Тънка книжка

by Екатерина Йосифова, Христо Гочев (Illustrator)

ТЪНКА КНИЖКА се старае съвестно да потвърди заглавието си: шейсет и четирите стихотворения (повечето достатъчно кратки) са разположени виртуозно от художника Христо Гочев (и по изричното настояване на авторката) на само трийсет и няколко страници; съпроводени са с тънка усмивка – разбираща, почти сериозна, някъде иронично-самоиронична, освобождаваща... и разни други тънкости.



Сънувам:

Написала съм си
Книгата.
Седим си двете с нея, доволни сме.
Полягаме. Заспиваме. Сънуваме:
Никой не протяга ръка.
Никой не ни отваря.
И какво, нищо.

Екатерина Йосифова

Genres: Poetry, Bulgarian Literature

39 pages, Paperback

First published January 1, 2014

About the author

Екатерина Петрова Йосифова е поетеса. Завършила е руска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работила е като учителка, журналистка, драматург.

Нейни стихове са превеждани на руски, английски, унгарски, италиански, немски, полски, словашки и др. езици.
Член на Сдружение на български писатели.
Присъждани са й Годишната награда за поезия на Съюза на българските писатели (1984, 1994), наградата на Сдружението на българските писатели за най-добра книга на годината (1998) и Наградата "Иван Николов" за цялостно творчество (1999), награда "Христо Г. Данов" в категория Поезия за стихосбирката й "Нагоре надолу". Превеждана е в Австрия, Великобритания, Германия, Гърция, Индия, Италия, Македония, Румъния, Русия, САЩ, Унгария.

Книги: Късо пътуване. Стихове (1969), Нощем иде вятър. Стихове (1972), Посвещение (1979), Къща в полето (1983), Имена. Стихотворения (1984), Ненужно поведение. Стихотворения (1993), Подозрения. Стихотворения (1993), Малко стихотворения (1998), Нищо ново. 100 Cтихотворения (2001), Нагоре надолу (2004) и др.

Reviews

[Sophia · Rating 4 out of 5]

Екатерина Йосифова не пише за материалното тяло - то не я интересува. Астралното - още повече. Пише за невидимите ни пластове. Разбулва ни. Толкова безпричинно. Без да иска. За онова, което всички търсим, но не намираме...И не говоря замо за любов. Тя търси -къщата в зимата, небето над големите равнини, уюта. Всичко, което пресътворява в стих - оголва. Вдъхва му нов смисъл. Изгаря предишния. Разкъсва дрехите, измива маските, а кожата догаря. Смирението се превръща положителна искрица, тя прозира във всичките стихове. Дори болката при нея е благословена, искана. Не разисква големите житейска теми, не ги абсолютизира, не им придава тежест. Екзистенциалното при нея е естественото: любовта е усещане, смъртта е ликът от некролога. Тя не дели заобикалящото я на съществено и несъществено. Поет е на малките светове, онези вътрешни спасителни островчета, към които се стремим и които все ни бягат.

[Jacqueline · Rating 1 out of 5]

Има един определен тип стихосбирки, които просто е трябвало да си останат в мечтите на създателите си. Неосъществени биха били далеч по- ценни, струва ми се. Или да речем споделени само с близки хора, които биха ги разбрали и оценили. Или пък оставени на спокойствие да отлежат във времето, за да узреят, знам ли.

Ама в някоя литературна утопия.

За съжаление, егото надделява и желанието да бъдеш четен те кара да си пренесеш мозъчето на хартия (все по- често тази на Жанет45). Съответно в един чудесен миг хаотичните ти мисли се оказват една тотална безсмислица за мрачния читател, загубил времето си с книжлето ти - празно хвърляне на думички, които звучат мъдро и вдъхновяващо само в главата на създателя си.

Подтичвам
вдигнатата ми подметка спира над
розовата струйка на дъждовен червей.
Ще взема следващия автобус

***
Дълбок сняг, ринем,
аз със лопатката за въглища,
добре де, почти дълбок,
окачваме ръкавиците над печката,
липов чай, този сняг снеговете

(...)
смаляват се зимите ли
а синеоките кучета

***
Какво гледаш,
това не е храна, това там е
кулинарно шоу.
Храна е ето

Хляб.
Чиния, лъжица Супа,
Резен диня Нож.

***
Пиша, удължавам си
пишещата ръка:
протегната ръка
предлагаща ръка
просеща ръка
P.S. Не е ръка

[Teya Diya · Rating 5 out of 5]

Много хубава. Й, Ч. Я. Сънуването на книгата като неродено дете. Много.

[Iliyana · Rating 5 out of 5]

Къща в зимата

Ние в къщата.
Временно. Рамо.
Студът прави живота по-събран.

Я

Харесва ми
как звучи:
подвеждаща мекота
харесва ми
как изглежда:
изправен гръб
и ритва!

[Lubomira · Rating 5 out of 5]

Там

Та сяда значи там, където седях,
поглежда натам,
накъдето гледах:
нищо за гледане.
Ще стане, ще седна пак.
Там. Да погледам.

*****

Познатият сън

Отделям се от
там, където
и това, върху което
съм стъпила.
Не се издигам нависоко.
Никога далеко
от обичането.

*****

Будя се

Тъкмо навреме, преди да узная
какво ще се случи.

[Temz · Rating 3 out of 5]

Tънката книжка на поезията. На поезията, увиснала по уличните стълбове, простряна на балкона, сънувана по буквите. Но не и поезията на булевардите, на свалките, на лъскавото празнословие.
http://knijno.blogspot.com/2014/10/bl...