“ – точно типът книги, които се стремя да намирам, но невинаги се случва. Цинизъм умерен, лека налудничавост; към стр. 37 нещата позагрубяват, че и на стр. 43. Т. е. има и развитие, не е монотонна книга (дори лицето, от което се разказва, се мени много удачно). Най-ценното за мен – доста хихикане въпреки преобладаващия песимизъм.
От цитатите се вижда какво представлява Конрад Цюндел, но и аз дори не очаквах чак толкова от него (накрая), макар че не трябва да отхвърляме и такива варианти и че имаше подсказвания. Все пак главният ми извод – трябва да се разговаря, обсъжда, опитва (в семейства, двойки и т.н.). А може би най-любимата ми част:
„Вкратце: антипатията на Цюндел към войниклъка идваше основно от нежеланието му да бъде на едно място с мъже, на които им харесва да са войници, сержанти и офицери.“
И по-нататък цялата стр. 52 за националната отбрана. Но пък може би по-централното за книгата е:
„Отвори прозореца. Слънцето грееше. Искам да се облека, но не ми се облича. Един иска, на друг не му се иска, а някой тъй или иначе трябва да вземе решение. За улеснение кръщаваме тримата с името Конрад. Свинското черво държи съдържанието на салама стегнато. Името е това, което сякаш иска да ни предпази от разливане, но придобитата компактност си остава пихтиеста. Така нареченият „Аз“ също е само наивна езикова финция, фикция обаче, която все по-невъзмутимо се самоиздига в повеля. Лудниците са ни нужни само затуй, защото не всеки се поддава на тази мания за идентичност, защото за откачен смятат онзи, който не се полъгва по всемирното главозамайване на Аз-а. Аз пък ще ида да полегна.“
Дали това е нещо като екзистенциализъм, или книгата е предимно за онова нещо, наречено любов? Помислих си за „Чужденецът“ на Камю, но Цюндел е друга работа. И от Макс Фриш ми хареса повече Маркус Вернер. Самият език – освен остроумен, също и ритмичен, с добри описания, освен динамиката на отношенията между героите и терзанията на самия Цюндел; всичко това – с брилянтен превод (Радка Димитрова-Пурвин).
„Гадно ми е, каза, но и животът ми е мил.“
„Твоите изрази намирисват на женска група.“
„Цели няколко минути хората му харесват.“
„Не изкупуваме ли напълно всяка вина с прекомерно самотероризиране?“
С неочакваната си свежест („мрачна свежест“) „Цюндел си отива“ отсега ми се заформя като любима книга за 2019 г. Романите от 150 страници – често съм откривала съкровища с такъв размер. В случая – и с потвърждаване на някои „мои“ горчиви истини. Горчиви, но все пак истини, ако има такова нещо „истина“, или поне – „нефалш“. И нали споменах, че книгата е и за вечния сблъсък „мъж-жена“:
„Бракът ми – като почти всеки брак – бе сключен по любов, но тази любов се оказа – като почти всяка любов (в неговите очи) – някаква смесица между страх от самотата, полов нагон и щение за вечност.“
„Стоварващите се едно върху друго тела си остават чужди тела, може би точно затова така нареченият полов акт изглежда толкова абсурден и настойчив, и може би това е причината всеки разумен човек да се чувства поизмамен дори след уж най-сполучливото съвкупление.“
„Верният е верен, защото изпада в ужас, като си представи, че една изневяра от негова страна би могла да провокира изневяра от страна на партньора.“
„Такива родители заслужават бой! Не е така!, каза тя. – Напротив!, каза той. – Не е така, каза тя, всички родители заслужават бой, защото навсякъде и във всичко грешат! Но повечето хора са благодарни за грешките на своите родители, защото с тях оправдават собствените си грешки, ето защо родителите съвсем не са за бой. Voilà. И сега искаш да спиш с мен?“
„Бракът ни е идеален, с жена ми си общуваме само писмено.“
July 22, 2021
Burnout
Какво нещо е критичната маса ...? И най-малкото в такъв момент успява да тласне мислите до онзи предел, в който е твърде възможно да се премине границата на "нормалността". Моментът на пречупване, Цюндел стига дотам. Дори комично е, че това се случва от най-нелепо надоразумение, лоша комуникация, потискаща рутина, и не на последно място от емоционалното и професионално прегаряне присъщо на преподавателската професия. Тази новела лесно би преминала в стилистиката на Фердидурке на Гомбрович. Бунт срещу крайностите в нормите, сещате се за балада за обратните истини на Франсоа Вийон.
Краят на книгата се отбелязва с три цитата от Уошингтън Ървинг, Блез Паскал и Якоб фон Гримелсхаузен, които по странен начин придадоха перфектна завършеност и смисъл на иначе хаотичното повествование.
Какво нещо е критичната маса ...? И най-малкото в такъв момент успява да тласне мислите до онзи предел, в който е твърде възможно да се премине границата на "нормалността". Моментът на пречупване, Цюндел стига дотам. Дори комично е, че това се случва от най-нелепо надоразумение, лоша комуникация, потискаща рутина, и не на последно място от емоционалното и професионално прегаряне присъщо на преподавателската професия. Тази новела лесно би преминала в стилистиката на Фердидурке на Гомбрович. Бунт срещу крайностите в нормите, сещате се за балада за обратните истини на Франсоа Вийон.
Краят на книгата се отбелязва с три цитата от Уошингтън Ървинг, Блез Паскал и Якоб фон Гримелсхаузен, които по странен начин придадоха перфектна завършеност и смисъл на иначе хаотичното повествование.
September 13, 2020
"Ако можеш да си отидеш по всяко време, оставането е лесна работа."
October 15, 2018
One of the best books I've ever read!
July 21, 2016
Very much a product of the German 80s - a satirical reaction to the trends of self-reflection, self-development etc., stuff like this excerpt from the main character's notes:
rough translation: "To remember: Self-seeking is now called self-unfolding. Thoughtfulness means loss-of-the-self. Crudeness means candor."
It starts off with a vibe very much like Süskind's Die Taube but becomes a bit boring from there, I guess I'm just too far away from this particular fad it's satirizing. Still, it can be funny:
Einzuprägen:Eigensucht heißt jetzt Selbstenfaltung. Rücksichtsnahme heißt Selbstverlust. Roheit heißt Freimut.
rough translation: "To remember: Self-seeking is now called self-unfolding. Thoughtfulness means loss-of-the-self. Crudeness means candor."
It starts off with a vibe very much like Süskind's Die Taube but becomes a bit boring from there, I guess I'm just too far away from this particular fad it's satirizing. Still, it can be funny:
Er trinkt Calvados. Er findet: Seit Jahrzehnten gibt der Verlauf der Ereignisse meinem Lebensgefühl recht.
October 11, 2017
Irgendwann reicht es einfach, man hält diese Zwänge und scheinbar "richtigen Normen" nicht mehr aus. Konrad Zündel fühlt nach einem misslungenen Start in den Urlaub genauso und gleitet immer mehr vom Leben weg. Ob geplant oder nicht, hier passiert sein Abgang. Aufgezeichnet von Markus Werner ist dieser kurze Roman eine wunderbar geschriebene, voller kuriosen Kommentare versehene und doch auch sehr bissige Kritik an der Gesellschaft.
"Zündels Abgang" war nicht nur das erste Buch von Markus Werner, es ist auch bis heute extrem treffend und rund. Auch wenn mir persönlich die Geschichte gegen Ende etwas zu schnell abdriftete, der Lesegenuss war immer sehr hoch. Ohne das man es zuerst merkt, landet man mitten in interessanten Kommentare zur Geschlechterfrage, Beziehungen und Eingliederung im System.
"Zündels Abgang" war nicht nur das erste Buch von Markus Werner, es ist auch bis heute extrem treffend und rund. Auch wenn mir persönlich die Geschichte gegen Ende etwas zu schnell abdriftete, der Lesegenuss war immer sehr hoch. Ohne das man es zuerst merkt, landet man mitten in interessanten Kommentare zur Geschlechterfrage, Beziehungen und Eingliederung im System.
January 22, 2019
Заглежда се в рафта с книгите. Вие всезнайковци такива, доставчици на житейски мъдрости, наконтени специалисти по фантасмагории. Ето ви всичките, обединени от тесногръдата вяра, че с думи се проправя път. Колко време само залагах на вас, колко време ви пусках да гнездите в кухнята на моята неопитност. Край на тия неща. Радикално отхвърлям господата на ума, които ми даваха наготово дешифриран света. Превърнахте ме в хамстер на цитати. На вашата словоохотливост дължа несгодите си. Искам чувството, не предчувстваното, делото, не книгата. С настоящото до второ нареждане обявявам нефилтрираната действителност за моя пътеводна светлина, най-сериозно говоря. Установено е и може да се докаже, че умът - колкото и да му симпатизираме - умът потиска жизнерадостта.
Любим формат, лаконичност, ирония, тихо говорене. Добре е да се прочете повече от веднъж.
Любим формат, лаконичност, ирония, тихо говорене. Добре е да се прочете повече от веднъж.
January 2, 2016
One of the strangest books that I have read in ages.
The story of how Konrad Zundel's life disintegrates is an enthralling and bewildering tale, told from different perspectives and in different styles at various points in the book.
Jumping about from the present, to the past and to the future, from both Konrad’s and other perspectives it is at times difficult to follow – on several occasions I had to re-read pages to make sure I knew what was happening. How much of this is due to the translation from the original German I do not know. However it is a challenging book, and one that I think I’ll get more out of when, or if, I re-read it.
The story of how Konrad Zundel's life disintegrates is an enthralling and bewildering tale, told from different perspectives and in different styles at various points in the book.
Jumping about from the present, to the past and to the future, from both Konrad’s and other perspectives it is at times difficult to follow – on several occasions I had to re-read pages to make sure I knew what was happening. How much of this is due to the translation from the original German I do not know. However it is a challenging book, and one that I think I’ll get more out of when, or if, I re-read it.
June 5, 2017
Eine Kreuzung aus 'Homo Faber' und 'Der Tod in Venedig'. Nur deutlich unterhaltsamer.
July 26, 2017
Zündel, vorbildlicher Schweizer Bürger und Lehrer, und seine Frau beschliessen, die Sommerferien getrennt zu verbringen. Als er auf seinem Weg allerdings einen Zahn verliert, fühlt er sich so entstellt, dass er seine Reise nicht antreten will und nach Hause zurückkehrt; seine Frau jedoch ist wenig begeistert, und so reist er wieder ab. Was folgt, kann man zwar keinen Urlaub mehr nennen, ist aber höchst amüsant, denn Zündel tickt aus. Erinnert ein wenig an Figuren von Max Frisch oder Hermann Hesse.
October 3, 2016
If you like little novels about pitiful Swiss men losing their minds, this is the book for you.
November 17, 2024
A man experiences his personal falling down. Zündel is a teacher in his early thirties. He and his partner Magda have agreed that he will travel alone to Greece in his summer vacation. But things go wrong when he wants to enter the ferry in Ancona. He looses a front tooth and instead, decides to return home. Magda, who was looking forward to spending some time on her own, isn't too happy seeing him so soon again. Misunderstandings heap up, Magda leaves home to stay with a female friend, Zündel believes his relationship is at an end. He brings their cat to a friend and leaves for Genoa. Things go south quickly from there leading to his final departure from the life he had.
Zündel is thinking too much. He fails to live the strong positive lifestyle demanded by modern society. He is soft, has difficulties to relate with the loud and reckless. He despises the omnipresent selfishness and cannot believe in relationships anymore.
This novel is brimful with aphorisms, succinct thoughts on human nature, relationships between men and women, the traits enabling people to succeed in the daily struggle within society. One of the most reflexive books I read in a while.
Zündel is thinking too much. He fails to live the strong positive lifestyle demanded by modern society. He is soft, has difficulties to relate with the loud and reckless. He despises the omnipresent selfishness and cannot believe in relationships anymore.
This novel is brimful with aphorisms, succinct thoughts on human nature, relationships between men and women, the traits enabling people to succeed in the daily struggle within society. One of the most reflexive books I read in a while.
December 26, 2025
Markus Werner beschreibt mit soviel scharfsinnigem Wortwitz den allgemeinen Wahnsinn des Lebens.
„Er betrachtet das Büchergestell. Ihr Schlaumeier, ihr Lebenslieferanten, ihr aufgetakelten Seemannsgarnspezialisten. Da steht ihr, vereint im bornierten Glauben, man könne sich mit Worten freischaufeln. Wie lange habe ich auf euch gesetzt, wie lange ließ ich euch nisten im Hohlraum meiner Erfah-rungslosigkeit. Aber damit soll Schluß sein. Radi-kalabsage an die Herrschatten des Geistes, die mir die Welt vorbuchstabierten. Zum Zitatenhamster habt ihr mich gemacht. Eurer Geschwätzigkeit verdanke ich mein Ungemach.“
„Er betrachtet das Büchergestell. Ihr Schlaumeier, ihr Lebenslieferanten, ihr aufgetakelten Seemannsgarnspezialisten. Da steht ihr, vereint im bornierten Glauben, man könne sich mit Worten freischaufeln. Wie lange habe ich auf euch gesetzt, wie lange ließ ich euch nisten im Hohlraum meiner Erfah-rungslosigkeit. Aber damit soll Schluß sein. Radi-kalabsage an die Herrschatten des Geistes, die mir die Welt vorbuchstabierten. Zum Zitatenhamster habt ihr mich gemacht. Eurer Geschwätzigkeit verdanke ich mein Ungemach.“
February 27, 2017
Vor einigen Jahren habe ich die meisterhafte Novelle "Am Hang" von Markus Werner gelesen. Das hat mich neugierig gemacht, mehr von ihm zu lesen. Wohl auch ob seines Allerweltsnamens habe ich ihn wieder vergessen. Als der Autor letzten Sommer gestorben ist, habe ich mich wieder seiner erinnert aber doch aus unterschiedlichen Gründen keines seiner Bücher aufgegriffen. Nunmehr führte mich ein vergessenes Buch, eine Zugfahrt und eine wohlsortierte Bahnhofsbuchhandlung zurück zu Markus Werner.
"Zündels Abgang" ist das Erstlingswerk des Autors. Die feministische Freundin eines Lehrers entscheidet, sie brauche mehr Freiheit und dieses Mal solle der Urlaub getrennt von einander verbracht werden. Der Protagonist wird auf der Reise nach Griechenland bestohlen und kehrt heim. Dort fühlt er sich unwillkommen, gerät in Streit mit seiner Freundin und vermutet Untreue. Er tritt die Reise nach Genua an, wird dort langsam wahnsinnig und dreht dann spätestens bei seiner Rückkehr völlig durch, bis er aus dem Bild verschwindet.
Das Buch sprüht vor dem - in Deutschland weithin unbekannten oder unterschätzten - eidgenössischen Humor, der der lauten Albernheit der Deutschen überlegen ist und - ähnlich dem italienischen Humor - stets einen Spritzer Anarchie in sich trägt. Das zeigt sich vor allen Dingen in den amüsanten Beobachtungen des Protagonisten im Urlaubermilieu ebenso, wie in der genueser Halbwelt. Dennoch nur drei Sterne denn im Gegensatz zu "Am Hang" fehlt dem Buch die Schlüssigkeit. Es ist schlicht und innig nicht nachvollziehbar, warum der Protagonist wahnsinnig wird. Auch die Art und weise macht weder literarisch sinn, noch faktisch. Der Spannungsbogen und die vielen Fragezeichen, die "Am Hang" auszeichnen, fehlt. Mithin ein typisches Erstlingswerk, das viel Talent verspricht aber in sich noch unausgegoren ist.
"Zündels Abgang" ist das Erstlingswerk des Autors. Die feministische Freundin eines Lehrers entscheidet, sie brauche mehr Freiheit und dieses Mal solle der Urlaub getrennt von einander verbracht werden. Der Protagonist wird auf der Reise nach Griechenland bestohlen und kehrt heim. Dort fühlt er sich unwillkommen, gerät in Streit mit seiner Freundin und vermutet Untreue. Er tritt die Reise nach Genua an, wird dort langsam wahnsinnig und dreht dann spätestens bei seiner Rückkehr völlig durch, bis er aus dem Bild verschwindet.
Das Buch sprüht vor dem - in Deutschland weithin unbekannten oder unterschätzten - eidgenössischen Humor, der der lauten Albernheit der Deutschen überlegen ist und - ähnlich dem italienischen Humor - stets einen Spritzer Anarchie in sich trägt. Das zeigt sich vor allen Dingen in den amüsanten Beobachtungen des Protagonisten im Urlaubermilieu ebenso, wie in der genueser Halbwelt. Dennoch nur drei Sterne denn im Gegensatz zu "Am Hang" fehlt dem Buch die Schlüssigkeit. Es ist schlicht und innig nicht nachvollziehbar, warum der Protagonist wahnsinnig wird. Auch die Art und weise macht weder literarisch sinn, noch faktisch. Der Spannungsbogen und die vielen Fragezeichen, die "Am Hang" auszeichnen, fehlt. Mithin ein typisches Erstlingswerk, das viel Talent verspricht aber in sich noch unausgegoren ist.
Read
June 24, 2014http://www.full-stop.net/2014/06/24/r...
Review by Patrick Smith
In Michael Hofmann’s introduction to his translation of Markus Werner’s Zündel’s Exit, he places the book in a literary tradition in which “one learns that life is impossible.” That can be narrowed down further, for in that swath of literature, there is a subset, where protagonists endeavor to give up in the face of the impossible world, and find just how hard it is to succeed at giving up. Zündel’s Exit fits into this sub-genre, the give-up novel. Opening the book for the first time, hoping it would turn out to be a true give-up novel, I have to admit that I had a bias: I seek out such books and they are easy for me to love; they look at the world in a way that puts glee and despair into the same dish, and it is an immensely satisfying one. So I started, biased to favor the book, ready to adjust expectation and interpretation if it turned out to be something else.
The first paragraph, opening Zündel’s worldview, let me laugh, cringe, and breath. Zündel watches as a terrified lost child searches for his mother, finds her, rushes to her for safety, and is rewarded suddenly with smacks and scolding. This is the world as Zündel sees it, cruel, disappointing, and lacking compassion. When the child vomits, he tries to help, and yet sees his efforts as a failure, too late, cruelty already witnessed. Soon after, Zündel stakes his claim as to what it means to be of the world: “See, I’m not unworldly after all that. I can lie. I am competent.”
Read the rest here: http://www.full-stop.net/2014/06/24/r...
Review by Patrick Smith
In Michael Hofmann’s introduction to his translation of Markus Werner’s Zündel’s Exit, he places the book in a literary tradition in which “one learns that life is impossible.” That can be narrowed down further, for in that swath of literature, there is a subset, where protagonists endeavor to give up in the face of the impossible world, and find just how hard it is to succeed at giving up. Zündel’s Exit fits into this sub-genre, the give-up novel. Opening the book for the first time, hoping it would turn out to be a true give-up novel, I have to admit that I had a bias: I seek out such books and they are easy for me to love; they look at the world in a way that puts glee and despair into the same dish, and it is an immensely satisfying one. So I started, biased to favor the book, ready to adjust expectation and interpretation if it turned out to be something else.
The first paragraph, opening Zündel’s worldview, let me laugh, cringe, and breath. Zündel watches as a terrified lost child searches for his mother, finds her, rushes to her for safety, and is rewarded suddenly with smacks and scolding. This is the world as Zündel sees it, cruel, disappointing, and lacking compassion. When the child vomits, he tries to help, and yet sees his efforts as a failure, too late, cruelty already witnessed. Soon after, Zündel stakes his claim as to what it means to be of the world: “See, I’m not unworldly after all that. I can lie. I am competent.”
Read the rest here: http://www.full-stop.net/2014/06/24/r...
April 9, 2013
Die sind doch total durchgeknallt...diese Schweizer ! ICH wusste es schon immer :-) Ein etwas merkwürdiges Buch über eine etwas noch merkwürdigere Person in einer sehr merkwürdigen Beziehung. Muss nicht gelesen werden - aber kann
December 4, 2022
De schrib stil hett mir sehr zuegseit!
November 17, 2021
Ein durch und durch wahnsinniges Buch!
September 16, 2022
A true gem of Swiss literature
May 9, 2023
strange book, nice writing, might have to think about it for a little longer
July 16, 2023
wärmer//kälter
September 26, 2025
Ich dachte, dass er sich sein Leben nehmen wollte. Interessantes Ende.
3.25 sterne
3.25 sterne
This entire review has been hidden because of spoilers.
October 19, 2025
everybody's favorite teacher
February 17, 2019
In einem Zug gelesen. Das ist kein Becoming-of-Age-Roman, sondern ein Realizing-of-Age-Roman. Zündel ist Sek-Lehrer, seit fünf Jahren verheiratet, im Leben angekommen, wie man sagt. Dann kommt es zu einem Riss. Betrügt ihn seine Frau? (Nein, wie sich später herausstellt) Eine tiefe Sinnkrise, was soll das eigentlich alles? Reise nach Ligurien, all die bekannten Orte, Portofino, Rapallo, Genua, Trinken, Tag-Nacht-Auflösung. Wunderbare Sprache, so treffend, null Blabla. Einige Zitate, die haften bleiben. Z.B. die Ehe als Dreiklang von Einsamkeitsangst, Geschlechtstrieb und Ewigkeitssehnsucht. Am Ende spinnt der Zündel, erschiesst sich fast, wird psychiatrisch behandelt. Etwas pubertär, aber sehr interessant – auch wenn es 2018 so wahrscheinlich nicht mehr beschrieben würde. Der alles-kontrollierende Bünzli-Abwart, wie in Zündels Treppenhaus, verschwindet allmählich.
September 16, 2014
Цюндел си отиде: http://knigolandia.info/book-review/c...
"Едно е сигурно:
който не е готов да живее живота си тихо и кротко,
е мръсник,
жаден за признание и слава."
“Цюндел си отива” на Маркус Вернер прилича на “Стоунър”, но главният герой няма търпението да изживее живота си пасивно. Той е мъж, непригоден за света и времето, за бързината, спонтанността, стихийното му и шеметно развитие, съчетано с леконравност, лекомислие и лековерие. Цюндел е тежък, склонен към вдълбочаване в мислите си, в свръханализиране и откровено разнищване на всичко около него – до превръщането му в безформено чудовище. Нищо не му е по мярка, нито брака, нито работата, нито почивката… Единствено достъпно му е да бяга – бързо, напосоки, дирещ това, което не съществува. Защото самата тъкан на действителността вече носи други имена и смислова натовареност:
Издателство "Аквариус"
http://knigolandia.info/book-review/c...
"Едно е сигурно:
който не е готов да живее живота си тихо и кротко,
е мръсник,
жаден за признание и слава."
“Цюндел си отива” на Маркус Вернер прилича на “Стоунър”, но главният герой няма търпението да изживее живота си пасивно. Той е мъж, непригоден за света и времето, за бързината, спонтанността, стихийното му и шеметно развитие, съчетано с леконравност, лекомислие и лековерие. Цюндел е тежък, склонен към вдълбочаване в мислите си, в свръханализиране и откровено разнищване на всичко около него – до превръщането му в безформено чудовище. Нищо не му е по мярка, нито брака, нито работата, нито почивката… Единствено достъпно му е да бяга – бързо, напосоки, дирещ това, което не съществува. Защото самата тъкан на действителността вече носи други имена и смислова натовареност:
Издателство "Аквариус"
http://knigolandia.info/book-review/c...
June 11, 2014
"Zundel's Exit" is a short, smart, heartbreaking book about Zundel, a teacher, that is spending his summer vacation fighting with his wife. At first, it is easy to dislike Zundel, because he looks like a dupe and someone who is following his own selfishness in the comforts of his long marriage instead of reality. As it progress, Zundel becomes a sympathetic, sad character that you are just watching spiral out of control until the very end. It makes for engaging reading.
The translation is superb. I know Michael Hofmann through his translations of Kafka, and it is exciting to see him come through with a great translation of Werner's first novel. Like first novels, there is a little bit of disjointedness, but as a whole, it is an incredible little book.
The translation is superb. I know Michael Hofmann through his translations of Kafka, and it is exciting to see him come through with a great translation of Werner's first novel. Like first novels, there is a little bit of disjointedness, but as a whole, it is an incredible little book.
January 7, 2015
Има такива книги, които предпочиташ да приютиш само в мислите си, да ги оставиш да те постоплят, да кажат 'шшшт' на мърморкото в теб, да възцарят тишината, за която копнееш, за да помълчиш със себе си.
И да поемеш на път...
"Няма да одобрявам. Няма да заклеймявам. Иска ми се да си седя на някоя пейка в парка и да си казвам: За всичко тук не мисля вече нищо."
"Как ли ще изглежда биографията на един съвременен човек? Противно. Противно и триактно. Триактно като комедия. Първи акт: Бунт срещу съществуващото, тоест злото. Втори акт: Адаптация към съществуващото, тоест злото. Трети акт: Възхвала на съществуващото, тоест злото."
И да поемеш на път...
"Няма да одобрявам. Няма да заклеймявам. Иска ми се да си седя на някоя пейка в парка и да си казвам: За всичко тук не мисля вече нищо."
"Как ли ще изглежда биографията на един съвременен човек? Противно. Противно и триактно. Триактно като комедия. Първи акт: Бунт срещу съществуващото, тоест злото. Втори акт: Адаптация към съществуващото, тоест злото. Трети акт: Възхвала на съществуващото, тоест злото."
August 19, 2016
Ein herausgefallener Stiftzahn gibt nicht nur einer Ferienreise, sondern einem Leben und einer Person eine zunehmend dramatische Wende. Manchmal sind die Situationen, manchmal die skurrile Sprache doch etwas arg exaltiert. Die Werner-typischen Lebensweisheiten und das Sprachgenie blitzen aber in diesem Erstling schon deutlich auf.
September 11, 2010
Just great
Displaying 1 - 30 of 33 reviews