Моят приятел Елин Пелин

by Змей Горянин, Румяна Пашалийска (Contributor)

Популярен и обичан писател през 30-те и 40-те години на миналия век, днес Змей Горянин е почти непознато име за съвременния читател.
След 9.IX.1944 г. той е включен в списъка на забранените автори и повече от половин век писателското му дело е подложено на умишлена и пълна забрава.
До смъртта си през 1958 г. Змей Горянин не вижда отпечатана нито една своя книга, но продължава да пише "за чекмеджето". В последното десетилетие от живота си той създава значително стихотворно и белетристично творчество, което чете и показва само в тесен кръг от съмишленици.
Сърдечното му приятелство с Елин Пелин, непомрачено в продължение на почти две десетилетия, е изворът на мемоарния текст, публикуван в тази книга. Откровените им разговори, спонтанното споделяне, ежедневните случки, увлекателно разказани от Змей Горянин, разкриват малко известни черти от характера на всепризнатия класик на националната ни проза.
Неизвестните снимки, писма и документи дават възможност на читателя да се докосне до личния и художествения свят на двама от духовните ни първенци, да почувства атмосферата на едни преломни български времена.

184 pages, Paperback

First published January 1, 2013

About the author

Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател от първата половина на 20 век.

Роден е в 1905 година в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924), работи като чиновник в Русе и София. От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел” и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Освен страстта към писането той има и друга страст — филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

През 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след деветосептемврийския преврат в 1944 г. Народният съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва.
Последните години от живота си прекарва в манастира "Седемте престола". Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.

Reviews

[Атанас Раденски · Rating 5 out of 5]

Този сборник ни предоставя поглед на вътрешни хора - писателят Змей Горянин и съпругата му Соня Димитрова - към Елин Пелин, към неговите убеждения и принципи на писател и към личния му живот. Приложените снимки и документи са интересно допълнение на основните текстове, каквото е и писмото на Елин Пелин към Соня Димитрова, с което завършва тази ценна книга.

[Виктор Топалов · Rating 5 out of 5]

Книгата „Моят приятел Елин Пелин“ ни показва колко малко знаем всъщност за един от най-обичаните български писатели. Изданието е ценно, защото вижда бял свят години след завършването на ръкописа на Змей Горянин. Допълнителните текстове в края също обогатяват образа на Елин Пелин и ни карат да го ценим още повече.