Звезда Керванджийка

by Змей Горянин

„Звезда Керванджийка”е посветена на живота и дейността на търновския благодетел хаджи Минчо и на неговия съдружник - хаджи Николи.
Змей Горянин описва бита на търговското съсловие през ХІХ в., а като художествена рамка използва любовната история на хаджи Николи с дъщерята на благодетеля си хаджи Минчо. Подзаглавието на творбата е „Повест за хаджи Минча от Търново”.
Първата част на романа въвежда в поминъка на друго интересно съсловие през възраждането - керванджиите. Труден, изпълнен с умора, несигурност от грабежи по пътищата, незащитен от природните стихии, а над заетите с него лица бди само приетата за тяхна закрилница звезда - керванджийка.

151 pages, Paperback

First published January 1, 1936

About the author

Светозар Акендиев Димитров, известен с псевдонима Змей Горянин е български писател от първата половина на 20 век.

Роден е в 1905 година в Русе. Завършва гимназия в родния си град (1924), работи като чиновник в Русе и София. От 1942 се отдава изцяло на литературна дейност. Автор е на над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел” и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин”, трилогията „Дунавът тече”, „Бачо Киро”, „Звезда керванджийка”. Освен страстта към писането той има и друга страст — филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

През 1942 г. той за кратко е цензор в Дирекцията по печата. И за тази му дейност след деветосептемврийския преврат в 1944 г. Народният съд го осъжда през април 1945 г. на една година затвор. Книгите му попадат в „Списъка на фашистката литература“ и са иззети от библиотеките. Когато излиза от затвора, неговите идейни наставници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но Змей Горянин категорично отказва.
Последните години от живота си прекарва в манастира "Седемте престола". Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.