What do you think?
Rate this book
Бряг
Представи си да попаднеш на бряг, от който всичките ти грижи изглеждат дребни като песъчинки на дъното на морето. Има ли тякова място? И кой те чака там?
Две приятелки, които вървят целеустремено напред и на пръв поглед са постигнали много, започват да усещат, че липсите са повече от победите в живота им. Появата на една чудата гъркиня отключва неочаквани решения. В малкото село на брега на морето за броени дни две жени се променят напълно. Поне на пръв поглед.
Две приятелки, които вървят целеустремено напред и на пръв поглед са постигнали много, започват да усещат, че липсите са повече от победите в живота им. Появата на една чудата гъркиня отключва неочаквани решения. В малкото село на брега на морето за броени дни две жени се променят напълно. Поне на пръв поглед.
- GenresBulgarian Literature
126 pages, Paperback
First published January 1, 2014
33 people want to read
About the author
Станислава Ивкова
1 book3 followersСтанислава Ивкова е завършила журналистика в Софийския универистет, но никога не е работила като журналист. Благодарна е за образованието си. То е развило любопитството й към всичко наоколо, нюха към значимите подробности, желанието непрекъснато да търси отговори. Работи от около 25 г. години в рекламата като криейтив директор.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 - 10 of 10 reviews
October 17, 2014
Виждали сте билбордовете по бул. „Дондуков“ в София. Рекламите във Facebook. Може би дори сте попадали на някое от ревютата за книгата или сте я разглеждали в интернет. Синьо-бяла, запомняща се в своя минимализъм, корица и кратко заглавие. „Бряг“ от Станислава Ивкова.
Книгата на Станислава Ивкова попадна при мен в първите дни на септември, в дните, в които вече търсех есенното си аз, а намирах пясък в обувките и мидички в джобовете. Мислех, че ще ми даде още няколко дни лято (което за първи път не беше достатъчно дълго, май съм започнала да пораствам…) и безгрижие, но вместо това романът ме накара да се замисля, да потъгувам и да се надявам, че възлите на живота винаги се разплитат по най-добрия начин.
„Бряг“ е роман за женското приятелство. Онова, по-особеното, което не се изчерпва с пиене на кафе и обсъждане на клюки и не свършва с първия скандал. Приятелство, което е по-силно от семейните връзки и което устоява на всички малки (женски) предателства, на суетата на деня. Но е още и роман за незарасналите рани, подтиснатите желания и страховете, които ни пречат да бъдем щастливи и ни карат да търсим драма дори там, където я няма. И, разбира се, е роман за женската мъдрост и утехата, която носи морето.
Радина и Севда са двете лица на една и съща монета - „успяла жена в България“. И естествено, нищо не им е наред, не защото нещо им липсва, а защото не могат да оценят това, което имат. Изправена пред травмите от миналото, които с маршова стъпка нахлуват в живота й, Радина губи почва под краката си. Естествено, в такива моменти именно приятелите идват на помощ и тя получава комплект ключове и посока - към гръцкия бряг. Както казва Исак Динесен*:„Солената вода – морето, сълзите или потта – лекува всичко“ (сигурна съм, че сте виждали този цитат във фейсбук поне милион пъти).
На брега на морето нещата изглеждат по-ясни, по-чисти. Радина пътува в спомените си, разговаря със Сула, загадачната гъркиня, която май знае всичко за живота и познава тайните на сърцето ти по-добре от теб самия. Понякога, за да се излекуваш от някоя мъка, трябва да я измълчиш и да слушаш. Друг път – да я изговориш и да те слушат. Сула инстинктивно знае кога да мълчи и кога – да говори, но намира и начин да те подтикне и ти да правиш същото. Да потърсиш в себе си „корена на злото“, жилото на гнева и да се помириш с него. Да се завърнеш в себе си и да откриеш, че всъщност никога не си се познавал.
Вярвам, че когато нещата се правят с желание и любов, това си личи. „Бряг“ е такава книга. Докато я четях, изпитах същото вълнение и нетърпение, което ме обзе при първото четене на „Виенски апартамент„, говорех за нея постоянно и на всичките си приятели. Ако трябва да съм честна, мисля, че с малко работа с опитен литературен редактор романът би могъл съвсем да блесне.
„Бряг“ е изненада. Предизвиква интереса ти елегантно, завладява те и в крайна сметка те оставя да си отидеш. Защото всеки има нужда да пътешества. Брегът остава винаги на едно място, за да има къде да се завръщаме.
*Псевдоним на датската писателка Карен Бликсен
http://azcheta.com/stanislava-ivkova-...
Книгата на Станислава Ивкова попадна при мен в първите дни на септември, в дните, в които вече търсех есенното си аз, а намирах пясък в обувките и мидички в джобовете. Мислех, че ще ми даде още няколко дни лято (което за първи път не беше достатъчно дълго, май съм започнала да пораствам…) и безгрижие, но вместо това романът ме накара да се замисля, да потъгувам и да се надявам, че възлите на живота винаги се разплитат по най-добрия начин.
„Бряг“ е роман за женското приятелство. Онова, по-особеното, което не се изчерпва с пиене на кафе и обсъждане на клюки и не свършва с първия скандал. Приятелство, което е по-силно от семейните връзки и което устоява на всички малки (женски) предателства, на суетата на деня. Но е още и роман за незарасналите рани, подтиснатите желания и страховете, които ни пречат да бъдем щастливи и ни карат да търсим драма дори там, където я няма. И, разбира се, е роман за женската мъдрост и утехата, която носи морето.
Радина и Севда са двете лица на една и съща монета - „успяла жена в България“. И естествено, нищо не им е наред, не защото нещо им липсва, а защото не могат да оценят това, което имат. Изправена пред травмите от миналото, които с маршова стъпка нахлуват в живота й, Радина губи почва под краката си. Естествено, в такива моменти именно приятелите идват на помощ и тя получава комплект ключове и посока - към гръцкия бряг. Както казва Исак Динесен*:„Солената вода – морето, сълзите или потта – лекува всичко“ (сигурна съм, че сте виждали този цитат във фейсбук поне милион пъти).
На брега на морето нещата изглеждат по-ясни, по-чисти. Радина пътува в спомените си, разговаря със Сула, загадачната гъркиня, която май знае всичко за живота и познава тайните на сърцето ти по-добре от теб самия. Понякога, за да се излекуваш от някоя мъка, трябва да я измълчиш и да слушаш. Друг път – да я изговориш и да те слушат. Сула инстинктивно знае кога да мълчи и кога – да говори, но намира и начин да те подтикне и ти да правиш същото. Да потърсиш в себе си „корена на злото“, жилото на гнева и да се помириш с него. Да се завърнеш в себе си и да откриеш, че всъщност никога не си се познавал.
Вярвам, че когато нещата се правят с желание и любов, това си личи. „Бряг“ е такава книга. Докато я четях, изпитах същото вълнение и нетърпение, което ме обзе при първото четене на „Виенски апартамент„, говорех за нея постоянно и на всичките си приятели. Ако трябва да съм честна, мисля, че с малко работа с опитен литературен редактор романът би могъл съвсем да блесне.
„Бряг“ е изненада. Предизвиква интереса ти елегантно, завладява те и в крайна сметка те оставя да си отидеш. Защото всеки има нужда да пътешества. Брегът остава винаги на едно място, за да има къде да се завръщаме.
*Псевдоним на датската писателка Карен Бликсен
http://azcheta.com/stanislava-ivkova-...
September 14, 2014
Това е разказ за търсенето на себе си – зарязвайки понякога всичко зад гърба си поне за няколко скъпоценни седмици, далеч от действителността. Това е разказ и за демоните, които ни преследват – и които често са демони само в нашата глава, неоправдателно похабили толкова емоции. Но най-вече това е разказ за търсенето на бряг. Защото човек понякога губи посоката, губи пътеводната светлина на далечния фар, а лодката му се люшка наглед неуправляема. И тогава трябва бързо да намериш спасителния бряг, да се вкопчиш в него, да стъпиш на твърда земя.
Едно много интригуващо четиво, което със сигурност ще пожъне успех сред предимно женска читателска аудитория. Въпреки това не бих я нарекъл „чиклит“ в никакъв случай. Адмирации за оригиналния стил на авторката и отличната й игра с думите, душите и умовете на своите герои! „Бряг“ на Станислава Ивкова е книгата, която задължително трябва да сложите в багажа си, ако решите да се отправите към южната ни съседка в търсене на последни слънчеви лъчи и изумрудено море. Също и ако тъкмо сте се завърнали – все пак, хубаво е да намираме своя бряг.
Цялото ревю тук: http://bibliotekata.wordpress.com/201...
Едно много интригуващо четиво, което със сигурност ще пожъне успех сред предимно женска читателска аудитория. Въпреки това не бих я нарекъл „чиклит“ в никакъв случай. Адмирации за оригиналния стил на авторката и отличната й игра с думите, душите и умовете на своите герои! „Бряг“ на Станислава Ивкова е книгата, която задължително трябва да сложите в багажа си, ако решите да се отправите към южната ни съседка в търсене на последни слънчеви лъчи и изумрудено море. Също и ако тъкмо сте се завърнали – все пак, хубаво е да намираме своя бряг.
Цялото ревю тук: http://bibliotekata.wordpress.com/201...
December 14, 2014
Нетипично за мен, но за първи път от години измина цял месец, в който не успях да довърша нито една книга; освен тази - мъничка, 100тина странички, лекичка, простоватичка... Не бих я нарекла точно книга и ако бях в нормалното си критично читателско състояние, сигурно щях да й дам една звездички, или хайде две.
Обаче вече ми е коледно и позволих на някои от простичките мисли в това книжленце да ме докоснат...
Просто защото това са 1-2-3-няколко обикновени разказа за обикновени хора и техните обикновени животи, разказани по един най-най-обикновен начин... Шир-потреба, ама от онези приятните.
И много, ама много море има в тази книга и неговото влияние върху човешките душевни състояния... или поне това влияние, което човеците му позволяват да окаже, или си въобразяват, че оказва.
Не бих я препоръчала, но не съжалявам, че я прочетох...
Когато бягаме, бягаме от себе си. И докато го правим, ще сме винаги самотни.
...животът предоставя безкраен избор. А изборът е опасно нещо.
...имме собствени правила за любовта и упорито мъчим околните с тях. Искаме да ни обичат по строго определен от нас начин и когато не изпълнят това, ги наказваме.
Хората си мислят, че имат големи проблеми. А всички сме толкова малки, че няма как да имаме големи проблеми.
Вярата е храна - ако я нямаш, ходиш цял живот гладен.
Обаче вече ми е коледно и позволих на някои от простичките мисли в това книжленце да ме докоснат...
Просто защото това са 1-2-3-няколко обикновени разказа за обикновени хора и техните обикновени животи, разказани по един най-най-обикновен начин... Шир-потреба, ама от онези приятните.
И много, ама много море има в тази книга и неговото влияние върху човешките душевни състояния... или поне това влияние, което човеците му позволяват да окаже, или си въобразяват, че оказва.
Не бих я препоръчала, но не съжалявам, че я прочетох...
Когато бягаме, бягаме от себе си. И докато го правим, ще сме винаги самотни.
...животът предоставя безкраен избор. А изборът е опасно нещо.
...имме собствени правила за любовта и упорито мъчим околните с тях. Искаме да ни обичат по строго определен от нас начин и когато не изпълнят това, ги наказваме.
Хората си мислят, че имат големи проблеми. А всички сме толкова малки, че няма как да имаме големи проблеми.
Вярата е храна - ако я нямаш, ходиш цял живот гладен.
April 13, 2015
"И си представяше как всички грижи на обичаните й хора потъват дълбоко в него, а отгоре изплува само едно кротко щастие.Сула вярваше с цялата си душа, че щастието е възможно, че дори може да трае по-дълго. Стига да повярваш, че някои неща трябва да се пуснат да плуват свободно в живота, като птица на гребена на вълна. И сами да намерят своя бряг." :)
March 19, 2015
"Ние сами се променяме, когато и където настъпи времето за това. По-лесно е обаче да изнамерим някой мъдрец или някакво специално място и на тях да отдадем осъзнаването си. ...А най-големите учители в живота ни са хората около нас. На тях дължим помъдряването си."
August 25, 2015
Човешка книга. Чете се леко и докосва. По-дълбоко ако си жена, предполагам. И някаква естествена мъдрост се подава през историята, без патос и без претенции. Препоръчвам я топло за морски престой :)
March 30, 2021
Голям фен съм на Пишеш за себе си (https://mywritingspace.bg/) на Станислава Ивкова и винаги, когато съм свободна, посещавам нейните курсове по терапевтично писане. Стани е фантастичен професионалист в хобито си - иначе се занимава с реклама, вкл. в сферата на каузите (https://www.behance.net/stanislavka). Така че беше ми много любопитно да прочета книгата - тъничка, лека, а на места необяснимо дълбока. Намерих много от Стани там и ми беше уютно. Книгата е за успелите градски момичета в София, които пият коктейли по Шишман и коментират какво им липсва в живота. Има го този уютен софийски дух, познат и от автори като Богдан Русев или пък Angel Igov, който като софиянка не намирам за петенциозен, а си го харесвам и живея :-) О��вен него обаче има и един приказен бряг в Гърция, който става пристан и отправна точка, една дълбока жена, която вижда невидимото...
December 27, 2017
„Вярата е храна, Ради. Ако я нямаш, ходиш гладен цял живот.“
„Бряг“ (изд. „Полис“) е малка книжка с корица в любимото съчетание от бели и сини райета, което може и да ни се струва леко клиширано, но си го обичаме и винаги ни привлича. Илюстрацията безпогрешно изпълнява задачата си – момичето и класическите символи на морето и Гърция ни подсказват, че романът ще ни отведе точно там и ще ни говори за жени.
Приятелството между Севда и Радина е дългогодишно и истинско, но означава ли това, че винаги имат готов съвет и могат да си предложат решение за всеки проблем? В един от тези критични моменти, когато по подметките си усеща да полепват собствените й думи, неоткрили своя път към Радина, Севда решава да й даде възможност да си помогне сама. Всичко вече зависи от самата Ради. Дали ще приеме или не ключа за гръцката вила, подарък от незабравимия за Севда – Янис? Отговорът е простичък и лесен – този път да.
Там пътят й се преплита с този на леля Сула. От образа на Хрисула струи светлина, топлота, обич, думите й са пропити с мъдрост, а кухнята – с уханието на здравословна, вкусна и прясна храна.
Но тази нагласа – да освободиш човека, когото обичаш, е полезна и за двамата. И не само при раздяла, а винаги. Ти задушавала ли си се някога от любов към себе си? Вземи една възглавница и пробвай.
Станислава Ивкова ни среща и с децата на гъркинята, разказва ни и техните истории. Впечатлих се от живота на сина й, от връзката му през последните десет години. Чувството бе примесено с тъга, но всъщност харесах обратите на съдбата му.
Паралелно със случващото се под гръцкото небе се развива и един софийски сюжет, който ще подложи приятелството на двете жени на изпитание. В него Севда се забърква с двата най-големи проблема на своята другарка – съпруга й и изплувалата от миналото любовница на баща й. Дали ще успее да помогне, или още повече ще усложни ситуацията?
„Бряг“ е книга за търсенето на себе си, за мира в душата на човек, който знае кой е и защо съществува, за лекотата на дните, в които имаш всичко, но нямаш нищо за губене, защото знаеш, че да имаш, не означава да притежаваш.
Силно препоръчвам на всички бъдещи читатели на този роман, ако вече не е късно, разбира се, да го бутнете в сака и да го вземете на лятната си почивка. Независимо дали по бреговете на българското Черноморие, или на гръцките плажове, ще разберете колко е хубаво всичките ви сетива да се сливат с приливите и отливите, да усещате свободата и силата на морето, да познаете своята собствена. Отделете си поне един следобед, който да прекарате насаме със себе си и с тази книга в ръка, и си дайте време да погледнете в душата си. Може би там и вие ще срещнете вашата леля Сула, която да ви помогне отново да намерите пътя си или просто ще ви увери, че и сега се справяте отлично.
За съжаление, може да си поръчате „Бряг“ само онлайн, не и да си го купите от книжарниците. Сигурна съм, че иначе популярността му щеше да е на съвсем друго ниво, а овациите – много повече. Защото си заслужава.
http://azcheta.com/bryag-stanislava-i...
„Бряг“ (изд. „Полис“) е малка книжка с корица в любимото съчетание от бели и сини райета, което може и да ни се струва леко клиширано, но си го обичаме и винаги ни привлича. Илюстрацията безпогрешно изпълнява задачата си – момичето и класическите символи на морето и Гърция ни подсказват, че романът ще ни отведе точно там и ще ни говори за жени.
Приятелството между Севда и Радина е дългогодишно и истинско, но означава ли това, че винаги имат готов съвет и могат да си предложат решение за всеки проблем? В един от тези критични моменти, когато по подметките си усеща да полепват собствените й думи, неоткрили своя път към Радина, Севда решава да й даде възможност да си помогне сама. Всичко вече зависи от самата Ради. Дали ще приеме или не ключа за гръцката вила, подарък от незабравимия за Севда – Янис? Отговорът е простичък и лесен – този път да.
Там пътят й се преплита с този на леля Сула. От образа на Хрисула струи светлина, топлота, обич, думите й са пропити с мъдрост, а кухнята – с уханието на здравословна, вкусна и прясна храна.
Но тази нагласа – да освободиш човека, когото обичаш, е полезна и за двамата. И не само при раздяла, а винаги. Ти задушавала ли си се някога от любов към себе си? Вземи една възглавница и пробвай.
Станислава Ивкова ни среща и с децата на гъркинята, разказва ни и техните истории. Впечатлих се от живота на сина й, от връзката му през последните десет години. Чувството бе примесено с тъга, но всъщност харесах обратите на съдбата му.
Паралелно със случващото се под гръцкото небе се развива и един софийски сюжет, който ще подложи приятелството на двете жени на изпитание. В него Севда се забърква с двата най-големи проблема на своята другарка – съпруга й и изплувалата от миналото любовница на баща й. Дали ще успее да помогне, или още повече ще усложни ситуацията?
„Бряг“ е книга за търсенето на себе си, за мира в душата на човек, който знае кой е и защо съществува, за лекотата на дните, в които имаш всичко, но нямаш нищо за губене, защото знаеш, че да имаш, не означава да притежаваш.
Силно препоръчвам на всички бъдещи читатели на този роман, ако вече не е късно, разбира се, да го бутнете в сака и да го вземете на лятната си почивка. Независимо дали по бреговете на българското Черноморие, или на гръцките плажове, ще разберете колко е хубаво всичките ви сетива да се сливат с приливите и отливите, да усещате свободата и силата на морето, да познаете своята собствена. Отделете си поне един следобед, който да прекарате насаме със себе си и с тази книга в ръка, и си дайте време да погледнете в душата си. Може би там и вие ще срещнете вашата леля Сула, която да ви помогне отново да намерите пътя си или просто ще ви увери, че и сега се справяте отлично.
За съжаление, може да си поръчате „Бряг“ само онлайн, не и да си го купите от книжарниците. Сигурна съм, че иначе популярността му щеше да е на съвсем друго ниво, а овациите – много повече. Защото си заслужава.
http://azcheta.com/bryag-stanislava-i...
December 29, 2016
Буквално я изгълтах като топъл хляб. Топъл и ароматен. Толкова топла и мъдра книга... Книга, която разказва за изборите, които правим или не правим. За любовта, която съществува и без ние да си позволяваме да й се отдаваме. За приятелството, за приятелите, които са до нас дори в моментите, в които ние сме се отказали от себе си.
Книга, която разказва за солта в живота, но която ни потапя в солените води на гръцкия бряг, от които сякаш излизаш прероден. Книга за животът такъв, какъвто ние трябва да си го направим, без да го натоварваме с излишен смисъл от този да го изживеем.
Книга, която разказва за солта в живота, но която ни потапя в солените води на гръцкия бряг, от които сякаш излизаш прероден. Книга за животът такъв, какъвто ние трябва да си го направим, без да го натоварваме с излишен смисъл от този да го изживеем.
August 22, 2015
Чудесна книга за четене на морския бряг.
Displaying 1 - 10 of 10 reviews