Ако съм дала на първата книга 5 звезди, за втората трябва да са поне 10.
Никога не съм си представяла, че така може да се промени стила и изказа на един човек, бил той автор или не. Оставям първо историята на страна, говоря сега за стила. Много голям скок и то в правилната посока. На абсолютно ново ниво е Пазители и това страшно много ми харесва.
Втората книга продължава истоията на Ксения, Игор (ааах, да все още се прехласвам по него, няма как) и компания. Всички го казват, затова и аз ще го кажа. Кнегата е по-тъмна и мрачна. Ако първата е навлизане в света и запознаване с героите, тук вече започваме да изпитваме загуба и отчаяние. Компанията ни е преследвана от Двореца и те са принудени да се крият и да се опитват да намерят начин да оцелеят. Ксения започва да губи надежда и тъй като тя рязкязва историята, ние също започваме. По-зряла е книгата, което е много тъжно изказване, защотото излиза, че колкото по-зрял си, точкова си по депресиран... Е, какво да се прави, когато животът ти подаде лимони, ти е кисело.
Въпреки всичко, има светина в тунела, някъде по средата на книгата. Появяват се нови герои и честно, аз лично, много ги харесвам. Обожавам Дорин, няколко пъти ме е разсмивал с глас. Аз в началото малко не харесвах Зоя, че ми беше няква много нахална и сякаш се старае прекалено силно да е интересна, но в тази книга започва много да ми харесва. Най-вече заради "любовните и трепети" (не искам да издавам нищо). Също, много, ама много харесвам Франко. Този човек (е той не е баш чевек, ама ме разбирате) ми беше като слънце в тази книга. Не знаеш на чия страна е, което го прави още по интересен, въпреки, че моите предположения се оказаха верни. Пуска някакви коментари, при които аз съм "ааааа".
Края..... ами добре, че имах третата книга до мен, иначе не знам! Не знам как са оцелели хората, които е трябвало да чакат да се напише и издаде третата книга. Всяка глава в тази книга завършва по такъв начин, че ти просто не можеш да я оставеш. Свършва главата и ти без да се осетиш си вече преполовил следващата глава. Аз лично в моментите, когато трябваше да я оставя (да отида до тоалетната, да ям и спя, такива ми ти ненужни и излишни работи) трябваше да прекъсвам по средата на главата, защотото просто по начина по който приключват главите - не можеш! Е, такъв и беше и края, че и по зле. Бях просто зяпнала и благодарна, че си купих третата, когато се бях прибрала в България за Коледа, че нямаше да издържа.
За всички, които са чели Вестители и се чудиге дали да продължите с поредицата, ами не се чудете ами четете! Няма ама никак да останете разочаровани, гарантирам. Ако останете разочаровани ми пишете и ще ви върна лично парите за книгата (не, че ще ви повярвам ако ми кажете, че не ви е харесала). Книгата е на ниво с много от американските юношески книги (по-добра от доста от тях, въпреки, че това вече си зависи от различните хора и мнения). Отново, едно голямо благодаря на Цвети!