Българската следа

by Димитър Кенаров

Българската следа на Димитър Кенаров събира литературни репортажи и есета, вече публикувани в някои от най-престижните американски периодични издания като Ню Йоркър, Нейшън, Бостън Ревю и др. В текстовете читателят ще срещне Георги Марков и Георги Господинов, Юлия Кръстева и Иво Димчев, соцпаметниците и некролозите. Книга за България и българското, и за противоречивите следи, които оставяме след себе си.

Преводачи от английски език: Златко Енев, Ангел Игов, Мария П. Василева, Владимир Полеганов, Рада Ганкова, Бистра Андреева, Мария Змийчарова и Владимир Молев.

Фактологически добросъвестно, с необходимата аналитична дистанция и с последователно критичен и самокритичен поглед, Димитър Кенаров разказва за своята страна на чужденците. Постепенно, неочаквано и някак изненадващо започваме да усещаме колко много всъщност той я обича, разбира и цени. Есета за познатото, в които през ефекта на отчуждението чуваш гласа на истинския сънародник, способен да обитава спокойно родината си такава, каквато е, да приема хората ѝ такива, каквито са, и да обича и нея, и тях отвъд дежурните романтически илюзии и разкрасителни дискурсивни протоколи. - Явор Гърдев

Клишето гласи, че поезията е това, което се губи в превода, но книгата на Димитър Кенаров ме кара да мисля, че това, което можем да намерим в превода, са баналните истини, от които толкова се страхуваме... В това е тайното очарование на тази книга – жонглира с клишета и ги превръща в прозрение. - Иван Кръстев

Genres: Nonfiction, Bulgarian Literature

188 pages, Paperback

Published March 18, 2025

About the author

Димитър Кенаров (1981) е роден в град София. Завършва Американския колеж в София, а през 2004 получава бакалавърска степен по американска и руска литература от Middlebury College (САЩ), като дипломната му работа върху поезията на У. Х. Одън и Йосиф Бродски е удостоена с три академични награди. Междувременно участва в програми за обмен на студенти към University of East Anglia (Великобритания) и РГГУ (Русия). Негови стихове, преводи, есета и интервюта (на български и английски) са публикувани в Литературен вестник, КапиталLight, Сега, Култура, The New England Review, Transfusion и др. Работил е като стажант в Литературная газета (Русия) и The Atlantic Monthly (САЩ). Стихосбирката му „Пътуване към кухнята“ (Изд. „Жанет-45“, 2001 г.) получава специалната награда на Литературен вестник на конкурса „Южна Пролет“ (2002). Предстои да излезе втората му стихосбирка „Апокрифни животни“ (Изд. „Жанет-45“, 2010 г.).

Reviews

[Emiliya Bozhilova · Rating 4 out of 5]

”България, като всяка друга национална държава, е изтъкана от културни клишета, от готови фрази и заучени мнения, които у нас с времето са застинали в истини."

Погледът отвън и отстрани е колкото полезен, толкова и болезнен, но най-вече нежелан, защото често е неприятен. Хората, също като нациите, мразят да се лишават от илюзиите и вредните си навици.

Затова и честните наблюдатели като Кенаров са често най-добрите приятели на читателя. И като всички добри приятели, са малко и в много случаи - нежелани и смълчавани.

Мъча се да се сетя за ярки и най-вече честни родни журналисти в родните мейнстрийм медии. Почти няма. Затова книгите - за съжаление, наред със социалните мрежи - се явяват все ще наличния нецензуриран информационен канал за анализ и дълбочина. Да го използваме и пазим.

———————————————————————————
🔬"Общата култура е все по-малко обща и това, което за едни е очевидно, не е никак очевидно за други."

🔬"Конструирането на тоталитарната реалност е в определен смисъл вид национален театър, доброволен отказ от недоверие."

🔬“България никога не се е чувствала добре в собствената си кожа; тя така и не успява да приеме изцяло факта, че историята ѝ - като историята на всяка една държава - е разхвърлян палимпсест върху мръсен пергамент, а не краснопис върху бяла страница.”

[Teodora]

Повечето статии, включени в книгата, ги бях чела в оригинал през годините, но е удоволствие да ги видя в превод на български. Подредбата на статиите - малко нещо като матрьошка, заради препратките към един или друг образ, който тъкмо е бил обсъден нашироко преди това, е чудесна. Оказа се и книга, която - през дистанцията на разказа, писан за чужденци - ми припомни и порастването в нашата България (най-старите статии са публикувани през 2008 г., била съм девети-десети клас, най-новите - 2023 г.), откъслечните спомени от това, което съм чувала или виждала, или чела през призмата на детските и ученическите си очи. Още помня, че гледах неуспешното събаряне на Мавзолея тъкмо лятото преди да започна първи клас и после го обсъждах с баба. Преплитане на времената, на личното и политическото, и общественото.

Удоволствието от книгата беше и защото мога да я споделя със съпруга ми, който се интересува много от нашата история и реалии, а не е като да има голям избор от книги за България на английски. В момента намираме оригиналните публикации на Димитър Кенаров онлайн, той чете паралелно с мен, обсъждаме.

Впрочем, така ми се иска да преиздадат Задочните репортажи на Георги Марков на английски или френски, или дори холандски. На какъвто и да е език, на който да мога да ги споделям.

[Antonina Grecova · Rating 5 out of 5]

На автора мога да кажа, че всеки може да пише за Люлин, ама хайде да пробваме за Модерно предградие (майката на Люлин). О, и между другото панелките не са толкова еднакви в Люлин. Извън темата с Люлин и панелките (трудно ми е да си представя Иво Димчев там) , Кенаров е блестящ есеист и темите му както винаги подбрани с внимание към важните явления в България и за България. Недоразказаното минало още витае около нас и често в нас. Липсата на лустрация и твърдо осъждане на режима водят до митове и легенди за соца, недоотворените досиета героизират съмнителни хора.
Ако не си довършим разказа за миналото, ще продължаваме да живеем в хибридното му настояще.

[Devora Kotseva · Rating 5 out of 5]

Българската следа събира текстовете на Димитър Кенаров за България, писани за чуждестранни читатели. Езикът и призмата, през която се пречупват повече и по-малко познати теми и хора помага и българската публика да ги съпреживее по нов начин.
На фокус тук са Георги Марков, Юлия Кръстева, Георги Стоев, Иво Димчев, съветски паметници и други. Майсторството на автора се крие именно в умелото улавяне на пластовете противоречия и пристрастия на тези сложни личности, което ги прави пълнокръвни герои в неговите портрети. Този подход хем прави четенето неподправено удоволствие, хем оставя ярка следа в съзнанието.

[Plamena · Rating 5 out of 5]

С удоволствие се потопих в интерпретациите на Кенаров за различни реалности и обществени процеси в България и по света. И за пореден път открих, че ме вълнуват същите противоречиви теми и търсения от нашето съвремие, които го вдъхновяват да пише. Неговата гледна точка и начинът, по който развива и подкрепя тезите си - с мисъл, с доказателства, с картини от местопрестъплението и изживявания от първо лице, ми помогна много в оформянето на лично мнение в един адски объркан, невъзможен за разбиране и пропадащ свят, в който нищо не е на мястото си. Всяка статия на този мислещ автор по малко натежава, но е истинско обогатявящо пътуване което се опитва да разсее мъглата и да приближи момента на просветление.

[Tzeck · Rating 5 out of 5]

Външният поглед е най-отрезвяващо честният поглед - дори и когато не е съвсем верен. А в случая с есетата на Кенаров външният поглед е и шизофренично вътрешен. Което прави нещата двойно по-интересни. Писани за чуждестранна публика, която в най-честия случай хал-хабер си няма от каквото и да било, свързано с описваните територии, личности и контексти, тези текстове всъщност само успяват да събуят долните ни туземски гащи и да лъсне на преден план и нашето без-хал-хаберие за неща, които цял живот сме си мислили, че познаваме добре, ако не отлично. И не е проблемът толкова в познаването фактологически, колкото в познаването на микро-ниво, етически, интерконтекстуално, взаимоследствено, чревно-нишково и съвестно-(без)родово, с поглед отдалечен от времето и емоциите толкова, че хоризонтът да може да обхване цялата картинка, а сърцето - цялата студенина на факта. "Българската следа" е чудесно четиво за онези, които искат да опознаят малко по-добре себе си, четейки за себе си от перспективата на друг, който разказва за себе си, наблюдавайки другите. Ако това звучи прекалено объркано - такава е и същността на себепознанието, било то на личностно или колективно ниво. Димитър Кенаров прави силен опит да поизправи малко пътеките, но пътят докрая си го вървим сами. Както е при всяка добра литература.

[Kobra · Rating 5 out of 5]

Текстът за Георги Марков и последният разказ бяха най-силни според мен. Резюмираха новата българска история без свян и бягайки от скандала. Някои персонажи ми бяха непознати (Георги Стоев). Споделям някои от мненията му за дуалността на историята - трябва ли всеки да бъде заклеймяван, че е бил еди-какъв-си? Не трябва ли коментарът за близкото агентурно минало да е в контекст, а не всички да са слагани под един знаменател?

Последният разказ за бъдещето без хоризонт, историята без хоризонт отново поставя въпроса: сега е по-добре, защото имаме възможност за повече консуматорство, или просто сме заменили единия тромав идеологически репресивен апарат с хаотичния закон на мутро-капиталистическата джунгла със силните на деня? Иронично, идеологията на Марксизма е направила full circle.

Много хора, родени 60-те и 70-те имам чувството, че просто не искат да си признаят, че изпитват носталгия по младостта си и ако прочетат това малко “външно” мнение, яко ще се тригърнат, че някой смее да им обижда великото време. Да, не трябва да се отричат и положителните страни на соца, чиито плодове берем и до днес, но не може да се отрича и силната репресивност на режима.

[Daniel Dimitrov · Rating 5 out of 5]

Бях леко скептичен, тъй като Кенаров често бие малко по-наляво, отколкото ми е комфортно — което е ок по принцип — не държа авторите, които чета да имат същите разбирания като моите, но не обичам силна идеология в журналистиката. Но тези есета (статии от международната преса) са си супер. Дори бих казал, че са страхотни.

- Любимият ми Георги Марков, чийто Репортажи също поприключвам. Мислех си, че сам съм си решил, че Репортажите на Марков са от ранга на “Архипелаг Гулаг” — не в изобличаването на зверствата от лагерите, а в изобличаването на насилието над личността в ежедневието, сред тези извън лагерите на смъртта. Жалко, че е толкова слабо познат извън (а и в) България.

- Георги Стоев - не знаех нищо за него, но историята му е просто невероятна — предвидил и обявил в национален ефир (Нова Тв) поръчковото си убийство.

- Юлия Кръстева - и невъзможността ѝ да понесе отговорност за заигравките с Държавна Сигурбост - хората са хора и рядко се издигат до висотата на философията си

И още други страхотни статии събрани в една книжка.

[Didie T · Rating 5 out of 5]

Толкова е хубава тази книга, че направо настръхнах! Най-проникновените репортажи които съм чела от много време. Храна за ума, както се казва на зле преведен английски, но и много вдъхновяващо по поразително депресиращ начин. В момента се боря с порива да си поръчам 20-30 и да раздам на когото видя и знам, че все още чете. Толкова. Хубава. Книга!

[Donka Doycheva-Popova · Rating 5 out of 5]

Може би най-добрият съвременен начин да учим за българската история е точно чрез този лично-обществен поглед, през паралела на личното изживяване с обществените движения.
Също като при Капка Касабова най-силното е паралелите на големите събития на времето с личните истории на автора и на негови съвременници.

[Христо Блажев · Rating 4 out of 5]

Българската следа все така води към миналото: https://knigolandia.info/bulgarskata-...

Малко е да се каже, че бях впечатлен от „Диктатори, трактори и други приключения“ на Димитър Кенаров – тогава написах, че е сплав между литература и реалност, която силно ми допада. Затова и с нетърпеливо очакване се зачетох в „Българската следа“, текстове, писани с „изначалната цел да „преведат“ България за чужда публика“. Защото „България, както всяка друга национална държава, е изтъкана от културни клишета, от готови фрази и заучени мнения, които у нас с времето са застинали в истини“, а горчивата констатация за нашето разделно време е, че „общата култура е все по-малко обща и това, което за едни хора е очевидно, не е никак очевидно за други.“ Есетата са еклектични, но до едно се свеждат до поглед към самите нас, как виждаме или оставаме слепи за миналото си и какво го правим това свободно и изпълнено с потенциал настояще, което някак все пропускаме, с поглед, устремен или назад, към криворазбраното предходно, или напред, във все погрешно предвиденото бъдно.

ИК Жанет 45
https://knigolandia.info/bulgarskata-...