Героят от Ахелое

by Илия Мусаков

На фона на може би най-славното време от историята ни, романът ГЕРОЯТ ОТ АХЕЛОЕ рисува характери, увлекателно разказва за приключения, мъжество и много любов, преданост и човешка доброта между суровият воин Светослав и чаровната ромейка Ирина.

Unknown Binding

First published January 1, 1994

About the author

Военният писател Илия Мусаков е роден във Враца. Завършва кадетски корпус в Русия. Следва в юридическия факултет на Софийския университет и в дипломатическия консулски отдел при Свободния университет. Възпитаник е на Военното училище в София и следва във висшето военно-инженерно училище в Петроград /Санкт-Петербург/. Назначен е и изпълнява постоянна военна служба, като през Първата световна война 1915–1918 г. е командир на картечна рота. Заема и длъжността адютант при началника на Военното училище в София. Владее отлично руски, ползва немски и френски език. Първият му разказ със заглавие „Неудачный ден” е отпечатан през 1911 г. в руското списание „Кадет”. За първи път негов разказ излиза във военния печат през 1920 г.

След Първата световна война се включва активно в дейността на военните печатни комуникации – от 1922 до 1923 г. работи във в. „Народна отбрана”, а през 1923 г. става редактор-основател на списанието „Български воин”.
Първият брой на „Български воин” излиза под редакцията на Илия Мусаков на 1 март 1923 г. в осем хиляден тираж и обем от осем страници, а скоро след това абонатите чувствително нарастват, като третият брой достига 18 000 екземпляра.
През декември 1933 е създадено „Родолюбие”, редактор е също Илия Мусаков.
За периода 1923–1947 г. сам той записва в литературното си досие към Дружеството на военните писатели 31 книги.
В творческата биография на Илия Мусаков е записано неговото членство в Задругата на писателите-историци, към чието дружество е секретар от основаването му до 1944 г., членство и към някои читалища – в София, Плевен, Свищов и др. През есента на 1942 г. става член-съучредител на Дружеството на военните писатели и военните публицисти и е почти през цялото време на дейността му, съветник в управителното тяло, а впоследствие и негов зам.-председател, почти до неговата ликвидация (края на 1949– април 1950 г.)
Между 1939–1944 г. военният писател и художествен публицист Илия Мусаков е особено активен. Издава своите проучвания за български военни формирования „Огненият път на търновци”, „Бойна прослава на 5 артилерийски полк”, за бележити сражения през войните като книгата „Дойран. 1915–1918”, включена в поредицата „Бойни знамена” на издателство „Завети”. Участва много активно в списването и издаването на списание и Библиотека „Прослава”.
Между 1946–1947 г. Ил. Мусаков издава няколко авторски книги, предимно ориентирани към детско-юношеска аудитория: ”Вълшебната брадва” (1946); „Заешко училище” (1946); „Мишоците на Вальо” (1946); „Хайдушката пещера” (1947), „Сребърният кинжал” (1947) и др.
Илия Мусаков има безспорен принос за утвърждаване на военно патриотичната книжнина между двете световни войни, за написването на редица биографични произведения на изтъкнати наши военни дейци, включени в библиотечни поредици или като самостоятелни творби, а редактираното от него списание „Родолюбие” е първата значима проява на българска институция, която насърчава военно- патриотично издание в епохата на засилена идеологическо противоборство.