Слънчевата система е променена завинаги след откриването на извънземната протомолекула. Дързостта на човека прекрачва границите на възможното, но не и на собствените му страсти.
Нови необясними събития разтърсват населените от хората планети. Около Ганимед, житницата на Пояса, земните и марсианските кораби започват да се обстрелват. Куполите, под които се отглеждат жизненоважни ресурси, са унищожени. Отряд марсиански пехотинци е избит от мистериозно същество. Докато животът на луната бавно загива, няколко деца с генетични заболявания са отвлечени.
Пракс е биолог и баща, който отчаяно търси дъщеря си. Джеймс Холдън и екипажът на „Росинант“ са единствените, способни да му помогнат. На Венера пък протомолекулата трансформира планетата, създавайки нещо невъобразимо.
Започва война, но не каква да е. Tова е войната на получовешки същества, които се бунтуват срещу опитите да бъдат контролирани. Съдбата им напомня онази на Шекспировия герой Калибан – див, неопитомен, могъщ и уязвим едновременно.
Новите разкази „Двигател“ и „Боговете на риска“ разширяват и обогатяват сюжета.
Много, много добър втори том, с почти непрестанен екшън от първата до последната страница. Политиците явно не си взеха поука от апокалиптичния сюжет, разиграл се на Ерос и останаха все същите безскрупулни, егоцентрични задници, прекалено фокусирани върху собствените си интереси, за да могат да прозрат глобалната заплаха, скрита в заиграването с извънземната протомолекула. Капитан Джим Холдън все така продължи да се забърква в опасности с верния си екип (Наоми, Еймъс и Алекс), а броят на новите централни персонажи се увеличи и всички до един ми станаха любими. Ето кои са те:
👉 Роберта Дрейпър (Боби) - сержант от Марсианския пехотински корпус, корава дама с полинезийско потекло и исполински размери;
👉 Д-р Праксидики Менг (Пракс) - ботаник, старши изследовател с интерес към нискоресурсните селскостопански култури на Ганимед, "житницата" в системата на Юпитер. Около отвлечената му дъщеря, Мей, се завъртя основната фабула;
👉 Крисджен Авасарала - помощник на заместник генералния секретар на ООН, яко цапната в устата бабка - абсолютен шибан култ!
Бонус творбите също ме изкефиха и допълниха с любопитни късчета информация мащабната Вселена:
Двигател ни запозна с изобретателя Соломон Епстайн, чиито разработки на практика са осигурили достъпа до външните планети. Меланхоличен и замислящ разказ за хората, изпреварващи в мисленето си своите съвременници с години напред .
Боговете на риска си беше чиста проба кримка, в която племенникът на сержант Боби се забърка с кофти типове и...
Холдън е ясен. Дайте му еднорог и микрофон за радио и телевизия да може да съобщава секретни вселенски “тайни”. Новите персонажи бяха много интересни. Напрежението между трите основни фракции става все по-високо, а на Венера се случва “нещо” и това “нещо” може да затрие човечеството евентуално. Имаше повтаряемост на някои неща от сюжета в първата книга, но пак си беше страшен кеф за четене
Реших, че ми е време за малко научна фантастика, та продължих с експанзията. Тук, действието се развива на така наречената "житница" на слънчевата ни система, а именно Ганимед - една от луните на Юпитер. Докато над самият Ганимед силите на Земята и Марс стоят в нещо като ситуация "пат" и всеки чака другия да мигне, изведнъж там се появява чудовище, инфектирано с протомолекулата, която е продължила своят експоненциален растеж и става все по-умна и все по-умна.
Това от своя страна води до всеобща паника, заплахи за война, задкулисни и политически интриги, но в основната на всичко стои едно малко момиченце, изчезнало по време на паниката и масовото евакуиране на Ганимед. Основните герои тук - разбира се са Холдън и екипа му, които се втурват да помогнат на бащата на момиченцето - Пракс, в нейното откриване, сержант Роберта Дрейпът - марсиански пехотинец, който трябва да се пребори със страховете си и Крисджен Авасарала - високопоставена персона в ООН, която много ми се понрави с цапната си уста.
Всичко на всичко книгата е изпълнена екшън и действие не липсва, както и политически машинации. Смея да кажа, че нивото на персонажите беше по-добро от това в предходната книга, но не ми хареса, че движещият мотив отново беше изчезнало момиче, макар и тук нещата да бяха от съвсем друг, много по-личен характер. Краят предвещава нови приключения, а за моя жалост двете новели в края не бяха сякаш на нужната висота.
След откриването и, меко казано, инцидента с протомолекулата, човечеството хич не си взима поука. Протомолекулата се е приземила на Венера и прави някакви тайнствени неща там, а всички фракции се опитват да използват каквото имат, за да се сбият с повече влияние и сила. Тук историята е представена от гледните точки на цели четири персонажа: Праксидики Менг (Пракс) - старши-ботаник на Ганимед - спътника, който произвежда зърнени култури, особено нужни на Пояса и висококласно място за раждане на деца. Дъщеря му е отвлечена насред битка между Земята и Марс в орбитата на спътника и той ще направи и невъзможнот да я открие, не без помощта на "Росинант". Макар да е най-неизпълнената с действие перспектива, много ми хареса как авторите са описали емоциите, терзанията и опитът да се справи със страха си, че е твърде вероятно да не успее да открие дъщеря си. Силен персонаж и в общия случай приятно затишие пред бурята, бушуваща в главите от гледната точка на другите персонажи. Роберта Дрейпър (Боби) - сержант в "специалните" части на марсианската пехота, която е единствената оцеляла от взвода си след среща с нещо, което не се нуждае от скафандър, изглежда неуязвимо за куршуми и разкъсва колегите ѝ надве, заедно с тежките им костюми. Тя е въвлечена в политическите игри между родната си планета и Земята, където впоследствие е "наета" от Крисджен Ависарала. Военната ѝ праволинейност и дефиниции за "добро" и "зло" е разклатена, когато се озовава близко до междуплантената политика. Крисджен Ависарала - специален помощник на заместник-секретаря на Обединените нации (правителството на Земята). Много благ персонаж - възрастна и цапната в устата индийка с много влияние. Тя е един от малкото политици, които виждат основния проблем (протомолекулата) и искат да предотвратят война с Марс. Благ и многопластов персонаж, чийто диалози са просто бонбон. Холдън - все така идеалист, но страдащ от пост-травматичен синдром, което влияе на преценката и решенията му. Той ще се съгласи да помогне на Пракс да открие дъщеря си и по странно, но не неочаквано стечение на обстоятелствата, отново ще се озове в центъра на събитията. Последното е и единственият ми дерт със сюжета - малко изсмукано от пръстите ми дойде как Холдън веднага се съгласи да помогне на Пракс. Дон Кихотовщината дойде малко в повече дори и за него като персонаж. В многотомните поредици, обикновено вторият е най-зле откъм качество. Тук няма такъв проблем и останах силно доволен. Трябва да се споменат и двата бонус-разказа след романа: "Двигател" е посветен на Соломон Ъпстейн - изобретателя на двигателя, позволил на човечеството да се разсели из Слънчевата система. Разказът описва трагизма на гениите, но и носи една позитивна нотка за приносът към човечеството. "Боговете на риска" се развива точно след романа и в него главен герой е племенника на Боби, която гостува на семейството на брат си. На практика си е чиста криминална история, развиваща се на Марс и е приятно ненатоварваща. Скоро - трета част, а силно се надявам "Артлайн" да не се бавят още много с издаването на шестата (която бяха планирали за април)!
Нямаше как да не се завърна бързо сред драматичния пейзаж на поредицата „Експанзията“ на Джеймс С. А. Кори – след грандиозните събития в „Левиатан се пробужда“ очакванията ми за „Войната на Калибан“ бях много големи и в общи линии се оправдаха. И тук на преден план са човешките алчност, власто- и войнолюбивост и сякаш това, че на Венера се случват крайно странни и напълно необясними събития, остава на заден план пред поредния шанс за междупланетно боричкане и премерване на еготата. Този път casus belli-то поне не е ничия отговорност – нещо страховито и сякаш неунищожимо атакува военни постове на марсиански и земни сили, разположени наблизо, за да се наглеждат едни други, и въпреки твърденията на единствената оцеляла, сблъсъците между двете суперсили се развихрят. И жертвата е… Ганимед, житницата в системата на Юпитер, където тепърва всичко създадено и обгрижено от човешките ръце ще рухне…
Тази книга би трябвало да ми харесва, но явно не и е момента сега. Тежи ми, влачи се, героите не са ми симпатични. Не се разбираме. Има прекалено много глупава, гадна, безмислена политика. Би трябвало да е велика спейс опера, а всъщност е сапунена опера - кой с кого иска да спи, кой кого прецаква, кой кого убива за да прецака друг. Има тинейджърски привкус - бушуващи хормони и тук-таме постен опит за етична дилема.
Единственото интересно нещо е името на марсианската пехотинка - Роберта. Ще направя пауза в серията и ще се върна към третата книга по-нататък. Защото би трябвало да е интересно с всичките елементи на пътешествия из слънчевата система и мислещ извънземен живот. Но не е.
Това си е класически страницопрехвърляч. Лапеш нещо глътнеш 700 страници, па като се почувстваш едно хубаво, край няма. Усещането, че си четящо лъвче те слага да седиш спокойно задоволен и в естествена ти красота като мудрата.
Изработката на книгата е топ искаш да спиш с нея. Браво на туй издателство, озон да дишат.
Поредицата продължава много силно с Войната на Калибан. Харесаха ми новите герои - космическата пехотинка Боби, ученият Пракс, който търси дъщеря си и бабата от ООН Крисжен. Холдън и екипът му още са в играта и се забъркват отново в дълбокото. Продължавам с третата книга.
The characters are getting even better, the arcs, the story - everything is so easily putting you in space, that even the Earth's gravity well is unable to stop your mind from flying away.