От всички велики генерали на Вермахта, взели участие във Втората световна война,- Фон Манщайн, Модел, Гудериан, Фон Рундщет - този, който несъмнено печели най-голямо уважение сред германците и сред противниците им, е Ервин Ромел. Дързък, гъвкав, храбър, изобретателен, енергичен, съпричастен към своите и с рицарско поведение към врага, Ромел води "война без омраза" и успява да остане встрани от престъпленията срещу човечеството, извършени в големи мащаби на Източния фронт. Животът, делата и трагичният му край, споделен с други офицери, опитали да посегнат на живота на Хитлер, го превръщат в забележителна фигура както на бойното поле, така и в нормалния живот
Имах добри очаквания от този брой, защото поне Ромел е трудно да бъде наречен "нацист". Дори между 1989 и 2019-а е имало музей, посветен на него в Германия. За съжаление, единствената интересна част е след като приключва участието си на Африканския фронт. В началото има безумно детайлно описани случки, които явно са впечатлили автора, когато е чел мемоарите му и някои биографични книги, но не мисля, че това оправдава разточително описаните ирелевантни случки. Можеше да се наблегне повече на по-важни неща. Все пак, книжката би била интересна за съвсем незапознатите с ВСВ читатели.
Ервин Ромел, наречен “Пустинната лисица”, оживява в тази книга като гениален стратег и пълководец. Авторът майсторски разкрива тактическите му успехи, включително блестящото му представяне през Първата световна война, както и предизвикателствата в Африканската кампания. Липсата на подкрепления е ключов фактор за изхода на войната, оставяйки усещане за “какво би могло да бъде”. Увлекателна и задълбочена, книгата е задължителна за феновете на военната история! ⭐⭐⭐⭐⭐