Доста

by Мона Чобан

Търсейки самота и спокойствие героите на романа „Доста” тръгват от Париж към малко родопско село. Вместо мечтаното уединение, се оказват въвлечени в странни и мистични приключения. Преплитат се минало и настояще, миризмата на прясно опечен хляб и кръв, непознати светове и емоции. И всеки извървява своя си път, за да стигне до изцелителната и освобождаваща прошка – към другите, към себе си.
Тази книга е за всеки, който пие кафето си с канела или карамел, който обича миризмата на горящо дърво в камината, на изгнили листа есен, на прегоряла трева през лятото. За онези, които имат мерака да се учат цял живот, които искат да вярват в невъзможното, които заспиват усмихнати.

Genres: Audiobook, Bulgarian Literature

168 pages, Paperback

First published January 1, 2012

About the author

Мона Чобан е български писател. Родена на 13 октомври 1968 г. в Плевен. Завършила Литературния институт Максим Горки в Москва.

През 1999 г. заедно с група български писатели и поети създава Сдружението „Орден на трубадурите средиземноморци“, което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни.

От 2003 до 2004 г. е координатор в руските филмови продукции - „Турски гамбит“ и „Майстора и Маргарита“.
Автор е на първия чик-лит роман „Сексът не е повод за запознанство“ издаден през 2005 г. от издателство „Кръгозор“. Вторият ѝ роман „Никакви мъже повече... до следващия“ излиза през 2006 г. отново в издателство „Кръгозор“. През 2007 г. издателство „Сиела“ пуска сборника с новели „Раз, два, три“. 2010 излиза антиутопията „Париж 18“ (изд. „Сиела“).

Има две дъщери - Гала и Иваша. Живее в Париж.

Reviews

[Viktor Stoyanov]

Доста ... скука ми поднесе този разказ тип "маломерен роман". Поне беше кратък.

За съжаление не почувствах абсолютно никаква интрига в сюжета. Дори не намерих присъствие на обособени части на сюжетната линия. Не говорим въобще за развитие на персонажите. По принцип представянето на обезлюдялите ни села през призмата на един вид "селски туризъм" никак не ми допада. Говорът на местните жители ми беше изкуствен.

Няколко думи и за аудиото, тъй като я слушах книгата. Колкото и да ми е симпатична актрисата Дария Митушева, според мен гласът ѝ не е за това произведение. Най-малкото е много по-млада от персонажите, които озвучава. За да ми върви с нормална скорост, трябваше да го слушам на 1.7, т.е. доста забързано. Сякаш, за да се разтегли късия текст е четено по-бавно. Рядко критикувам аудио продукцията, но пък, защо да не си го кажем. Отбелязваме, когато ни е допаднало. Следва да го правим и когато не е. Както и да е, това не е проблем на самата творба - нейните проблеми са ДОСТА. Най-големият е нищослучването.

Единственият забавен образ може би беше ПаБоб (получава се от "Пак боб" е ял). Някаква версия на Ходор от "Песен за огън и лед" на GRRM ще да е Пабоб - носи тайна, проклятие (всъщност GRRM още не е разкрил точно, само сериалът показа версия) и затова е местният улав ...

[Любопитка]

Има топлина и уют, спокойствие и хармония. Човек, четейки неусетно си прави равносметка кое е важно в живота му и как би исакл да го изживее. Женските образи са ярки и запомнящи се. Не, че в историята няма мъже, но те сякаш са на заден план и играят поддържаща роля. Основно се акцентира върху женската душа, терзанията и силата и, нуждата от любов и жертвите, които се правят в името на любовта, неизказаните тайните и страховте им. Катерина, Вела, Дона и Стана се много различни и като характери, и като живот, но това не им пречи да намерят приятелство и подкрепа една в друга.

https://prezprozoreca.wordpress.com/2...

[Kaloyana]

Преди десетина години, че и повече бях попаднала на нещо като чиклит от Мона Чобан и изненадващо за мен беше остроумно и готино. Сега видях това в Сторител и реших да пробвам. В началото ми хареса, особено езика, но историята е... олеле майко! - от Париж, айде на село в България, където заживяваме като в приказка, всички са супер, някои чепати, други луди, но сладки, топлот, вкусна храна, задружни приятели, мъдрост от вековете, смях и закачки, но! има една забулена тайна и мистерия, пазена дълги години, накрая всичко се разплита с гост от чужбина и други, следват прегръдки, целувки, равносметка, възродена любов.
Ми добре, ама защо чак сега, защо не като бях на 13...

[Rally]

Сигурно около 90 и няколко процента от книгата очаквах да се случи това, за което се говори в резюмето. Когато тона стана то бе в разстояние на няколко страници и се почувствах излъгана в очакванията. Книгата трябваше да се разюмира за това как Катерина се премества в едно село близо до границата /проверих, наистина съществува :)/ , как се опознава с местните и вдъхва нов живот на старата къща. След това съпругът й се премества и той за постоянно и се преоткриват. Другото, за Доста и нейният любим, минават като шепот от време на време през страниците без да оставят някаква особена следа.

[Janet]

Една книга в типично български дух. Кара те да се чувстваш на село, да помиришеш стария домашен хляб и да усетиш топлината на камината, да почувстваш мислите на старите селски хора и техните преживявания.

Истината е, че очаквах по-голямо развитие на действието, свързано с проклятието. Някакси има завършек и въпреки това остава недовършено. Основно се акцентира върху терзанията на женската душа.

Повече ме впечатли как е описан селския живот и колко силно е внушението , че си там, докато четеш.

[Кремена Георгиева]

Има автори, които умеят да създават неповторима атмосфера. Мона Чобан се оказа точно такава.
Прекрасно, китно селце с автентични и сърцати нашенци. За съжаление българското село е все по-запустяващо в наши дни. Старите традиции и обичаи се забравят – тъкане, месене на хляб, събиране на билки по горите…. „Доста“ е връщане назад във времето. Бабетата пиещи вишньовка, до една, ми станаха любимки.
Честно казано втората сюжетна е малко странна. Някак не ми се върза, а и не беше особено развита.

[Aleksandra]

Толкова удовлетворяваща книга! И българската душа в нея, и любовта, и свободата и пътя към себе си...В точния момент ли се намерихме, но от първата до последната дума беше всичко, което съм търсила в книгите, без да съм знаела.

[Гери Цветкова]

Нестандартен начин на поднасяне на историята, приятна и лека за четене.

[Maria Nedelcheva]

🥖 Има книги, които те поглъщат бавно, като аромат на прясно опечен хляб, който се промъква под вратата, докато спиш. Така почувствах “Доста,, на Мона Чобан ♥️

📚 Тръгваш от Париж, а крайната дестинация е едно малко родопско село, където времето тече по свои правила, където бабичките пият вишновка и помнят неща, които светът отдавна е забравил. И докато усещаш мириса на горящо дърво в камината, разбираш, че не всичко е такова, каквото изглежда. Над девойките от една родопска фамилия тегне проклятие. А проклятията, знаете, не обичат да остават погребани.

Обожавам книги като “Доста”. ♥️

Влюбих се в атмосферата, в това как писателката умело те пренася в селцето. Усещаш тъкането, месенето на хляб, билките, събрани по горите. Усещаш старата България, която все по-рядко срещаме и все повече ни липсва.

Влюбих се в мистиката. В начина, по който реалното и магическото се преплитат така естествено, че спираш да търсиш границата помежду им. Минало и настояще, любов и кръв, прошка и отмъщение.

И се влюбих в езика. Защото има автори, които нижат изречения дума по дума. А има и такива като Мона Чобан, които леят цяла атмосфера само с един абзац.

Това е книга за всеки, който пие кафето си с канела, който заспива усмихнат, който вярва, въпреки всичко, в невъзможното.