Димитър Талев (Dimitar Talev) Петров-Палисламов е изтъкнат български писател и журналист, автор на тетралогията „Железният светилник“, „Преспанските камбани“, „Илинден“ и „Гласовете ви чувам“.
Димитър Талев е роден в град Прилеп, Македония, на 1 септември 1898 година. Расте в семейството на майстор железар и ковач, в чийто дом владее дух на патриархална сърдечност и възрожденски патриотизъм. На 9 г. остава без баща. Балканската война, Междусъюзническата война и Първата световна война определят безсистемното му образование - учи с прекъсвания в Прилеп, Солун, Скопие, Стара Загора, завършва гимназия в Битоля през 1920 година. След гимназията Талев посещава лекции в чужбина по медицина и философия. Следва по 1 семестър в Загреб и Виена през 1920–1921 г. Разбира, че това не го вълнува и точно в деня, в който умира Иван Вазов, той се връща от Австрия. После изучава и завършва българска филология в Софийския университет през 1925 година.
Талев издава книгата „Сълзите на мама“ — увлекателни и интересни разказчета за деца. „В тях има нещо много меко и нравствено“, споделя брат му Братислав Талев, „ за отношението към дома, към майка, към Бог.“ Талев не е бил много религиозен, но е споделял напълно моралните принципи на християнството.
През 1927 година той е привлечен като коректор във в. „Македония“, който се оформя постепенно като орган на дясното крило на македонското движение. През 1929 година поема поста редактор към изданието, а още на следващата година става главен редактор. Когато убиват директора на вестника през 1933 година, постът се заема от Димитър Талев.
През 1944 г. новият режим променя политиката на България по Македонския въпрос изцяло и започва активна македонизация на Пиринския край. Талев е обявен за националист и е изключен от Съюза на българските писатели. През октомври 1944 той е арестуван, без официално обвинение, без съд и присъда, с упреци за „прояви на великобългарски шовинизъм“. Задържан е в Софийския централен затвор до края на марат 1945 година. По-късно е изпратен в „трудово-изправително селище“ в Бобовдол.
Димитър Талев отново е арестуван през октомври 1947 година. След тази случка здравословното му състояние се влошава и той получава тежка язва.
Разтърсващ финал! Това е може би най-силната и исторически образователна книга от трилогията. Ето го и любимия ми цитат от нея:
"Такава е човешката душа, понякога като пламъче на свещ и угасва от най-леко подухване, понякога пък не ще я съкруши и най-лютата болка, такова е и човешкото сърце, не престава да тупти, докато има в него макар и само една искрица живот!Такъв е духът човешки, минава през вода и най-силен огън."
Емоционален и изключително въздействащ финал на трилогията за великия цар Самуил. Научих много интересни и разнообразни исторически факти, но останах най-впечатлена от умението на автора да вдъхва живот на всичките си персонажи. Прекрасен роман!
Димитър Талев е един от най-добрите разказвачи, които съм чела!!! Той(Талев), Вера Мутафчиева и Фани Попова-Мутафова палят интереса към историята ни по-най-увлекателен начин. Поклон!
This entire review has been hidden because of spoilers.
В наши дни все по-рядко людете под слънцето обичат нещо да ги хване за гърлото и да ги заболи, но не от някоя стиснала ги ръка или примка, а от болка, извираща от самата душевна глъб. Що ли? И аз отговор трудно днес намирам. А е хубаво!
Рядко пиша и защо да пиша или да цитирам туй, което ме е стиснало със злост или от радост за шията, като знам, че всеки нещо, всякогаш, или поне веднъж, ще го обхване неизлечимо за гушата и ще боли от мъка, де извира от простото човешко сърце; мъка, де изцелява, просветлява и провожда провиждането.
Не се чудете (ни сърдете), че ще си позволя да Ви посъветвам, и то повелително, но… Всеки, който претендира да е Човек, имащ права, на първо място, а сетне и, че Българско му е потеклото, нека по-бързо да посети най-близката реална или виртуална библиотека и прочете трилогията на Талев за Самуил. И не че нещо искам някого да уча… Не! Но не бива да забравяме какви Щастливци сме, че живеем в това Време! И каква привилегия е да избираш днес, кога и как да те боли.
История – 9/10 Идея – 8/10 Изпълнение – 8/10 Интрига/Темпо – 6/10 Герои – 8/10 Стил на писане (За жанра) – 8/10 Eлементи на изненада – 5/10 Емоционален заряд – 9/10 Теми за размисъл – 7/10 Степен на оригиналност (за жанра) – 6/10
От часовете по история в училище знам как завършва царуването на Самуил, така че очаквах този финал, но бях възхитена от майсторството, с което авторът го предава на своите читатели. Написал го е с прости думи, но толкова завладяващи!
На моменти ми беше малко мудна с тези дълги описания на битките, но осъзнам, че те са нужни, за да добием цялостна представа за времето, в което се развива действието. Въпреки това давам 5 звезди, защото съм възхитена от Талев. Четох го за първи път в училище преди почти 10 години, но мисля, че сега много по-добре разбирам и по-важното, осъзнавам неговите творби. Безсънмнено се превърна в любим мой български автор!
Димитър Талев събуди интереса ми към българските исторически романи. Всеки народ трябва да познава историята си, а Талев прави това достъпно за всеки, който предпочита художествена литература. Третата част ,,Погибел" е най-интересна и държи читателя ,,буден" до самия край. Когато започнах поредицата, не бях особено впечатлена, но все пак реших да прочета и трите книги, което препоръчвам на всеки, който е започнал, но не ги е довършил. Хубаво е издателствата да се обърнат към стари български романи, които да преиздадат отново, защото българският читател има нужда от такива истории.
Много силна книга за завършек на поредицата за Самуил. Както обикновено в книгите му в края действието се забързва и събитията се случват едно след друго, бързо и без детайлите, които присъстват при описанието на случките в началото и средата на книгата. Силно препоръчвам за хора, които обичат история и военна тактика.
Последната книга от трилогията продължава героите и стила от предишните, като завършва логически с края на първото българско царство. Харесва ми много приказния начин на разказване, но ми искаше да са включени и събитията след смъртта на Самуил.
Тази книга, кaкто и другите две от трилогия са прекрасни. Почувствах се все едно съм там - радвах се и страдах с написаното. Препоръчвам ги на тези които не са го чели.