Отмиване на тъмнината

by Вангел Имреоров

„Поезия като прегръдка, която се грижи за чупливата текстура на изтичащото време и на загубата. Четенето на тази книга е упражнение по деликатност, по вглеждане във фините регистри, под чиято повърхност обаче прозира и решителност - в отказа от преследване на хепиенд, на задължителна победа. Всяко стихотворение е едновременно рана и зарастване, край и начало и ни припомня радостта от изкуството, което не дава еднозначни отговори.”
- Виолета Кунева

„Лирическият герои в „Отмиване на тъмнината" върви загледан в небето, в миналото, в себе си, в отношенията си с други хора. Той търси своя дом и своето място, в което да остави отпечатък. С изследвани емоции и философски наблюдения, напоени от дъждовни капки, тези стихотворения оставят отпечатък, оживяват и политат.”
- Катерина Стойкова

„И в тази своя книга Вангел върви по пътя на доброто, неговата неконформистка природа го отделя от силните поети на деня, но го приближава до поезията в най-чистата й форма - далече от суетата и литературния кариеризъм. През годините Вангел бавно и с постоянство изгради свой собствен поетичен регистър, в който ще чуете тоновете на съпричастността и емпатията, на градежа, не на разрухата. Да, това е поезия, която съгражда, поезия, заставаща на страната на доброто.”
- Владислав Христов

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

54 pages, Paperback

First published January 1, 2025

Reviews

[Стефани Витанова · Rating 5 out of 5]

Поезията на Вангел Имреоров идва, за да успокои липсите. Не запълва, не променя. Времето не предлага бутон repeat, но е утешително да знаем, че стиховете са тук – за да бъдат препрочитани, и с всеки следващ път да откриваме нов смисъл в тях.
Странно е да изпитваш носталгия по емоциите и спомените на някой друг, но в същото време е толкова естествено, толкова човешко — да се сливаш с потока на думите. Да усещаш отново неща, които някога са преминали през теб и са те оставили безмълвен.
Годините не прощават никому. Грешките оставят своя отпечатък. Понякога живеем, оцелявайки, но често оцеляваме, за да живеем — за да го почувстваме, него, Живота, в цялата му палитра, в цялата му чувствителна проникновеност.

Затварям очи,
за да те видя отново.

Където и да отида,
вече ме няма.

Отсъствах от безброй
красиви места.

Цяло лято небето изстива
над главите ни,

ти живееш в моята,
аз другаде.

Дните продължават.

[Maria Yankulova · Rating 5 out of 5]

Още с първата стихосбирка, която прочетох се влюбих безмпаметно в думите на Вангел Имреоров. Харесвам всички светлосенки и нюанси в тях. Разбирам ги и ги живея 🖤🤍🖤

***
Гледаш часовника
искаш стрелките да се върнат,
искаш да проследиш всяка любов до началото и,
да забравиш болката
и имената, които си дал
на липсата.
Сега часовникът те гледа
как тежиш като камък.
Около теб
всичко се променя.

[Krissy · Rating 4 out of 5]

Дом

Вратата е разбита,
а къщата отдавна празна.

Гърлото ми гори.

Не съм чувал
гласа си отдавна
и няма да го позная.

Кой е този човек?

Разхожда тялото ми всеки ден,
гледам го как си
и иска да сънува.

Но не може.

[Gery · Rating 5 out of 5]

"Кибритени клечки

колко пъти изтривах миналото
и лицето си от огледалото
колко свои животи изгубих
и чужди пътища пресякох
колко приятели превърнах
в непознати
достатъчно ли е
че сега съм тук
и животът ми гори
че поне мога да
стопля ръцете си
да осветя лицето си."

[Ива Попова · Rating 5 out of 5]

🖤🖤🖤🖤🖤

[Зорница Иванова · Rating 5 out of 5]

Времето изтича

но тази вечер
то не може да мине,
между пръстите ни,
защото твоята ръка
стиска моята,
защото нощта е
по-ярка от слънцето
и ние сме тук
живи.
🤍

[Емилия · Rating 5 out of 5]

Толкова нежна и фина поезия, красиво облечена в облачна мекота. Препрочитам 🫶