What do you think?
Rate this book
Убийство на булевард Стамболийски
Този роман представя в крайна сметка образ на днешния (ни) ден, като при това напълно успява да избегне клишетата от новините и писателските инерции. Поотделно и всички заедно портретите на отделните герои създават много отчетлива представа и отношение към днешния роден свят: с разделението, с несигурността на всяка представа, становище и позиция, с чувството за привикване към промените в съчетание с вътрешна непроменливост, с глада за големи идеи и дефицита на големи идеи, с усещането за остарялост на индивида и обществото. В същото време обаче множеството от събрани истории сякаш търси същността на човешката природа – рефлексите на вроденото и неизменното, на винаги оставащата човешка утайка, неотделимо примесена със златните песъчинки.
- Борис Минков
Чавдар Ценов е майстор на заплитането и разплитането на истории. В „Убийство на булевард „Стамболийски“ той постига съвършенство в това. Преплитането на криминалната история, която уж е главната, заявено и в заглавието, с драмата на средния човек, каквито всъщност сме всички ние в „паяжината на живота“ и комедията, в която съществуваме – къде, за да оцелеем душевно и физически, къде от отчаяние, превръща романа в диагноза на съвременното българско живеене, на обществото ни.
- Силвия Чолева
- Борис Минков
Чавдар Ценов е майстор на заплитането и разплитането на истории. В „Убийство на булевард „Стамболийски“ той постига съвършенство в това. Преплитането на криминалната история, която уж е главната, заявено и в заглавието, с драмата на средния човек, каквито всъщност сме всички ние в „паяжината на живота“ и комедията, в която съществуваме – къде, за да оцелеем душевно и физически, къде от отчаяние, превръща романа в диагноза на съвременното българско живеене, на обществото ни.
- Силвия Чолева
232 pages, Paperback
Published January 1, 2024
7 people want to read
About the author
Чавдар Ценов
11 books6 followersЧавдар Ценов е роден на 24 март 1956 г. в София. Завършва 9-та френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ и българска филология в СУ “Свети Климент Охридски”. Работил е като учител по български език и литература, редактор във в. “Литературен форум”, в Националния институт за паметници на културата, в издателство, като коректор и репортер във всекидневници, бил е началник отдел и директор на дирекция в държавната администрация, координатор на проекта “Разбираема България”.
Превеждал е от френски език автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други. Автор е на съчинението “Удавената риба”, на сборниците с разкази “Черно под ноктите”, “Щраусовете на Валс” и “Другата врата” и (преведена и издадена в Македония, 2011), на романа “Кучета под индиго”. Негови разкази са превеждани на унгарски, испански и македонски език.
Чавдар Ценов е един от сценаристите на полския сериен филм “Дълбока вода”. Сериалът е награден на редица престижни фестивали в т.ч. с Hugo TV Award в Чикаго, Prix Italia в Торино и специалната награда Prix Europa в Берлин.
Превеждал е от френски език автори като Емил Дюркем, Симон Вейл и други. Автор е на съчинението “Удавената риба”, на сборниците с разкази “Черно под ноктите”, “Щраусовете на Валс” и “Другата врата” и (преведена и издадена в Македония, 2011), на романа “Кучета под индиго”. Негови разкази са превеждани на унгарски, испански и македонски език.
Чавдар Ценов е един от сценаристите на полския сериен филм “Дълбока вода”. Сериалът е награден на редица престижни фестивали в т.ч. с Hugo TV Award в Чикаго, Prix Italia в Торино и специалната награда Prix Europa в Берлин.
Ratings & Reviews
Friends & Following
Create a free account to discover what your friends think of this book!
Community Reviews
Displaying 1 of 1 review
June 22, 2025
"Старецът трябва да умре" ме издразни с морализаторстване, но поне идеята там е развита литературно. Тоя роман обаче, написан за една година между други ангажименти, след като авторът печели проект с два епиграфа, не е имал шанс да надскочи любимото му "епидермално" ниво.
Проблемите остават само маркирани и четем за тях в мързеливи вътрешни монолози и нелепи диалози. Истинското развитие е заместено с ЕВТИНИ ТРИКОВЕ: отделните линии са накъсани и се подхващат една през друга за изкуствен съспенс, а "пушката на Чехов" се използва не само като похват, ами директно се описва, за да сме сигурни, че и най-разсеяният читател ще очаква трагедията.
Самата трагедия в крайна сметка не идва оттам, откъдето ни е подготвило повествованието, а от философския конфликт. ШОК, БОНБА! Самият КОНФЛИКТ е предвидим - умнокрасивите срещу Ганя в поредното напрегнато дерби. Разбира се, на думи авторът заема поза на помирител, прави се, че разглежда приноса и на двете страни, но още от "гениалните" епиграфи, спечелили комисията, си личи на кого се дава предимство.
Техни автори са съответно вождът Сиатъл и Драго от Разсадника и чрез тях са противопоставени ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ И ФАТАЛИЗМА; хората, които вземат нещата в свои ръце, и тези, които само мрънкат. Манипулацията е да приемем, че щом като и двете присъстват, са равнопоставени. Докато космополитната фигура на вожда, символ на борбата срещу колониализма и опазването на природата, взима своето "естествено" надмощие над Драго от Разсадника, който по-нататък даже не е поставен на едно речево ниво с останалите герои.
В романа пропастта между двата подхода се символизира от една ОГРАДА, която част от етажната собственост иска да издигне, за да облагороди прилежащото към блока пространство и да го предпази от външни влияния, докато друга - къде по прагматични, къде по философски причини - предпочита да остане свързана с по-широкия свят. Даже няма нужда да се напъвате сами да си правите паралелите - оградата директно се свързва с Берлинската стена (учудена съм, че не и с тази на Тръмп), като всякакъв вид желание за отделяне в индивидуално пространство е осъдено като парвенющина, бездуховност и в крайна сметка - престъпление от омраза. Разбира се, ако зад Оградата остават признати групи като циганите, иначе самият роман е тежка тухла в Оградата с Ганя.
Ако случайно не сте запознати със стереотипа за ГАНЯ, може да си го набавите в детайл от глава Трий-сет и две. Романът като цяло изобилства от споменавания на антиваксъри, кемтрейлсаджии, плоскоземци и путинисти, но тук портретът е пълен и разбира се, принадлежи на бившия домоуправител, радетел за Оградата. Недостоен и унизен, той не само е изпълнен с недоверие към всичко умно и красиво, но е и активно зает да го руши - сега чрез протест, а по-късно, надява се, и чрез пряк диктат.
Греховете на УМНОКРАСИВИТЕ са много по-софистицирани, те имат съзнание за тях и даже са напът да ги преодолеят. Новият, избран-недоизбран домоуправител, противник на Оградата, например, е наясно, че обича да гледа нарушители онлайн, само за да се успокоява, че той самият е изряден гражданин, и дори планира да потърси професионално мнение по въпроса. Изключително странно поведение впрочем, очевидно изсмукано от пръстите, за да се коментира по особено щадящ начин иначе доста уродливото явление "върчу сигналинг".
Друг съсед, Радослав Дяков, съмняващият се учен, също сам достига до прозрението, че класовата му надменност - той не дишал един въздух с Ганя, той дишал един въздух с Ленард Коен - се родее с расовата.
Въпреки това, когато един от привържениците на Оградата също забелязва нелибералността на самозваните либерали, изобличаването е избегнато и всичко се размива в примирение зад маската на приложна мъдрост - такива са си хората, какво да ги правиш.
Културният конфликт пронизва и ПОКОЛЕНЧЕСКАТА ДИНАМИКА. Поддръжниците на Оградата притискат децата си с очаквания или директно ги тормозят, а другите - отново саморефлексивни - просто не винаги успяват да изразят любовта и добрите си намерения по най-подходящия начин. А някои от тях пък, вече на прага на канонизацията, дори се самобичуват за "егоизма" си да не осиновят дете при липса на свои.
И стигаме до НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ и ефекта от всичко, което съзнателно или несъзнателно влагаме в него. Единственият млад човек, който е отличен дори само с това, че му е отделено повече романово време, докато другите са просто скицирани, е Ади. Нейното семейство не само се противопоставя на Оградата, ами го прави и с най-правилния, принципен мотив. Тя самата изглежда незасегната от деградацията на останалите младежи и, разбира се - е от правилния пол. Ценностите, които се утвърждават в нелепите речи, които държи пред майка си, са духовност, простота и природосъобразен живот - очевидна ПРЕПРАТКА КЪМ ВОЖДА Сиатъл от епиграфа.
От другата страна са ДУХОВНИТЕ ДЕЦА НА ДРАГО ОТ РАЗСАДНИКА - двете момчета от кооперацията. Единият е син на бившия домоуправител - програмният образ на Ганя, а другият - внук на бакалина, който е против Оградата, но по материалистични причини - за да могат клиентите му да имат достъп до магазина. Тези момчета са, по думите на Ади и според съответния стереотип, "грубияни, расисти, чалгаджии и чекиджии", нито работят, нито учат, боят се че "еврогейовете" и "краварите" ще циганизират България - най-древната цивилизация на Балканите - и мразят "педерастчетата" и всички други, които се изразяват свободно.
Въпреки това дори над тях не тегне толкова тежка присъда. Все пак те само се събират с "келеметата" от Разсадника, не са самите келемета. Все още подлежат на вразумяване и стягане от съседско-роднинската мрежа.
По същия начин, отстрани, се говори и за домашното насилие над жени - назовано точно така, с техническото му име. То не се извършва от някого от героите, дори не се случва на някого от тях, ами се представя чрез безименна колежка. Посланието е ясно: "Како Сийке, ние не сме от тях!"
Така, поставено не само извън нас, ами поне през един санитарен кордон от нас, ЗЛОТО ОСТАВА НЕИЗСЛЕДВАНО и няма никакъв шанс да го разберем. Толкова е силен подтикът на автора да се "чувства положителен герой" - нещо, което уж признава като недостатък в един от заслепените си от идеализъм герои.
Надеждата на автора, която изрази в едно интервю, че някой ден романът му ще се третира като документ, е моето опасение - че заедно с многото подобни текстове ЕДНОСТРАННО ще определят картината на времето, а отклоненията ще бъдат изобразени просто като лошите герои в наратива на политическата конюнктура. Затова, ако това ревю някога се превърне в дигитална находка, искам да кажа на пичовете от бъдещето: не вярвайте на самопровъзгласените светци от предишните епохи - не сте деградирали, не сте виновни за упадъка на ценностите, СЪЩИТЕ СМЕ КАТО ВАС.
Проблемите остават само маркирани и четем за тях в мързеливи вътрешни монолози и нелепи диалози. Истинското развитие е заместено с ЕВТИНИ ТРИКОВЕ: отделните линии са накъсани и се подхващат една през друга за изкуствен съспенс, а "пушката на Чехов" се използва не само като похват, ами директно се описва, за да сме сигурни, че и най-разсеяният читател ще очаква трагедията.
Самата трагедия в крайна сметка не идва оттам, откъдето ни е подготвило повествованието, а от философския конфликт. ШОК, БОНБА! Самият КОНФЛИКТ е предвидим - умнокрасивите срещу Ганя в поредното напрегнато дерби. Разбира се, на думи авторът заема поза на помирител, прави се, че разглежда приноса и на двете страни, но още от "гениалните" епиграфи, спечелили комисията, си личи на кого се дава предимство.
Техни автори са съответно вождът Сиатъл и Драго от Разсадника и чрез тях са противопоставени ЛИЧНАТА ОТГОВОРНОСТ И ФАТАЛИЗМА; хората, които вземат нещата в свои ръце, и тези, които само мрънкат. Манипулацията е да приемем, че щом като и двете присъстват, са равнопоставени. Докато космополитната фигура на вожда, символ на борбата срещу колониализма и опазването на природата, взима своето "естествено" надмощие над Драго от Разсадника, който по-нататък даже не е поставен на едно речево ниво с останалите герои.
В романа пропастта между двата подхода се символизира от една ОГРАДА, която част от етажната собственост иска да издигне, за да облагороди прилежащото към блока пространство и да го предпази от външни влияния, докато друга - къде по прагматични, къде по философски причини - предпочита да остане свързана с по-широкия свят. Даже няма нужда да се напъвате сами да си правите паралелите - оградата директно се свързва с Берлинската стена (учудена съм, че не и с тази на Тръмп), като всякакъв вид желание за отделяне в индивидуално пространство е осъдено като парвенющина, бездуховност и в крайна сметка - престъпление от омраза. Разбира се, ако зад Оградата остават признати групи като циганите, иначе самият роман е тежка тухла в Оградата с Ганя.
Ако случайно не сте запознати със стереотипа за ГАНЯ, може да си го набавите в детайл от глава Трий-сет и две. Романът като цяло изобилства от споменавания на антиваксъри, кемтрейлсаджии, плоскоземци и путинисти, но тук портретът е пълен и разбира се, принадлежи на бившия домоуправител, радетел за Оградата. Недостоен и унизен, той не само е изпълнен с недоверие към всичко умно и красиво, но е и активно зает да го руши - сега чрез протест, а по-късно, надява се, и чрез пряк диктат.
Греховете на УМНОКРАСИВИТЕ са много по-софистицирани, те имат съзнание за тях и даже са напът да ги преодолеят. Новият, избран-недоизбран домоуправител, противник на Оградата, например, е наясно, че обича да гледа нарушители онлайн, само за да се успокоява, че той самият е изряден гражданин, и дори планира да потърси професионално мнение по въпроса. Изключително странно поведение впрочем, очевидно изсмукано от пръстите, за да се коментира по особено щадящ начин иначе доста уродливото явление "върчу сигналинг".
Друг съсед, Радослав Дяков, съмняващият се учен, също сам достига до прозрението, че класовата му надменност - той не дишал един въздух с Ганя, той дишал един въздух с Ленард Коен - се родее с расовата.
Въпреки това, когато един от привържениците на Оградата също забелязва нелибералността на самозваните либерали, изобличаването е избегнато и всичко се размива в примирение зад маската на приложна мъдрост - такива са си хората, какво да ги правиш.
Културният конфликт пронизва и ПОКОЛЕНЧЕСКАТА ДИНАМИКА. Поддръжниците на Оградата притискат децата си с очаквания или директно ги тормозят, а другите - отново саморефлексивни - просто не винаги успяват да изразят любовта и добрите си намерения по най-подходящия начин. А някои от тях пък, вече на прага на канонизацията, дори се самобичуват за "егоизма" си да не осиновят дете при липса на свои.
И стигаме до НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ и ефекта от всичко, което съзнателно или несъзнателно влагаме в него. Единственият млад човек, който е отличен дори само с това, че му е отделено повече романово време, докато другите са просто скицирани, е Ади. Нейното семейство не само се противопоставя на Оградата, ами го прави и с най-правилния, принципен мотив. Тя самата изглежда незасегната от деградацията на останалите младежи и, разбира се - е от правилния пол. Ценностите, които се утвърждават в нелепите речи, които държи пред майка си, са духовност, простота и природосъобразен живот - очевидна ПРЕПРАТКА КЪМ ВОЖДА Сиатъл от епиграфа.
От другата страна са ДУХОВНИТЕ ДЕЦА НА ДРАГО ОТ РАЗСАДНИКА - двете момчета от кооперацията. Единият е син на бившия домоуправител - програмният образ на Ганя, а другият - внук на бакалина, който е против Оградата, но по материалистични причини - за да могат клиентите му да имат достъп до магазина. Тези момчета са, по думите на Ади и според съответния стереотип, "грубияни, расисти, чалгаджии и чекиджии", нито работят, нито учат, боят се че "еврогейовете" и "краварите" ще циганизират България - най-древната цивилизация на Балканите - и мразят "педерастчетата" и всички други, които се изразяват свободно.
Въпреки това дори над тях не тегне толкова тежка присъда. Все пак те само се събират с "келеметата" от Разсадника, не са самите келемета. Все още подлежат на вразумяване и стягане от съседско-роднинската мрежа.
По същия начин, отстрани, се говори и за домашното насилие над жени - назовано точно така, с техническото му име. То не се извършва от някого от героите, дори не се случва на някого от тях, ами се представя чрез безименна колежка. Посланието е ясно: "Како Сийке, ние не сме от тях!"
Така, поставено не само извън нас, ами поне през един санитарен кордон от нас, ЗЛОТО ОСТАВА НЕИЗСЛЕДВАНО и няма никакъв шанс да го разберем. Толкова е силен подтикът на автора да се "чувства положителен герой" - нещо, което уж признава като недостатък в един от заслепените си от идеализъм герои.
Надеждата на автора, която изрази в едно интервю, че някой ден романът му ще се третира като документ, е моето опасение - че заедно с многото подобни текстове ЕДНОСТРАННО ще определят картината на времето, а отклоненията ще бъдат изобразени просто като лошите герои в наратива на политическата конюнктура. Затова, ако това ревю някога се превърне в дигитална находка, искам да кажа на пичовете от бъдещето: не вярвайте на самопровъзгласените светци от предишните епохи - не сте деградирали, не сте виновни за упадъка на ценностите, СЪЩИТЕ СМЕ КАТО ВАС.
Displaying 1 of 1 review