Ангели след потопа

by Васил Акьов

Романът му “Ангели след потопа”, писан през 1987 г., е своеобразен реквием за доброто и справедливостта. За Радой Ралин това е творба “от световен мащаб”, в която е разкрита “тиранията върху хората, вътрешното разложение, разбиването на тяхната душевност и морал през годините на тоталитаризма”.
Затова романът не излиза от печат (появява се едва през 1996).

240 pages, Paperback

First published January 1, 1996

About the author

Васил Георгиев Акьов, български писател, е роден на 06.06.1924 в гр. Дупница. През 1942 г. е изключен от гимназията заради антифашистка дейност и арестуван. През 1943 г. е осъден и изпратен в Кюстендилския затвор, където прекарва до 09.09.1944 г. Секретар на Околийския комитет на РМС в Дупница и член на Околийския комитет на РП (к); участва активно в укрепването на новата власт. В края на 1945 г. започва да работи в Областния комитет на РМС в София. През 1946 г. работи в ЦК на Демократичната младеж, през 1947 г. е на строежа на жп линията Перник-Волуяк. Работи в културно-просветния отдел на ЦК на СНМ (1947-1948). Главен редактор на Детиздат (1948), завежда културния отдел на в. “Народна младеж” (1949-1950) и на в. “Работническо дело” (1951-1961), главен редактор на в. “Литературни новини” (1961-1964). Редактор в Студията за игралния филми (от 1972). Член на СБП, СБФД. За пръв път печата критическа статия през 1954 г. във в. “Народно дело” (Дупница). През 1948 г. сътрудничи на списания за деца и юноши; от 1949 г. печата критика и публицистика във в. “Народна младеж”, “Работническо дело”, “Литературен фронт”, сп. “Ново време”, “Септември”, “Пламък”, “Киноизкуство” и др. Автор на книгите “Република на смъртните” (повест, 1966), “И дойде денят” (роман, 1967, 1974), “Светове” (критика, 1968), “Птици и хрътки” (1969), “Тихи залези” (разкази и новели, 1973), “Джокерите” (роман, 1977), “Любовен джаз” (1982), “Петляно време” (1983), “Игри по никое време” (1984), “Избрани произведения” (1984), “Инфаркт” (1988), “Ангели след потопа” (роман). Книги за деца: “Ивайло” (исторически разказ в картинки, 1972, 1976), “Вили тръпката” (1979). Автор е на сценариите на филмите “Птици и хрътки” (1969), “Тигърчето” (1972), “И дойде денят” (1973), “Пантелей” (1977), “Мигове в кибритена кутийка” (1979), “Къщата” (1979). Съпругата му, Донка Акьова, е известен кинокритик. Негов син е редакторът и режисьор Иля Акьов. Награди: Орден на Народна Република България І степен; награда за литературен сценарий за филма “Птици и хрътки” на фестивала на трудещите се (Чехословакия, 1971); награда на Министерството на народната просвета за същия филм на VІІ фестивал на българския филм (Варна, 1969); награда на Съюза на българските писатели за сценарий за филма “…И дойде денят” на ХІІ ФБФ (Варна, 1973); награда на СБФД за цялостно творчество (посмъртно). Умира на 07.02.1989 г. в София.

Reviews

[Peycho Kanev · Rating 4 out of 5]

Васил Акьов е един от големите, но забравени писатели на България. А не трябва да е така, не трябва, защото той наистина е много добър. "Ангели след потопа" е един много фин срез на онези събития от най-новата ни история - болезнен, психологически натоварен и истински до болка. Да, много прилагателни могат да се изредят за този роман, но предпочитам да спра и да се насоча към следващата му книга: "Петляно време."

[Ина Дилова · Rating 3 out of 5]

Пошлостта и покварата не са приоритет единствено на бившите социалистически режими. Всяка тоталитарна власт има навика да генерира низост. И да вади на бял свят всичко най-зло от човека. За годините до 1987-а всеки има свое мнение и спомени. Погледната през призмата на личната борба и мироглед на Акьов, книгата е ...интересна. Но прочетена сега, през погледа на морала и улицата от днес, книгата започва наистина да добива очертанията на произведение, което трябва да прочетеш. Което има смисъл да задържиш в библиотеката си и да препоръчаш на приятел.