What do you think?
Rate this book
La mujer que apagó su música / The Woman Who Turned Off Her Music
Tras el éxito del best seller mundial El hombre que tenía miedo a vivir, Miguel Ángel Montero ha escrito una nueva historia de cambio y superación que te ayudará a equilibrar tu brújula interna y te guiará hacia la pasión, el amor, la ilusión, la paz mental y la libertad de manejar tu vida.
DESCUBRE EL FENÓMENO DE LA NARRATIVA DE CRECIMIENTO HISTORIAS QUE TE HARÁN CAMBIAR... SI QUIERES CAMBIAR.
La vida de Alicia es tan mecánica que ni siquiera se ha percatado. Cada día reproduce el mismo guion y se limita a ocupar el asiento de copiloto, porque jamás ha tenido el valor de ponerse al volante y escoger su propia ruta.
Los sueños, aspiraciones y deseos que armonizaban su infancia, con el tiempo se han transformado en un molesto ruido mental que la persigue y la angustia, hasta que un suceso inesperado le hará tomar una importante decisión para sobrevivir.
¿Sobrevivir? La vida no es una carta, alguien la animará a quitarle el "sobre" y a empezar, por fin, a vivir.
Miguel Ángel Montero narra una apasionante travesía en busca de esa recóndita melodía que suena en nuestro interior, pero que, a veces, dejamos de escuchar porque creemos -o nos hicieron creer-, que carece de valor.
Esa música que nos late se puede silenciar, pero nunca se olvida. Representa la partitura particular que otorga el auténtico é el que no se encuentra fuera, sino dentro; el que no se obtiene, sino que se siente.
¿Y SI HA LLEGADO EL MOMENTO DE SUBIRLE EL VOLUMEN?
DESCUBRE EL FENÓMENO DE LA NARRATIVA DE CRECIMIENTO HISTORIAS QUE TE HARÁN CAMBIAR... SI QUIERES CAMBIAR.
La vida de Alicia es tan mecánica que ni siquiera se ha percatado. Cada día reproduce el mismo guion y se limita a ocupar el asiento de copiloto, porque jamás ha tenido el valor de ponerse al volante y escoger su propia ruta.
Los sueños, aspiraciones y deseos que armonizaban su infancia, con el tiempo se han transformado en un molesto ruido mental que la persigue y la angustia, hasta que un suceso inesperado le hará tomar una importante decisión para sobrevivir.
¿Sobrevivir? La vida no es una carta, alguien la animará a quitarle el "sobre" y a empezar, por fin, a vivir.
Miguel Ángel Montero narra una apasionante travesía en busca de esa recóndita melodía que suena en nuestro interior, pero que, a veces, dejamos de escuchar porque creemos -o nos hicieron creer-, que carece de valor.
Esa música que nos late se puede silenciar, pero nunca se olvida. Representa la partitura particular que otorga el auténtico é el que no se encuentra fuera, sino dentro; el que no se obtiene, sino que se siente.
¿Y SI HA LLEGADO EL MOMENTO DE SUBIRLE EL VOLUMEN?
256 pages, Paperback
Published October 21, 2025
10 people are currently reading
91 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 12 of 12 reviews
November 9, 2025
2,5 en realidad.
“Es una novela” me dije al leer la contra carátula del libro. Comprendía que era sobre un viaje de descubrimiento y crecimiento personal, algo que generó intriga en mí. Párrafo tras párrafo pensaba “Dios, ¿cómo en 250 páginas este personaje va a dar un vuelco de 180 grados a su vida?”.
La respuesta a mi pregunta la obtuve rápidamente: Alicia es un personaje CERO real. ¿Quién deja sus peores costumbres y hábitos a un lado porque una persona que no conoce lo dice? ¿Quién cambia su diálogo interno en cuestión de 21 días? ¿Quién, en una situación de desempleo, prioriza la superación personal antes de mantener estable las necesidades básicas? Estoy segura que habrá alguien que pueda, ahora, ¿son los casos más comunes?
Junto a dicho problema, se une la pobre redacción de los diálogos. Parecen más una clase de psicología que una conversación real, teniendo como consecuencia una narrativa escasa y básica. He sentido que una amiga me estaba haciendo una actualización sobre su vida, en vez de vivir los hechos con ella. Esto es algo que no veo positivo en un libro que se auto define como un viaje de crecimiento personal porque no te deja conocer bien el camino, solo los resultados.
Sin embargo, esta es mi crítica hacia la novela, no hacia el libro de autoayuda. Si empiezas las lectura desde ese punto de vista, espérate una historia mediocre, pero todos los consejos que necesitas para poder cuidarte mejor y, probablemente, recuperar la pasión e ilusión por la vida. Me llevo a mi bolsillo algunos consejos que suelta en sus “clases de psicología” y espero ponerlos en práctica.
En conclusión, este libro no es más que una fábula idealista y básica para brindarte consejos, que una historia para sumergirte y que te cambie la vida desde la sutileza que maneja la ficción. Disfrútalo por los datos e ideas de cómo ayudarte a tener una mejor vida, no por leer algo.
“Es una novela” me dije al leer la contra carátula del libro. Comprendía que era sobre un viaje de descubrimiento y crecimiento personal, algo que generó intriga en mí. Párrafo tras párrafo pensaba “Dios, ¿cómo en 250 páginas este personaje va a dar un vuelco de 180 grados a su vida?”.
La respuesta a mi pregunta la obtuve rápidamente: Alicia es un personaje CERO real. ¿Quién deja sus peores costumbres y hábitos a un lado porque una persona que no conoce lo dice? ¿Quién cambia su diálogo interno en cuestión de 21 días? ¿Quién, en una situación de desempleo, prioriza la superación personal antes de mantener estable las necesidades básicas? Estoy segura que habrá alguien que pueda, ahora, ¿son los casos más comunes?
Junto a dicho problema, se une la pobre redacción de los diálogos. Parecen más una clase de psicología que una conversación real, teniendo como consecuencia una narrativa escasa y básica. He sentido que una amiga me estaba haciendo una actualización sobre su vida, en vez de vivir los hechos con ella. Esto es algo que no veo positivo en un libro que se auto define como un viaje de crecimiento personal porque no te deja conocer bien el camino, solo los resultados.
Sin embargo, esta es mi crítica hacia la novela, no hacia el libro de autoayuda. Si empiezas las lectura desde ese punto de vista, espérate una historia mediocre, pero todos los consejos que necesitas para poder cuidarte mejor y, probablemente, recuperar la pasión e ilusión por la vida. Me llevo a mi bolsillo algunos consejos que suelta en sus “clases de psicología” y espero ponerlos en práctica.
En conclusión, este libro no es más que una fábula idealista y básica para brindarte consejos, que una historia para sumergirte y que te cambie la vida desde la sutileza que maneja la ficción. Disfrútalo por los datos e ideas de cómo ayudarte a tener una mejor vida, no por leer algo.
October 6, 2025
"Sin ilusión no queda un resquicio para soñar y sin sueños la música no puede sonar"
Alicia vive una vida monótona, marcada por la rutina y el conformismo. Un día su vida se ve marcada por un acontecimiento que le impulsa a reconectar con lo que fue y lo que aún puede ser.
Miguel Ángel Montero nos brinda esta obra de crecimiento personal en la que combina lo íntimo con lo simbólico y lo emocional con lo contemplativo mediante una prosa sencilla y directa, apostando por comparaciones fáciles de conectar y metáforas musicales, con un ritmo reflexivo que invita a pensar y sentir.
Una historia que nos recuerda esa música que todos llevamos dentro, esa voz que a veces calla por miedo a no cumplir las expectativas ajenas.
La mujer que apagó su música nos habla de recuperar esa voz, de marcarnos metas que nos hagan mantener la ilusión, de disfrutar los pequeños avances que nos hacen crecer y sentirnos felices, sin permitir que lo cotidiano, lo esperado o lo cómodo termine apagando nuestras pasiones.
Una obra que nos recuerda que lo esencial siempre estuvo dentro de nosotros, aunque no lo advirtiéramos. A veces, sólo es cuestión de subir el volumen para despertar esa música que, aunque dormía, nunca estuvo perdida.
Feliz lectura!!!
Alicia vive una vida monótona, marcada por la rutina y el conformismo. Un día su vida se ve marcada por un acontecimiento que le impulsa a reconectar con lo que fue y lo que aún puede ser.
Miguel Ángel Montero nos brinda esta obra de crecimiento personal en la que combina lo íntimo con lo simbólico y lo emocional con lo contemplativo mediante una prosa sencilla y directa, apostando por comparaciones fáciles de conectar y metáforas musicales, con un ritmo reflexivo que invita a pensar y sentir.
Una historia que nos recuerda esa música que todos llevamos dentro, esa voz que a veces calla por miedo a no cumplir las expectativas ajenas.
La mujer que apagó su música nos habla de recuperar esa voz, de marcarnos metas que nos hagan mantener la ilusión, de disfrutar los pequeños avances que nos hacen crecer y sentirnos felices, sin permitir que lo cotidiano, lo esperado o lo cómodo termine apagando nuestras pasiones.
Una obra que nos recuerda que lo esencial siempre estuvo dentro de nosotros, aunque no lo advirtiéramos. A veces, sólo es cuestión de subir el volumen para despertar esa música que, aunque dormía, nunca estuvo perdida.
Feliz lectura!!!
March 2, 2026
🎻 “Жената, която изостави своята музика” Мигел Монтеро 🎵🎹
🌸 Баща ми често ме учеше, когато бях малка, че по наклонената плоскост се слиза бързо. Бих допълнила още - много лесно и напълно неусетно. - Но - додяваше той - трудно се изкачваш обратно. Алисия го знае, защото животът ѝ се спуска стремглаво надолу в една безкрайна спирала, докато не удари дъно. А дъното на свободното ни падане, често е преломен момент, след който има само изкачване, защото достигайки предела, не ни остава нищо, освен да се оттласнем и изплуваме.
🎻 Колкото и невероятно да прозвучи, обаче, ние често не искаме да го направим, избирайки алтернативата, която е да потънем напълно и да се вкопаем още по-дълбоко. Отдавна размишлявам над тезата, която и прелестният Мигел Монтеро повдига като въпрос в романа. Може ли човек да иска да бъде зле? Изказвайки я на глас пред хора, за които съм убедена, че го правят, реакцията винаги е мигновена - отрицание до откат. Та кой би искал да не е добре?! Количеството ще ви изуми, но признаването е трудно, почти невъзможно, дори пред себе си.
🎹 Ако в “Човекът, който се страхуваше да живее” се срещнахме с личност, която избира отказ от живота включително на физическо ниво, то при Алисия в “Жената, която изостави своята музика” това решение има повече платонично изражение. Макар че подобни предпочитания никога не оставят само абстрактни следи. “В крайна сметка да можеш или да не можеш, а да не го правиш, практически е едно и също. Какъв смисъл има да си здрав, а да се държиш като болен? Същото е като да си интелигентен, а да се държиш kamo идиот.”
🌸 “Хейтърът” ще каже, че всичко това са само клишета. Вижте обаче реалното значение на думата клише. Умишлено няма да ви я кажа. Като нарицателно се използва за прекомерно употребявани фрази, загубили смисъла си. Само по себе си обаче това ни кара да се запитаме, защо се вмъкват толкова често, ако не защото са истина? Понякога най-простичкият начин да се усвоят и приложат ужким познати до болка истини е, когато ги видим отново в най-точния им момент. Така клишетата имат също толкова целителна сила, колкото и най-качественият терапевт. Защото “когато ученикът е готов, учителят/ите се появява/т”.
🌸 Романът отново ни прави съделители и съучастници в едно пътуване, макар и в този случай да не е по световноизвестен духовен маршрут. Пътят винаги е към нас. Моят започна на много ранна възраст в гимназията и именно такъв тип четива, които мнозина биха класифицирали като банално мъдри, спасиха живота ми. Този процес обаче, както ще видим и в сюжета, макар невероятно прост като начин на постигане, изобщо не е лесен. Отново отговорите и причините за това са вътре в нас.
🎻 Освен казаното по-горе, трудностите предшестващи промяната се коренят в сигурността. “И ако, и ako, u akо..." беше обикновената
формула, която страхът използваше, за да всее несигурност и да запази статуквото, защото беше върл враг на промяната. Страхът обожава сигурността, колкото и да е нестабилна. Предпочита да я опазва, за да не се изправя очи в очи с непознатото, използвайки съмнения и неувереност, за да ме убеди, че най-доброто решение е да си остана както съм, да не рискувам, защото рискът е синоним на опасност.” “Беше прав - коя бях аз, че да изказвам мнение за живота му, когато моят беше същински провал? Да разсъждавам над чуждото съществуване, несъмнено беше по-лесно, отколкото да се изправя очи в очи с реалността си, затънала в посредственост, едно блудкаво битие, за което не намирах никаква подправка, която да му придаде що-годе някакъв вкус.” “Същите, които всички човешки същества притежават и които често остават незабелязани, защото предпочитаме да се вайкаме за онова, което не притежаваме.”
🎹 Така или иначе, за да променим живота си, сме си нужни най-вече ние. Колкото и средства, лостове, способи, помощници, учители да идват отвън, докато не допуснем промяната отвътре, всичко ще е безполезно. Точно заради това тази книга може да се окаже вашето спасение, но може да бъде и купчина клишета, които да оплюете. За мен беше мехлем и щастие, чиста неподправена радост от разтърсване. И точно тук е парадоксът: знам всичко написано, прилагам го на практика от години, но винаги има моменти, в които спирам и зациклям. Точно в такъв ме намери Мигел Монтеро и ме издърпа от локвата самосъжаление, в която се давех.
♥️ Благодаря на любимите и прекрасни “AMG Publishing” за уникалното пътешествие!
LA MUJER QUE APAGÓ SU MÚSICA 2025
Страници: 344
Превод: Веселка Ненкова 2026
Корица: Ивет Няголова
Издател: AMG Publishing
Други книги от автора: “Човекът, който се страхуваше да живее”
https://www.ozone.bg/product/zhenata-...
🌸 Баща ми често ме учеше, когато бях малка, че по наклонената плоскост се слиза бързо. Бих допълнила още - много лесно и напълно неусетно. - Но - додяваше той - трудно се изкачваш обратно. Алисия го знае, защото животът ѝ се спуска стремглаво надолу в една безкрайна спирала, докато не удари дъно. А дъното на свободното ни падане, често е преломен момент, след който има само изкачване, защото достигайки предела, не ни остава нищо, освен да се оттласнем и изплуваме.
🎻 Колкото и невероятно да прозвучи, обаче, ние често не искаме да го направим, избирайки алтернативата, която е да потънем напълно и да се вкопаем още по-дълбоко. Отдавна размишлявам над тезата, която и прелестният Мигел Монтеро повдига като въпрос в романа. Може ли човек да иска да бъде зле? Изказвайки я на глас пред хора, за които съм убедена, че го правят, реакцията винаги е мигновена - отрицание до откат. Та кой би искал да не е добре?! Количеството ще ви изуми, но признаването е трудно, почти невъзможно, дори пред себе си.
🎹 Ако в “Човекът, който се страхуваше да живее” се срещнахме с личност, която избира отказ от живота включително на физическо ниво, то при Алисия в “Жената, която изостави своята музика” това решение има повече платонично изражение. Макар че подобни предпочитания никога не оставят само абстрактни следи. “В крайна сметка да можеш или да не можеш, а да не го правиш, практически е едно и също. Какъв смисъл има да си здрав, а да се държиш като болен? Същото е като да си интелигентен, а да се държиш kamo идиот.”
🌸 “Хейтърът” ще каже, че всичко това са само клишета. Вижте обаче реалното значение на думата клише. Умишлено няма да ви я кажа. Като нарицателно се използва за прекомерно употребявани фрази, загубили смисъла си. Само по себе си обаче това ни кара да се запитаме, защо се вмъкват толкова често, ако не защото са истина? Понякога най-простичкият начин да се усвоят и приложат ужким познати до болка истини е, когато ги видим отново в най-точния им момент. Така клишетата имат също толкова целителна сила, колкото и най-качественият терапевт. Защото “когато ученикът е готов, учителят/ите се появява/т”.
🌸 Романът отново ни прави съделители и съучастници в едно пътуване, макар и в този случай да не е по световноизвестен духовен маршрут. Пътят винаги е към нас. Моят започна на много ранна възраст в гимназията и именно такъв тип четива, които мнозина биха класифицирали като банално мъдри, спасиха живота ми. Този процес обаче, както ще видим и в сюжета, макар невероятно прост като начин на постигане, изобщо не е лесен. Отново отговорите и причините за това са вътре в нас.
🎻 Освен казаното по-горе, трудностите предшестващи промяната се коренят в сигурността. “И ако, и ako, u akо..." беше обикновената
формула, която страхът използваше, за да всее несигурност и да запази статуквото, защото беше върл враг на промяната. Страхът обожава сигурността, колкото и да е нестабилна. Предпочита да я опазва, за да не се изправя очи в очи с непознатото, използвайки съмнения и неувереност, за да ме убеди, че най-доброто решение е да си остана както съм, да не рискувам, защото рискът е синоним на опасност.” “Беше прав - коя бях аз, че да изказвам мнение за живота му, когато моят беше същински провал? Да разсъждавам над чуждото съществуване, несъмнено беше по-лесно, отколкото да се изправя очи в очи с реалността си, затънала в посредственост, едно блудкаво битие, за което не намирах никаква подправка, която да му придаде що-годе някакъв вкус.” “Същите, които всички човешки същества притежават и които често остават незабелязани, защото предпочитаме да се вайкаме за онова, което не притежаваме.”
🎹 Така или иначе, за да променим живота си, сме си нужни най-вече ние. Колкото и средства, лостове, способи, помощници, учители да идват отвън, докато не допуснем промяната отвътре, всичко ще е безполезно. Точно заради това тази книга може да се окаже вашето спасение, но може да бъде и купчина клишета, които да оплюете. За мен беше мехлем и щастие, чиста неподправена радост от разтърсване. И точно тук е парадоксът: знам всичко написано, прилагам го на практика от години, но винаги има моменти, в които спирам и зациклям. Точно в такъв ме намери Мигел Монтеро и ме издърпа от локвата самосъжаление, в която се давех.
♥️ Благодаря на любимите и прекрасни “AMG Publishing” за уникалното пътешествие!
LA MUJER QUE APAGÓ SU MÚSICA 2025
Страници: 344
Превод: Веселка Ненкова 2026
Корица: Ивет Няголова
Издател: AMG Publishing
Други книги от автора: “Човекът, който се страхуваше да живее”
https://www.ozone.bg/product/zhenata-...
March 10, 2026
🎻 Една книга за себепознанието, поднесена като художествен роман за себеоткриването. Това е история за трудния път на завръщането към себе си, за изграждането на самоуважение и силата да повярваш в себе си и своите възможности. Честно казано, тематиката не е от моите предпочитани книжни теми, но реших да пробвам с този жанр.
🥀 Главната героиня Алисия е преживяла травми, които са я наранили толкова дълбоко, че е загубила музиката в себе си и се е превърнала в озлобена личност. Тя се отказва от своята цигулка, което оставя празнота в душата ѝ и постепенно я променя до неузнаваемост. Външният ѝ вид е отражение на вътрешното душевно състояние и се отпечатва както върху лицето, така и върху поведението ѝ. Това я депресира още повече и Алисия постепенно потъва в летаргия като самонаказание. Може би всички ние сме имали такива преживявания в някакъв период от живота си.
🌱 Чрез Алисия авторът ни повежда на пътешествие към изцелението и възвръщането на душевния баланс. Книгата ни напомня, че промяната към добро започва от нашия личен избор. Ние трябва да изберем да се пречистим от миналото и от отровата на старите рани, за да успеем да изградим здравословни навици към себе си. Промяната започва от нас.
✨ Книгата е лека и разбираема за тези, които търсят и имат нужда от промяна. Авторът е написал терапевтично четиво, което посочва пътя към едно ново начало и ни напомня, че от нас зависи да спрем да се самонаказваме за минали грешки. Книгата е точно затова, показва ни отстрани като огледало и и ни дава съвети как да си помогнем в тези си��уации. Животът не стои на едно място, той винаги е в движение и ние трябва да се приспособяваме постоянно.
👣 Винаги избирайте движението, а не застоя! Лично аз вярвам в това и действам според собствения си съвет, колкото и да е трудно.
🥀 Главната героиня Алисия е преживяла травми, които са я наранили толкова дълбоко, че е загубила музиката в себе си и се е превърнала в озлобена личност. Тя се отказва от своята цигулка, което оставя празнота в душата ѝ и постепенно я променя до неузнаваемост. Външният ѝ вид е отражение на вътрешното душевно състояние и се отпечатва както върху лицето, така и върху поведението ѝ. Това я депресира още повече и Алисия постепенно потъва в летаргия като самонаказание. Може би всички ние сме имали такива преживявания в някакъв период от живота си.
🌱 Чрез Алисия авторът ни повежда на пътешествие към изцелението и възвръщането на душевния баланс. Книгата ни напомня, че промяната към добро започва от нашия личен избор. Ние трябва да изберем да се пречистим от миналото и от отровата на старите рани, за да успеем да изградим здравословни навици към себе си. Промяната започва от нас.
✨ Книгата е лека и разбираема за тези, които търсят и имат нужда от промяна. Авторът е написал терапевтично четиво, което посочва пътя към едно ново начало и ни напомня, че от нас зависи да спрем да се самонаказваме за минали грешки. Книгата е точно затова, показва ни отстрани като огледало и и ни дава съвети как да си помогнем в тези си��уации. Животът не стои на едно място, той винаги е в движение и ние трябва да се приспособяваме постоянно.
👣 Винаги избирайте движението, а не застоя! Лично аз вярвам в това и действам според собствения си съвет, колкото и да е трудно.
July 20, 2025
Un libro inspirador, que me ha durado muy poco, una vez que lo empiezas, no puedes parar de leer.
Alicia se encuentra en su momento más bajo, amargada, apática, desilusionada con la vida y resentida con su madre.
Tras sufrir un leve ictus y la ayuda de su desconocido salvador, Samin, Alicia empezara un camino de cambio, de superación, de ver la realidad de otra manera, de fijarse metas, de disfrutar de las pequeñas cosas y de tener ilusiones y ser util. Poco a poco se va fijando desafíos y avanzando en una recuperación que en principio parece imposible, que con todos los discursos multinacionales y consejos de Samin van calando en la mentalidad de ella y provocando el cambio.
Me ha parecido una lectura muy interesante, llena de frases con mucho sentimiento y consejos que podemos aplicarnos todos en nuestro día a día, me ha gustado mucho el sentido que da a la vida y lo que significa vivir esforzándote y con illusion.
Tengo que reconocer que cuando escogí esta lectura, tenia mis dudas, por si iba a ser muy deprimente, pero ha sido todo lo contrario, si que al principio te encuentras con una protagonista en su peor momento, con su voz interior diciéndole lo poco que vale, o lo mal que hace las cosas, pero poco a poco va acallandola y sacando su fortaleza y ganas de cambiar las cosas.
Descubrimos su pasado y lo que en parte la hizo ser como es y esa maravilla final donde deja salir de nuevo su música, impresionandonos a todos y con su madre.
Está contada en primera persona por Alicia y tiene muchos dialogos, con mensajes para recordar.
Es un libro que me gustará mucho volver a leer sin duda, lo recomiendo.
Alicia se encuentra en su momento más bajo, amargada, apática, desilusionada con la vida y resentida con su madre.
Tras sufrir un leve ictus y la ayuda de su desconocido salvador, Samin, Alicia empezara un camino de cambio, de superación, de ver la realidad de otra manera, de fijarse metas, de disfrutar de las pequeñas cosas y de tener ilusiones y ser util. Poco a poco se va fijando desafíos y avanzando en una recuperación que en principio parece imposible, que con todos los discursos multinacionales y consejos de Samin van calando en la mentalidad de ella y provocando el cambio.
Me ha parecido una lectura muy interesante, llena de frases con mucho sentimiento y consejos que podemos aplicarnos todos en nuestro día a día, me ha gustado mucho el sentido que da a la vida y lo que significa vivir esforzándote y con illusion.
Tengo que reconocer que cuando escogí esta lectura, tenia mis dudas, por si iba a ser muy deprimente, pero ha sido todo lo contrario, si que al principio te encuentras con una protagonista en su peor momento, con su voz interior diciéndole lo poco que vale, o lo mal que hace las cosas, pero poco a poco va acallandola y sacando su fortaleza y ganas de cambiar las cosas.
Descubrimos su pasado y lo que en parte la hizo ser como es y esa maravilla final donde deja salir de nuevo su música, impresionandonos a todos y con su madre.
Está contada en primera persona por Alicia y tiene muchos dialogos, con mensajes para recordar.
Es un libro que me gustará mucho volver a leer sin duda, lo recomiendo.
July 28, 2025
Miguel Ángel Montero el autor escribe de una forma muy cercana, como si te hablara un amigo que te entiende. Me gustó que no fuera solo teoría o frases bonitas, sino que te lleva poco a poco a cuestionarte, a escucharte ya querer retomar tu “música”.
Es un libro recomendable para frenar un poco del día a día tan voraz que llevamos y a veces sin sentido y sin darnos cuenta de lo que dejamos a nuestro alrededor.
El relato a través de los ojos de la protagonista Alicia, asistimos a un proceso de despertar: uno que ocurre cuando ya no queda más espacio para la apatía y el alma empieza a reclamar su sitio. Lo que hace especial esta novela es cómo utiliza elementos de la ficción para tratar temas muy reales: el miedo a decidir, la pérdida de sentido, la desconexión con uno mismo. En ese trayecto, la protagonista aprende a escuchar su “música interna”, esa voz apagada por los años de conformismo, y poco a poco comienza a moverse al ritmo de sus propios pasos.
Es un libro recomendable para frenar un poco del día a día tan voraz que llevamos y a veces sin sentido y sin darnos cuenta de lo que dejamos a nuestro alrededor.
El relato a través de los ojos de la protagonista Alicia, asistimos a un proceso de despertar: uno que ocurre cuando ya no queda más espacio para la apatía y el alma empieza a reclamar su sitio. Lo que hace especial esta novela es cómo utiliza elementos de la ficción para tratar temas muy reales: el miedo a decidir, la pérdida de sentido, la desconexión con uno mismo. En ese trayecto, la protagonista aprende a escuchar su “música interna”, esa voz apagada por los años de conformismo, y poco a poco comienza a moverse al ritmo de sus propios pasos.
October 15, 2025
Alicia, protagonista de la historia, vive anclada en la rutina y reproduciendo el guión de su vida desde una parte pasiva, sin tener el valor de tomar las riendas y apostar por sí misma. Anclada en un pasado que le hizo sufrir no quiere, o mejor dicho, no ha descubierto aún por dónde encaminarse para avanzar y salir de su zona de confort. Aparece Samin en su vida y todo parece ir hacia delante, abriendo la melodía de su música interior, esa que tanto anhelaba.
➡️ Un libro sobre superación, amor propio, la ilusión de sueños por cumplir y sobretodo la paz mental y libertad de manejar tu propia vida.
✅️ Si ya me encantó "El hombre que tenía miedo a vivir", este lo ha superado. Una historia conmovedora que te llena de melodía interna y hace florecer esa música personal que cada uno llevamos por dentro y que a veces se nos pasa por alto escucharla. Lo recomiendo 100% 🤗🙌
➡️ Un libro sobre superación, amor propio, la ilusión de sueños por cumplir y sobretodo la paz mental y libertad de manejar tu propia vida.
✅️ Si ya me encantó "El hombre que tenía miedo a vivir", este lo ha superado. Una historia conmovedora que te llena de melodía interna y hace florecer esa música personal que cada uno llevamos por dentro y que a veces se nos pasa por alto escucharla. Lo recomiendo 100% 🤗🙌
November 14, 2025
Sencillamente maravilloso. Es increíble las emociones que transmite y cómo consigue enseñar tantas cosas de forma sutil, acompañando a la protagonista por un viaje simbólico que nunca quieres que termine.
January 10, 2026
tercer libro que leo del autor, y no está mal pero más flojo que el resto.
February 10, 2026
100% recomendable para una renovacion interior
March 3, 2026
Una vez más... Encantada con las obras literarias escritas por Miguel Ángel Montero.
Gracias!
Gracias!
September 13, 2025
La mujer que apagó su música es un espejo incómodo: habla de lo fácil que es dejar de escucharnos, de vivir con el volumen al mínimo hasta olvidar qué canción éramos. No es tanto un libro sobre Alicia, sino sobre cualquiera que alguna vez apagó sus sueños para encajar en el ruido de otros.
Más que dar respuestas, te lanza la pregunta clave: ¿vas a seguir en silencio o te atreves a subir tu propio volumen?
Más que dar respuestas, te lanza la pregunta clave: ¿vas a seguir en silencio o te atreves a subir tu propio volumen?
Displaying 1 - 12 of 12 reviews