Епиграми

by Змей Горянин

В БЛАТОТО

На живота в блатото
все така си става:
все потъва златото,
а боклукът плава.

1950

Genres: Bulgarian Literature

164 pages, Paperback

First published January 1, 2000

About the author

Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател от първата половина на 20 век.

Роден е в 1905 година в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924), работи като чиновник в Русе и София. От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел” и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Освен страстта към писането той има и друга страст — филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

През 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след деветосептемврийския преврат в 1944 г. Народният съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва.
Последните години от живота си прекарва в манастира "Седемте престола". Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.

Reviews

[Велислав Върбанов · Rating 5 out of 5]

Pro domo sua

Каква файда, че тук „зората
ме й огряла първи път“,
щом пак тя си гря когато
ме съди „Народен съд“?!

[Lili Kyurkchiyska · Rating 5 out of 5]

Седемдесет години след написването им епиграмите на Змей Горянин, един от най-значимите български автори от първата половина на миналия век, са все още свежи, живи и напълно актуални. Обхващайки от битовото до политическото и от всекидневното до вечното, те разкриват интелигентна и начетена личност, която трябва да върнем от забравата, наложена от 45-годишната диктатура на БКП и сянката, която тя още хвърля върху обществото ни. Пожелавам на всички приятно четене!

Римата
Подходящо е "народа"
да римуваш със "свобода",
но във тази сладка рима
нещо вярно ще ли има?
1951 г.

[Ангел Златков · Rating 5 out of 5]

Измина век, а векове ще минат
и твойте песни все ще се четат.
Но пак добре, че овреме почина,
та се изплъзна от Народен съд…

1950

[Христо Иванов · Rating 5 out of 5]

Господи, ако спасиш света…

Господи, ако спасиш света
от ноктете зли на завистта,
той от друго сам ще се избави
и ще Те възлюби и прослави!

1951

[Radoslava Ivanova]

Невероятна малка книжка, все едно писана днес

[Ангѣлъ]

НАРОДНИ ВОДАЧИ

Народни водачи, а гледаш: край тях
кордони джандари се вият и лазят, -
дали от народна любов ги е страх,
дали пък народа от себе си пазят?

1938 (!!!)


ЗАНАЯТЪТ

Пред палача Абу-бег
онемяваше раята, -
не че беше лош човек -
лош му беше занаята!

1951


НА БЪДНИ ВЕЧЕР

Да бдим за мир Исус Христос ни рече -
и двайсет века ний на Бъдни вечер
все бдим, но не за мир, а за кебапа -
котакът да не би да го излапа.

1950


***

Какъв се народ извъди!
Синът баща си да съди,
че си протака живота,
та си не дава имота.

1950


БЕЗ МЪДРОСТ

Не се живее без глава,
а от главата се умира; -
    тук няма мъдрост, но това
    мъдрецът само го разбира.

1951


PRO DOMO SUA

Похулили ме врагове - не чувам;
приятели ме хвалили - не зна;
от хорски хули никак не гладувам, -
похвалите - не мога да ги ям.

1950


МЕТАФОРА

Тихо и сантиментално
    шепне си реката:
сякаш старче синодално
    хонорар пресмята.

1950



СТРАННО НЕДОРАЗУМЕНИЕ

Издигат глас народните владици,
че в черквата са влезли еретици;
отидох да се боря с еретиците,
пък гледам вътре в черквата владиците...

1948

Още...