Бенито Мусолини, който е основател на фашистката партия в Италия и главен вдьхновител на националсоциализма, въведен в Германия от Адолф Хитлер, влиза в европейската история на ХХ век с властния си сангвиничен темперамент и харизмата на силен мъж. След като Германия започва завоевателната си кампания за придобиване на повече „жизнено пространство“ и подпалва Втората световна война, той застава на страната на Адолф Хитлер. Убеден е, че участието във войната ще позволи на Италия да завладее нови територии и да възроди славата на Римската империя. Амбициите му се оказват гибелни, тъй като скоро нацистите започват да гледат на него като на „най-лошия възможен съюзник“.
Доста интересен поглед върху дучето. Досега не бях кой знае колко запознат с него извън "приноса" му към ВСВ. Предполагам, че можем да се радваме, че Италия на Мусолини е била естествен съюзник на Третия райх - както висшите нацисти твърдят, тя е "най-лошия възможен съюзник" и това в немалка степен се дължи именно на "гениалните" решения на Мусолини. Без съмнение, той е бил в доста трудна ситуация в началото на войната - на практика с небоеспособна армия, но идеите му за завладяване на Либия, Етиопия и Албания и атакуването на Гърция по-късно. В книжката е пропуснат мокрият му сън балканските държави да станат на практика италиански васали. Мусолини със сигурност е и продукт на тежките времена в Италия (като един австриец) и също като него е пренебрегвал съветите на генералния щаб, което му и изяжда главата доста по-бързо от на австрийския неуспял художник. Обаятелен и прекрасен оратор, успява да управлява и заблуждава масите доста години. За разлика от фюрера, който взима достатъчно много добри решения поне в началото на ВСВ, при дуче такива почти няма. Свързах прочетеното с видяното преди няколко години в Неапол - бомбоубежищата във впечатляващите катакомби на града и снимките от времето, когато според италианците, са се освободили от фашизма. Самата книжка е на нивото на останалите, мисля, че постига добър резултат за обема си. Понякога решенията за това какво да се пропусне не са най-правилните.