ивилизация, която съществува зад огледалото... Извънземни, самонастанили се в човешки дом... Кутия с хора, попаднала на планета, населена с богове... Ако сте чели "Недокоснат от човешки ръце", "Крадец във времето" или "Задай глупав въпрос", вероятно ще се досетите, че само въображението на Робърт Шекли може да създаде подобни сюжети. Като всичко, написано от него, последните му разкази отново преобръщат реалността, криволичейки между абсурдното и смешното, магическото и реалното, измислицата и действителността.
One of science fiction's great humorists, Sheckley was a prolific short story writer beginning in 1952 with titles including "Specialist", "Pilgrimage to Earth", "Warm", "The Prize of Peril", and "Seventh Victim", collected in volumes from Untouched by Human Hands (1954) to Is That What People Do? (1984) and a five-volume set of Collected Stories (1991). His first novel, Immortality, Inc. (1958), was followed by The Status Civilization (1960), Journey Beyond Tomorrow (1962), Mindswap (1966), and several others. Sheckley served as fiction editor for Omni magazine from January 1980 through September 1981, and was named Author Emeritus by the Science Fiction and Fantasy Writers of America in 2001.
Сборник с най-скапаните разкази, които Шекли е писал - абсолютна загуба на усилия и време. Част от тях ми изглеждат направо недооформени или дори недовършени!
Мен на негово място би ме било срам да издам подобна аматьорщина, честно...
„Страховити истории“ е неудачен и подвеждащ превод на “Uncanny Tales”, макар че една думичка мъчно може да опише сочния микс от емоции, които е забъркал Шекли в последните си разкази, белязали края на неговия дълъг и богат творчески път. Историите на майстора представляват пъстри и сладки парченца фантазия, в които се преплитат парадоксална комедия, драма, сарказъм и фини капчици философска тъга, стичащи се по красивото усещане за живот във всичките му разнородни форми.
Психороби захранващи миниатюрен далечен свят, огледално пространство, превърнало се в лобно убежище за двама влюбени, робот донкихот упорито преследващ ефимерния си идеал, извънземна въстановка на древна Елада, в която до безкрай се повтарят фундаменталните дилеми на човешкия род, кармична банка, съхраняваща депозити с късмета и благоденствието на космическите цивилизации, свят на мъртвите, където осъденият на вечни глад и жажада Талант се е превърнал в изкусен кулинарен експерт и какво ли още не...
Сякаш през последните си години Шекли все повече обръща внимание на смъртта, опитвайки се да надникне в тайнствената ѝ необятност и това намира ярко отражение в сюжетите на разказите му. А те си остават все така смели и неортодоксални, с герои, изправени пред необичайни ситуации, които могат да променят не само живота им, но и съдбините на света.
„Недей да спориш! Не съм толкова побъркан да не осъзнавам, че съм робот, неподходящ за съпруг на една човешка жена. Психея е моят идеал, дамата на сърцето ми, моята мечта за съвършенство, но двамата нямаме бъдеще — аз метален, тя от плът. Обещай ми да се грижиш за нея, Лорънт, да се ожениш за нея, ако двамата имате щастието да се влюбите. Винаги да я почиташ. Сега върви!“
Не съм чела нищо от този автор, а съм чувала все хубави неща за него и книгите му. Реших да прочета разказите му, за да си съставя мнение за начина му на писане и останах доволна. Въображението му наистина е богато, а историите не бяха никак страшни. Някои ме накараха да се замисля даже. Само двата последни разказа за Гърция и гръцките богове ми доскучаха, те бяха и най-дългите. Останах доволна от впечатленията си и може по-нататък да посегна към други книги на Шекли.
Имам навика да редувам по-обемните фентъзи и сай-фай книги с нещо по-леко и разтоварващо, а ако ми попадне под ръка някой сборник с разкази – още по-добре! Кратките форми са едновременно бързи за четене и разнообразни откъм стил и сюжети. Винаги, когато ми се прииска нещо неочаквано или разнородно откъм концепции най-доброто решение е да посегна към някоя компилация от кратки истории. А когато те са от майстор като Робърт Шекли, то подхождам с особено високи очаквания! Прочетете ревюто на "Книжни Криле":
Робърт Шекли е сред любимите ми автори и за мен е ненадминат в умението да изгражда кратки фантастични разкази с неочаквани обрати. За съжаление, точно този сборник е пълна антитеза на предишното изречение. Сърце не ми дава да дам по-ниска оценка от две звезди, но факт е, че година след прочитането на книгата, аз не си спомням буквално нищо от съдържанието и нямам желание да я чета за втори път. Знам, че тогава не ми хареса особено, но може би това се е дължало отчасти и на високите ми очаквания. За капак заглавието е подвеждащо - почитателите на хоръра хич да не се надяват да открият нещо страховито.
Потресена съм. Извънземните са отвлекли Шекли и са го заменили с негов некадърен клонинг. Нито един от разказите не е на нивото, което очаквах. Няма въображение, няма остроумие, нищо от познатите черти на старите разкази. Чета я само, защото ми е любим автор.
Истории, които ми е трудно да определя точно. Понякога леко забавни и интересни, понякога с намек за поука, често скучновати, изнасилени, изсмукани от пръстите. Съвсем не са плашещи, стряскащи, от които кожата настръхва и ти си иска да спиш на светната лампа. Като цяло: страховито разочароваща книга. Подарявам я на евентуално желаещи душевни мазохисти.
A rather forgettable collection of Robert Sheckley stories from late in his career. The introduction by Robert Sheckley about writing an introduction is the best part of the book!
Признавам си, малко съм разочарован. Това е първата книга на Шекли, която чета и очаквах нещо наистина голямо и сериозно. Вместо това получих сборник с... ами... разказчета. Не лоши, но не и добри.Като цяло идеите им са страхотни, но просто не грабват вниманието. Поне се четат бързо и стават за убиване на времето. Само не можах да разбера кое им е страховитото.
Имаше няколко хубави разказа и няколко нехубави разказа, да кажем че се усредняват на около 3. Става за четене, но сборникът не е на обичайното за Шекли ниво.
A Trick Worth Two of That (2001) Mind-Slaves of Manitori (1989) Pandora's Box—Open with Care (2000) The Dream of Misunderstanding (2002) Magic, Maples, and Maryanne (2000) The New Horla (2000) The City of the Dead (1994) The Quijote Robot (2001) Emissary from a Green and Yellow Worl• (1998) The Universal Karmic Clearing House (1986) Deep Blue Sleep (1999) The Day the Aliens Came (1995) # Dukakis and the Aliens (1992) Mirror Games (2001) Sightseeing, 2179 (2002) Agamemnon's Run (2002)
⭐⭐ A Trick Worth Two of That ⭐⭐ Mind-Slaves of Manitori ⭐⭐⭐ Pandora's Box—Open with Care ⭐⭐ The Dream of Misunderstanding ⭐⭐ Magic, Maples, and Maryanne ⭐⭐ The New Horla ⭐⭐ The City of the Dead ⭐⭐ The Quijote Robot ⭐⭐⭐ Emissary from a Green and Yellow World ⭐⭐ The Universal Karmic Clearing House ⭐⭐⭐ Deep Blue Sleep ⭐ The Day the Aliens Came ⭐⭐⭐ Dukakis and the Aliens ⭐⭐ Mirror Games ⭐⭐⭐ Sightseeing, 2179 ⭐⭐ Agamemnon's Run
This one is billed as a horror anthology, but is not too different in tone from any other Sheckley anthology I have read. It collects later stories from the 90s and 00s, including an alternate history tale about President Michael Dukakis encounter with extraterrestials, modern takes on Greek myths and a robot dedicated to overthrowing industrial civilization while emulating Don Quixote.