What do you think?
Rate this book
Реките на времето
Всичко в тази книга наистина се е случило.
То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на „бившите хора“ в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето.
На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първия български импресионист, и други. В процеса на писане загубени и забравени спомени сякаш по собствено желание излизат наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт.
Тази вълнуваща литературна сага за българската история (и неразривно свързаната с нея Македония) в последните 125 години е и хроника за трудните победи на доброто, за непоколебимата вяра и за светлата тъга по Дебелянов, която не изтлява. Изстраданият завет на жертвите на комунизма е, че единствената съпротива срещу злото е в смирението и отказа от търсене на разплата. Само по този начин не продължаваме злото чрез себе си.
Потопете се в „Реките на времето“, един истински роман за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката.
То е съхранено в родовата памет на два български рода, а чрез съдбите на главните герои капитан Никола Кръстев и Георги Голомехов се разкрива не само трагичната съдба на „бившите хора“ в земния ад на комунизма, но и се рисува моралният портрет на цяло едно поколение, съумяло да запази и пренесе непокътнати своите ценности към бъдещето.
На страниците на романа в интимна, неизвестна за широката публика светлина оживяват образите на Димчо Дебелянов, полковник Владимир Серафимов – освободителя на Родопите, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров – Майстора, Елин Пелин, Атанас Михов – първия български импресионист, и други. В процеса на писане загубени и забравени спомени сякаш по собствено желание излизат наяве. Сред тях най-отличителен е неизвестният портрет на Никола от лагера „Белене“, нарисуван с молив върху опаковка на колет от друг лагерист, открит цели 60 години след неговата смърт.
Тази вълнуваща литературна сага за българската история (и неразривно свързаната с нея Македония) в последните 125 години е и хроника за трудните победи на доброто, за непоколебимата вяра и за светлата тъга по Дебелянов, която не изтлява. Изстраданият завет на жертвите на комунизма е, че единствената съпротива срещу злото е в смирението и отказа от търсене на разплата. Само по този начин не продължаваме злото чрез себе си.
Потопете се в „Реките на времето“, един истински роман за вечната борба между доброто и злото, за нуждата от опазване на семейната и националната памет, но и за пречистващата сила на прошката.
504 pages, Paperback
Published April 1, 2025
2 people are currently reading
63 people want to read
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 4 of 4 reviews
May 17, 2025
прочетох „Реките на времето“ и просто нямам думи! Толкова красива, дълбока и истинска книга – чете се на един дъх, а после ти се иска да я препрочетеш бавно, дума по дума. Едно емоционално и вдъхновяващо пътуване през времето.
May 19, 2025
Книгата е 5/5! Завладяваща история, изчетох я на един дъх. Препоръчвам на всеки българин!
October 24, 2025
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ "Всичко в тази книга наистина се е случило."
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Това пише на задната корица на "Реките на времето". Това струи от всяка дума, написана върху страниците ѝ. Това остава и в сърцето на читателя, заседнало като шрапнел - усещането, че е надникнал в миналото, че като на филм е изгледал истинската болезнено интимна история на три български рода, въвлечени в бурните водовъртежи на историята.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Евгения Кръстева-Благоева с изключителен финес и ерудиция пише историята на собственото си семейство - родовете Кръстеви, Саздови и Голомехови.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Чрез тяхната история, умело съчетаваща национално и индивидуално, пред очите на читателя оживява най-неспокойният период от историята на България (а и на цяла Европа) - двадесетият век, редуващ картини от самото начало до самия край на столетието.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Между страниците на книгата се усеща тътенът на бойните действия в Балканската и Междусъюзническата война, долавя се плачът на вдовиците, почернени след Първата световна война - наричана тогава Европейската, или просто "Голямата война", понеже човечеството още не подозира, че предстои да стане свидетел на далеч по-страшни ужаси.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Читателят става пряк свидетел на това как в задъханите междувоенни години редом до блясъка на баловете и усмихнатият трясък на трамваите отеква и един взрив, грохотът на един църковен покрив, погребал завинаги илюзиите, че на тази уморена страна ѝ е писано спокойствие.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ А след това идва краят - на Третото българско царство, на свободата на говориш това, което мислиш, на вярата във всяко бъдеще различно от това, което са предвидили петилетките на идеологията.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Няма да ми стигнат думите да кажа достатъчно за тази книга. Накратко - разкошна е, истинско бижу, четиво, което (смело казвам) спокойно може да се нарече "Железният светилник" на нашето съвремие.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Огорчена съм, че романът не се радва на популярност, нито тук, нито в книжния Инстаграм. Затова го превръщам в своя мисия - да успея да накарам един от вас (поне един!) да прочете тази болезнено смислена книга.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Това, както вече казах, е книга за реални събития, но по-важното е, че е книга за реални хора. На страниците ѝ оживяват образите на Владимир Серафимов, Борис Дрангов, Димчо Дебелянов, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров - Майстора, Елин Пелин...
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Но освен тях и на редица непознати за обикновения читател хора, до един реално съществуващи личности от родословието на авторката, носили товара на историята на плещите си.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Именно затова книгата боли - нищо тук не е художествена измислица. Нито лагерите "Куциян" и "Белене", нито Черната скала до Самоков, нито безбройните разстрели без съд и присъда, нито насилственото разселване, нито животосъсипващите доноси, нито унижението и принудата да потъпкваш себе си, да затваряш свободния си дух в кафез в името на това да преживееш, да посрещнеш още едно утре.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Ако не е станало ясно вече, казвам с прости думи - това е книга най-вече за ужасите, причинени от тоталитарния комунистически режим, установен в България на 9 септември 1944 г.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ С ефирен стил на писане, напомнящ на дядов разказ в топъл есенен следобед, книгата разказва за съдбите на "бившите хора" - думите се леят леко и плавно, а тежат като олово, защото описват може би най-тежкия самоделен трагизъм в историята на България.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Историческата фактология обаче не натежава. Тя функционира като жив фон, като притча, подтикваща към размисъл, но все пак на преден план са индивидуалните съдби - човекът и неговата борба да остане човек.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Именно в това се коренят най-силните послания на книгата - в онова по йовковски затрогващо човеколюбие. Това е книга за прошката, за вярата, за изкуството да преодолееш вместо да отмъстиш, за усилието да не бъдеш проводник на злото. И за любовта - оцеляваща въпреки всичко.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Препоръчвам - с две ръце и едно сърце - като чедо на семейство, патило си от дързостта да не склони глава. Четете. И не скланяйте и вие.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Това пише на задната корица на "Реките на времето". Това струи от всяка дума, написана върху страниците ѝ. Това остава и в сърцето на читателя, заседнало като шрапнел - усещането, че е надникнал в миналото, че като на филм е изгледал истинската болезнено интимна история на три български рода, въвлечени в бурните водовъртежи на историята.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Евгения Кръстева-Благоева с изключителен финес и ерудиция пише историята на собственото си семейство - родовете Кръстеви, Саздови и Голомехови.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Чрез тяхната история, умело съчетаваща национално и индивидуално, пред очите на читателя оживява най-неспокойният период от историята на България (а и на цяла Европа) - двадесетият век, редуващ картини от самото начало до самия край на столетието.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Между страниците на книгата се усеща тътенът на бойните действия в Балканската и Междусъюзническата война, долавя се плачът на вдовиците, почернени след Първата световна война - наричана тогава Европейската, или просто "Голямата война", понеже човечеството още не подозира, че предстои да стане свидетел на далеч по-страшни ужаси.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Читателят става пряк свидетел на това как в задъханите междувоенни години редом до блясъка на баловете и усмихнатият трясък на трамваите отеква и един взрив, грохотът на един църковен покрив, погребал завинаги илюзиите, че на тази уморена страна ѝ е писано спокойствие.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ А след това идва краят - на Третото българско царство, на свободата на говориш това, което мислиш, на вярата във всяко бъдеще различно от това, което са предвидили петилетките на идеологията.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Няма да ми стигнат думите да кажа достатъчно за тази книга. Накратко - разкошна е, истинско бижу, четиво, което (смело казвам) спокойно може да се нарече "Железният светилник" на нашето съвремие.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Огорчена съм, че романът не се радва на популярност, нито тук, нито в книжния Инстаграм. Затова го превръщам в своя мисия - да успея да накарам един от вас (поне един!) да прочете тази болезнено смислена книга.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Това, както вече казах, е книга за реални събития, но по-важното е, че е книга за реални хора. На страниците ѝ оживяват образите на Владимир Серафимов, Борис Дрангов, Димчо Дебелянов, цар Борис III, Димитър Талев, Владимир Димитров - Майстора, Елин Пелин...
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Но освен тях и на редица непознати за обикновения читател хора, до един реално съществуващи личности от родословието на авторката, носили товара на историята на плещите си.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Именно затова книгата боли - нищо тук не е художествена измислица. Нито лагерите "Куциян" и "Белене", нито Черната скала до Самоков, нито безбройните разстрели без съд и присъда, нито насилственото разселване, нито животосъсипващите доноси, нито унижението и принудата да потъпкваш себе си, да затваряш свободния си дух в кафез в името на това да преживееш, да посрещнеш още едно утре.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Ако не е станало ясно вече, казвам с прости думи - това е книга най-вече за ужасите, причинени от тоталитарния комунистически режим, установен в България на 9 септември 1944 г.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ С ефирен стил на писане, напомнящ на дядов разказ в топъл есенен следобед, книгата разказва за съдбите на "бившите хора" - думите се леят леко и плавно, а тежат като олово, защото описват може би най-тежкия самоделен трагизъм в историята на България.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Историческата фактология обаче не натежава. Тя функционира като жив фон, като притча, подтикваща към размисъл, но все пак на преден план са индивидуалните съдби - човекът и неговата борба да остане човек.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Именно в това се коренят най-силните послания на книгата - в онова по йовковски затрогващо човеколюбие. Това е книга за прошката, за вярата, за изкуството да преодолееш вместо да отмъстиш, за усилието да не бъдеш проводник на злото. И за любовта - оцеляваща въпреки всичко.
˚₊‧ 🕰️ ‧₊˚ Препоръчвам - с две ръце и едно сърце - като чедо на семейство, патило си от дързостта да не склони глава. Четете. И не скланяйте и вие.
July 15, 2025
“Реките на времето” е единствена по рода си книга, автентичен документ за едно време, за което все още се страхуваме да говорим открито, което обаче е оставило дълбоки следи в съзнанието и ежедневието ни. Смислен опит за толкова необходимия катарзис на обществото ни за съдбата на интелигенцията ни след 9.9.1944.
Съдбата на едно българско семейство, разказана от първо лице, без излишна драма. Драмата идва сама от чудовищните събития през една епоха, разкритията за която и до ден днешен са не само табу, а като че ли “неудобни” в днешния политически дискурс.
Така както тогава е имало “неудобни” хора, така днес книгите са тях са “неудобни” вместо да се изучават в училище.
И затова ще продължаваме да слушаме “колко прекрасно” било всичко навремето и ще се въртим в този дяволски кръг на недоизказаното. И докато се въртим в този дяволски кръг ще си останем завинаги на дъното. не може да има прошка без осъзнаване. Няма да можем да продължим напред, ако не са признати и осъдени греховете на миналото.
Тази книга е опит за осъзнаване, завит в прекрасна езикова опаковка, но в същото време безкомпромисен.
Историята на един български род, нашата история!
TBC
Съдбата на едно българско семейство, разказана от първо лице, без излишна драма. Драмата идва сама от чудовищните събития през една епоха, разкритията за която и до ден днешен са не само табу, а като че ли “неудобни” в днешния политически дискурс.
Така както тогава е имало “неудобни” хора, така днес книгите са тях са “неудобни” вместо да се изучават в училище.
И затова ще продължаваме да слушаме “колко прекрасно” било всичко навремето и ще се въртим в този дяволски кръг на недоизказаното. И докато се въртим в този дяволски кръг ще си останем завинаги на дъното. не може да има прошка без осъзнаване. Няма да можем да продължим напред, ако не са признати и осъдени греховете на миналото.
Тази книга е опит за осъзнаване, завит в прекрасна езикова опаковка, но в същото време безкомпромисен.
Историята на един български род, нашата история!
TBC
Displaying 1 - 4 of 4 reviews