Иконите спят

by Гео Милев

Вече нямам очи — вече нямам лице
— о гора моя черна сестра!
и пътя пред мене се вий
и горчиво витло под мъртвешка зора.

Genres: Poetry

44 pages, Paperback

First published January 1, 1922

Reviews

[Денис Олегов · Rating 5 out of 5]

СТОН

Черней, горо, черней, сестро, двама да чернеем...



Печални пътеки пред мене разтваря

студената зимна гора,

дълбоко зад черните клони догаря

ранна - (рана) - зора.



Светът ме възвежда през страшни места,

аз тръпна димяща в безлюдни блата

- о гора моя черна сестра!

твоите черни листа

плачат сълзите ми - бавно - и горко повтарят

моята жалба и вопъл и зов:

Ах - де е той!



(Там - може би зове ме гробът на мойта горестна любов.)

Ден и нощ

без покой

аз го диря навред

и отивам напред

през света,

с раздрани нозе и без мощ

- душата дълбоко в нощта -

ден и нощ

без покой,

години безчет!

и безброй:

Де е той?



(И надава студен, съкрушителен вой

зимният вятър

- Вкаменено ридание -

и в мрака на скръб без страдание

изчезва далечна земята.)



- О гора моя черна сестра! -



Слънцето в пещери слепи убива го:

в страшни нощи без лъч и звезда

той възкръсва и гази в кръвта

на кръстопътища сплетени в ниски поля.

Моята болка настига го

- призрак без плът.

Червен от убийство и черен от мъртва мъгла

той влиза в съня ми



(иконите спят)



- страшен и чужд - преди да се съмне



(иконите спят)

и хвърля пред мойте нозе

кървави ризи и черни глави



(иконите спят)



Вече нямам очи - вече нямам лице

- о гора моя черна сестра!

и пътя пред мене се вий

и горчиво витло под мъртвешка зора.

[Kari Ivanova · Rating 3 out of 5]

плачат сълзите ми - бавно - и горко повтарят

моята жалба и вопъл и зов