What do you think?
Rate this book
The Expanse #5-5.5
Игрите на Немезида / Животворната бездна
Докато големите сили – Земята и Марс – се надпреварват за контрол над Слънчевата система и новите светове отвъд Пръстена, жителите на Пояса страдат. Хилядите новооткрити планети остават недостъпни за тях. Отчаяни, те търсят както реванш, така и спасение. Гневът на Немезида, богинята на възмездието, ще се стовари върху най-ценното в човешката история – Земята.
Екипажът на „Росинант“ се разделя. Космически кораби изчезват безследно. Частни армии се сформират в тайна. Единствената останала проба от протомолекулата е открадната.
Новият човешки ред се кове, а Джеймс Холдън и екипът на „Росинант“ трябва да оцелеят и да намерят пътя обратно към единствения дом, който им е останал.
История за герои и бунтовници, борещи се за свободата си.
Включва и непубликувания досега разказ „Животворната бездна“.
Екипажът на „Росинант“ се разделя. Космически кораби изчезват безследно. Частни армии се сформират в тайна. Единствената останала проба от протомолекулата е открадната.
Новият човешки ред се кове, а Джеймс Холдън и екипът на „Росинант“ трябва да оцелеят и да намерят пътя обратно към единствения дом, който им е останал.
История за герои и бунтовници, борещи се за свободата си.
Включва и непубликувания досега разказ „Животворната бездна“.
- GenresScience Fiction
680 pages, Hardcover
Published March 25, 2025
1 person is currently reading
46 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 5 of 5 reviews
July 23, 2025
"Основаното семейство" е централна тема през цялото време: какво определя семейството и дома, колко си готов да направиш за тях и кого избираш да бъде твоят народ. И тримата членове на екипажа на "Росинант" навлизат в миналото си и разопаковат багажа си.
Във всяка книга има няколко гледни точки и за първи път ни се дава възможност да погледнем на събитията през очите на всеки един от екипажа на "Росинант". Беше удоволствие да вляза в главите на всеки един от тези герои и да науча повече за всеки от тях и тяхната история. Вместо тази поредица да продължава да се усеща като "ХОЛДЪН и екипажа", тук всеки член от "Роси" е показан личностен.
Сюжетната линия на Наоми заема централно място и макар че тя не ми е любимка, тази книга ме накара да я видя в друга светлина. Нейната арка се гмурка в семейството, идентичността и прекъсването на връзката с токсичността на миналото със суровост, която се чувства заслужена. Да я наблюдаваш как се справя с травмата си, как се свързва с болезнените си спомени и как все още яростно защитава това, което обича? Беше наистина приятно.
Еймъс е толкова неусложнен, невероятно сложен герой и беше страхотно да получа повече информация за него. Наистина ми харесва начинът, по който обмисля нещата, и посоката, в която се развиват разсъжденията му, както и фактът, че всъщност не разбира какво мислят хората за него, освен ако нарочно не се е опитал да създаде определено впечатление. Пристрастна съм знам, привързана съм към Еймъс от първата книга, забавния психопат, който странно не е обичайният ми любим архетип. Неговите глави ми бяха любими. Определено бяха най-пулсиращите.
Опитът на Алекс с истинското семейство - с кръвните връзки - приличаше по-скоро на това да имаш много хора, които са се оказали в един и същи списък с имейли, без да знаят защо са се записали в него. Все пак беше хубаво да видя взаимодействието му с Боби и повече от семейния и флотския му живот.
Авасарала и Боби, без изненада, са емблематични, както винаги, внасяйки в еднаква степен политическа драма и сухо остроумие. Сюжетът се движи целенасочено, напрежението е истинско, а личното е също толкова завладяващо, колкото и планетарното.
Сюжетно това, което ми харесва в тази част, е как се задълбочава в съкрушеността на човечеството и че всъщност не е необходимо извънземна раса от свръхизвънземни да унищожи човечеството - човечеството няма проблем да направи това със себе си. Но не мисля, че тази част прави и някакви преценки, в смисъл, че не се опитва да реши проблема с човечеството или да каже, че то е добро или лошо, а само, че понякога може да бъде и от двете, животът е объркан и всеки се опитва да го разбере чрез собствения си опит. Любопитно ми е обаче как извънземният ъгъл ще играе в техния разказ на философско ниво. Нямам абсолютно никаква представа! А тази "финална сцена" на епилога беше завладяваща и ужасяваща!
Обаче не мога да дам на тази книга 5 звезди, защото въпреки че авторите полагат добри усилия за баланс между мъжките и женските персонажи (и целия екипаж ми е на сърце, въпреки че ме дразнят доста често) и разглеждат политиката на империята по един доста обмислен/критичен начин, те все още се връщат към толкова абсурдни екшън сцени в стил "Супермен" или "Сребърният сърфист", които на фона на всички логични и обмислени ситуации стоят неадекватно.
Все пак "Игрите на Немезида" успява да задълбочи вселената и нейните герои по естествен, необходим и много удовлетворителен начин. Аспектът на намереното семейство беше най-силен, въпреки че голяма част от екипажа ни беше разделена през тази книга.
Залогът за екипажа е по-голям от която и да е от другите книги и покачва напрежението за поредицата до нови висоти. Нямам търпение за следващата част от поредицата, за да видя как ще се развие новата динамика на "Росинант" и как ще се развият събитията в Слънчевата система и извън нея.
"Животворната Бездна" (разказа)
Накратко, историята на учен социопат, който е и гений от станция "Феба" и открива свойствата на протомолекулата, можеше да доведе до по-добри резултати - и експериментът му и този разказ.
Главният герой е един от най-омразните ми персонажи в поредицата, така че, разбира се, беше интригуващо. Уф, мразя нюансите понякога.
Беше интересен интроспективен връх в начина на мислене на един герой и как е достигнал до момента, в който го заварваме в първа част. Но обстановката беше толкова ограничена и толкова стресираща, че не ми хареса толкова, колкото другите разкази от поредицата.
Рамкирането и ретроспекциите, които нямат много общо с хода на историята и само дават представа за миналото на Кортасар, което, между нас казано, е непълно и не представлява голям интерес към момента, защото той се появи само за секунда в основните романи. Ако ще бъде главно действащо лице в някоя от следващите части можеше да се впишат по-добре като ретроспекции там.
Във всяка книга има няколко гледни точки и за първи път ни се дава възможност да погледнем на събитията през очите на всеки един от екипажа на "Росинант". Беше удоволствие да вляза в главите на всеки един от тези герои и да науча повече за всеки от тях и тяхната история. Вместо тази поредица да продължава да се усеща като "ХОЛДЪН и екипажа", тук всеки член от "Роси" е показан личностен.
Сюжетната линия на Наоми заема централно място и макар че тя не ми е любимка, тази книга ме накара да я видя в друга светлина. Нейната арка се гмурка в семейството, идентичността и прекъсването на връзката с токсичността на миналото със суровост, която се чувства заслужена. Да я наблюдаваш как се справя с травмата си, как се свързва с болезнените си спомени и как все още яростно защитава това, което обича? Беше наистина приятно.
Еймъс е толкова неусложнен, невероятно сложен герой и беше страхотно да получа повече информация за него. Наистина ми харесва начинът, по който обмисля нещата, и посоката, в която се развиват разсъжденията му, както и фактът, че всъщност не разбира какво мислят хората за него, освен ако нарочно не се е опитал да създаде определено впечатление. Пристрастна съм знам, привързана съм към Еймъс от първата книга, забавния психопат, който странно не е обичайният ми любим архетип. Неговите глави ми бяха любими. Определено бяха най-пулсиращите.
Опитът на Алекс с истинското семейство - с кръвните връзки - приличаше по-скоро на това да имаш много хора, които са се оказали в един и същи списък с имейли, без да знаят защо са се записали в него. Все пак беше хубаво да видя взаимодействието му с Боби и повече от семейния и флотския му живот.
Авасарала и Боби, без изненада, са емблематични, както винаги, внасяйки в еднаква степен политическа драма и сухо остроумие. Сюжетът се движи целенасочено, напрежението е истинско, а личното е също толкова завладяващо, колкото и планетарното.
Сюжетно това, което ми харесва в тази част, е как се задълбочава в съкрушеността на човечеството и че всъщност не е необходимо извънземна раса от свръхизвънземни да унищожи човечеството - човечеството няма проблем да направи това със себе си. Но не мисля, че тази част прави и някакви преценки, в смисъл, че не се опитва да реши проблема с човечеството или да каже, че то е добро или лошо, а само, че понякога може да бъде и от двете, животът е объркан и всеки се опитва да го разбере чрез собствения си опит. Любопитно ми е обаче как извънземният ъгъл ще играе в техния разказ на философско ниво. Нямам абсолютно никаква представа! А тази "финална сцена" на епилога беше завладяваща и ужасяваща!
Обаче не мога да дам на тази книга 5 звезди, защото въпреки че авторите полагат добри усилия за баланс между мъжките и женските персонажи (и целия екипаж ми е на сърце, въпреки че ме дразнят доста често) и разглеждат политиката на империята по един доста обмислен/критичен начин, те все още се връщат към толкова абсурдни екшън сцени в стил "Супермен" или "Сребърният сърфист", които на фона на всички логични и обмислени ситуации стоят неадекватно.
Все пак "Игрите на Немезида" успява да задълбочи вселената и нейните герои по естествен, необходим и много удовлетворителен начин. Аспектът на намереното семейство беше най-силен, въпреки че голяма част от екипажа ни беше разделена през тази книга.
Залогът за екипажа е по-голям от която и да е от другите книги и покачва напрежението за поредицата до нови висоти. Нямам търпение за следващата част от поредицата, за да видя как ще се развие новата динамика на "Росинант" и как ще се развият събитията в Слънчевата система и извън нея.
"Животворната Бездна" (разказа)
Накратко, историята на учен социопат, който е и гений от станция "Феба" и открива свойствата на протомолекулата, можеше да доведе до по-добри резултати - и експериментът му и този разказ.
Главният герой е един от най-омразните ми персонажи в поредицата, така че, разбира се, беше интригуващо. Уф, мразя нюансите понякога.
Беше интересен интроспективен връх в начина на мислене на един герой и как е достигнал до момента, в който го заварваме в първа част. Но обстановката беше толкова ограничена и толкова стресираща, че не ми хареса толкова, колкото другите разкази от поредицата.
Рамкирането и ретроспекциите, които нямат много общо с хода на историята и само дават представа за миналото на Кортасар, което, между нас казано, е непълно и не представлява голям интерес към момента, защото той се появи само за секунда в основните романи. Ако ще бъде главно действащо лице в някоя от следващите части можеше да се впишат по-добре като ретроспекции там.
August 14, 2025
Определено ме впечатлява високо ниво, поддържано от книгите в серията - дотук просто нѐма лабаво!!! Авторите за пореден път успяха да поставят наглед непреодолими предизвикателства пред своите герои и да ни шамаросат с дестилиран екшън от първата до последната страница, без излишни раздувания на локуми и тегави словоблудства, каквито вече свикнах да срещам в съвременните многотомни фентъзи/фантастични поредици.
Изборът на останалите трима от екипажа на Росинант за главни персонажи, през погледа на които тече действието (освен разписващия се във всички досегашни части капитан Холдън) със сигурност допринесе петият роман да се превърне в може би най-любимия ми до момента, а сюжетните линии на Наоми и Еймъс изпъкнаха в личната ми класация, спрямо тези на Джим и Алекс.
Новелата Животворната бездна ми се стори леко тромава, на фона на останалия задъхан текст, но пък осветли важни моменти от експериментите на Протоген, задействали цялата катастрофична верига.
Изборът на останалите трима от екипажа на Росинант за главни персонажи, през погледа на които тече действието (освен разписващия се във всички досегашни части капитан Холдън) със сигурност допринесе петият роман да се превърне в може би най-любимия ми до момента, а сюжетните линии на Наоми и Еймъс изпъкнаха в личната ми класация, спрямо тези на Джим и Алекс.
Новелата Животворната бездна ми се стори леко тромава, на фона на останалия задъхан текст, но пък осветли важни моменти от експериментите на Протоген, задействали цялата катастрофична верига.
August 30, 2025
Божественото възмездие се стоварва върху Земята: https://knigolandia.info/igrite-na-ne...
"Над хиляда свята за усвояване. Хора от всяка планета, станция и камък в Слънчевата система, втурнали се да докопат някое парче. А в родното им междузвездно пространство правителства се надпреварваха в строителството на достатъчно военни кораби, за да контролират всичко."
След като в „Сибола гори“ човешките агресия и алчност се развихриха на първата колонизирана планета, в „Игрите на Немезида“ събитията се връщат ударно и драматично обратно в Слънчевата система – за нейно нещастие. Всичко вече е различно там – хилядите нови светове, до които дава достъп извънземният портал, променят изцяло правилата на играта, като Земята вече не е единствената планета, годна за живот без помощни средства, тераформирането на Марс се оказва ненужно, а поясните с особения строеж на телата им се оказват… ненужни? Те не могат лесно да се приспособят към нормална гравитация – и това ги поставя в крайно деликатна ситуация, защото „човечеството все извлича неправилните уроци от травмите си“.
Artline Studios
https://knigolandia.info/igrite-na-ne...
"Над хиляда свята за усвояване. Хора от всяка планета, станция и камък в Слънчевата система, втурнали се да докопат някое парче. А в родното им междузвездно пространство правителства се надпреварваха в строителството на достатъчно военни кораби, за да контролират всичко."
След като в „Сибола гори“ човешките агресия и алчност се развихриха на първата колонизирана планета, в „Игрите на Немезида“ събитията се връщат ударно и драматично обратно в Слънчевата система – за нейно нещастие. Всичко вече е различно там – хилядите нови светове, до които дава достъп извънземният портал, променят изцяло правилата на играта, като Земята вече не е единствената планета, годна за живот без помощни средства, тераформирането на Марс се оказва ненужно, а поясните с особения строеж на телата им се оказват… ненужни? Те не могат лесно да се приспособят към нормална гравитация – и това ги поставя в крайно деликатна ситуация, защото „човечеството все извлича неправилните уроци от травмите си“.
Artline Studios
https://knigolandia.info/igrite-na-ne...
June 24, 2025
3.5*
Много по-интересна от предходната част. Написана е от гледните точки на екипажа на "Росинант", което е много приятно, след като сме ги гледали отдалеч до сега.
Усещаха се истински високите залози (то се знае, че в поредицата определени герои си имат plot armour.)
Единствената гледна точка, която не ми хареса, беше на Наоми и гангстерските й вълнения и страсти. Няма да пиша ревю със спойлери, но аз я виждам като кралицата на делюзиите. Голямо самозалъгване от първата до последната страница.
Много по-интересна от предходната част. Написана е от гледните точки на екипажа на "Росинант", което е много приятно, след като сме ги гледали отдалеч до сега.
Усещаха се истински високите залози (то се знае, че в поредицата определени герои си имат plot armour.)
Единствената гледна точка, която не ми хареса, беше на Наоми и гангстерските й вълнения и страсти. Няма да пиша ревю със спойлери, но аз я виждам като кралицата на делюзиите. Голямо самозалъгване от първата до последната страница.
October 11, 2025
Екипажът на Росинант се пръска по из слънчевата система по лични причини и естествено, междувременно всичко отива по дяволите. Появява се нова фракция космически терористи които атакуват изневиделица. Земята, Марс и части от СВП се опи��ват да оцелеят и реагират. Интересни времена настават.
Сега остава да се надявам че Озон ще пуснат скоро шестата книга като електронна.
Сега остава да се надявам че Озон ще пуснат скоро шестата книга като електронна.
Displaying 1 - 5 of 5 reviews