What do you think?
Rate this book
Божана
Пристъпете тихо сред отминалите времена на младата българска държава, когато пробуденият български дух решително гради бъдещето си. На фона на знакови исторически събития една красива любов ще разцъфти сред вълнуващите описания на лични борби, храбри сърца, дълбоки душевни стремления и гореща защита на идеали.
Божана е родом от малко планинско село в покрайнините на столицата. Любознателна и будна от дете, след много перипетии тя намира простор за мечтите си в столицата, където една изгубена книга я среща с любовта. Стефан е високообразован и предприемчив, участва дейно в напредъка на столицата, а сърцето му, оставало досега безразлично към изкушенията, се оказва неотклонно привлечено от невинното селско момиче, което не просто се откроява от градската суета, но и го пленява със своята волна планинска гордост.
Немалко препятствия стоят на пътя на младите. Бащата на Божана, гневен на Бога, че рано е отнел любимата му, е силно вкопчен в миналото, утвърдените порядки и селския бит, като с неприязън гледа на наситеното с промени ново време. И добре че я има неговата майка Елена, пазителката на семейното огнище и на вярата, която с чувствително сърце и житейска мъдрост не само е като майка на Божана, но е и нейна непоколебима опора в стремежа ѝ да намери щастието.
Сред всичко това един млад бор нечуто разговаря с човешката душа и тихо къта на съкровено място спомените на семейството, чийто дом пази.
Божана е родом от малко планинско село в покрайнините на столицата. Любознателна и будна от дете, след много перипетии тя намира простор за мечтите си в столицата, където една изгубена книга я среща с любовта. Стефан е високообразован и предприемчив, участва дейно в напредъка на столицата, а сърцето му, оставало досега безразлично към изкушенията, се оказва неотклонно привлечено от невинното селско момиче, което не просто се откроява от градската суета, но и го пленява със своята волна планинска гордост.
Немалко препятствия стоят на пътя на младите. Бащата на Божана, гневен на Бога, че рано е отнел любимата му, е силно вкопчен в миналото, утвърдените порядки и селския бит, като с неприязън гледа на наситеното с промени ново време. И добре че я има неговата майка Елена, пазителката на семейното огнище и на вярата, която с чувствително сърце и житейска мъдрост не само е като майка на Божана, но е и нейна непоколебима опора в стремежа ѝ да намери щастието.
Сред всичко това един млад бор нечуто разговаря с човешката душа и тихо къта на съкровено място спомените на семейството, чийто дом пази.
592 pages, малък формат, меки корици
First published March 10, 2025
16 people are currently reading
215 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 21 of 21 reviews
April 21, 2025
Прекрасен роман, който разказва за пътешествието на Божана от малко игриво момиченце до силна зряла жена. За мен Божана беше повече от роман. Тя е взор към душата и бита на хората, които се опитват да излязат от сянката на дълги години потисничество. Книгата води началото си от 1884 година – преди съединението на България – и проследява борбата, която кипи в душата на всеки един от героите в книгата. Преминавайки през живота и тревогите на различни герои, историята се движи плавно и постепенно разкрива дълбоки, неочаквани връзки, които сплитат участниците в романа и техните вътрешни светове в една съдба.
За мен „Божана“ се оказа един красив гоблен, в който са втъкани различните връзки – между героите, със самия себе си и с духовното начало. Всичко това е направено по изключително деликатен начин. „Божана“ няма за цел да проповядва, да идеализира, или да дава насока на нашата душа – тя по-скоро ни помага да излекуваме всяко късче дълбоко в себе си като се разпаднем и изградим себе си наново, като намерим по-богат смисъл в живота си и се научим да се вслушваме във вътрешния ни глас и потребностите на душата. В същото време обаче ни свързва по-дълбоко с традициите и духовните основи на живота в България. Това е най – големият урок, който ще взема за себе си от романа.
„Божана“ е от тези книги, които се четат бавно и провокират много размисли. Тя награждава търпението на читателите като им открива неподозирани емоционални дълбини, неочаквани обрати и ни кара да се преклоним пред човешкия дух. Стилът на Анна Авиил дава усещане едновременно за уравновесеност, заземеност, но и за изключителност. Красивата метафора на борът като живо същество, неговите размисли и страсти ще живеят още дълго време в душата ми.
Ако сте готови да се свържете със своите корени, народна идентичност, но и със самите себе си на по-дълбоко ниво, тази книга е за вас!
May 16, 2025
5 звезди от мен. Прекрасна българска книга, която четох бавно и с огромно удоволствие!!!
May 6, 2025
Здравейте, любители на книгите! 👋🏼
"Божана" на Анна Авиил. 🌲 От тези истории, които докосват нещо вътре в теб. Защото всеки от нас малко или много, въпреки промяната на света, в който живеем, усеща тази българска, нестихваща любов. ❤️
Да прочета "Божана" беше неочаквано, но явно нужно преживяване за мен. Да си припомня защо обичам родината си толкова много. 🇧🇬 Нямам село, никога не съм имала, обаче така си мечтаех и аз да бъда малката Божанка - безгрижна, тичаща с другите деца около реката и разказваща за деня си на малкия бор в градината. ⛰️ Любовта към семейството - другата водеща сила в книгата, ме накара пък да се замисля колко много обичам своето собствено семейство. 👵🏼
Крехката любов със Стефан пък ми беше любима - нежна и фина, тя дойде изненадващо и така тихо им пристана. 💌Съдбите на останалите герои, водени от любовта, също бяха интригуващи. Зара и Васил, тази несподелена обич от страх към забравата. 💔 И Несбие с копнежа си към България, затворена в клетката на турското си тяло. 🚪
Хубава книга е "Божана". Бавна, ненатрапчивя, пренасяща те в един отминал живот, забравен свят, който покрай развитието на хората вече не съществува. Един селски и прост живот, за който милиони могат само да копнеят. 🪔 Разказва ти много деликатно за важните сили, водещи човека. За това как да ценим корените си. 🌄 Със сълзи на очите довърших историята, докоснала ме толкова много.
"Божана" на Анна Авиил. 🌲 От тези истории, които докосват нещо вътре в теб. Защото всеки от нас малко или много, въпреки промяната на света, в който живеем, усеща тази българска, нестихваща любов. ❤️
Да прочета "Божана" беше неочаквано, но явно нужно преживяване за мен. Да си припомня защо обичам родината си толкова много. 🇧🇬 Нямам село, никога не съм имала, обаче така си мечтаех и аз да бъда малката Божанка - безгрижна, тичаща с другите деца около реката и разказваща за деня си на малкия бор в градината. ⛰️ Любовта към семейството - другата водеща сила в книгата, ме накара пък да се замисля колко много обичам своето собствено семейство. 👵🏼
Крехката любов със Стефан пък ми беше любима - нежна и фина, тя дойде изненадващо и така тихо им пристана. 💌Съдбите на останалите герои, водени от любовта, също бяха интригуващи. Зара и Васил, тази несподелена обич от страх към забравата. 💔 И Несбие с копнежа си към България, затворена в клетката на турското си тяло. 🚪
Хубава книга е "Божана". Бавна, ненатрапчивя, пренасяща те в един отминал живот, забравен свят, който покрай развитието на хората вече не съществува. Един селски и прост живот, за който милиони могат само да копнеят. 🪔 Разказва ти много деликатно за важните сили, водещи човека. За това как да ценим корените си. 🌄 Със сълзи на очите довърших историята, докоснала ме толкова много.
June 29, 2025
Романът разказва за живота на Божана,от малко момиче до израстването и до жена.Тя от малка е възпитавана в българските традиции и порядките на село.Но също така расте с любов към книгите и корените си и става една достойна и умна млада жена.Авторката така умело описва живота и хората на село ,че сърцето ми се изпълни!А идеята да представи бора като живо същество,който става свидетел на живота и емоциите на семейството и близките на Божана, дава още един пласт към и без това прекрасната история!Топла и докосваща душата история!
April 20, 2025
В крехките години на преход, след Освобождението, се разгръща една прекрасна история. В едни объркани и сложни времена, в прехода от поробен народ към модерния градски човек, едно семейство разказва историята си, по един много невинен, чист и сърдечен начин. Влюбих се в няколко героя в тази история. Хареса ми силата им, дисциплината на селския човек, моралните разбирания и дилемите им. През цялата история , авторът поднася една приятна християнска нишка, напомняща на читателя за ценностите и устоите на нашата спасителка вярата! Успях да си представя пълнокръвни образите, изпитах емпатия към тях, благодаря на Анна Авил за това пренасяне във времето! Препоръчвам романа, заслужава си!
August 24, 2025
Тази книга се усеща като топлината на камина през зимата, миризмата на билков чай и домашно приготвен хляб... Пълна с мъка и щастие, тя проследява живота на едно красиво и умно момиче и неговото семейство. Отдавна не съм била така залепена за книга, ако имах повече време щях да я приключа за по-малко от седмица. Горещо препоръчвам!
May 4, 2025
В годините на прехода на една дълго поробена държава, ставаме свидетели на една дълбока и шарена история. Историята на Божана, нейните близки, приятели и сърцевината на истинският българин.
Проследяваме живота на Божана от малко момиче, до голяма жена. Всичко през което преминава е толкова тясно свързано с българщината и тогаващният живот и същевременно ставаме свидетели как селският бит и нрави се сблъсква с градските такива и макар едните и другите първоначално да отричат общото им съжителстване, то Божана и Стефан съвсем не нарочно доказват, че може да вървят ръка за ръка.
В първата част на книгата освен, че проследяваме малката Божанка, то авторката напърво успя да ме накара да усетя какво е било ежедневието на нашите предци точно след Освобождението, простичкият но толкова задружен и отживчив живот до втората половина и грандоманштината на живеещите в града.
Историята започва през 1884 и продължава до 1895 - 10 години изглеждат много, но и малко. За семейството на Божанка има нещо, които изглеждат плашещи към развието на държавата и промяната на обществото, а за семейството на Стефан - модерност, проспепитет, но пък те се оказват земни хора.
През цялото това време ставаме свидетели на личните, вътрешни борби както на Божана така и на другите участници и се засягат много житейски теми, а стожерите, които без тях нямаше никой да се осмели и да премине през каквото й да е бяха баба й Елена и един величествен и магичен Бор.
Смятам, че историята, която е написала Анна Авиил - ни връща към сърцевината на нашата богата българска история, обичаи, бит и култура, борбата за свобода и прекрасно красивите и богати земи и природа и неизбежният преход към развитието и модерността.
Проследяваме живота на Божана от малко момиче, до голяма жена. Всичко през което преминава е толкова тясно свързано с българщината и тогаващният живот и същевременно ставаме свидетели как селският бит и нрави се сблъсква с градските такива и макар едните и другите първоначално да отричат общото им съжителстване, то Божана и Стефан съвсем не нарочно доказват, че може да вървят ръка за ръка.
В първата част на книгата освен, че проследяваме малката Божанка, то авторката напърво успя да ме накара да усетя какво е било ежедневието на нашите предци точно след Освобождението, простичкият но толкова задружен и отживчив живот до втората половина и грандоманштината на живеещите в града.
Историята започва през 1884 и продължава до 1895 - 10 години изглеждат много, но и малко. За семейството на Божанка има нещо, които изглеждат плашещи към развието на държавата и промяната на обществото, а за семейството на Стефан - модерност, проспепитет, но пък те се оказват земни хора.
През цялото това време ставаме свидетели на личните, вътрешни борби както на Божана така и на другите участници и се засягат много житейски теми, а стожерите, които без тях нямаше никой да се осмели и да премине през каквото й да е бяха баба й Елена и един величествен и магичен Бор.
Смятам, че историята, която е написала Анна Авиил - ни връща към сърцевината на нашата богата българска история, обичаи, бит и култура, борбата за свобода и прекрасно красивите и богати земи и природа и неизбежният преход към развитието и модерността.
January 10, 2026
„Божана „-Анна Авиил
Поредната съвременна българска писателка, която ще ви пренесе във времената на мл��да България след освобождението, когато пробуденият български дух решително е започнал да гради бъдещето си, респективно нашето днес.
Романът не е исторически, но ще се срещнете с герои, в които може да припознаете знакови исторически личности. Романът е по-скоро разказва за живота на едно селско момиче, останало от самото раждане без своята майка, но отгледано, почтено и възпитано от баба си с вяра към Бога и това да живее с чисто сърце и помисли. И всъщност този начина живот на младата девойка , която въплъщава в себе си образа на чиста на благото, на мирн��то в един момент животът и се отплаща щедро и щастливо като я среща с любимия мъж и тя попада в едно заможно семейство, където е обикната и е приета без надменност от първия момент от всички членове на това заможно семейство. Ще видите образа на това заможно семейство, което не е типичното за времето си, от което да лъха самочувствие и помпозност. Напротив възпитанието, което един заможен баща дава на сина се отразява положително занапред в неговия живот, ценностна система, мироглед, социално поведение, професионална реализация и избор на невяста. Един баща, който изрича думите в един период на живота си: “ Човек трябва да знае кога да спре, сине. За да усетиш кога си на върха и кога си достигна л максимума, който си способен, е нужно да се самонаблюдаваш и самоанализираш почти непрекъснато. На-трудно се спира, когато си увлечен от постиженията си, ако умееш да се овладееш точно в този момент, удовлетворението след това е голямо…. Човек не трябва да е лаком. Аз осигурих семейството с добри дивиденти, имаме достатъчно ценни книжа , други активи. Всеки един от вас тримата има добро наследство/Ние с майка ти можем да имаме добри старини….Спрях в момент в който прецених ,че съм много по-нужен на отечеството, от колкото на търговията….Живеем в сложно време. Времена на преход с много неизвестни… Трябват хора отдадени….“
В романа, ще се срещнете и с лицето на неизживяната любов, на онази която е отхвърлена и онази която до последно остава наранена и търси своето спасение по други земи. Онази тъжна любов, която е стигнала до извода, че „Често пъти човешките решения са следствие от болка .Болка, която те притиска и от която знаеш че няма измъкване. Болка на която се подчиняваш и решаваш да приемеш. Болка, която дълбае в сърцето ти и пред която се чувстваш безпомощен. Болка която не ти оставя избор и която замъглява ума ти. Болка, с която свикваш и към която някак странно се привързваш.
Паралелно в романа присъства и животът на един бор, едно дърво върху чиито клони лежат всички спомени, „ … които е кътал през годините. Толкова много преживявания все скъпи и свидни. Пазеше всяко едно от тях на съкровено място, близо до сърцето си. Нито един спомен не беше избледнявал, нито един не беше пропускал…Старият Бор, разбра, че може да чувства и да се вълнува. Видя радост, чу смях. Разбра какво е да обичаш и да изпиташ трепет, да жадуваш. За себе си разбра, че може да се привързва. Разбра какво ре да страдаш, да изпитваш тревога , да се страхуваш. Тук научи езика на човешката душа. Научи се да долавя неизговорими стенания. Тук разбра името на Единствения и как да се обръща към Него…..“
Всъщност животът на бора е една проекция на живот на хората, които са живели в този дом, на техните радости ,болки, стенания.
Романът е прекрасен и изтънчено написан. Не ти тежи докато го четеш и не ти се иска да свършва. Може би след като го прочетете ще си помечтаете ще се порадвате, ще си поплачете.
ПОСЛЕПИС: Преди седмица по повод една моя публикация за същата книга една жена се обърна към поста ми с думите:
“Аз честно казано не разбирам тази носталгия по миналото и архаичния език, чрез която стана известна В. Бешлийска. И „Глина“ съм чела и други съвременни книги за миналото , ами не ми харесва“
Аз бих казал, че всеки го тегли неговия корен неговите спомени и всеки по- различен начин се отдава на дадено четиво и го преживява до последната страница.
Почитател съм на съвременните български автори и добре, че ги има имената на Виктория Бешлийска, Боян Боев, Анна Авиил и др. за които сега не се сещам и моля да ме извинят, които малко да ни върнат към корените ни, защото….. В днешно време историята, която България пише в учебниците на младото поколение е прекалено видоизменена и понякога подобни романи на такива автори ни връщат сладостта на онези спомени, истории и приказки, които нашите предци са ни разказвали и някак си ти е по-лесно и интересно да разбереш и да се потопиш във времената от колкото един учебник с изложени събития, които към днешна дата незнайно защо са толкова изкривени и създават на учениците толкова неясни и може би объркани представи за „Едно време“
Започнах книгата миналата година, но я довърших днес. Ако трябва да дам оценка то тя е най-високата и бих казал, че една от най силните книги, които съм чел за 2025 година или с които започвам новата 2026 година.
Поредната съвременна българска писателка, която ще ви пренесе във времената на мл��да България след освобождението, когато пробуденият български дух решително е започнал да гради бъдещето си, респективно нашето днес.
Романът не е исторически, но ще се срещнете с герои, в които може да припознаете знакови исторически личности. Романът е по-скоро разказва за живота на едно селско момиче, останало от самото раждане без своята майка, но отгледано, почтено и възпитано от баба си с вяра към Бога и това да живее с чисто сърце и помисли. И всъщност този начина живот на младата девойка , която въплъщава в себе си образа на чиста на благото, на мирн��то в един момент животът и се отплаща щедро и щастливо като я среща с любимия мъж и тя попада в едно заможно семейство, където е обикната и е приета без надменност от първия момент от всички членове на това заможно семейство. Ще видите образа на това заможно семейство, което не е типичното за времето си, от което да лъха самочувствие и помпозност. Напротив възпитанието, което един заможен баща дава на сина се отразява положително занапред в неговия живот, ценностна система, мироглед, социално поведение, професионална реализация и избор на невяста. Един баща, който изрича думите в един период на живота си: “ Човек трябва да знае кога да спре, сине. За да усетиш кога си на върха и кога си достигна л максимума, който си способен, е нужно да се самонаблюдаваш и самоанализираш почти непрекъснато. На-трудно се спира, когато си увлечен от постиженията си, ако умееш да се овладееш точно в този момент, удовлетворението след това е голямо…. Човек не трябва да е лаком. Аз осигурих семейството с добри дивиденти, имаме достатъчно ценни книжа , други активи. Всеки един от вас тримата има добро наследство/Ние с майка ти можем да имаме добри старини….Спрях в момент в който прецених ,че съм много по-нужен на отечеството, от колкото на търговията….Живеем в сложно време. Времена на преход с много неизвестни… Трябват хора отдадени….“
В романа, ще се срещнете и с лицето на неизживяната любов, на онази която е отхвърлена и онази която до последно остава наранена и търси своето спасение по други земи. Онази тъжна любов, която е стигнала до извода, че „Често пъти човешките решения са следствие от болка .Болка, която те притиска и от която знаеш че няма измъкване. Болка на която се подчиняваш и решаваш да приемеш. Болка, която дълбае в сърцето ти и пред която се чувстваш безпомощен. Болка която не ти оставя избор и която замъглява ума ти. Болка, с която свикваш и към която някак странно се привързваш.
Паралелно в романа присъства и животът на един бор, едно дърво върху чиито клони лежат всички спомени, „ … които е кътал през годините. Толкова много преживявания все скъпи и свидни. Пазеше всяко едно от тях на съкровено място, близо до сърцето си. Нито един спомен не беше избледнявал, нито един не беше пропускал…Старият Бор, разбра, че може да чувства и да се вълнува. Видя радост, чу смях. Разбра какво е да обичаш и да изпиташ трепет, да жадуваш. За себе си разбра, че може да се привързва. Разбра какво ре да страдаш, да изпитваш тревога , да се страхуваш. Тук научи езика на човешката душа. Научи се да долавя неизговорими стенания. Тук разбра името на Единствения и как да се обръща към Него…..“
Всъщност животът на бора е една проекция на живот на хората, които са живели в този дом, на техните радости ,болки, стенания.
Романът е прекрасен и изтънчено написан. Не ти тежи докато го четеш и не ти се иска да свършва. Може би след като го прочетете ще си помечтаете ще се порадвате, ще си поплачете.
ПОСЛЕПИС: Преди седмица по повод една моя публикация за същата книга една жена се обърна към поста ми с думите:
“Аз честно казано не разбирам тази носталгия по миналото и архаичния език, чрез която стана известна В. Бешлийска. И „Глина“ съм чела и други съвременни книги за миналото , ами не ми харесва“
Аз бих казал, че всеки го тегли неговия корен неговите спомени и всеки по- различен начин се отдава на дадено четиво и го преживява до последната страница.
Почитател съм на съвременните български автори и добре, че ги има имената на Виктория Бешлийска, Боян Боев, Анна Авиил и др. за които сега не се сещам и моля да ме извинят, които малко да ни върнат към корените ни, защото….. В днешно време историята, която България пише в учебниците на младото поколение е прекалено видоизменена и понякога подобни романи на такива автори ни връщат сладостта на онези спомени, истории и приказки, които нашите предци са ни разказвали и някак си ти е по-лесно и интересно да разбереш и да се потопиш във времената от колкото един учебник с изложени събития, които към днешна дата незнайно защо са толкова изкривени и създават на учениците толкова неясни и може би объркани представи за „Едно време“
Започнах книгата миналата година, но я довърших днес. Ако трябва да дам оценка то тя е най-високата и бих казал, че една от най силните книги, които съм чел за 2025 година или с които започвам новата 2026 година.
September 19, 2025
Не давам оценка на тема. Само защото романът разказва за българското село след освобождението и съединението, не означава, че е добре написан. Героите са прекалено много и сякаш авторката не е имала времето или желанието да се спре на всеки един по отделно и да му даде личност. Главната героиня е съвършена още от дете - съвършено покорна, всички я харесват и остават без дъх само като я зърнат. Васил - той е едно кълбо от гняв и болка и нищо друго, прекарва времето във въсене на вежди. The brooding type. Е, добре, но имаме и Сава - същият. Кълбо от болка. Още един. Стават много за една книга. По-добре щеше да се получи, ако авторката беше отделила повече време на личностите, а не на описанията на клонките и вятъра, песента на птичките и тем подобни.
Физическите описания - всички селяни са красавци, всички граждани са или кльощави или дебели с малки очичики. Жените, разбира се, са небесни красавици.
Интерпретацията на 'О, изтървахте си носната кърпичка' - в нашия случай с книга, също беше много нескопосана.
Горещо не препоръчвам.
Физическите описания - всички селяни са красавци, всички граждани са или кльощави или дебели с малки очичики. Жените, разбира се, са небесни красавици.
Интерпретацията на 'О, изтървахте си носната кърпичка' - в нашия случай с книга, също беше много нескопосана.
Горещо не препоръчвам.
January 3, 2026
Умилена съм, вдъхновена, дори малко просълзена. Тази книга ми донесе едно толкова приятно смирение, докато я четях. Винаги съм имала своите вътрешни търсения и интерес към света от времената, в които електричеството все още не е навлязло в бита. Времена простички, но толкова по-истински и автентични. Нарисуваният в тази книга романтичен свят е светът, в който бих искала да живея, незасегната от суетнята…
Такава невинност и непорочност лъха от тази книга – свобода, чистота, добросърдечност, мъдрост, разбиране, приемственост, равенство… Героите от тази книга ще ми липсват толкова много!
Резонира ми и историята, и хората, и страстите им, и целият красив свят, който сякаш пред очите ми оживя. Думичка от тази книга не ми се стори излишна!
Натъжена съм, че свърши, но се радвам, че открих това рядко бисерче сред книгите – неоцапано от думи за пошлост, лошотия и човешка глупост. За мен тази книга е различна именно с чистотата си. 💗
Такава невинност и непорочност лъха от тази книга – свобода, чистота, добросърдечност, мъдрост, разбиране, приемственост, равенство… Героите от тази книга ще ми липсват толкова много!
Резонира ми и историята, и хората, и страстите им, и целият красив свят, който сякаш пред очите ми оживя. Думичка от тази книга не ми се стори излишна!
Натъжена съм, че свърши, но се радвам, че открих това рядко бисерче сред книгите – неоцапано от думи за пошлост, лошотия и човешка глупост. За мен тази книга е различна именно с чистотата си. 💗
November 30, 2025
„Божана“ от Ана Авиил е роман, който ухае на онова следосвобожденско време, в което България още търси себе си. Историята започва с безгрижното детство на Божана — светло, шумно и изпълнено с малки селски чудеса. Тези ранни години са описани с нежност и топлина, които правят образа ѝ жив и близък.
Пътят ѝ от дете към жена е плавен, тъжен и красив едновременно. Ана Авиил вплита вътрешните борби на героинята с промените в обществото, като оставя читателя да усеща всяка стъпка от израстването ѝ. Диалозите, пропити с диалект, придават автентичност и пренасят читателя право в онази епоха — истински хора, истинска реч, истински живот.
За да усетите книгата изцяло, препоръчвам да я четете на място, което носи същия дух — стар двор, уютен кът с дърво и тишина или стая с малко ретро усещане. Това е роман, който не просто се чете, а се изживява.
Пътят ѝ от дете към жена е плавен, тъжен и красив едновременно. Ана Авиил вплита вътрешните борби на героинята с промените в обществото, като оставя читателя да усеща всяка стъпка от израстването ѝ. Диалозите, пропити с диалект, придават автентичност и пренасят читателя право в онази епоха — истински хора, истинска реч, истински живот.
За да усетите книгата изцяло, препоръчвам да я четете на място, което носи същия дух — стар двор, уютен кът с дърво и тишина или стая с малко ретро усещане. Това е роман, който не просто се чете, а се изживява.
May 26, 2025
Когато видях красивата корица на “Божана”, веднага се влюбих. Много се зарадвах, след като @ предложиха да ми я изпратят.
Книгата проследява историята на Божана от дете до зряла жена, от селото до града. Времето на действието е Следосвобожденска България, когато градим бъдещето си. Романът е разделен на две части, като и двете части ми бяха еднакво интересни.
Прекрасна книга, която ме докосна дълбоко. Анна Авил е написала вълнуващ и прекрасен роман, който може да изпълни сърцето на всеки българин. Напоследък пазарът може би с пренасити с подобни книги, но вярвам, че този роман е различен. Героите са пълнокръвни и многопластови и това много ми хареса.
Ако на някой му се дочете исторически роман с невероятен стил и език, препоръчвам “Божана” горещо!
Книгата проследява историята на Божана от дете до зряла жена, от селото до града. Времето на действието е Следосвобожденска България, когато градим бъдещето си. Романът е разделен на две части, като и двете части ми бяха еднакво интересни.
Прекрасна книга, която ме докосна дълбоко. Анна Авил е написала вълнуващ и прекрасен роман, който може да изпълни сърцето на всеки българин. Напоследък пазарът може би с пренасити с подобни книги, но вярвам, че този роман е различен. Героите са пълнокръвни и многопластови и това много ми хареса.
Ако на някой му се дочете исторически роман с невероятен стил и език, препоръчвам “Божана” горещо!
June 20, 2025
Пристъпете тихо сред отминалите времена на младата българска държава, когато пробуденият български дух решително гради бъдещето си.
На фона на знакови исторически събития една красива любов ще разцъфти сред вълнуващите описания на лични борби, храбри сърца, дълбоки душевни стремления и гореща защита на идеали"
В скоро време не бях попадала на книга, която толкова истинки да ме плени.
Младото Княжество България е на прага на Съединението и в бурните времена на борбите за освобождението на Македония и Одринско.
Гради се новата столица София, която преплита съдбите на нашите герои под благоуханните градини на оживените площади и блясъка на балните зали.
Изгубена книга среща скромната, но любознателна селска девойка
Божана със, Стефан - млад банкер и многообещаващ предприемач, изучил се в Цариград , който участва дейно в напредъка на новата столица.
Стефан е омагьосан от красотата, гордостта и невинността на това момиче с небесно сини очи и чисто сърце, толкова далечно и открояяващо се от градската суета.
Бурите в семейството на Божана донасят новите времена и връщане назад няма.
Бащата на Божана -Васил е загубил вярата си в Бога, след загубата на своята първа любов, но майка му Елена е пазител както на семейното огнище, така и на извчните мъдрости и традициите на един народ.
Силата на Елена е силата на България.
Вярата й - нейното спасение.
В покрайнините на китни селце младата туркиня Несбие открива пазена семейна реликва кръст и разбира за дълбоко пазена в рода й тайна.
*
Вярата в Бог и борбения й дух е това ,което отличава героите в тази хубава книга.
А стилът на писане е уютен, красив, потапящ те в тези толкова интересни за мен времена на Царска София.
Зара - превърнала се в светска красавица е скътала в дълбоката тъга на зелените си очи любовта към онзи, който никога няма да бъде нейн.
Красива е историята на тези герои.
Наситена с тъга, родствена памет и обич, сила и преди всичко с вяра.
Бурните времена не сломяват човешкия дух, напротив -каляват го.
"Книжнината е това, без което не мога, даскале-мечтая аз да разказвам за книги, и деца и големи да увличам! Ако можех такава работа да имам."
"Книгите са моят живот. Ако не съм сред тях все едно не съм аз".
"Зара не можеше да помръдне, нито тялото си, нито погледа си. Но и Васил не отмести очите си от нея. Той се взираше в нея и за първи път в погледа му тв съзря това, което винаги бе жадувала да види. Тези очи гледаха право в нея и топъл копнеж идваше от тях".
На фона на знакови исторически събития една красива любов ще разцъфти сред вълнуващите описания на лични борби, храбри сърца, дълбоки душевни стремления и гореща защита на идеали"
В скоро време не бях попадала на книга, която толкова истинки да ме плени.
Младото Княжество България е на прага на Съединението и в бурните времена на борбите за освобождението на Македония и Одринско.
Гради се новата столица София, която преплита съдбите на нашите герои под благоуханните градини на оживените площади и блясъка на балните зали.
Изгубена книга среща скромната, но любознателна селска девойка
Божана със, Стефан - млад банкер и многообещаващ предприемач, изучил се в Цариград , който участва дейно в напредъка на новата столица.
Стефан е омагьосан от красотата, гордостта и невинността на това момиче с небесно сини очи и чисто сърце, толкова далечно и открояяващо се от градската суета.
Бурите в семейството на Божана донасят новите времена и връщане назад няма.
Бащата на Божана -Васил е загубил вярата си в Бога, след загубата на своята първа любов, но майка му Елена е пазител както на семейното огнище, така и на извчните мъдрости и традициите на един народ.
Силата на Елена е силата на България.
Вярата й - нейното спасение.
В покрайнините на китни селце младата туркиня Несбие открива пазена семейна реликва кръст и разбира за дълбоко пазена в рода й тайна.
*
Вярата в Бог и борбения й дух е това ,което отличава героите в тази хубава книга.
А стилът на писане е уютен, красив, потапящ те в тези толкова интересни за мен времена на Царска София.
Зара - превърнала се в светска красавица е скътала в дълбоката тъга на зелените си очи любовта към онзи, който никога няма да бъде нейн.
Красива е историята на тези герои.
Наситена с тъга, родствена памет и обич, сила и преди всичко с вяра.
Бурните времена не сломяват човешкия дух, напротив -каляват го.
"Книжнината е това, без което не мога, даскале-мечтая аз да разказвам за книги, и деца и големи да увличам! Ако можех такава работа да имам."
"Книгите са моят живот. Ако не съм сред тях все едно не съм аз".
"Зара не можеше да помръдне, нито тялото си, нито погледа си. Но и Васил не отмести очите си от нея. Той се взираше в нея и за първи път в погледа му тв съзря това, което винаги бе жадувала да види. Тези очи гледаха право в нея и топъл копнеж идваше от тях".
July 13, 2025
Роман който те докосва - с малката безгрижна Божанка, с темата за семейството и неговата значимост, с вярата в Бог и неговата сила, с живота в селото и хората там, с техния бит и разбирания за живота, с темата за чистата, невинна любов, както и за онази изпепеляващата, но несподелена и неразбрана - и всичко това случващо се точно в годините след Освобождението.
Наистина се влюбих в тази прекрасна история и нейните герои. През цялото време книгата ме караше да се чувствам някак спокойна и някак у дома ♥️ Благодаря на Анна Авиил за емоциите!
Наистина се влюбих в тази прекрасна история и нейните герои. През цялото време книгата ме караше да се чувствам някак спокойна и някак у дома ♥️ Благодаря на Анна Авиил за емоциите!
May 5, 2025
Божана ! Една страхотна книга, която @knigite.na.bulgaria ми осигуриха ! Много съм благодарна, че имах възможност да се докосна до страниците на историята сътворена от Анна Авиил и искрено препоръчвам това четиво на всеки ! Историята е пленяваща, аз лично много се радвам на героини като Божана, смятам че съвременните романи налагат на женските героини да бъдат дръзки по един мъжки начин, а те могат да са силни през своята невинност и чистота като Божана
August 21, 2025
Тази книга ме докосна дълбоко с начина, по който авторката вплита вярата в Бог като светлина в най-тежките моменти – онази протегната ръка, която те изправя от пропастта. Вдъхнови ме и чистата, неподправена любов между двама млади, силата на истинското приятелство и красотата на родителската обич. Особено ме впечатли символиката на бора – дърво с душа и чувства и напомнянето, че дадената дума има тежест, а понякога най-правилният път е да следваш сърцето си, а не разума.
May 17, 2025
обичам такива книги, които ни връщат назад във времето в българското село и ни потапят в забравените традиции, когато честта и уважението са означавали нещо. Чисти отношения, верни приятелства и любов до гроб.
September 3, 2025
Много добре написана история, която разказва за обикновеното, с което сме свикнали и за магията в него.
September 5, 2025
Книгата пренася в друго време, преплита различни съдби, но най-значимото е, че набляга на позабравени ценности! Чете се на един дъх и дълбоко вълнува!
September 15, 2025
Прекрасна история за живота и неговия смисъл, за ценностите, силата на семейството и любовта във всяко нейно измерение! Многопластова, пълнокръвна, психологически издържана, лексикално автентична!
November 21, 2025
Много емоционална книга! Много ми хареса!
Displaying 1 - 21 of 21 reviews