Село Зверино: история, бит, етнография, фолклор

by Иван Цанев

Иван Цанев - високо образован и начетен човек, с големи познания, специалист – историк, воден от обичта
към своето родно село, той е бил учител и активен
читалищен деятел, който завеща за бъдещите
поколения своя труд – „Историята на село Зверино”,
обхванала от най - ранното му създаване, от едно малко
селище, преминало през трудни периоди на развитие,
до времето когато Зверино се е превърнало в
процъфтяващо селище със своя индустрия, модерно
земеделие, развита инфраструктура. Книгата обхваща
историята, тип и характер на селището, начин на живот
и храна на населението, етнография, облекло,
занаятчийство, дърводелство, земеделие, говор,
фолклор, и др.
Книгата е една малка енциклопедия за времето, в което
е живял автора, има регионален характер, показва че
тук е кипял живот, имало е изключителни хора –
трудолюбиви, находчиви, родолюбиви, запечатал е част
от миналото – нашата национална памет, национални
ценности, възможността да познаваш родния си край!

232 pages, Paperback

Published January 1, 2022

About the author

Завършва русенската гимназия „Баба Тонка“. Следва руска и българска филология във филологическия факултет на Софийския държавен университет.

Работи за кратко като литературен консултант във в. „Студентска трибуна“ и сп. „Родна реч“. От средата на 1973 до 1981 г. е редактор в отдел „Поезия“ на сп. „Пламък“. За кратко време през 80-те е редактор в сп. „Славейче“, изд. „Български художник“ и изд. „Български писател“, а през 1990 г. само за три дни е главен редактор на сп. „Картинна галерия“. През 90-те инцидентно е консултант във в. „Литературен форум“, а в началото на ХХІ век – в сп. „Родна реч“. Съпруг на поетесата Малина Томова.

Дебютира през пролетта на 1968 г. със стихосбирката „Седмица“, която е посрещната като едно от явленията в младата българска поезия. Следващите му поетически книги излизат през паузи от четири-пет и повече години: „Неделен земетръс“ (1973), „Телеграма“ (1977), „Едничка дума“ (1981), „Седмоднев“ (1987), „Стихове и междустишия“ (1995) и „Дърво на хълма“ (2001).

През 70-те и 80-те години се утвърждава и като един от най-добрите български поети за деца. Издава над десет книги със стихотворения и поеми за деца.