Докато големите сили – Земята и Марс – се надпреварват за контрол над Слънчевата система и новите светове отвъд Пръстена, жителите на Пояса страдат. Хилядите новооткрити планети остават недостъпни за тях. Отчаяни, те търсят както реванш, така и спасение. Гневът на Немезида, богинята на възмездието, ще се стовари върху най-ценното в човешката история – Земята.
Екипажът на „Росинант“ се разделя. Космически кораби изчезват безследно. Частни армии се сформират в тайна. Единствената останала проба от протомолекулата е открадната.
Новият човешки ред се кове, а Джеймс Холдън и екипът на „Росинант“ трябва да оцелеят и да намерят пътя обратно към единствения дом, който им е останал.
История за герои и бунтовници, борещи се за свободата си.
Включва и непубликувания досега разказ „Животворната бездна“.
Значи, всяка следваща книга от поредицата развива сюжета, и става все по-динамична, и става все по-трудно да спреш да я четеш, за да (например) поспиш няколко часа през нощта.... веднага почвам следващата.
Определено ме впечатлява високо ниво, поддържано от книгите в серията - дотук просто нѐма лабаво!!! Авторите за пореден път успяха да поставят наглед непреодолими предизвикателства пред своите герои и да ни шамаросат с дестилиран екшън от първата до последната страница, без излишни раздувания на локуми и тегави словоблудства, каквито вече свикнах да срещам в съвременните многотомни фентъзи/фантастични поредици.
Изборът на останалите трима от екипажа на Росинант за главни персонажи, през погледа на които тече действието (освен разписващия се във всички досегашни части капитан Холдън) със сигурност допринесе петият роман да се превърне в може би най-любимия ми до момента, а сюжетните линии на Наоми и Еймъс изпъкнаха в личната ми класация, спрямо тези на Джим и Алекс.
Новелата Животворната бездна ми се стори леко тромава, на фона на останалия задъхан текст, но пък осветли важни моменти от експериментите на Протоген, задействали цялата катастрофична верига.
"Над хиляда свята за усвояване. Хора от всяка планета, станция и камък в Слънчевата система, втурнали се да докопат някое парче. А в родното им междузвездно пространство правителства се надпреварваха в строителството на достатъчно военни кораби, за да контролират всичко."
След като в „Сибола гори“ човешките агресия и алчност се развихриха на първата колонизирана планета, в „Игрите на Немезида“ събитията се връщат ударно и драматично обратно в Слънчевата система – за нейно нещастие. Всичко вече е различно там – хилядите нови светове, до които дава достъп извънземният портал, променят изцяло правилата на играта, като Земята вече не е единствената планета, годна за живот без помощни средства, тераформирането на Марс се оказва ненужно, а поясните с особения строеж на телата им се оказват… ненужни? Те не могат лесно да се приспособят към нормална гравитация – и това ги поставя в крайно деликатна ситуация, защото „човечеството все извлича неправилните уроци от травмите си“.
3.5* Много по-интересна от предходната част. Написана е от гледните точки на екипажа на "Росинант", което е много приятно, след като сме ги гледали отдалеч до сега. Усещаха се истински високите залози (то се знае, че в поредицата определени герои си имат plot armour.) Единствената гледна точка, която не ми хареса, беше на Наоми и гангстерските й вълнения и страсти. Няма да пиша ревю със спойлери, но аз я виждам като кралицата на делюзиите. Голямо самозалъгване от първата до последната страница.
Екипажът на Росинант се пръска по из слънчевата система по лични причини и естествено, междувременно всичко отива по дяволите. Появява се нова фракция космически терористи които атакуват изневиделица. Земята, Марс и части от СВП се опитват да оцелеят и реагират. Интересни времена настават. Сега остава да се надявам че Озон ще пуснат скоро шестата книга като електронна.