What do you think?
Rate this book
Дървеният костюм
В свят, в който затрупаната от сняг природа крие от човешките очи своите тайни, „Дървеният костюм“ ни повежда по следите на една история, която никой не иска да разкаже докрай.
В безлюдни села, сред хора, останали в периферията на живота, един труп без име става причина за абсурдна и зловеща одисея. През студа, мълчанието и мнимата загриженост на властта, Милко Корабов и неговият непоклатим спътник, художникът Статулов, ще трябва да разберат не само кой е починалият, но и какво всъщност значи да си жив.
Сурова, пропита с черен хумор и пронизваща тъга, тази история е портрет на една реалност, която уж всички познаваме, но никога не искаме да признаем за своя. Дали смъртта е окончателна или не, е въпрос, който подлежи на обсъждане, но бюрокрацията около нея се оказва вечна.
В безлюдни села, сред хора, останали в периферията на живота, един труп без име става причина за абсурдна и зловеща одисея. През студа, мълчанието и мнимата загриженост на властта, Милко Корабов и неговият непоклатим спътник, художникът Статулов, ще трябва да разберат не само кой е починалият, но и какво всъщност значи да си жив.
Сурова, пропита с черен хумор и пронизваща тъга, тази история е портрет на една реалност, която уж всички познаваме, но никога не искаме да признаем за своя. Дали смъртта е окончателна или не, е въпрос, който подлежи на обсъждане, но бюрокрацията около нея се оказва вечна.
- GenresBulgarian Literature
128 pages, Paperback
Published February 1, 2025
10 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 2 of 2 reviews
May 21, 2025
"Няма нищо по-тъпо от сравнението между вълци и овце и хора и хора. Първите са животни. Вторите имат шанс да не са."
April 12, 2025
Открих себе си и в двамата главни герои – Иван Статулов и Милко Корабов. Статулов ми стана любим – лекотата, с която общува и се свързва с хората, жизнерадостта му, способността му да се фокусира върху настоящия момент и да намира красотата в мига – искрено ми се прииска да познавам такива хора и да ги имам в живота си. Радичков разкри, че този герой е вдъхновен от реална личност – дядо му по майчина линия, когото самият той не е имал възможност да познава.
Историята е на пръв поглед трагикомична – непознат мъртвец, двама мъже с противоположни възгледи за живота, уазка, ковчег... и един мъртвец, който сякаш не е напълно мъртъв. Неговите въпроси са болезнени, често жестоки, но винаги истински. Толкова истински, че на моменти стомахът ми се свиваше – знаеш, че е прав, но не ти се иска да го чуеш.
Дали обиколката из обезлюдените села и срещите с хората ще доведат до някаква развръзка – ще разберете, ако прочетете романа. Аз лично бях очарована и със сигурност ще се запозная с още творби на автора.
И понеже имам слабост към цитати от книги, които ме докосват – няма как да не споделя и няколко от тях...
,,И както и той, така и ние винаги отговаряхме на въпросите как си с едно просто и сухо добре. Но никога не казахме, че като вълци, прекосили замръзналата река, вием в самотата си и настървени от своята собствена болка, която се изграждаше в омраза, отивахме на заколение. И задушавахме собствените си чувства, както вълците задушаваха агнетата, и това ни озверяваше още повече. И още по-ненаситни ставахме и озверени към самите себе си и се търкаляхме напред и назад по тая замръзнала река, наречена някога от някого поетично живот. И се лутахме в тая черна и непрогледна, и неразбираема тъмнина на собствените си съзнания все по-неясна за самите себе си."
,,Пътят е безкраен! Ако погледнеш назад, не можеш да видиш такива завои, през които си минал. А неизбежно винаги е имало завой, по който много убеден си поемал. Пък даже да не си бил убеден, пак си поемал по тях. Човешката глупост е безкрайна като самия живот."
Историята е на пръв поглед трагикомична – непознат мъртвец, двама мъже с противоположни възгледи за живота, уазка, ковчег... и един мъртвец, който сякаш не е напълно мъртъв. Неговите въпроси са болезнени, често жестоки, но винаги истински. Толкова истински, че на моменти стомахът ми се свиваше – знаеш, че е прав, но не ти се иска да го чуеш.
Дали обиколката из обезлюдените села и срещите с хората ще доведат до някаква развръзка – ще разберете, ако прочетете романа. Аз лично бях очарована и със сигурност ще се запозная с още творби на автора.
И понеже имам слабост към цитати от книги, които ме докосват – няма как да не споделя и няколко от тях...
,,И както и той, така и ние винаги отговаряхме на въпросите как си с едно просто и сухо добре. Но никога не казахме, че като вълци, прекосили замръзналата река, вием в самотата си и настървени от своята собствена болка, която се изграждаше в омраза, отивахме на заколение. И задушавахме собствените си чувства, както вълците задушаваха агнетата, и това ни озверяваше още повече. И още по-ненаситни ставахме и озверени към самите себе си и се търкаляхме напред и назад по тая замръзнала река, наречена някога от някого поетично живот. И се лутахме в тая черна и непрогледна, и неразбираема тъмнина на собствените си съзнания все по-неясна за самите себе си."
,,Пътят е безкраен! Ако погледнеш назад, не можеш да видиш такива завои, през които си минал. А неизбежно винаги е имало завой, по който много убеден си поемал. Пък даже да не си бил убеден, пак си поемал по тях. Човешката глупост е безкрайна като самия живот."
Displaying 1 - 2 of 2 reviews