What do you think?
Rate this book
The Expanse #2-2.5-2.7
Войната на Калибан / Двигател / Боговете на риска
Награда „Хюго“ за най-добра поредица
Слънчевата система е променена завинаги след откриването на извънземната протомолекула. Дързостта на човека прекрачва границите на възможното, но не и на собствените му страсти.
Нови необясними събития разтърсват населените от хората планети. Около Ганимед, житницата на Пояса, земните и марсианските кораби започват да се обстрелват. Куполите, под които се отглеждат жизненоважни ресурси, са унищожени. Отряд марсиански пехотинци е избит от мистериозно същество. Докато животът на луната бавно загива, няколко деца с генетични заболявания са отвлечени.
Пракс е биолог и баща, който отчаяно търси дъщеря си. Джеймс Холдън и екипажът на „Росинант“ са единствените, способни да му помогнат. На Венера пък протомолекулата трансформира планетата, създавайки нещо невъобразимо.
Започва война, но не каква да е. Tова е войната на получовешки същества, които се бунтуват срещу опитите да бъдат контролирани. Съдбата им напомня онази на Шекспировия герой Калибан – див, неопитомен, могъщ и уязвим едновременно.
Новите разкази „Двигател“ и „Боговете на риска“ разширяват и обогатяват сюжета.
Слънчевата система е променена завинаги след откриването на извънземната протомолекула. Дързостта на човека прекрачва границите на възможното, но не и на собствените му страсти.
Нови необясними събития разтърсват населените от хората планети. Около Ганимед, житницата на Пояса, земните и марсианските кораби започват да се обстрелват. Куполите, под които се отглеждат жизненоважни ресурси, са унищожени. Отряд марсиански пехотинци е избит от мистериозно същество. Докато животът на луната бавно загива, няколко деца с генетични заболявания са отвлечени.
Пракс е биолог и баща, който отчаяно търси дъщеря си. Джеймс Холдън и екипажът на „Росинант“ са единствените, способни да му помогнат. На Венера пък протомолекулата трансформира планетата, създавайки нещо невъобразимо.
Започва война, но не каква да е. Tова е войната на получовешки същества, които се бунтуват срещу опитите да бъдат контролирани. Съдбата им напомня онази на Шекспировия герой Калибан – див, неопитомен, могъщ и уязвим едновременно.
Новите разкази „Двигател“ и „Боговете на риска“ разширяват и обогатяват сюжета.
- GenresScience Fiction
752 pages, Hardcover
Published March 25, 2025
8 people are currently reading
47 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
April 30, 2025
Много, много добър втори том, с почти непрестанен екшън от първата до последната страница. Политиците явно не си взеха поука от апокалиптичния сюжет, разиграл се на Ерос и останаха все същите безскрупулни, егоцентрични задници, прекалено фокусирани върху собствените си интереси, за да могат да прозрат глобалната заплаха, скрита в заиграването с извънземната протомолекула. Капитан Джим Холдън все така продължи да се забърква в опасности с верния си екип (Наоми, Еймъс и Алекс), а броят на новите централни персонажи се увеличи и всички до един ми станаха любими. Ето кои са те:
👉 Роберта Дрейпър (Боби) - сержант от Марсианския пехотински корпус, корава дама с полинезийско потекло и исполински размери;
👉 Д-р Праксидики Менг (Пракс) - ботаник, старши изследовател с интерес към нискоресурсните селскостопански култури на Ганимед, "житницата" в системата на Юпитер. Около отвлечената му дъщеря, Мей, се завъртя основната фабула;
👉 Крисджен Авасарала - помощник на заместник генералния секретар на ООН, яко цапната в устата бабка - абсолютен шибан култ!
Бонус творбите също ме изкефиха и допълниха с любопитни късчета информация мащабната Вселена:
Двигател ни запозна с изобретателя Соломон Епстайн, чиито разработки на практика са осигурили достъпа до външните планети. Меланхоличен и замислящ разказ за хората, изпреварващи в мисленето си своите съвременници с години напред .
Боговете на риска си беше чиста проба кримка, в която племенникът на сержант Боби се забърка с кофти типове и...
Ако можех щях да дам и 10 ⭐️
👉 Роберта Дрейпър (Боби) - сержант от Марсианския пехотински корпус, корава дама с полинезийско потекло и исполински размери;
👉 Д-р Праксидики Менг (Пракс) - ботаник, старши изследовател с интерес към нискоресурсните селскостопански култури на Ганимед, "житницата" в системата на Юпитер. Около отвлечената му дъщеря, Мей, се завъртя основната фабула;
👉 Крисджен Авасарала - помощник на заместник генералния секретар на ООН, яко цапната в устата бабка - абсолютен шибан култ!
Бонус творбите също ме изкефиха и допълниха с любопитни късчета информация мащабната Вселена:
Двигател ни запозна с изобретателя Соломон Епстайн, чиито разработки на практика са осигурили достъпа до външните планети. Меланхоличен и замислящ разказ за хората, изпреварващи в мисленето си своите съвременници с години напред .
Боговете на риска си беше чиста проба кримка, в която племенникът на сержант Боби се забърка с кофти типове и...
Ако можех щях да дам и 10 ⭐️
May 21, 2025
На последното изречение крещях 😂🤌🏻
Холдън е ясен. Дайте му еднорог и микрофон за радио и телевизия да може да съобщава секретни вселенски “тайни”. Новите персонажи бяха много интересни. Напрежението между трите основни фракции става все по-високо, а на Венера се случва “нещо” и това “нещо” може да затрие човечеството евентуално. Имаше повтаряемост на някои неща от сюжета в първата книга, но пак си беше страшен кеф за четене
Холдън е ясен. Дайте му еднорог и микрофон за радио и телевизия да може да съобщава секретни вселенски “тайни”. Новите персонажи бяха много интересни. Напрежението между трите основни фракции става все по-високо, а на Венера се случва “нещо” и това “нещо” може да затрие човечеството евентуално. Имаше повтаряемост на някои неща от сюжета в първата книга, но пак си беше страшен кеф за четене
September 25, 2025
Реших, че ми е време за малко научна фантастика, та продължих с експанзията. Тук, действието се развива на така наречената "житница" на слънчевата ни система, а именно Ганимед - една от луните на Юпитер. Докато над самият Ганимед силите на Земята и Марс стоят в нещо като ситуация "пат" и всеки чака другия да мигне, изведнъж там се появява чудовище, инфектирано с протомолекулата, която е продължила своят експоненциален растеж и става все по-умна и все по-умна.
Това от своя страна води до всеобща паника, заплахи за война, задкулисни и политически интриги, но в основната на всичко стои едно малко момиченце, изчезнало по време на паниката и масовото евакуиране на Ганимед. Основните герои тук - разбира се са Холдън и екипа му, които се втурват да помогнат на бащата на момиченцето - Пракс, в нейното откриване, сержант Роберта Дрейпът - марсиански пехотинец, който трябва да се пребори със страховете си и Крисджен Авасарала - високопоставена персона в ООН, която много ми се понрави с цапната си уста.
Всичко на всичко книгата е изпълнена екшън и действие не липсва, както и политически машинации. Смея да кажа, че нивото на персонажите беше по-добро от това в предходната книга, но не ми хареса, че движещият мотив отново беше изчезнало момиче, макар и тук нещата да бяха от съвсем друг, много по-личен характер. Краят предвещава нови приключения, а за моя жалост двете новели в края не бяха сякаш на нужната висота.
Това от своя страна води до всеобща паника, заплахи за война, задкулисни и политически интриги, но в основната на всичко стои едно малко момиченце, изчезнало по време на паниката и масовото евакуиране на Ганимед. Основните герои тук - разбира се са Холдън и екипа му, които се втурват да помогнат на бащата на момиченцето - Пракс, в нейното откриване, сержант Роберта Дрейпът - марсиански пехотинец, който трябва да се пребори със страховете си и Крисджен Авасарала - високопоставена персона в ООН, която много ми се понрави с цапната си уста.
Всичко на всичко книгата е изпълнена екшън и действие не липсва, както и политически машинации. Смея да кажа, че нивото на персонажите беше по-добро от това в предходната книга, но не ми хареса, че движещият мотив отново беше изчезнало момиче, макар и тук нещата да бяха от съвсем друг, много по-личен характер. Краят предвещава нови приключения, а за моя жалост двете новели в края не бяха сякаш на нужната висота.
May 3, 2025
След откриването и, меко казано, инцидента с протомолекулата, човечеството хич не си взима поука. Протомолекулата се е приземила на Венера и прави някакви тайнствени неща там, а всички фракции се опитват да използват каквото имат, за да се сбият с повече влияние и сила.
Тук историята е представена от гледните точки на цели четири персонажа:
Праксидики Менг (Пракс) - старши-ботаник на Ганимед - спътника, който произвежда зърнени култури, особено нужни на Пояса и висококласно място за раждане на деца. Дъщеря му е отвлечена насред битка между Земята и Марс в орбитата на спътника и той ще направи и невъзможнот да я открие, не без помощта на "Росинант". Макар да е най-неизпълнената с действие перспектива, много ми хареса как авторите са описали емоциите, терзанията и опитът да се справи със страха си, че е твърде вероятно да не успее да открие дъщеря си. Силен персонаж и в общия случай приятно затишие пред бурята, бушуваща в главите от гледната точка на другите персонажи.
Роберта Дрейпър (Боби) - сержант в "специалните" части на марсианската пехота, която е единствената оцеляла от взвода си след среща с нещо, което не се нуждае от скафандър, изглежда неуязвимо за куршуми и разкъсва колегите ѝ надве, заедно с тежките им костюми. Тя е въвлечена в политическите игри между родната си планета и Земята, където впоследствие е "наета" от Крисджен Ависарала. Военната ѝ праволинейност и дефиниции за "добро" и "зло" е разклатена, когато се озовава близко до междуплантената политика.
Крисджен Ависарала - специален помощник на заместник-секретаря на Обединените нации (правителството на Земята). Много благ персонаж - възрастна и цапната в устата индийка с много влияние. Тя е един от малкото политици, които виждат основния проблем (протомолекулата) и искат да предотвратят война с Марс. Благ и многопластов персонаж, чийто диалози са просто бонбон.
Холдън - все така идеалист, но страдащ от пост-травматичен синдром, което влияе на преценката и решенията му. Той ще се съгласи да помогне на Пракс да открие дъщеря си и по странно, но не неочаквано стечение на обстоятелствата, отново ще се озове в центъра на събитията.
Последното е и единственият ми дерт със сюжета - малко изсмукано от пръстите ми дойде как Холдън веднага се съгласи да помогне на Пракс. Дон Кихотовщината дойде малко в повече дори и за него като персонаж.
В многотомните поредици, обикновено вторият е най-зле откъм качество. Тук няма такъв проблем и останах силно доволен.
Трябва да се споменат и двата бонус-разказа след романа:
"Двигател" е посветен на Соломон Ъпстейн - изобретателя на двигателя, позволил на човечеството да се разсели из Слънчевата система. Разказът описва трагизма на гениите, но и носи една позитивна нотка за приносът към човечеството.
"Боговете на риска" се развива точно след романа и в него главен герой е племенника на Боби, която гостува на семейството на брат си. На практика си е чиста криминална история, развиваща се на Марс и е приятно ненатоварваща.
Скоро - трета част, а силно се надявам "Артлайн" да не се бавят още много с издаването на шестата (която бяха планирали за април)!
Тук историята е представена от гледните точки на цели четири персонажа:
Праксидики Менг (Пракс) - старши-ботаник на Ганимед - спътника, който произвежда зърнени култури, особено нужни на Пояса и висококласно място за раждане на деца. Дъщеря му е отвлечена насред битка между Земята и Марс в орбитата на спътника и той ще направи и невъзможнот да я открие, не без помощта на "Росинант". Макар да е най-неизпълнената с действие перспектива, много ми хареса как авторите са описали емоциите, терзанията и опитът да се справи със страха си, че е твърде вероятно да не успее да открие дъщеря си. Силен персонаж и в общия случай приятно затишие пред бурята, бушуваща в главите от гледната точка на другите персонажи.
Роберта Дрейпър (Боби) - сержант в "специалните" части на марсианската пехота, която е единствената оцеляла от взвода си след среща с нещо, което не се нуждае от скафандър, изглежда неуязвимо за куршуми и разкъсва колегите ѝ надве, заедно с тежките им костюми. Тя е въвлечена в политическите игри между родната си планета и Земята, където впоследствие е "наета" от Крисджен Ависарала. Военната ѝ праволинейност и дефиниции за "добро" и "зло" е разклатена, когато се озовава близко до междуплантената политика.
Крисджен Ависарала - специален помощник на заместник-секретаря на Обединените нации (правителството на Земята). Много благ персонаж - възрастна и цапната в устата индийка с много влияние. Тя е един от малкото политици, които виждат основния проблем (протомолекулата) и искат да предотвратят война с Марс. Благ и многопластов персонаж, чийто диалози са просто бонбон.
Холдън - все така идеалист, но страдащ от пост-травматичен синдром, което влияе на преценката и решенията му. Той ще се съгласи да помогне на Пракс да открие дъщеря си и по странно, но не неочаквано стечение на обстоятелствата, отново ще се озове в центъра на събитията.
Последното е и единственият ми дерт със сюжета - малко изсмукано от пръстите ми дойде как Холдън веднага се съгласи да помогне на Пракс. Дон Кихотовщината дойде малко в повече дори и за него като персонаж.
В многотомните поредици, обикновено вторият е най-зле откъм качество. Тук няма такъв проблем и останах силно доволен.
Трябва да се споменат и двата бонус-разказа след романа:
"Двигател" е посветен на Соломон Ъпстейн - изобретателя на двигателя, позволил на човечеството да се разсели из Слънчевата система. Разказът описва трагизма на гениите, но и носи една позитивна нотка за приносът към човечеството.
"Боговете на риска" се развива точно след романа и в него главен герой е племенника на Боби, която гостува на семейството на брат си. На практика си е чиста криминална история, развиваща се на Марс и е приятно ненатоварваща.
Скоро - трета част, а силно се надявам "Артлайн" да не се бавят още много с издаването на шестата (която бяха планирали за април)!
May 19, 2025
Втората книга от поредицата Експанзията е значителен скок нагоре в сравнение с първата част. Макар че "Левиатан се пробужда" ми хареса заради полагането на съществена основа и въвеждането на героите и сюжета, именно във "Войната на Калибан" наистина се потопих в сложността на света и живота на неговите обитатели.
Мислех си: това е изключително популярна космическа опера, така че в нея сигурно ще има много безпричинно насилие, явни сцени, мачо герои и един силен женски персонаж в тесен костюм с голям балкон, нали? ГРЕШКА. Авторите се изстрелват нагоре с героите! Усещането е като за история за истински хора. Освен това е постигнат онзи труден за постигане баланс между проследяването на героите от първата книга и въвеждането на нови, които да бъдат последвани. В това продължение героите се превърнаха от основни очертания в ярко осъзнати личности, чиято емоционална дълбочина резонира дълбоко с мен. Това израсване ми позволи да се свържа истински с техните борби и взаимоотношения.
Екипажът на "Росинант" се опитва да се справи с последиците от събитията в книга 1, а към тях се присъединява учен, който търси изчезналата си дъщеря. Издирването ѝ ги отвежда все по-близо до нещо неестествено в сърцето на Слънчевата система. Докато в първата книга историята се ��азказваше от редуващите се гледни точки на Холдън и детектив Милър, този път виждаме историята не само през погледа на Холдън, но и през очите на Праксидики Менг (бащата на отвлеченото дете), Крисджен Авасарала (служител на ООН от Земята) и сержант Роберта "Боби" Дрейпър, член на марсианската армия и оцеляла от атаката на Ганимед. Открих, че наистина ми харесваха добавените гледни точки - особено на Боби и Авасарала - тъй като това наистина отвори историята повече.
Мисля, че авторите наистина имат стил на писане на бавно ускорение, защото и тук (както и в първата част) истински интересното идва почти в средата. След това темпото никога не се забавя. Тя не притежава суровия шоков фактор на първата книга, но има добро развитие. Политиката прави четенето интересно и още повече от света, или по-скоро слънчевата система, е изследвана и разкрита.
Структурата на повествованието - основна група, второстепенна група и външна гледна точка - беше особено убедителна, като демонстрира как различните герои тълкуват едни и същи събития по различни, но взаимосвързани начини. Често множеството гледни точки могат да се почувстват насилствени или смущаващи, но тук те значително подобриха разказа, като вплетоха различни разкази в едно цялостно и завладяващо преживяване.
Динамиката на героите се открояваше значително. Взаимодействията в рамките на основната група предадоха автентична, игрива и семейна връзка. Тези взаимоотношения се усещаха като истински, не само чрез диалога, но и в общите им действия и преживявания, което значително задълбочи емоционалната ми свързаност.
В тази книга имаше много космически битки и екшън сцени, както и много моменти, които ме накараха да съм на ръба на седалката си. Струваше ми се, че действието е много добре разгърнато, а между големите екшън сцени има достатъчно време за почивка, което да прекарате с героите. Получихме силно развитие на макросюжета и финал, който ме кара да искам да взема следващата книга!
Почти всичко, което бих могла да искам от космическа опера, интересна обстановка, много готини възгледи за спекулативните технологии, несъвършени герои, ужасяващи врагове на хоризонта и познати, но опасни врагове много по-близо. Страхотно четиво!
"Двигател"
Кратка и сладка история за изобретателя на Ъпстейновия двигател, което поколения по-късно е в основата на всички двигатели на космически кораби във вселената на Експанзията и което задвижва корабите със скорост 5% от скоростта на светлината във вакуум. Историите също така показват как задвижването е помогнало на Марс да постигне независимост от Земята.
Страхотна част от фона на Вселената. Вероятно безполезна и безсмислена за всеки, който не е прочел поне една-две от книгите от основната поредица. Точно затова смятам, че решението да бъде включена тук е много добро.
"Боговете на риска"
Действието на тази новела се развива след втората книга от поредицата Експанзията - "Войната на Калибан". След събитията в тази книга Боби е у дома, на Марс, и живее с брат си и неговото семейство, докато е в "психологически отпуск".
Марс и Земята както винаги са на ръба на сбиване. Племенникът на Боби, Дейвид, се бори за място в престижно назначение, като в същото време приготвя наркотици. Естествено има и момиче, което е замесено в тази история за съзряването.
Дейвид се възмущава от присъствието на леля си, защото то пречи на това, което той иска да прави. Освен това той почти изцяло игнорира монументалните неща, които се случват около него, включително вътрешнопланетния тероризъм и факта, че собствената му леля е силно замесена в политиката на Слънчевата система.
В края Дейвид научи един добър урок по трудният начин, а Боби затвърди симпатиите ми към себе си.
Мислех си: това е изключително популярна космическа опера, така че в нея сигурно ще има много безпричинно насилие, явни сцени, мачо герои и един силен женски персонаж в тесен костюм с голям балкон, нали? ГРЕШКА. Авторите се изстрелват нагоре с героите! Усещането е като за история за истински хора. Освен това е постигнат онзи труден за постигане баланс между проследяването на героите от първата книга и въвеждането на нови, които да бъдат последвани. В това продължение героите се превърнаха от основни очертания в ярко осъзнати личности, чиято емоционална дълбочина резонира дълбоко с мен. Това израсване ми позволи да се свържа истински с техните борби и взаимоотношения.
Екипажът на "Росинант" се опитва да се справи с последиците от събитията в книга 1, а към тях се присъединява учен, който търси изчезналата си дъщеря. Издирването ѝ ги отвежда все по-близо до нещо неестествено в сърцето на Слънчевата система. Докато в първата книга историята се ��азказваше от редуващите се гледни точки на Холдън и детектив Милър, този път виждаме историята не само през погледа на Холдън, но и през очите на Праксидики Менг (бащата на отвлеченото дете), Крисджен Авасарала (служител на ООН от Земята) и сержант Роберта "Боби" Дрейпър, член на марсианската армия и оцеляла от атаката на Ганимед. Открих, че наистина ми харесваха добавените гледни точки - особено на Боби и Авасарала - тъй като това наистина отвори историята повече.
Мисля, че авторите наистина имат стил на писане на бавно ускорение, защото и тук (както и в първата част) истински интересното идва почти в средата. След това темпото никога не се забавя. Тя не притежава суровия шоков фактор на първата книга, но има добро развитие. Политиката прави четенето интересно и още повече от света, или по-скоро слънчевата система, е изследвана и разкрита.
Структурата на повествованието - основна група, второстепенна група и външна гледна точка - беше особено убедителна, като демонстрира как различните герои тълкуват едни и същи събития по различни, но взаимосвързани начини. Често множеството гледни точки могат да се почувстват насилствени или смущаващи, но тук те значително подобриха разказа, като вплетоха различни разкази в едно цялостно и завладяващо преживяване.
Динамиката на героите се открояваше значително. Взаимодействията в рамките на основната група предадоха автентична, игрива и семейна връзка. Тези взаимоотношения се усещаха като истински, не само чрез диалога, но и в общите им действия и преживявания, което значително задълбочи емоционалната ми свързаност.
В тази книга имаше много космически битки и екшън сцени, както и много моменти, които ме накараха да съм на ръба на седалката си. Струваше ми се, че действието е много добре разгърнато, а между големите екшън сцени има достатъчно време за почивка, което да прекарате с героите. Получихме силно развитие на макросюжета и финал, който ме кара да искам да взема следващата книга!
Почти всичко, което бих могла да искам от космическа опера, интересна обстановка, много готини възгледи за спекулативните технологии, несъвършени герои, ужасяващи врагове на хоризонта и познати, но опасни врагове много по-близо. Страхотно четиво!
"Двигател"
Кратка и сладка история за изобретателя на Ъпстейновия двигател, което поколения по-късно е в основата на всички двигатели на космически кораби във вселената на Експанзията и което задвижва корабите със скорост 5% от скоростта на светлината във вакуум. Историите също така показват как задвижването е помогнало на Марс да постигне независимост от Земята.
Страхотна част от фона на Вселената. Вероятно безполезна и безсмислена за всеки, който не е прочел поне една-две от книгите от основната поредица. Точно затова смятам, че решението да бъде включена тук е много добро.
"Боговете на риска"
Действието на тази новела се развива след втората книга от поредицата Експанзията - "Войната на Калибан". След събитията в тази книга Боби е у дома, на Марс, и живее с брат си и неговото семейство, докато е в "психологически отпуск".
Марс и Земята както винаги са на ръба на сбиване. Племенникът на Боби, Дейвид, се бори за място в престижно назначение, като в същото време приготвя наркотици. Естествено има и момиче, което е замесено в тази история за съзряването.
Дейвид се възмущава от присъствието на леля си, защото то пречи на това, което той иска да прави. Освен това той почти изцяло игнорира монументалните неща, които се случват около него, включително вътрешнопланетния тероризъм и факта, че собствената му леля е силно замесена в политиката на Слънчевата система.
В края Дейвид научи един добър урок по трудният начин, а Боби затвърди симпатиите ми към себе си.
July 19, 2025
Земята и Марс са пак вкопчени в битка въпреки извънземната заплаха: https://knigolandia.info/voinata-na-k...
Нямаше как да не се завърна бързо сред драматичния пейзаж на поредицата „Експанзията“ на Джеймс С. А. Кори – след грандиозните събития в „Левиатан се пробужда“ очакванията ми за „Войната на Калибан“ бях много големи и в общи линии се оправдаха. И тук на преден план са човешките алчност, власто- и войнолюбивост и сякаш това, че на Венера се случват крайно странни и напълно необясними събития, остава на заден план пред поредния шанс за междупланетно боричкане и премерване на еготата. Този път casus belli-то поне не е ничия отговорност – нещо страховито и сякаш неунищожимо атакува военни постове на марсиански и земни сили, разположени наблизо, за да се наглеждат едни други, и въпреки твърденията на единствената оцеляла, сблъсъците между двете суперсили се развихрят. И жертвата е… Ганимед, житницата в системата на Юпитер, където тепърва всичко създадено и обгрижено от човешките ръце ще рухне…
Artline Studios
https://knigolandia.info/voinata-na-k...
Нямаше как да не се завърна бързо сред драматичния пейзаж на поредицата „Експанзията“ на Джеймс С. А. Кори – след грандиозните събития в „Левиатан се пробужда“ очакванията ми за „Войната на Калибан“ бях много големи и в общи линии се оправдаха. И тук на преден план са човешките алчност, власто- и войнолюбивост и сякаш това, че на Венера се случват крайно странни и напълно необясними събития, остава на заден план пред поредния шанс за междупланетно боричкане и премерване на еготата. Този път casus belli-то поне не е ничия отговорност – нещо страховито и сякаш неунищожимо атакува военни постове на марсиански и земни сили, разположени наблизо, за да се наглеждат едни други, и въпреки твърденията на единствената оцеляла, сблъсъците между двете суперсили се развихрят. И жертвата е… Ганимед, житницата в системата на Юпитер, където тепърва всичко създадено и обгрижено от човешките ръце ще рухне…
Artline Studios
https://knigolandia.info/voinata-na-k...
July 11, 2025
Тази книга би трябвало да ми харесва, но явно не и е момента сега. Тежи ми, влачи се, героите не са ми симпатични. Не се разбираме. Има прекалено много глупава, гадна, безмислена политика. Би трябвало да е велика спейс опера, а всъщност е сапунена опера - кой с кого иска да спи, кой кого прецаква, кой кого убива за да прецака друг. Има тинейджърски привкус - бушуващи хормони и тук-таме постен опит за етична дилема.
Единственото интересно нещо е името на марсианската пехотинка - Роберта. Ще направя пауза в серията и ще се върна към третата книга по-нататък. Защото би трябвало да е интересно с всичките елементи на пътешествия из слънчевата система и мислещ извънземен живот. Но не е.
Единственото интересно нещо е името на марсианската пехотинка - Роберта. Ще направя пауза в серията и ще се върна към третата книга по-нататък. Защото би трябвало да е интересно с всичките елементи на пътешествия из слънчевата система и мислещ извънземен живот. Но не е.
Read
September 30, 2025К'во ревю бе алооу.
Това си е класически страницопрехвърляч. Лапеш нещо глътнеш 700 страници, па като се почувстваш едно хубаво, край няма. Усещането, че си четящо лъвче те слага да седиш спокойно задоволен и в естествена ти красота като мудрата.
Изработката на книгата е топ искаш да спиш с нея. Браво на туй издателство, озон да дишат.
Това си е класически страницопрехвърляч. Лапеш нещо глътнеш 700 страници, па като се почувстваш едно хубаво, край няма. Усещането, че си четящо лъвче те слага да седиш спокойно задоволен и в естествена ти красота като мудрата.
Изработката на книгата е топ искаш да спиш с нея. Браво на туй издателство, озон да дишат.
September 15, 2025
Поредицата продължава много силно с Войната на Калибан. Харесаха ми новите герои - космическата пехотинка Боби, ученият Пракс, който търси дъщеря си и бабата от ООН Крисжен. Холдън и екипът му още са в играта и се забъркват отново в дълбокото.
Продължавам с третата книга.
Продължавам с третата книга.
September 1, 2025
The characters are getting even better, the arcs, the story - everything is so easily putting you in space, that even the Earth's gravity well is unable to stop your mind from flying away.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews